Съдебна делба

Не знам, но като гледам изразните средства ("Ганя е алчен", "лелката на гишето", "изгаврили"...), почвам да си мисля, че от страна на съсобствениците може пък другояче да изглеждат нещата.

"Лелката" впрочем не е задължително да има знанията на оценител, а вписаните в нотариалните актове цени не винаги са реалните, защото "Ганя", освен че много се пази да не се изгаврят с него, гледа да скатае и местния данък.

Irony of.
Доколкото знам комуникацията тук е неофициална 😃 успокойте се, моля Ви. Важното е, че мога да избирам как да се държа и изразявам. Мога и на +4 чужди езика. Някои хора нямат този лукс така де, успокойте се, много насериозно сте се взели 😃🙌

Благодаря ви! Знам ,че всичко ще бъде много тежко и бавно, но при нас проблемът е ,че не проумява съсобственикът ми, че се дели на две , а не за него 2/3 за мен 1/3, как да се преборя, искам без съд да се разберем. Ще опитам да говорим с моя и техния адвокат, все мислят,че ги лъжем с адвоката ми, все някой им бил казал ,че не така . Доколкото разбирам , след като се стигне до съда , той ще определи как да се раздели жилището, то няма  много опции , знам ,че трябва да е така да се обособят отделни жилища,казах амиче съда предлагал няколко варианта на разделяне,дали е вярно това.

Е, как адвокатът му ще мисли, че ги лъжете? Адвокат ако не може да прецени дяловете, къде се е хванал... ако правилно ви разбрах кой мислел, че го лъжете.
Кажете, ако искате, от какви факти произтича собствеността, за сверка тук.

Ние сме двама наследници , ходихме на консултация при адвокат по друг повод и ми обясни и за бъдещата делба как би трябвало да стане . Не съсобственика мисли,че ние с моя адвокат го лъжем,  анегов адвокат още не съм видяла, за да си направим среща и да говорим. Сега смятам това да направя срещу  с неговия и моя адвокат.

Не знам дали тук е подходящо да си задам въпросът, извинявам се ако не е. Ние искаме да си разделим между наследници дворно място + къща. По принцип сме се разбрали, всичко е точно. Обаче има двама наследници, които са отдавна в чужбина и никой няма връзка с тях. Намирането им е невъзможно. Нотариус ни предложи да правим обстоятелствена проверка и да придобием техния дял по давност и после да делим с останалите. Но предупреди, че този метод подлежи на обжалване. Дали има някаква друга процедура, с която да можем да придобием техните части, или да ги намерим самите хора да се разберем, така че да не може да се обжалва? Аз съм абсолютно убедена, че те нямат никакъв интерес към имота и няма да обжалват, но го мисля и от гледна точна на евентуална бъдеща продажба, че никой няма да иска да купи така придобит имот, след като има възможност да се появи някой да обжалва. Та, как е най-добре да се реши този казус? Благодаря.

Сега. Единият вариант е да се снабдите с нотариален акт по давност, след което да изчакате още десет години след него и евентуалната делба и да сте спокойни. Ако дотогава т.нар. владение, което води до придобиване по давност, е съмнително и атакуемо от тези ваши сънаследници, след това смятам, че е очевидно, защото по-ясно демонстриране на намерение за владение от КНА и делбата (+деклариране на имота в данъчната служба на общината и т.н.), здраве му кажи.
Това - чисто житейски, няма такава законова норма, разбира се. На теория 10-годишното владение трябва да е налице още към издаването на КНА, но наистина, както ви е казал нотариусът, има известен риск от оспорване, при което да се твърди, че всъщност няма демонстрирано явно и несъмнено такова намерение за дяловете на тези двамата (анимус се нарича това намерение в теорията).

Стандартният начин е съдебна делба с особени представители (назначени от съда, платени от вас адвокати) на отсъстващите. Но трябва да си направите сметка за разноските, защото не са малко при делба и за евтини имоти едва ли си струва.

Благодаря много за изчерпателния отговор. Може ли да ми кажете за цифри от какъв порядък говорим при варианта делба с особени представители? По принцип е селски имотът, не вярвам да му е голяма стойността, но пък много бих искала максимално чисто да разрешим казуса. Склонна съм да дам пари, ама едно е 3 000, например, друго е 10 000. Също така колко горе-долу се точи тази делба? Месеци, години?

За доброволна ли делба питате сега или за съдебна? Има голяма разлика.

