Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално - тема 79

Ами събрал съм и съм си купил - на пазарни цени, които тогава не бяха по 300к.
И кредит също съм теглил, но не когато нямам пари да си платя лютеницата.
Абсурдно е да се дават подобни аргументи - "храната вижте как поскъпна, та чак хората нямат достатъчно пари за храна, затова и жилищата ще поскъпват". Ами като нямат пари за храна, отде ще имат за жилища?

Тия схеми ги правеха по морето навремето. А по градовете праткиката е като в цял свят: комисионата на брокера е % от договорената цена. То това е добра практика за всеки тип договор - трябва да се заложат такива клаузи, че и двете страни да имат стимул да работят добросъвестно една с друга.
В случая продавачът сам си е виновен, че е подписал с такъв брокер, който ще прибира цялата договорена горница, а не само % от нея.

Сигурна ли си в това? Аз не съм банкер, но все пак съм някакъв тип финансист. Всяка банка подава към БНБ консолидирани отчети, тоест трябва да включи активите и пасивите на всяко дружество, което контролира.
Ако си е изнесла кредитите към дружество, което не контролира (тоест има под 50% без един глас) тогава може и да не го консолидира, но и няма да може да го управлява и да прибира печалбите от него, та едва ли би го направила.
То ако можеше така, всяка банка щеше да си изнесе тия кредити в едно дружество, ония в друго, и да минава стрес-тестовете и Базел 3 без проблеми.

Всъщност много млади хора не се и добират до жилища, за голяма част е трудно и да си представят, че могат да купят. Около мен има хора с добри доходи (краят на 20-те, началото на 30-те), но не биха им стигнали за жилище и не се навиват. Не всички се хвърлят в дълбокот. Ние, например, сме преценили вноската да бъде по-ниска от 1/2 от заплатата на единия, да сме живи и здрави само.
За консолидирането - не ги включват, например потребителското кредитиране на Уникредит се извършва основно от дъщерното дружество Уникредит кънсюмър файненсинг, в тази статистика влиза единствено кредитирането от банката, което не е толкова голямо.

Няма значение. Когато бизнесите и потребителите закъсат, това се отразява на безработицата и икономиката. От там неминуеми ще се отрази на ипотеките.

В какъв смисъл не влизат кредитете от УКФ? Всичко се подава към БНБ. Не се занимавам с банкиране и може и да пропускам нещо.

Не влизат в тези статистики. В тях се подават единствено кредитите, отпускани от банките, т.е. посочено си е, че данните са на индивидуална основа. Банките са разделени по групи и по този начин може да се види делът на необслужваните кредити в малки и големи институции. По отделна банка не може да се направи справка.
Криза имаше и през 2020, която също беше сериозна и много хора останаха без работа за един дълъг период от време, някои бизнеси - в туристическият бранш основно, не се наемаха нови хора с месеци, да не кажа година/и. И въпреки това не излезе толкова черно, колкото се прогнозира тук. Хубаво е човек да включи и най-песимистични сценарии в преценката си, но все пак. Отделно хората са свикнали да заделят пари, в крайна сметка много ипотеки се изплащат и предсрочно, ако човек е отговорен, преценил си е риска правилно, все ще има един буфер за няколко вноски напред.

Извинявайте, но аз пак не разбрах. Кои статистики конкретно имате предвид? Преди доста години вече работех в небанкова кредитна институция и тогава внесоха изменения в Наредба 22 на БНБ, с която задължиха и небанковите финансови институции да подават на ниво физическо лице данни за отпуснатите кредити и закъсненията по тях. До преди това подаваха общо за кредитната фирма - х пари отпуснати, у пари закъснение и пр. Гледала съм ЦКР-та на физически лица с изброени всички кредити с посочени конкретните банки и кредитни фирми и състоянието на всеки кредит.

Може би Вие имате предвид едно, а аз си мисля за друго и заради това питам. Принципно цялата информация е налична в БНБ.

Примерът с Лидл и лютеницата е идиотски. Оставяла съм неща, защото - размислям, че не ми харесват; а дори се е случвало да си забравя пин-кода на картата, да нямам толкова пари в брой и точно пък тогава да ми искат да въведа пин-код. Това не ме прави неплатежоспособна.

