- Публикувана: 11 март 2025, 19:30 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2025, 08:51 ч.
Пролетта ще дойде с цветове и с вест за чакано дете. ~бебеправене 618~
На новите - добре дошли !
Ние тук се обичаме, уважаваме и много си помагаме !
Молим ви, представете се – на колко години сте, откъде сте, от колко време опитвате, колко дълъг е цикълът ви, кога е овулацията ви, имате ли вече деца, и всичко друго, което прецените ! Дано темата ви донесе информация, положителни емоции и приятелско рамо в трудните моменти !
Ние сме малко общество за взаимопомощ и подкрепа в пътя на бебеправенето.
Тук не е място за хвалене с положителен тест в първи пост или въпроси от типа на 'здравейте, виждате ли втора черта?'. За тази цел във форума има други теми, молим, потърсете ги.
Anigo
arogans bananovolisto Believe 23 Belflower Greyspirit kukumiavka m-angel Mandaria Michelle Miracle Monita576 nasito8988 patencce1 petufin rave Salsera Sisi_cat shan^tall Одри Светослава Ангеловаа Среднощно слънце ВаНиЛа 2402
Цветни снимки и проверки,
спермограми, овитрели.
Яйцеклетките ми вече са узрели !
Засякох овулация,
готвя за мъжа сензация.
Обаче моят мъж се умори,
иска вече да поспи.
От секс ни писна вече,
да идва малкото човече.
Писна ми на ленти да пикая,
хайде да става накрая.
Вдигам си краката аз сега,
седя и чакам втората черта.
Спермограмата му е отлична,
яйцеклетката налична.
Само трябва да се срещнат те,
и да станат чертички две.
[CenterНека мен и теб в едно да съберем*
Когато двама души срещат се,
минава време и започват те
семейството да се увеличи с още един член,
когато кажат си ‘‘Нека мен и теб в едно да съберем !‘‘.
Мечти и надежди силно се разпалват,
някъде там двама спират да се пазят.
Дни, месеци, дори години понякога минават,
време, пари, нерви, всичко готови са да дават !
Първо откъсват част от своята душа и сърце,
докрая поръсват с любов. Да ! Те искат дете !
Трудно е, много търпение се иска,
понякога сълзи тихо ронят се, зъби се стискат.
‘‘Не се напрягайте !‘‘ – отстрани лесно е да казват.
Как, когато чакаш такъв дар, трудностите да не те смазват ?
Някъде там в един момент се случва,
теста показва две черти, а в гърлото засяда бучка.
Този път обаче напират радостни сълзи,
мъжът, когото обичаш, с дете ще дариш !
Трудностите през бременността, всичко си заслужава,
а борбата преди това не се забравя !
Но когато гушнеш малкото човече всичко избледнява,
някакси по-леко става и осъзнаваш, че вече станала си МАМА ![/center]
Hr
Важни теми
Тестове за овулация
Автоимунен тиреоидит на Хашимото
Бременна ли съм?
Добавки и витамини
Стойности на ЧХГ
Старата тема
Обща отчетна тема на нашите успели момичета
~~~ Fayona ~~~
Ние тук се обичаме, уважаваме и много си помагаме !
Молим ви, представете се – на колко години сте, откъде сте, от колко време опитвате, колко дълъг е цикълът ви, кога е овулацията ви, имате ли вече деца, и всичко друго, което прецените ! Дано темата ви донесе информация, положителни емоции и приятелско рамо в трудните моменти !
Ние сме малко общество за взаимопомощ и подкрепа в пътя на бебеправенето.
Тук не е място за хвалене с положителен тест в първи пост или въпроси от типа на 'здравейте, виждате ли втора черта?'. За тази цел във форума има други теми, молим, потърсете ги.
Anigo
arogans bananovolisto Believe 23 Belflower Greyspirit kukumiavka m-angel Mandaria Michelle Miracle Monita576 nasito8988 patencce1 petufin rave Salsera Sisi_cat shan^tall Одри Светослава Ангеловаа Среднощно слънце ВаНиЛа 2402 Пореден преглед,
чакаш на опашка с часове..
Отново тестове и диагнози,
в очакване на алени чертички две!
Една несбъдната мечта си пожелаваш,
на всеки празник и рождени дни..
И много силно се надяваш,
Ала очите не пресъхват
и не спира да боли!
И плановете често се объркват,
изнизват се година, две,
понякога и повече от три..
В домът ти все е някак тихо, празно,
а в съзнанието мрачни мисли се въртят.
