Не е рядко срещано, ваш близък роднина - брат, сестра, син, дъщеря братовчед... да е семеен, но да се държи като гъз и колкото и да е "кръвта вода не става", в един момент няма как да не признаете, че държанието на "вашия" човек е проблема. Ама бил ми дете, ще го защитавам цял живот... Глупости на търкалета. Той или тя са стигнали до това положение, защото винаги някой е бил на тяхна страна. Моята майка имаше "разногласия" със жената на брат ми. Защото брат ми беше направил някаква простотия и жена му беше бясна. И беше права. Обаче майка ми скочи - що била се набрала, не било станало кой знае какво. И аз заех страната на снахата... И айдееее, майка ми се нацупи. Ми цупи се. Когато някой е прав е прав, когато е крив ще му го кажа. Ама да скачаме всеки път с голи гърди на амбразурата... Айде в лево.
- Публикувана: 2 апр. 2024, 20:42 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2024, 13:39 ч.
Нормално ли е?
Ето конкретен пример - този на авторката. Братът (приемаме, че наистина, макар и да отрича) - изневерява. Авторката не одобрява и е възмутена как може така.
Добре, и какво? Този човек пак й е брат. Той има некоректни отношения с приятелката си, да. Но авторката какво да направи, това е нейният брат-кръшкач.
Отношенията му с жените може да са му слабо място, може да не се държи отговорно към връзките си. Тя е говорила с него, отрича.
И какво повече се очаква, да го гръмне?
Добре, и какво? Този човек пак й е брат. Той има некоректни отношения с приятелката си, да. Но авторката какво да направи, това е нейният брат-кръшкач.
Отношенията му с жените може да са му слабо място, може да не се държи отговорно към връзките си. Тя е говорила с него, отрича.
И какво повече се очаква, да го гръмне?
Не мисля, че някой очаква нещо повече от авторката. Аз поне със сигурност не. На нейно място, ако установя, че наистина кръшка и няма намерение да спре или да се раздели с жена си, ще си извадя заключенията и ще се отдръпна от ситуацията. Ако дойде после да ми реве обаче, няма да го потупам по рамото, нито ще подложа моето.
Мнението ми съвпада с това на Абуто.
Изобщо не става дума за непризнаване, че проблема идва (и) от него, или си представяте, че някой ще го тупа по рамото "браво, само така"? Никога няма да му кажа "браво", но няма и да отида да го накова пред жена му/гаджето.
Има други начини да обясниш, че тази ситуация има нужда от решение, и това не е ок да продължава така.
Има други начини да обясниш, че тази ситуация има нужда от решение, и това не е ок да продължава така.
А как ще разбереш дали наистина изневерява, без да говориш с него?
И готова ли си да чуеш от снаха ти, че знае, но така са се разбрали или нещо подобно?
Или пък да реши, че я лъжеш, за да им развалиш семейството?
Ще извадиш снимки как са в леглото ли?
Без разговор първо с близкия.
Абуто, ако си възпитал лошо детето си, дори да заставаш на страната н партньора му, файда няма.
Когато му дадеш правилно възпитание, няма да се стигне до изцепки.
Много примери има и за друго. Скарват се в семейството и свекървата или тъщата взема страна, независимо на кого, но на партньора особено става зле, защото накрая младите се сдобряват, но свекървата/тъщата бива изолирана и приключват отношения с нея.
Независимо за какво е бил конфликтът.
Дано става ясно какво казвам.
В какъвто и да е конфликт на твоето дете можеш много неща да кажеш и после да ги преглътнете. Партньорът му обикновено не забравя намесата, дори и в негова полза да е била и отношенията се разсъхват.
Човек трябва да гледа своето семейство и своя дом, а не да си вре носа там, където може да му го отхапят.
И готова ли си да чуеш от снаха ти, че знае, но така са се разбрали или нещо подобно?
Или пък да реши, че я лъжеш, за да им развалиш семейството?
Ще извадиш снимки как са в леглото ли?
Без разговор първо с близкия.
Абуто, ако си възпитал лошо детето си, дори да заставаш на страната н партньора му, файда няма.
Когато му дадеш правилно възпитание, няма да се стигне до изцепки.
Много примери има и за друго. Скарват се в семейството и свекървата или тъщата взема страна, независимо на кого, но на партньора особено става зле, защото накрая младите се сдобряват, но свекървата/тъщата бива изолирана и приключват отношения с нея.
Независимо за какво е бил конфликтът.
Дано става ясно какво казвам.
В какъвто и да е конфликт на твоето дете можеш много неща да кажеш и после да ги преглътнете. Партньорът му обикновено не забравя намесата, дори и в негова полза да е била и отношенията се разсъхват.
Човек трябва да гледа своето семейство и своя дом, а не да си вре носа там, където може да му го отхапят.
То ако си го възпитал добре, не би трябвало и да ти се сърди, че си имал позиция, дори да се разминава с твоята (разграничавам позиция от това да си се опитвал да наложиш своето). Иначе изцепки правят всички, изобщо не мисля, че доброто възпитание те имунизира от такива. По-скоро от него зависи каква ще е реакцията и как ще се продължат отношенията с намесените, след като се разсеят облаците.
Фивър, някой да е казал да постъпваш по този начин? Иначе, който си нарича бащата или майката на внуците или племенниците си чужд... ок.