За да спрем споровете за банковите отчети - ето обяснението за отчетите в БНБ "Състояние на банковата система":

"1 По данни на индивидуална основа от месечната отчетност на банките и клоновете на чуждестранни банки. Цитираните
изменения са спрямо месечната отчетност за предходния период"

Дружества, специализирани в кредитиране, са в отделната статистика на небанковите. По регистъра на БНБ: там са Изи кредит, типични бързи заеми; Уникредит Кънсюмър;

Не знам дали сте обръщали внимание, че от няколко години Уникредит не е най-голямата по активи, точно заради отделното дружество заради потребителско кредитиране.

ЦКР и банкова статистика са различни неща. Всички, които отпускат кредити, подават данни. БНБ обобщава банковото кредитиране в една статистика, а небанковото - в друга.

Те се подават и сега, но за целите на такива статии информация се взима предимно от разделението по групи: https://bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIFinansRep … stem/BS_202403_BG

Там се включва информация само за банки, само на индивидуална основа и не се включват дъщерни предприятия.

И ние гледаме да се впишем в тази вноска, да не е прекалено висока. Очертава се да е около 20% от общия ни нетен доход, което си мисля, че е добре. Можехме и малко по-голяма вноска да си позволим, но нарочно решихме да удължим периода на кредита с 5 години, да плащаме малко по-ниска вноска, та да имаме по-голям буфер, а и в случай, че се вдигне лихвата.
Според мои наблюдения немалко млади хора с добри заплати не могат да си купят жилище, защото нямат нужните средства за самоучастие + за разходи по сделката. Което си е сериозна сума. На нас ни е отнело години спестяване, за да можем да си позволим да си помислим дори за покупка. Но пък и много хора като че ли не са "спестовни" като нас. Познавам такива с доста по-високи доходи, но много повече харчове и по-малко спестявания. Свикнала съм да бъда "скръндзата" в обкръжението ми.

mystic, ако ти се занимава сподели как и от какво най-вече пестиш   предполагам,  че освен за мен, ще бъде полезно и за други хора, които искат да променят себе си в посока осъзнато харчене или тепърва ще сформират този аспект на финансовата си култура  

Не знам за какви цели БНБ дава данни отделно за банки и небанкови дружества, но когато упражнява надзор над банките го прави на база консолидирани резултати, като може да вади от консолидирания баланс числата само на тези дъщерни дружества, които са в нефинансовия сектор. А това определено не важи за дружества, които кредитират.
Така е в цял ЕС, така е по българския закон:


Но както и да е - необслужваните кредити сега разбира се, че са ниски. Лихвите са ниски, инфлацията и доходите растат, така че всеки който е взел кредит го обслужва без проблеми и е напред от него. За каквото и да си взел кредит си напред - ако си си купил нещо за 100 лева и след година връщаш 105, ама това нещо вече струва 110, си напред 5. Това е просто защото си номинално шорт пари, които се обезценяват.
Обезценяващи се пари значи инфлация - а ако управляващите и БНБ искат да преборят инфлацията, начинът е един - вдигане на лихвите. Като/ако се вдигнат, тогава ще гледаме какъв ще е делът на необслужваните кредити.
Но който пък смята, че инфлацията ще продължава да е висока, а лихвите ниски - няма от какво да се опасява да вземе кредит, даже най-разумното нещо е да вземе кредити на макс. Каквото и да си купи, ще е напред (стига да излезе прав в прогнозите си за инфлация и лихви).

Надзорът е едно, статистиката за необслужвани кредити по групи банки е съвсем друго. Тези дни се развихри дискусия по тази тема, затова го обсъдихме. В случая данните за необслужваните са взети на индивидуална основа и това си е изрично посочено от БНБ. Не споря, просто да е ясно, че не влиза съвсем всичко и ако включим "кредитите за перални и телевизори" ситуацията няма да е толкова "розова".