Но чувала съм, че доброто е заразно
и важен е приятелският кръг!
Често чуваш - "отпусни се",
"недей да мислиш"
или "всичко ще се нареди"!
Но всичко, през което преминаваш,
не се забравя,
дори понякога е трудно да се спи!
Една несбъдната мечта,
до нея пътят е трънлив!
Потъваш често във бездънна яма
и трудно се излиза жив!
Но ето тук си, тук сме
и не сме сами!
Среши косите си, вплети ги,
дълбоко дъх си поеми.
И нищо, че короната е тежка,
изтупай раменете, изправи се,
и гордо на главата я сложи!
За втори/трети/пети дубъл приготви се,
а вместо грим се усмихни!
чакаш на опашка с часове..
Отново тестове и диагнози,
в очакване на алени чертички две!
Една несбъдната мечта си пожелаваш,
на всеки празник и рождени дни..
И много силно се надяваш,
Ала очите не пресъхват
и не спира да боли!
И плановете често се объркват,
изнизват се година, две,
понякога и повече от три..
В домът ти все е някак тихо, празно,
а в съзнанието мрачни мисли се въртят.
Но чувала съм, че доброто е заразно
и важен е приятелският кръг!
Често чуваш - "отпусни се",
"недей да мислиш"
или "всичко ще се нареди"!
Но всичко, през което преминаваш,
не се забравя,
дори понякога е трудно да се спи!
Една несбъдната мечта,
до нея пътят е трънлив!
Потъваш често във бездънна яма
и трудно се излиза жив!
Но ето тук си, тук сме
и не сме сами!
Среши косите си, вплети ги,
дълбоко дъх си поеми.
И нищо, че короната е тежка,
изтупай раменете, изправи се,
и гордо на главата я сложи!
За втори/трети/пети дубъл приготви се,
а вместо грим се усмихни!
Незаслужено страдание,
усещам как по вените се стича.
Наляга ме жестоко отчаяние,
ала душата иска рожба да обича!
Очите ми са като водопади,
сърцето ми като неспящ вулкан..
Трън под кожата,
трудно се вади
и все напомня, че е там!
Кажи ми как
да спра да страдам, да я мисля..
Да спра сърцето
да я иска..
Тази мечта недостижима,
в утробата живот да има.
Тежък кръст на раменете нося,
кажи кого да моля,
от кого да прося!
Към Господ се обръщам често,
не чува моите мълва..
Отново напоявам presto
ала чертата е една.
Сънят превръща се в кошмар,
и пак пропадам в бездна.
Искам да се махна,
да избягам, да изчезна.
Но знам, че трябва да се боря,
Напук на себе си и своята съдба!
Ще се въоръжа със силна воля,
готова съм за дълга,
изтощителна борба!
Накрая ще изляза победител
и сърцето безгранично ще обича,
наградата ще е РОДИТЕЛ,
а някой, тихо, "мамо" ще изрича !
усещам как по вените се стича.
Наляга ме жестоко отчаяние,
ала душата иска рожба да обича!
Очите ми са като водопади,
сърцето ми като неспящ вулкан..
Трън под кожата,
трудно се вади
и все напомня, че е там!
Кажи ми как
да спра да страдам, да я мисля..
Да спра сърцето
да я иска..
Тази мечта недостижима,
в утробата живот да има.
Тежък кръст на раменете нося,
кажи кого да моля,
от кого да прося!
Към Господ се обръщам често,
не чува моите мълва..
Отново напоявам presto
ала чертата е една.
Сънят превръща се в кошмар,
и пак пропадам в бездна.
Искам да се махна,
да избягам, да изчезна.
Но знам, че трябва да се боря,
Напук на себе си и своята съдба!
Ще се въоръжа със силна воля,
готова съм за дълга,
изтощителна борба!
Накрая ще изляза победител
и сърцето безгранично ще обича,
наградата ще е РОДИТЕЛ,
а някой, тихо, "мамо" ще изрича !
Мило мое мъничко човече,
мое щастие, мой блян!
Как силно искам да те гушна вече,
Никога не ще си сам!
Ще има мигове на сълзи
и поводи за греещи усмивки.
Но всичко ще се нареди,
щом вкъщи сме затрупани
от бебешки играчки, пелени, завивки.
Отправям поглед към небето,
ръка полагам на сърцето.
Молитва, устните прошепват,
да се появиш,
на топличко, до термин,
да се задържиш!