Колкото и да ми е близък човекът до мое дете, моето дете винаги ще ми е по-близо.
Другото е или лицемерие, или объркани семейни отношения.
И отдавна не съм в тийнейджърска възраст, в която да смятам, че мога и имам право да оправям целия свят.
Не съм казала, че е по-близък, а, че го наричаш чужд.
Ами не ми е кръв, пък и не живеем в едно домакинство. Първият мъж на сестра ми е баща на голямата ѝ дъщеря, ама не сме го виждали от 32 г. Как да не ми е чужд?
Явно масово хората си живеят с възрастните деца, затова имат толкова наблюдения над интимния им живот.
Моите са на 1500 км.
Явно масово хората си живеят с възрастните деца, затова имат толкова наблюдения над интимния им живот.
Моите са на 1500 км.
Ей тук е тънкият момент, ако се знае със сигурност е едно, ако са само подозрения и заподозрения отрича тогава е друго и почти нищо не може да направи страничен човек. А когато подозренията са в потърпевшия, тогава е още по зле, изяжда те от вътре, но когато другият отрича става доста сложно. И неприятно.
Така че нека говори с брат си и да му обясни, че може да стане много голямо мазало и да е готов за последствията. Видно от тука кръшкачите са много изобретателни в прехвърлянето на вината, неглижирането и оправдаването, но много рядко са готови за отговора в отсрещната страна.
Така че нека говори с брат си и да му обясни, че може да стане много голямо мазало и да е готов за последствията. Видно от тука кръшкачите са много изобретателни в прехвърлянето на вината, неглижирането и оправдаването, но много рядко са готови за отговора в отсрещната страна.
Ами не ми е кръв, пък и не живеем в едно домакинство. Първият мъж на сестра ми е баща на голямата ѝ дъщеря, ама не сме го виждали от 32 г. Как да не ми е чужд?
Явно масово хората си живеят с възрастните деца, затова имат толкова наблюдения над интимния им живот.
Моите са на 1500 км.
Явно масово хората си живеят с възрастните деца, затова имат толкова наблюдения над интимния им живот.
Моите са на 1500 км.
Даваш пример с някаква конкретна ситуация, за да се оправдаеш, че наричаш тези хора чужди. И внуците ти ще ти бъдат чужди.
Твърде праволинейно приемаш нещата.
1. Внуците са ми кръв и не са ми чужди.
2. Техните родители, с които не съм кръвно свързана, днес са в семейството ми, утре не се знае.
3. Личният живот на децата ми след пълнолетие е техен ангажимент, когато лично не са поискали намесата ми.
4. Внуците ми до пълнолетие са грижа на техните родители, а след това на себе си и моята намеса в интимния им живот е излишна.
5. За мен са важни интимните ми отношения с моя съпруг и не ровя в чаршафите на други хора, както не допускам да се ровят в моите.
6. Ако се окаже, че мое дете не съм научила на морал и не прекратява една връзка, след което да почва друга, ще се чувствам недобре и ще му кажа мнението си.
Толкова.
След една възраст хората е редно да носят сами отговорност за действията и бездействията си, а не родителите да ги прикриват или назидават.
1. Внуците са ми кръв и не са ми чужди.
2. Техните родители, с които не съм кръвно свързана, днес са в семейството ми, утре не се знае.
3. Личният живот на децата ми след пълнолетие е техен ангажимент, когато лично не са поискали намесата ми.
4. Внуците ми до пълнолетие са грижа на техните родители, а след това на себе си и моята намеса в интимния им живот е излишна.
5. За мен са важни интимните ми отношения с моя съпруг и не ровя в чаршафите на други хора, както не допускам да се ровят в моите.
6. Ако се окаже, че мое дете не съм научила на морал и не прекратява една връзка, след което да почва друга, ще се чувствам недобре и ще му кажа мнението си.
Толкова.
След една възраст хората е редно да носят сами отговорност за действията и бездействията си, а не родителите да ги прикриват или назидават.
Не съм изненадана от изключителния интерес към сексуалния живот на децата, то и в темата за свекървите си личи. Само не разбирам защо тъща, свекърва, сестра, леля, нямат място във възпитанието на децата, например? Виждат, че младите правят нещо супер погрешно и искат да помогнат на детето, понякога дори в интерес на здравето и живота му. Вие няма ли да се намесите, ако виждате, че брат ви, детето ви, сестра ви, има много погрешен подход към детето си? И то не тайно, а пред всички.
6. Ако се окаже, че мое дете не съм научила на морал и не прекратява една връзка, след което да почва друга, ще се чувствам недобре и ще му кажа мнението си.
Толкова.
След една възраст хората е редно да носят сами отговорност за действията и бездействията си, а не родителите да ги прикриват или назидават.
Толкова.
След една възраст хората е редно да носят сами отговорност за действията и бездействията си, а не родителите да ги прикриват или назидават.
Ами това е което и аз казвам през цялото време.
Иначе, без изобщо да се заяждам, помня, че ти си казвала, че кръвта не било най-важното и други неща определяли кой ти е... Близък. Сега излезе, че кръвта бие всичко.
Аз викам всеки да прави каквото си иска.
Ами точно. Който иска да изневерява ще, който не иска да не. Много съдници много нещо...