Пубертетът при момчетата - тема 16

  • 45 200
  • 769
  •   1
Отговори
# 600
  • София
  • Мнения: 40 958
Моят все още ми дава да го прегръщам на улицата.
Това лято бяхме тримата на море. Аз останах, а той и баща му се прибраха. Замина на лагер. Баща му го изпрати.
Не се бяхме виждали повече от две седмици. И го гушнах като слезе от автобуса Simple Smile Нямаше против.

# 601
  • Мнения: 9 050
Не виждам защо се изказваш за чужди деца и прегръдки. Още повече как се е чувствал младежа.... да, може и да му е било неудобно, ама може и да не е. Лично ли ти каза, че просто чака майка му да се сети? Няма толкова възпитани тийнейджъри, които да търпят нещо, което не им е приятно, еле пред приятелите. Така че твоята оценка си е лично твоя, но субективна.

Не виждам какво либерално и разбиращо има в изказването ми. Както казах, аз не прегръщам моя публично, но не ми пречат чуждите прояви на чувства.
Лично ми го каза младежа, който е приятел на моя и който често спи у нас. Помоли ме да говоря с нея. Двамата изключително много не се разбират заради нейното не усещане, че той не е бебе в 1 клас.

Много мога да разказвам за такива нездрави отношения, когато майки на тинейдъри не вдяват.

Сега предполагам , че схвана и не е необходимо да продължаваме дискусията.Просто понякога е хубаво да се огледаме и реакцията на околните ще ни покаже много.

# 602
  • Мнения: 17 280
Навярно си права ДХ3, Всеки си знае детето и ситуацията.

# 603
  • Мнения: 3 767
Моят също имаше период да се прави, че не е с нас към 6ти клас, мина му. Беше ни забранено да доближавяме агитката пред автобуса, която ще заминава на лагер. Не съм била изобщо засегната. Вкъщи ме прегръща често. Навън усетих кога не му е удобно.
За карането с кола нашият предпочита удобството да те закарат.

# 604
  • Мнения: 13 398
В пети или в шести клас тръгна сам на училище, на около 15-20 мин пешеходно разстояние. Един ден, на обяд, на оживено място го нападна някакъв с вид на клошар. Притиснал го до едни стълби и му пребърнал раницата, но по това време не носеше телефон, не е имал и пари. Викал е за помощ, но не му е помогнал никой, поне да се обади на 112.Оттогава пак започнахме да го водим и вземаме, особено при втора смяна. И другите ги взема ха и водеха пак, но на една пресечка през училището.

За прегръдките и целувките, защо да е нещо срамно, не схващам. Не мога да си представя какво неудобно има, е, разбира се едва ли се разиграва чак "Прощаването на Хектор с Андромаха".

На последната матура, която беше допълнителна и по желание, изпратих сина си до входа на училището. Той не го знаеше къде е това училище, а е малко забутано, макар в близък квартал. Тъй като бяхме подранили, постоях малко с него, имаше и други абитуриенти с родители. Тръгнах си преди да е влязъл и да, целунах го и му пожела успех. При нас си е ритуал и го приемаме естествено. На задължителните матури, които бяха в неговото училище, разбира се, отиде сам, знае си пътя.

В деня на бала, на тръгване от нас(беше домашно градинско парти), също го целунах пред гостите. Ние с баща му не ходихме на сборния им пункт, така решихме, да не се бутаме там, да си изживее вечерта изцяло с приятели, вкл снимки и др. Но една целувка за довиждане, какво толкова.

Ако му ударя публично шамар, да се скандализира някой, ама че сме си размени ли прегръдка и целувка, наистина не виждам да е срамно. Поне ние не го приемаме за срамно, има къде да се демонстрира мъжкарство.

# 605
  • Мнения: 35 888
Ако му ударя публично шамар, да се скандализира някой, ама че сме си размени ли прегръдка и целувка, наистина не виждам да е срамно. Поне ние не го приемаме за срамно, има къде да се демонстрира мъжкарство.

Явно за някои е скандално, чак ми се писа да не продължавам с дискусията.

Нездрави отношения било......

Много мога да разказвам за такива нездрави отношения, когато майки на тинейдъри не вдяват.

Сега предполагам , че схвана и не е необходимо да продължаваме дискусията.Просто понякога е хубаво да се огледаме и реакцията на околните ще ни покаже много.

# 606
  • Мнения: 9 050
Ако му ударя публично шамар, да се скандализира някой, ама че сме си размени ли прегръдка и целувка, наистина не виждам да е срамно. Поне ние не го приемаме за срамно, има къде да се демонстрира мъжкарство.

Явно за някои е скандално, чак ми се писа да не продължавам с дискусията.

Нездрави отношения било......

Много мога да разказвам за такива нездрави отношения, когато майки на тинейдъри не вдяват.

Сега предполагам , че схвана и не е необходимо да продължаваме дискусията.Просто понякога е хубаво да се огледаме и реакцията на околните ще ни покаже много.
Чудя се толкова ли нямаш друга работа?
Започваш да анализираш постовете ми, да ме характеризираш, да обясняваш кое е правилно.
Не виждам никакъв смисъл освен чесане на клавиатури.
Съжалявам, че не успявам да влезна в тона ти. И да си запълвам времето с твоите глупости.