До теб ще бъда неотлъчно,
ще те закрилям
и над теб ще бдя!
Понякога ще ми е трудно, мъчно,
но знай,
ще се старая, ще опитам
да бъда
най-добрата майка на света !
Тоалетна, чашка и тест -
чакаш минути пет или шест.⏱️
Ето черти - цели са две,✅
сълзите напират - ще имаш дете!🥹
Гадене, киселини и хормони,🤢
Шоколади ядеш с цели кашони.🍫
Първа фетална и втора, и трета -
време да раждаш е майчице клета!🫄
Контракции, разкритие и много болка,😵
врещиш изтощена - искаш упойка. 💉
"Напъвай" - крещят всички над тебе🧑⚕️
и чува се плачът, мощен, на бебе. 👼
Плацента, шевове - ох няма край...🙄
вземаш детето и попадаш във Рай! 🥰
Изписването е на дневен ред,
там всеки ще ти даде непоискан съвет. 🗣️
Памперси ,хранене и спане,
това бебе ще спре ли да реве? 🥴
40 дни и погача голяма -🍰🧁🍬
всяка жена акъл от опит ти дава. 🧏
Още рев, ако и колики мощни,😨
ти вече не спиш по цели нощи.💤
Помощ накрая търсиш в група за мами,🫶
там всички знаещи са се събрали.🧑💻
Минава месец, втори и вече сме в шести -6️⃣
сега се вълнуваме от пюретата месни!🥔🥦🥕
На дневен ред вече е друго -
зъбите никнат, виждам се в чудо!🦷
Приспиваш в количка, на ръце и в кошара...
но ефект от всичко естествено няма!!!!!🙄
Разбирам - да си майка е сбъдната мечта. 💗😘
мое щастие, мой блян!
Как силно искам да те гушна вече,
Никога не ще си сам!
Ще има мигове на сълзи
и поводи за греещи усмивки.
Но всичко ще се нареди,
щом вкъщи сме затрупани
от бебешки играчки, пелени, завивки.
Отправям поглед към небето,
ръка полагам на сърцето.
Молитва, устните прошепват,
да се появиш,
на топличко, до термин,
да се задържиш!
До теб ще бъда неотлъчно,
ще те закрилям
и над теб ще бдя!
Понякога ще ми е трудно, мъчно,
но знай,
ще се старая, ще опитам
да бъда
най-добрата майка на света !
Тоалетна, чашка и тест -
чакаш минути пет или шест.⏱️
Ето черти - цели са две,✅
сълзите напират - ще имаш дете!🥹
Гадене, киселини и хормони,🤢
Шоколади ядеш с цели кашони.🍫
Първа фетална и втора, и трета -
време да раждаш е майчице клета!🫄
Контракции, разкритие и много болка,😵
врещиш изтощена - искаш упойка. 💉
"Напъвай" - крещят всички над тебе🧑⚕️
и чува се плачът, мощен, на бебе. 👼
Плацента, шевове - ох няма край...🙄
вземаш детето и попадаш във Рай! 🥰
Изписването е на дневен ред,
там всеки ще ти даде непоискан съвет. 🗣️
Памперси ,хранене и спане,
това бебе ще спре ли да реве? 🥴
40 дни и погача голяма -🍰🧁🍬
всяка жена акъл от опит ти дава. 🧏
Още рев, ако и колики мощни,😨
ти вече не спиш по цели нощи.💤
Помощ накрая търсиш в група за мами,🫶
там всички знаещи са се събрали.🧑💻
Минава месец, втори и вече сме в шести -6️⃣
сега се вълнуваме от пюретата месни!🥔🥦🥕
На дневен ред вече е друго -
зъбите никнат, виждам се в чудо!🦷
Приспиваш в количка, на ръце и в кошара...
но ефект от всичко естествено няма!!!!!🙄
Разбирам - да си майка е сбъдната мечта. 💗😘
Цветни снимки и проверки,
спермограми, овитрели.
Яйцеклетките ми вече са узрели !
Засякох овулация,
готвя за мъжа сензация.
Обаче моят мъж се умори,
иска вече да поспи.
От секс ни писна вече,
да идва малкото човече.
Писна ми на ленти да пикая,
хайде да става накрая.
Вдигам си краката аз сега,
седя и чакам втората черта.
Спермограмата му е отлична,
яйцеклетката налична.
Само трябва да се срещнат те,
и да станат чертички две.