Aми пестя буквално от всичко, от което мога - скръндза съм, както казах. За храната вече писах - живеем между няколко големи супермаркета и в случая за нас е много лесно. Следим промоции и купуваме изгодно. Храна не си поръчваме и не ядем често по ресторанти, готвим си, което ни помага много. Но познавам доста хора, които си ходят редовно по заведения и там отиват немалко пари от бюджета. Или купуват често готова храна. Ние получаваме и ваучери, които не стигат за цял месец, но пак помагат.
Дрехи - купуваме пак бюджетно от разни сайтове или втора ръка. Много хора като чуят ни смятат за егати мизерниците, но пък иначе никога няма да разберат, че дрехите са втора употреба и струват толкова малко, освен ако не им кажем. Доста от тях са и на популярни брандове. Директно от маркови магазини също купуваме, но това е основно за палта, якета, обувки... като цяло не пазаруваме и често дрехи. Аз си имам вече огромна колекция, купувам рядко нови неща, колкото да се "поглезя".
Козметика си купувам пак изгодно, основно от абонаментни кутии, които предлагат хубави и скъпи продукти на много по-ниски цени.
Пътувания - обичаме да пътуваме, но и това правим бюджетно. Следим за евтини билети, а като си запазваме хотел не запазваме някакъв лукс - трябва ни буквално една стая, в която да има легло и баня, ние и без това 90% от деня го прекарваме навън в туристическа дейност. В много държави има туристически карти, които ако закупиш може да посещаваш забележителности и да ти излезе по-изгодно. Има подобни и за градски транспорт - пак излиза по-евтино, отколкото да плащаш всеки ден за такъв.
Ако имаме нужда от някакъв нов електроуред, телефон, лаптоп - използваме сайтове като pazaruvaj, в които да намерим съответното нещо на най-изгодна цена. Аз така преди 4 години като си купувах телефон го взех с около 120 лв по-евтино, отколкото ако го бях купила от първите популярни сайтове, които ми излизаха. Пък приятелят ми си беше взел лаптоп втора ръка от OLX за смешна сума, но с доста добри спецификации, ползва го вече над 2 години, като даже го ползва и за работа.
Може би е редно да вметна, че ние си падаме интроверти и това също помага. Обичаме да си прекарваме времето в гледане на някакви интересни сериали заедно през свободното време, разходки из природата или близки населени места, както и индивидуални занимания - четене на книжка, обработване на снимки, учене на някакви нови неща. Не сме от хората, които обичат да се социализират често, да ходят по заведения или на кино, или каквито там други социални дейности харесват младите хора.
Можем да си позволим да живеем по-нашироко и далеч да не се съобразяваме с подобни неща, но се чувстваме добре така.

Поколението Z е много по различни от предишни поколения.
 При тях е силно изразено консуматорското мислене. Купуват си последен модел айфон, колата трябва да е тесла или подобна, искат да живеят на хубаво място, луксозна нова сграда с подземно паркомясто. Ядат се сушита. Когато избират имот, искат да е луксозно завършен, и не мислят как ще връщат кредита. Ако нещо не им хареса в сегашния работодател, сменят веднага. Не са лоялни или емоционално обвързани. Следват се много инфлуенсъри и се купуват скъпи дрехи. Искат да живеят сега на момента.
Много малко от тях, ще се юрнат да пестят. Или голям кредит или под наем, но на луксозно.

Сушито е малко демоде за новото поколение.

Има хора на 25-30, които не успяват да съберат за първоначална вноска не защото харчат много, а по ред други причини. Да тръгнем да ги изреждаме, 50 страници няма да стигнат. Като бях студентка имах колежка, много жизнерадостно момиче, налагаше се да работи и то доста мизерна работа, нещо като общ работник във верига - чисти, подрежда, маха развалени зеленчуци и пр. Не само себе си издържаше, но и пращаше пари на родителите си, за да издържа брат си. Тя е финансово години назад от хора, които харчат заплата само за себе.

Аз продавам в OLX, опитите ми за покупки на разни неща от групи и пр. "втора употреба, направо нови" са адски неуспешни и в края на краищата ми костват повече разходи. Всеки си има особености за спестяване и харчене