В момента чета ... 89

  • 52 018
  • 745
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 11 730
Снощи дочетох "Плячка" на Ирса Сигурдардотир и съм с противоречиви чувства по отношение на тази книга.
Проточих я във времето и я четох я с известна доза досада, което с книга на Ирса не ми се беше случвало.
Замисълът ѝ беше добър и типичен за Ирса, но нещо реализацията леко куцаше. Силно начало и силен финал, по средата 250+ страници скука. Дори, признавам си,  ми мина през главата мисълта, че Ирса е използвала литературен афроамериканец и че само идеята за романа е нейна... Кой знае?
Дадох крайна оценка 3.5*, защото все пак Ирса ми е любимка Simple Smile

Започнах на четеца "Липсващото досие" на Дрор Мишани по отзив от темата.
Ето още един пример как корицата отблъсква! А иначе романът съвсем не е лош.

# 736
  • Мнения: 135
Аз пък така и не харесах митологията от феминистка гледна точка, като цяло не харесвам тази мода, не само що се отнася до гръцката, а до всяка митология. Видях преди време в новите книжки една такава за индийската митология - "Кайкеи".  Всеки злодей си има оправдание и някога е бил жертва, но това, че са ти се случили лоши неща, не компенсира лошите постъпки. Някои хора стават светци, други стават злодеи и мрънкат, че са жертви.

П.п. в Рамаяна
Скрит текст:
Кайкеи е една от жените на бащата на Рама, майка на Бхарат (другото име на Индия - някои го произнасят Барат), когато се ражда Рама (от друга кралица) и става ясно, че той е божествен и необикновен и че той ще е бъдещият крал, тя се възползва от влиянието си над съпруга си (мисля, че му беше спасила живота и той й е обещал едно желание, но по-добре да не се опитвам да преразказвам Рамаяна, защото не съм я чела скоро и ще объркам), тя поисква Рама да бъде изпратен в изгнание в гората за 14 години. С него тръгват съпругата му Сита и брат му от друга кралица Лакшман (Лакшман не е син на Кайкеи, нито на майката на Рама). Тя се надява през това време сина й да стане крал, но Бхарат казва, че отказва да царува, слага сандалите на Рама на трона и се превръща в отшелник, докато го чака да се върне.
Когато накрая Рама се връща (след 14 години, след основния сюжет на Рамаяна) той предлага на Лакшман да стане крал след него, но Лакшман отказва, защото другите братя са по-възрастни и в крайна сметка Бхарат става коронован принц.

Не съм убедена, че Кайкеи е била любима кралица, защото съпругът й просто е изпълнил обещанието си и е умрял от депресия скоро след заточаването на Рама.
Аз съм пък на противоположно мнение.Е,разбира се,историята трябва  да е направена както хората,а не бясно да ти се казва и втълпява нещо.Засега не съм прочела нито една от този тип книги, защото не са били с предимство,но с удоволствие бих го направила(имам набелязани няколко и чакам да се преведе и „Хера “)Просто ми е интересно да се видят нещата от погледа на другите действащи неща,а не нещата да ни си представят нещата като бели и черни .Не искам герой да бива оправдаван за действията му,а просто да се разбере как е стигнало то тези му избори и действия.Той може да ти стане симпатичен и да го разбереш,но не означава,че ще оправдаеш неговите избори.Не виждам нищо лошо в този тим книги.За тийнове ги намират да бъдат изключително подходящи.

# 737
  • Мнения: 41 799
Аз четох, за съжаление. Не само, че не ми харесва философията на тези книги, а и не ми харесва това, че 90% от сюжета е готов, авторката само добавя малко от себе си (обикновено вкарва някаква собствена драма, като влиза в кожата на героинята - дори няма обрати и големи промени в общия план, само вътрешните вълнения на героинята са нещо ново).
После се сърдят на изкуствения интелект, че им крадял работата! То пък една работа...

Има голяма разлика да се вдъхновиш от нещо и да създадеш нещо ново (ето, например Сюзан Колинс се е вдъхновила от легендата за Минотавъра и е създала Игрите на глада) и това да препишеш една история (със собствен стил - както се преписва чуждо домашно от мързеливите ученици), но да добавиш малко от себе си. И това малко обикновено е нещо, което е лична драма на самия автор, а не е нещо, което е измислил и за което е правил проучвания.
 

Не е ли време за нова тема?

# 738
  • Мнения: 11 730

Не е ли време за нова тема?

Ако някой може, нека я пусне Simple Smile
Аз ще имам възможност в понеделник Simple Smile

# 739
  • София
  • Мнения: 283
Всъщност идеята на Колинс й хрумва, докато превключва по ТВ каналите между реалити шоу и действителни кадри от войната в Ирак. Несъмнено е търсен паралел с Минотавъра, но в ранните интервюта тя не споменава за мита.

# 740
  • Мнения: 6 798
Чух добър отзив за Виктор Пелевин. Не бях чувала дори името на този автор. Някой да е чел нещо? Следя темата, но нямам спомен някой да е коментирал нещо негово.

# 741
  • Мнения: 41 799
Сигурно е имала различни източници на вдъхновение, едва ли е само един. Въпросът е, че ги е съчетала и се е получила нова история със собствен сюжет, а не преповтаря чужд сюжет със свои думи, като твърди, че е оригинален.

Естествено, че има различни версии на митовете - ето, например на гръцките - на Кун, Едит Хамилтън, съвсем съвременни от Фрай (и други), но това е съвсем друго нещо - просто митологията, преразказана от митографи (и историите са едни и същи - разликата е само в стила и съкращенията). А когато някой препише митологията и я преиначи малко, и след това твърди, че е написал роман, това вече е мързел.

# 742
  • Мнения: 4 679
Чух добър отзив за Виктор Пелевин. Не бях чувала дори името на този автор. Някой да е чел нещо? Следя темата, но нямам спомен някой да е коментирал нещо негово.
Мисля, че съм го споменавала.
Един от любимите ми автори, но има специфични стил и образност, с които трябва да се свикне. Руски писател, който използва доста исторически и културни препратки от страната си. Беше популярен преди години (поне двадесет). Все още пише, но мисля, че отдавна не го издават у нас.

Последна редакция: пт, 05 юли 2024, 22:54 от Tsugumi_

# 743
  • Мнения: 11 730
"Плячка" я влачих две-три седмици, но "Терапията" (Себастиан Фитцек) изгълтах за един ден!
Уау! Много добър психо-трилър! В традицията на "Злокобен остров" - мрачен и потискащ.
Препоръчвам!
(Само как прозвуча - "...потискащ.Препоръчвам!" Joy)

# 744
  • София
  • Мнения: 25 929
Приключих със "Съвършена плячка". Предвид високата оценка и добрите коментари имах доста по-високи очаквания.  Първо - обемът е твърде голям според мен.
Скрит текст:
Второ-образът на  полицая под прикритие беше много зле изграден. Аз лично веднага разбрах, че има нещо там. Трето - що за некадърен полицай трябва да си, за да оставиш възрастен гражданин да се оправя сам и да обяснява в полицията  за възможно разкритие на сериен убиец, въпреки че имаш възможността да го направиш сам. А това, че си бременна и въпреки всички нареждания рискуваш живота на детето си, не ми се и говори.
Оценка 3/5. Първата книга ми хареса много повече.

В скрития текст има спойлери, които не представляват някакви огромни разкрития, но все пак.

# 745

Общи условия

Активация на акаунт