[CenterНека мен и теб в едно да съберем*
Когато двама души срещат се,
минава време и започват те
семейството да се увеличи с още един член,
когато кажат си ‘‘Нека мен и теб в едно да съберем !‘‘.
Мечти и надежди силно се разпалват,
някъде там двама спират да се пазят.
Дни, месеци, дори години понякога минават,
време, пари, нерви, всичко готови са да дават !
Първо откъсват част от своята душа и сърце,
докрая поръсват с любов. Да ! Те искат дете !
Трудно е, много търпение се иска,
понякога сълзи тихо ронят се, зъби се стискат.
‘‘Не се напрягайте !‘‘ – отстрани лесно е да казват.
Как, когато чакаш такъв дар, трудностите да не те смазват ?
Някъде там в един момент се случва,
теста показва две черти, а в гърлото засяда бучка.
Този път обаче напират радостни сълзи,
мъжът, когото обичаш, с дете ще дариш !
Трудностите през бременността, всичко си заслужава,
а борбата преди това не се забравя !
Но когато гушнеш малкото човече всичко избледнява,
някакси по-леко става и осъзнаваш, че вече станала си МАМА ![/center]
*Сила*[/B]
Ако днес се чувстваш унила,
ако в себе си не намираш вече сила.
Ако ти се струва вече невъзможно
или пък невероятно сложно.
Не спирай! Продължи напред,
може още утре да е твоят ред.
Бори се! Ще си заслужава,
животът рядко даром дава.
И ако имаш нужда - поплачи си,
излей каквото ти тежи.
А после на краката стъпи си
и недей повече тъжи.
Идва малкото човече,
може би дори на път е вече.
И то ще иска мама с усмивка широка,
да му показва винаги вярната посока.
И ако днес се чувстваш унила,
намери в себе си сила,
защото идва малкото човече,
сигурно дори на път е вече !
Ако днес се чувстваш унила,
ако в себе си не намираш вече сила.
Ако ти се струва вече невъзможно
или пък невероятно сложно.
Не спирай! Продължи напред,
може още утре да е твоят ред.
Бори се! Ще си заслужава,
животът рядко даром дава.
И ако имаш нужда - поплачи си,
излей каквото ти тежи.
А после на краката стъпи си
и недей повече тъжи.
Идва малкото човече,
може би дори на път е вече.
И то ще иска мама с усмивка широка,
да му показва винаги вярната посока.
И ако днес се чувстваш унила,
намери в себе си сила,
защото идва малкото човече,
сигурно дори на път е вече !
Hr
Важни теми
Тестове за овулация
Автоимунен тиреоидит на Хашимото
Бременна ли съм?
Добавки и витамини
Стойности на ЧХГ
Старата тема
Обща отчетна тема на нашите успели момичета
Здравейте, мили момичета! Влизам в новата темичка с големи благодарности към rave за поканата да ви бъда орисница! Това е огромна чест и радост за мен, защото в най-мрачните ми и тъмни моменти именно тук срещах точно тази подкрепа и разбиране, от които най-много се нуждаех!
Посипвам ви с нежен розов прашец и ви орисвам скоро всяка от вас да получи наяве своята мечта, която всички сте заслужили и изстрадали! Идването на новия живот на този свят е истинско чудо на природата, доказващо, че чудеса се случват всеки ден! Затова, не спирайте да вярвате в тези чудеса, не спирайте да мечтаете и да се борите! Знам, че понякога идват моменти, в които се чувстваме безсилни, уморени, ядосани, в които ни е писнало от всичко и сме на ръба да се откажем. Минавайте през тези моменти, чувствайте, плачете, викайте, но не им се оставяйте. Защото чудото си струва. Нека мечтата ви дава сили и вяра, и нека всяка от нас тук скоро бъде благословена с нейното чудо! ❤❤❤
Някои от вас знаят моята история, но я споделям отново, като се надявам да ви подейства положително и да ви вдъхне свежи сили по пътя към мечтата.
