Аз снощи правих протеинови смути с едно око. Половината замразени боровинки така ги зарязах на плота, щото много ми се спеше. Днес там всичко беше тъмно лилаво, 2 пъти пръсках с обезмаслител... На втория път се изчисти.
- Публикувана: 3 апр. 2024, 19:54 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2024, 18:46 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 9)
Днес забравих, че съм отишла на работа с колата и се върнах с градския.... Осъзнах, чак когато се прибрах и не я видях пред блока...
Значи не съм само аз.....
веднъж колата ми беше на ремонт и отидох на работа с градския......три пъти обиколих паркинга на тръгване в 17ч докато се сетя, че съм с автобуса
/вече бях изпаднала в паника,че е открадната, ама като не намерих и ключа в чантата ми светна/
веднъж колата ми беше на ремонт и отидох на работа с градския......три пъти обиколих паркинга на тръгване в 17ч докато се сетя, че съм с автобуса
/вече бях изпаднала в паника,че е открадната, ама като не намерих и ключа в чантата ми светна/
Мой познат беше отишъл на село с колата,но се върнал с автобуса. Чак пред дома си в града се сетил,че е с кола... 
Прибирам се един ден и гледам пред нас бусче на криминална полиция. Дядо ми се прибрал и видял, че му няма колата в гаража и викнал полицаите..
Излизам малко по-късно с колелото и гледам колата му на паркинга на билата до нас, звъня му да му кажа.. ии сещате се
)
Излизам малко по-късно с колелото и гледам колата му на паркинга на билата до нас, звъня му да му кажа.. ии сещате се
) 
Това ми напомни (може и да съм разказвала, че е от миналата година) за един колега. Жена му била на зъболекар с колата, но и се наложила някаква по сложна процедура с повече упойки и се прибрала пеша. Обадила му се като се прибере от работа да мине да и прибере колата. Той не знам как решил че е била при АГ и отишъл там, колата я няма. Минали са 6-7ч и решил, че са я откраднали, та звъннал в полицията. Накрая полицаите искали да говорят със жена му да изяснят нещата и тя им казва, че била на зъболекар, еди къде си...
Колата си била на паркинга
Колата си била на паркинга
Аз не съм шофьор. Като се женихме с моя мъж, смятах да отидем с такси на сватбата. Така е най-лесно и никого не ангажирам. Сватбата беше в ресторант с хотел над него и спахме там, както и част от гостите. Но, най-удобно си е с такси, аз така съм си свикнала. Любимият настоя да отидем с нашата кола, нали щяло да има цветя, подаръци, има и паркинг. И, нали няма да шофирам аз, съгласих се. Ставаме после сутринта, подбираме децата (те не бяха малки като се решихме с татко им на тази толкова необичайна стъпка ,) закусват и аз викам такси, да се приберем у нас... Отказах го после, де.
Ами... сватбата минала вече, животът продължава, такъв какъвто си е. А аз основно с таксита се придвижвам.
,) закусват и аз викам такси, да се приберем у нас... Отказах го после, де. Ами... сватбата минала вече, животът продължава, такъв какъвто си е. А аз основно с таксита се придвижвам.
Синът ми беше забравил, че вече има кола и след работа се беше качил на метрото по навик. След 2 спирки напипал ключа от колата в джоба и се върнал на служебния паркинг.
Синът ми беше забравил, че вече има кола и след работа се беше качил на метрото по навик. След 2 спирки напипал ключа от колата в джоба и се върнал на служебния паркинг.
Е, той пък и да се върне.
Ако съм се качила вече и съм на половината път, колата ще нощува на служебния паркинг. Ама явно голям мерак му е било да си я вземе
Синът ми беше забравил, че вече има кола и след работа се беше качил на метрото по навик. След 2 спирки напипал ключа от колата в джоба и се върнал на служебния паркинг.
Е, той пък и да се върне.
Ако съм се качила вече и съм на половината път, колата ще нощува на служебния паркинг. Ама явно голям мерак му е било да си я вземе
В последните случаи и аз бих се върнала - напр. единият ми редовен маршрут (сравнително приличен и бърз) изисква: 15 мин. пеша, метро, пак 10 мин. пеша, трамвай, още 10 мин.пеша.
Е как няма да се върне момчето. Помня, с моята приятелка като взехме книжки, как ходихме на дискотека с двете коли - нищо че живеехме много близо. То шофирането ни беше най-хубавото и вълнуващото от цялата вечер и всяка искаше да си е с нейната кола.
Не мога да повярвам, че вече изобщо не ми се шофира.
Не мога да повярвам, че вече изобщо не ми се шофира.
От радост и вълнение, че съм най-сетне с книжа и си купих кола, тръгвам към приятелка и изпуснах една отбивка. Хайде през Фритьоф Нансен, ама кой да се сети, че е еднопосочен. Завой, пак изпуснах отбивка, накрая минах покрай парламента, за да стигна до НДК и да знаете как се пързалят тия павета като си млад шофьор, от паника защо така посвирих даже гуми без да искам. Така се зарадвах, че Фритьоф Нансен са го направили двупосочен, а то май за кратко.
Какво гледате?
Това са моите сменени въжета на простора. Той е от онези с вдигащите се пръчки. Сменихме старите и мъжът остави на мен въжетата. Аз си ги подкъсих по вдигнати горе пръчки да ми е красиво, да не се веят, подигравайки се наум на производителя как се е прецакал и колко много материал е оставил ненужно. Докато не реших да пусна една от пръчките. С моите 160 см не стигах въженцето, за да я вдигна. Дори и на пръсти. Трябва да се катеря по пейчицата.
И извадих от кофата "излишните" дължини, и ги наснадих. И сега ще е така. Новото грозно. Да не говорим, че се обърквам и закачам за черните тапички, а не за белите (в някакъв момент сигурно ще спра де).
За останалите 5 от другата страна вече бях спестовна при подкъсяването.
Въобще не можах да схвана как работят тез простори, дори след 3 четения 🤣
Днес пием кафе с една приятелка и тя изведнъж бърка в чантата да вади телефона "Чакай да видя Ондинчето дали не ми е писала".
🙄
Замълчах три дълги секунди докато се усети.
Днес пием кафе с една приятелка и тя изведнъж бърка в чантата да вади телефона "Чакай да видя Ондинчето дали не ми е писала".
🙄
Замълчах три дълги секунди докато се усети.