Ако е съдебна - ние сега сме на финала на такава за един нелукративен, но за мен с висока сантиментална стойност, имот. Заведох иск за съдебна делба, защото 2 от останалите 5 съсобственика (общо сме 6 съсобственика) си направиха сметка, че съм готова да им изплатя дяловете и решиха да искат на дял съответно сума, на която не се оценява целия имот дори. Та днес се навършва една година откакто заведох иска. Съдебната делба се извършва в два етапа. Първият беше готов през март тази година (щеше да завърши с решение на съда през януари, но ни забавиха 3 месеца заради фиаското на двамата въпросни съсобственика, които се пробваха да обжалват някакви неща в хода на делбата, но не им се получиха нещата).

Края на септември тази година, живот и здраве, надавам се и стискам всички пръсти на крака и ръце, ще приключи и втория етап, в който си искам и възстановяване на разходи за неотложни ремонти и изнасяне на имота на публична продан. Защото и в хода на делото заявиха невъзможни суми.

Няма да Ви лъжа - брутално трудна, бавна, тромава и скъпа процедура е, но е най-сигурния вариант, ако сте честен съделител и искате да си придобивате дяловте по каналния ред. Опцията с КНА или обстоятелствена проверка, придобиване по давност и т.н. я изключихме още в началото заради правната несигурност - подлежи на обжалване и няма смисъл да живеете, макар да сте легитимен собственик, в страх, че някой отнякъде ще изскочи и ще предяви претенции към някой процент на имота. И всичко започва отначало.

В заключение - съсобствеността е най-ужасното нещо, което правният мир е позволил, от което трябва да се пазите като дявол от тамян. Не го причинявайте на децата си - аз съм нечие дете, което е забъркано в такава помия. Преди мен четири поколения са си клатили краката без да мислят, че процедурите стават все по-скъпи и непосилни.

За моето дете искам нещо по-добро и съм решена да прекратя всякаква съсобственост преди да навърши 18 години.

Успех и си хванете добър и грамотен адвокат. Ако нямате, ще Ви насоча към моя. 😊

Благодаря за изчерпателния отговор. Става въпрос за тази съдебна делба с особените представители на неизвестните наследници. Определено смятам, че това със съсобствеността е голяма тежест и тези бакии трябва да се оправят навреме. За съжаление при нас не е станало така, това се влачи още от дядо ми и сега опря до мен и майка като наследници. Ние даже и чак сега разбираме какво са правили дядовците и че този имот не е само наш. Много съжалявам и че нямаме късмета да намерим тези двама наследници, че да се разберем и да им платим и да се свърши. Те притежават по 1/36-та от имота и това сега ни прави големи проблеми. Ако не е тайна може ли да споделите колко платихте за хонорар на адвокат, нали евентуално ще трябва да плащаме за особените представители, та горе-долу да си направя сметка.

Някои, освен че не сме такива разбирачи като Врабченце, имаме деЦА, а не деТЕ.

Възнаграждението на особения представител е по 750 лв. за ВСЯКА от двете фази на делбата, като предполагам, че съдът че определи отделни представители или поне отделно възнаграждение за всеки от двамата отсъстващи. Но разноските не се изчерпват с това. За 1/36 част от селска къща - не знам. То зависи и в кое село е, и каква къща, ама 1/36 все пак.

Пишете ми на пощата, за да Ви обясня аз как реших някои от въпросите - платих таксите на двама от съделителите, които се инатяха и бавеха делото, и си ги изисквам от дяловете им. Ще Ви дам телефона на адвоката си, ако имате нужда. Досега всичко ми излезна (заедно с хонорара на адвоката и пълномощни + съдебни такси) към 4.800лв…тук не попадат разходите за неотложни ремонти, които допълнително искам да ми се възстановят от 3 от съделителите.

О не, решаването на въпросите го оставете на адвокатите и съда.
Казус с казус обикновено не си приличат и решението при единия може само да обърка хората с другия.
Виждала съм хора, които често боледували и казват, че вече са половин лекари. Та и сега, водили дело, вече са половин, че и цели адвокати...

Тогава не виждам смисъл да се пише и обменя опит тук. Или? Както и да е - напускам темата, има достатъчно експерти тук и няма да споделям повече своя опит на тотален лаик, защото явно дразни. Аз съм на финала на този цирк, гледам си работата, адвокатът ми свърши топ работа и за мен това е най-важното.

Нали вече разказа опита си. Няколко пъти.