На 36 години съм и в момента очаквам първото си детенце. В края на 2019г., когато станах на 31г., прекратих 15-годишна връзка с партньора си, с който бях още от гимназията. Причините бяха много, но поводът – аз исках вече да помислим за деца, той казваше, че не е готов и в близките 5 години няма да бъде. И така, на прага на пандемията, се оказах сингъл за пръв път в съзнателния си живот. За съжаление последвалия локдаун не ми помогна много в загърбване на миналото и следващата година и половина бях срината психически. През това време опитвах да започна отношения с други хора, но някак си все попадах на такива, на които просто не им се занима с истинска връзка, а само с повърхностни отношения “помежду другото” (за жалост все по-често срещани в нашето модерно общество). В един момент бях толкова обезсърчена, че някога ще мога да създам семейство, че си замразих яйцеклетки в името на несигурното бъдеще. Преди пункцията, на консултацията с анестезиолога той ми каза “и за кво го правиш тва, виж се кво маце си, толкова ли не можеш да намериш някой да те на*** и да ти направи едно бебе”. Мисля, това е достатъчно, за да подскаже как се почувствах от цялото нещо. Междувременно, в същия този период, бившия ми приятел, който не беше готов за деца, някак си успя да се ожени и да си направи не едно, а цели две дечица. Дам, шегите на съдбата. През 2022г., след поредно огромно разочарование в любовта, което съвпадна с много тежко заболяване на майка ми, се чувствах смазана и не знаех как да продължа напред. И точно тогава в края на тази кошмарна година, без да очаквам, срещнах мъжа ми (нямаме брак, но аз така си го наричам, защото го чувствам като моя мъж, моя човек и моето убежище). С него всичко се получаваше лесно, естествено и бях на седмото небе. Около година след началото на връзката ни, решихме, че искаме детенце. Първите два месеца след вземането на това решение поради различни причини за съжаление не успяхме с тайминга за опитите. Понеже аз вече отдавна си мечтаех за този момент, това незначително двумесечно отлагане много ме огорчи. Чувствах как часовникът тиктака оглушително и ми напомня, че времето ми е ограничено. На следващия месец вече опитахме и - о, изненада – видях двете чертички! Радостта ми беше неописуема и огромна. За съжаление, обаче продължи много, много кратко – бързо се разбра, че бременността ми не се развива и нещата няма да се получат. Обиколих 5-ма доктора, един виждаше някакви ембрионални структури, друг нищо не виждаше, но всички бяха единодушни – бременността не се развива и трябва да я прекъснем, а аз трябваше да взема решение по какъв метод да стане. В главата ми беше каша, в сърцето ми зееше дупка, a в стомаха ми гореше страх. В крайна сметка, направих медикаментозен аборт и към днешна дата смятам, че постъпих правилно. Тогава всички АГ-та ми казваха, че един аборт е нищо и няма нужда от никакви изследвания. Аз, обаче с моите 35г. знаех, че не разполагам с толкова време за чакане, и започнах да чета и да търся информация. И точно благодарение на форума научих толкова полезни и безценни неща, за което съм истински благодарна. Изследвах тромбофилии, хормони, витамини, НК клетки, - общо взето всичко беше ок. С нормално тегло съм, спортувах три пъти седмично и внимавах с храненето, съответно нищо не навеждаше на конкретен проблем при мен. Единствено ми излезе нискорискова тромбофилия (заради която в момента съм на НМХ), но мненията на лекарите бяха, че не това е причината за аборта. Всички лекари казваха – вероятно причината е лош материал, заради моята възраст (!?), но никой не отваряше дума как стоят нещата при мъжа ми. От изчетената информация, обаче аз знаех, че много често дяволът се крие там и започнах да убеждавам ММ и той да си направи изследвания. След нелека битка, успях. На спермограмата се установи лоша морфология и високи ДНК фрагментации, съответно мъжът ми започна прием на един куп добавки, назначени от андролог. След първия месец прием на добавките – точно на Стефановден - четири дни преди очаквания цикъл, направих кръвен тест и видях трицифрен резултат. Разплаках се и не можех да повярвам. Последвалите седмици бяха изпълнени с плаха радост, но и с ужасен страх дали сценарият от лятото няма да се повтори отново. На всеки преглед ходех разтреперана и готова да чуя най-лошото. Ще си призная, че все още мисля и се притеснявам много дали всичко ще е наред, но слава Богу, засега всичко върви добре. Минахме пренаталния тест, първа фетална морфология и БХС. Засега потенциален проблем е единствено гранично висок риск от прееклампсия, който предстои да изясним с АГ-то и хематолога. Днес навършвам 14-та седмица от бременността, а бебчето пък даже върви с една седмица напред. Живот и здраве, в началото на септември очакваме на бял свят да се появи нашето прекрасно и толкова чакано момиченце! 🎀🌸💞
С историята си искам да ви кажа, че пътят на всяка жена, която мечтае за дете е стръмен и тежък, изпълнен със сълзи, скандали, рев, с “не мога повече” и “отказвам се”. Но някъде там на пътя стои нашето Чудо, което чака да стигнем до него. Заради това си струва да избършем сълзите, да вдигнем глава, да отупаме прахта и да продължим напред!