Написах, детето не се чувства добре….кое не е ясно? Нормалният родител се вълнува от чувствата на детето повече от своите собствени.

# 607
  • Мнения: 35 888
Нямам право на мнение в обществен форум ли?

Ти писа, че близост между майка и дете е "нездрави отношения". Това са глупостите и то от теб. Срамно ли е какво е..?

А това, че някое момче ти е споделило нещо, не е общовалидно.

# 608
  • Мнения: 10 454
Ако синът ми не иска да го изпращам, не го изпращам. Обикновено това са еднодневни екскурзии и той може да стигне до мястото на тръгване сам. При екскурзии с преспиване веднага иска изпращане. Въпреки че нямаме кола, все някой ще помогне с багажа. Ако е сам, трябва да го влачи сам, пък и придружителят обикновено пази багажа, докато синът се среща с другарите и си говори. Не се прегръщаме, но си казваме чао.

# 609
  • Мнения: 7 960
Снощи изпратихме средния на едноседмична екскурзия извън страната. До автобуса с класа се наведе да ме целуне и ме гушна по собствено желание. Прегръщат ни и ни целуват постоянно на публични места, не съм усетила да им е неприятно, щом го правят по собствена инициатива.
Да, изпращане с половин час прегръдки и милувки и дърпащо се дете наистина е прекалено, съгласна съм.

# 610
  • Мнения: 9 017
Ние изпращаме за състезания или лагери, защото обикновено тръгват в шантави часове, твърде рано или късно, но се събираме на две групички - децата на една и родителското ни "стадо" настрани. Познаваме се в по-голямата си част и пием кафе, говорим си, докато дойде автобусът.
Прегръдките са забранени в момента на публични места, но вкъщи сам идва да ме гушка. Още като беше малък ме научи да не го държа за ръката по време на пресичане на пешеходна пътека, за да не го излагам Rolling Eyes , това беше в трети или четвърти клас. Обаче аз поставих условие да върви плътно до мен, без да блее и той го спазваше стриктно, слава богу, и досега е много внимателен по време на пресичане.

# 611
  • Мнения: 5 836
Аз пък вчера получих книга за любимата майка с надпис "За най-добрата майка на света". Чак се просълзих. Партньорът ми няма деца и нямаме общи и зае позицията как момче на почти 16 нямало как да подарява подобно нещо. Какво да му обяснявам като няма как да ме разбере....
Прегръщам си момчето. Скоро всяко от децата ни ще литне и колкото и да е нормално, все по-мъчно ми става при тая мисъл

# 612
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 198
Да се изкажа като майка на двама сина, малкият вече излиза от пубертета.
С големият имаше ревност, имаше прояви на викове и крясъци и агресия която е трябвало да излезе под тази форма. Причината ми беше ясна - това, че е дете на разделени родители и с години баща му го манипулираше срещу мен и брат му. Хем искаше да е с нас, хем не. На 18 заживя отделно, в друг град, издържайки се сам. После замина за чужбина, където манипулиращият му баща нямаше да го достигне. Три години му дадох, отдалечих се съвсем умишлено, за да види картината отдалеч. Проработи - върна се коренно различен, успокоен, уважаващ и мен и брат си и семейството ни.
Малкият имаше "късмета" да навлезе в пубертета точно по време на локдауни, домашно обучение и пълна изолация. Отрази му се зле и сам поиска помощ. Две години работа с много добър психолог и вече имам син излязъл от дебрите на много тежка депресия. Има кръг от приятели, излиза, учи, яде и спи. От това лято вече има и работа, дори в учебната година ще си ходи през уикендите. Все още не позволява да го прегръщаме и снимаме. Но понякога си открадвам целувка или едно - обичам те. Това са ми най ценното подаръци и от двамата. Да се обичат, уважават и подкрепят. И с уважение и обич да се обръщат и към мен и мъжа ми ( баща на малкият, но отгледал и двамата).

# 613
  • Мнения: 4 501
Малкият имаше "късмета" да навлезе в пубертета точно по време на локдауни, домашно обучение и пълна изолация. Отрази му се зле и сам поиска помощ. Две години работа с много добър психолог и вече имам син излязъл от дебрите на много тежка депресия. Има кръг от приятели, излиза, учи, яде и спи. От това лято вече има и работа, дори в учебната година ще си ходи през уикендите. Все още не позволява да го прегръщаме и снимаме.
Моят син беше в същото положение + суисидни желания. Цяла година ходи при психолог и има голямо подобрение. Ще продължи докогато е нужно сесиите при психолога. Аз съм щастлива че има резултат.

# 614
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 198
Аз въобще не забелязах. Забелязах, че успехът спада много, не яде и спи малко и лошо. Сам поиска помощ с думите - имам нужда от помощ, мисля за лоши неща. Не пожелавам на никоя майка да го чуе. Добър специалист се намира трудно, лечение е бавно и постепенно, резултат след месеци работа. Добрият психолог не прави зависимост към него. Нашата го остави с времето той сам да я търси. На третата година почти не имаше нужда, а в последните месеци въобще не пита за нея . Тя го пусна да отлети към нови хоризонти. Ако все пак има нужда да сподели нещо с някого - тя е насреща като независим човек който да го изслуша и да му зададе правилните въпроси.

Общи условия

Активация на акаунт