Прегръщам ви!🍀🍀🍀
Посипвам ви с нежен розов прашец и ви орисвам скоро всяка от вас да получи наяве своята мечта, която всички сте заслужили и изстрадали! Идването на новия живот на този свят е истинско чудо на природата, доказващо, че чудеса се случват всеки ден! Затова, не спирайте да вярвате в тези чудеса, не спирайте да мечтаете и да се борите! Знам, че понякога идват моменти, в които се чувстваме безсилни, уморени, ядосани, в които ни е писнало от всичко и сме на ръба да се откажем. Минавайте през тези моменти, чувствайте, плачете, викайте, но не им се оставяйте. Защото чудото си струва. Нека мечтата ви дава сили и вяра, и нека всяка от нас тук скоро бъде благословена с нейното чудо! ❤❤❤
Някои от вас знаят моята история, но я споделям отново, като се надявам да ви подейства положително и да ви вдъхне свежи сили по пътя към мечтата.
На 36 години съм и в момента очаквам първото си детенце. В края на 2019г., когато станах на 31г., прекратих 15-годишна връзка с партньора си, с който бях още от гимназията. Причините бяха много, но поводът – аз исках вече да помислим за деца, той казваше, че не е готов и в близките 5 години няма да бъде. И така, на прага на пандемията, се оказах сингъл за пръв път в съзнателния си живот. За съжаление последвалия локдаун не ми помогна много в загърбване на миналото и следващата година и половина бях срината психически. През това време опитвах да започна отношения с други хора, но някак си все попадах на такива, на които просто не им се занима с истинска връзка, а само с повърхностни отношения “помежду другото” (за жалост все по-често срещани в нашето модерно общество). В един момент бях толкова обезсърчена, че някога ще мога да създам семейство, че си замразих яйцеклетки в името на несигурното бъдеще. Преди пункцията, на консултацията с анестезиолога той ми каза “и за кво го правиш тва, виж се кво маце си, толкова ли не можеш да намериш някой да те на*** и да ти направи едно бебе”. Мисля, това е достатъчно, за да подскаже как се почувствах от цялото нещо. Междувременно, в същия този период, бившия ми приятел, който не беше готов за деца, някак си успя да се ожени и да си направи не едно, а цели две дечица. Дам, шегите на съдбата. През 2022г., след поредно огромно разочарование в любовта, което съвпадна с много тежко заболяване на майка ми, се чувствах смазана и не знаех как да продължа напред. И точно тогава в края на тази кошмарна година, без да очаквам, срещнах мъжа ми (нямаме брак, но аз така си го наричам, защото го чувствам като моя мъж, моя човек и моето убежище). С него всичко се получаваше лесно, естествено и бях на седмото небе. Около година след началото на връзката ни, решихме, че искаме детенце. Първите два месеца след вземането на това решение поради различни причини за съжаление не успяхме с тайминга за опитите. Понеже аз вече отдавна си мечтаех за този момент, това незначително двумесечно отлагане много ме огорчи. Чувствах как часовникът тиктака оглушително и ми напомня, че времето ми е ограничено. На следващия месец вече опитахме и - о, изненада – видях двете чертички! Радостта ми беше неописуема и огромна. За съжаление, обаче продължи много, много кратко – бързо се разбра, че бременността ми не се развива и нещата няма да се получат. Обиколих 5-ма доктора, един виждаше някакви ембрионални структури, друг нищо не виждаше, но всички бяха единодушни – бременността не се развива и трябва да я прекъснем, а аз трябваше да взема решение по какъв метод да стане. В главата ми беше каша, в сърцето ми зееше дупка, a в стомаха ми гореше страх. В крайна сметка, направих медикаментозен аборт и към днешна дата смятам, че постъпих правилно. Тогава всички АГ-та ми казваха, че един аборт е нищо и няма нужда от никакви изследвания. Аз, обаче с моите 35г. знаех, че не разполагам с толкова време за чакане, и започнах да чета и да търся информация. И точно благодарение на форума научих толкова полезни и безценни неща, за което съм истински благодарна. Изследвах тромбофилии, хормони, витамини, НК клетки, - общо взето всичко беше ок. С нормално тегло съм, спортувах три пъти седмично и внимавах с храненето, съответно нищо не навеждаше на конкретен проблем при мен. Единствено ми излезе нискорискова тромбофилия (заради която в момента съм на НМХ), но мненията на лекарите бяха, че не това е причината за аборта. Всички лекари казваха – вероятно причината е лош материал, заради моята възраст (!?), но никой не отваряше дума как стоят нещата при мъжа ми. От изчетената информация, обаче аз знаех, че много често дяволът се крие там и започнах да убеждавам ММ и той да си направи изследвания. След нелека битка, успях. На спермограмата се установи лоша морфология и високи ДНК фрагментации, съответно мъжът ми започна прием на един куп добавки, назначени от андролог. След първия месец прием на добавките – точно на Стефановден - четири дни преди очаквания цикъл, направих кръвен тест и видях трицифрен резултат. Разплаках се и не можех да повярвам. Последвалите седмици бяха изпълнени с плаха радост, но и с ужасен страх дали сценарият от лятото няма да се повтори отново. На всеки преглед ходех разтреперана и готова да чуя най-лошото. Ще си призная, че все още мисля и се притеснявам много дали всичко ще е наред, но слава Богу, засега всичко върви добре. Минахме пренаталния тест, първа фетална морфология и БХС. Засега потенциален проблем е единствено гранично висок риск от прееклампсия, който предстои да изясним с АГ-то и хематолога. Днес навършвам 14-та седмица от бременността, а бебчето пък даже върви с една седмица напред. Живот и здраве, в началото на септември очакваме на бял свят да се появи нашето прекрасно и толкова чакано момиченце! 🎀🌸💞
С историята си искам да ви кажа, че пътят на всяка жена, която мечтае за дете е стръмен и тежък, изпълнен със сълзи, скандали, рев, с “не мога повече” и “отказвам се”. Но някъде там на пътя стои нашето Чудо, което чака да стигнем до него. Заради това си струва да избършем сълзите, да вдигнем глава, да отупаме прахта и да продължим напред!
Прегръщам ви!🍀🍀🍀
Не успях в старата тема: честит рожден ден, Кенди! Желая ти радостта да се въплъти и гушне в ръцете ти много скоро ❤
Бтв… Имаш най-якото чувство за хумор, искам да си ми приятелка 😁
Лорейн, много хубаво орисване, на места разказа моята история.
Успех на всички с новата тема желая!
Бтв… Имаш най-якото чувство за хумор, искам да си ми приятелка 😁
Лорейн, много хубаво орисване, на места разказа моята история.
Скрит текст:
Много общо просто! Надявам се и моята история да завърши точно като твоята 🥹 Частта с прекрасния втори мъж вече я изпълних 😍2019 се разделих с бившия мъж с който бях 16 години от гимназията, просто бях на 32, на 33 навършени се разведох, пандемията, локдауна, самотата, куците опити за връзки с инфантилни мъже
Успех на всички с новата тема желая!
Благодаря за темата на Рейв! Лорейн, лека и успешна бременност.
Забравих да ви споделя къде ме прати д-р Анн - на Поморие на калночение. Сподели, че наскоро 3-4 двойки са успели след процедурите там. Чували ли ли сте за тези терапии и някой пробвал ли е? Слагали тампон с луга във влагалището. 🤪
Забравих да ви споделя къде ме прати д-р Анн - на Поморие на калночение. Сподели, че наскоро 3-4 двойки са успели след процедурите там. Чували ли ли сте за тези терапии и някой пробвал ли е? Слагали тампон с луга във влагалището. 🤪
Благодаря за темичката Рейв, винаги много оценям какво правиш за нас, за да имаме това прекрасно място за споделяне и утеха❤️
Лорейн, грабвам си от прашеца и ти пожелавам прекрасен пухкав финал и много наакани памперси , с които да ни замеряш! Много вдъхновяваща история!
Интересно ми стана за това калолечение, но не успях да запазя час при доктор Анн, а много се опитвах. Ванилка можеш ли да споделиш подробности тук или на лично? Има ли някакви противопоказания?
Лорейн, грабвам си от прашеца и ти пожелавам прекрасен пухкав финал и много наакани памперси , с които да ни замеряш! Много вдъхновяваща история!
Интересно ми стана за това калолечение, но не успях да запазя час при доктор Анн, а много се опитвах. Ванилка можеш ли да споделиш подробности тук или на лично? Има ли някакви противопоказания?
Благодаря за новате тема, Рейв 
Лорейн, за пореден път доказваш силата на жените. Възхищавам се на смели жени като теб, които въпреки трудностите не се отказват да следват мечтите си. Взимам си много розов прашец и се надявам да ми е на късмет. На теб пожелавам спокоен и лек остатък от бременността и нека този път да е до финал.
Кенди, честита да си! Чувството ти за хумор е впечатляващо и се нареждам на опашка за приятелския кръг
С теб горе долу вървим заедно, така, че пращам позитивна енергия за добър развой и двете замразени снежинки да се превърнат в прекрасни бебенца съвсем скоро.
Ванила, честит рожден ден и на ТМ, тази година да се случи и вашето чудо.
Файона, честита бременност и на теб. Стискам палци всичко да върви по мед и масло и скоро те чакаме да ни орисваш
Последните дни, преминах през много настроения и емоции. Пункцията ми мина, от общо 8 яйцеклетки 5 се оказаха зрели, от тях се оплодиха 3, до 5ти ден стигнаха всички, но след много борба само едно ембрионче стана бластоцист. Вярвам, че има причина да се е преборило и то точно в деня на жената. Стискайте ми палци резултатите от ПИД да са добри и това да е моето чудо.
Сигурна съм, че пропускам някой, но паметта ми не играе в моя полза последно време
Та нека кой каквото му е на сърце, да му се случи
Лорейн, за пореден път доказваш силата на жените. Възхищавам се на смели жени като теб, които въпреки трудностите не се отказват да следват мечтите си. Взимам си много розов прашец и се надявам да ми е на късмет. На теб пожелавам спокоен и лек остатък от бременността и нека този път да е до финал.
Кенди, честита да си! Чувството ти за хумор е впечатляващо и се нареждам на опашка за приятелския кръг
С теб горе долу вървим заедно, така, че пращам позитивна енергия за добър развой и двете замразени снежинки да се превърнат в прекрасни бебенца съвсем скоро.Ванила, честит рожден ден и на ТМ, тази година да се случи и вашето чудо.
Файона, честита бременност и на теб. Стискам палци всичко да върви по мед и масло и скоро те чакаме да ни орисваш
Последните дни, преминах през много настроения и емоции. Пункцията ми мина, от общо 8 яйцеклетки 5 се оказаха зрели, от тях се оплодиха 3, до 5ти ден стигнаха всички, но след много борба само едно ембрионче стана бластоцист. Вярвам, че има причина да се е преборило и то точно в деня на жената. Стискайте ми палци резултатите от ПИД да са добри и това да е моето чудо.
Сигурна съм, че пропускам някой, но паметта ми не играе в моя полза последно време
Та нека кой каквото му е на сърце, да му се случи
А коя е д-р Анн? 😊
Запис и от мен. 
Лорейн, лек остатък от бременността и до финал! 
Грабя си от розовия прашец.
Аз продължавам с акупунктурата, утре мисля да ида да пусна един АМХ и да видим дали сме бутнали нещо в посока нагоре или ще търся вена под наем.
Лорейн, лек остатък от бременността и до финал! Грабя си от розовия прашец. Аз продължавам с акупунктурата, утре мисля да ида да пусна един АМХ и да видим дали сме бутнали нещо в посока нагоре или ще търся вена под наем.
Лорейн
Билийв23, даже на една и съща дата сме проимали бластоцисти
Аз благодаря за честитките, пожеланията и заканите, момичета! Искам да ви се връщат!
Скрит текст:
Пожелавам ти уверен и спокоен остатък от бременността. Имам сантимент към розовия прашец, затова скромно ще се накисна до темето в него. като прочетох споделеното се върнах към един януарски ден преди 7-8 години, в който лежах на дивана с изкълчено коляно в шина на целия крак, на дъното на някаква пост-травматична депресия от неспособност да се изпикаеш като хората втора седмица, та баш тогава човекът, в когото вярвах до мозъка на костите си изтърси, че всъщност не ме обича и иска да се разделим. Това след 7 години общи живот, планове, бизнес и годежен пръстен. Така де, за седмица организирах сама, полу-саката колосално изнасяне на 2/3 дом, наех си отвратителен, студен малък апартамент и си казах, че ще гния тука така, докато не се взема в ръце и не си почна живота отначало. Вдъхновявящо е как някакви титанични земетресения всъщност разместват нещата, така че да се случат други по-хубави.
Билийв23, даже на една и съща дата сме проимали бластоцисти
Аз благодаря за честитките, пожеланията и заканите, момичета! Искам да ви се връщат!
Препоръчани теми