Творческо вдъхновение -1

  • 10 223
  • 250
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 4 109
Малък откъс от бъдещата четвърта книга, посветена на отношенията между драконите от Рафер и шестте острова, населени с хора.
Скрит текст:
Ноорин остана още малко на плажа, вперил поглед към мястото на портала, през който преминаха Аалин и двамата дракони. Не ги познаваше, но можеше да се обзаложи на наместническия си пост, че са членове на династията. Дори нещо повече – със сигурност бяха от Съпровождащите на Наат. Личеше си по начина, по който Аалин им се подчини безпрекословно. Лошо. При положение, че Наат и Ааридж приемаха спокойно бъдещият му брак с Аалин, то едва ли тези двамката са били изпратени да я охраняват от разстояние.
Нещо беше станало. Нещо недобро. Ноорин си отвори портал към резиденцията в Непес. Преоблече се в официални дрехи и повика секретаря си. Харалеет се появи веднага, носейки холокуб и обикновена хартиена папка, която лесно можеше да бъде изгорена. Без да каже нищо, той ги постави на бюрото. Наместникът вдиша бавно. Значи наистина се беше случило нещо сериозно.
За годините, през които Хар му служеше, двамата се бяха научили да се разбират без думи. И вместо да прочете информацията и да види записа в холокуба, Ноорин нареди:
— После ще ги погледна, сега искам да ми разкажеш накратко какво се е случило.
Харалеет кимна и заговори някак с нежелание.
— Ситуацията не касае пряко Сарида. Поне засега. На днешните търговски преговори в Харат един от представителите на Ено, Ванжеко, си е позволил да нарече Наата и нейните Съпровождащи с недостойни имена. Срещата незабавно е била прекратена, а делегацията на Рафер се е отправила към стационарния портал. Малко след това порталът е избухнал. Все още нямам информация дали експлозията се е случила по време на прехода или след това, но успях да изискам записа от преговорите. В папката е наличната информация за Ванжеко. Той е полудракон, отгледан е като Непризнато дете в Кулата, а преди година е започнал работа в управлението на Ено, по препоръка на алир Ешар, съпругът на Аалея.

# 226
  • Мнения: 22 280
Аниш, името не беше ли Ранафер или си го пременила на Рафер?

# 227
  • Мнения: 4 109
Аниш, името не беше ли Ранафер или си го пременила на Рафер?
Родният свят на драконите е Ранафер. Рафер е
Скрит текст:
част от него, нещо като малък континент, който Наа пренесоха на Алтара, за да се спасят от измиране, след като океанът разцепи планината и заля Огненото плато.
За това се разказва в края на втората книга.
Скрит текст:
6 години след Унищожението
Алтара
POV: Наат
     Океанът на Алтара е съвсем различен от този, който някога съществуваше на Ранафер. Огромен е. Водите му са по-спокойни, по-хладни и кипящи от живот. През първите две години, когато ни беше най-трудно и адаптирахме технологиите си към новите условия, той осигури оцеляването ни.
     Да, сега живеем на Алтара. Парчето земя, Рафер, което успяхме да пренесем от нашия свят, стана шестата суша на нея. Това, което остана от Ранафер, след като морската вода заля Огненото плато, е загубено някъде в безкрая. Не зная дали е възможно някога да намерим път към него и да разберем какво се е случило след преселението ни. Може би това ще се случи в бъдещето, а може никога да не намерим родния си свят и той ще остане само в приказките, където ни е отредена ролята на безжалостни завоеватели.

# 228
  • Мнения: 11 784
Аниш, много ще се радвам да успееш да пребориш някое издателство, книгите ти заслужават да се видят от повече читатели, отново с удоволствие прочетох този откъс, който сега си предоставила.

# 229
  • София
  • Мнения: 3 611
Аниш, откъсът е прекалено малкък, но ми напомни за книгата. Присъединявам се към Феникс за издаването, като го направиш, мисля да си я купя директно от теб с автограф Wink
За мен силното в нещата ти е образа на Мая. Успяла си да я изградиш емоционално и читателят (поне аз) я обиква. Защото му харесва да се чувства едновременно: нежен и неуверен - силен и деен. И да има усещането за съдба, за нещо повече от него. На тоя фон имаш добра динамика, интересен фентъзи свят, никакви излишни описания, няма паразитни думи и случки, езикът ти на разказване ми допада.
Ако искаш да ме запазиш като фен (за мен говоря, не се смятам за представителна извадка читател), в третата книга трябва да ми дадеш някой като Мая. В смисъл, може да е съвсем различен образ, дори може да е отрицателен, но емоционално трябва да ме интересува какво се случва.

# 230
  • Мнения: 4 109
Аниш, много ще се радвам да успееш да пребориш някое издателство, книгите ти заслужават да се видят от повече читатели, отново с удоволствие прочетох този откъс, който сега си предоставила.
Благодаря много!!! За мен това, че приказката ми ти е харесала, е невероятен стимул да продължа да пиша тази история и да я доведа до нейния логичен край. Третата част - историята на Аалин вече е допълнена, така че да даде старт на четвъртата. Тя вече наистина ще е последната, защото отново ще се срещнем с Тедж и Мая, които ще са изправени пред политическа и емоционална криза, породена от враг в сянка, а Аалин ще трябва сама да реши съдбата си ( а заедно с нея и мира между хората и драконите) - да последва късно осъзнатата си любов, предавайки династията като навремето Арасаи или да се смири, приемайки съдбата на Наата.

Аниш, откъсът е прекалено малкък, но ми напомни за книгата. Присъединявам се към Феникс за издаването, като го направиш, мисля да си я купя директно от теб с автограф Wink
За мен силното в нещата ти е образа на Мая. Успяла си да я изградиш емоционално и читателят (поне аз) я обиква. Защото му харесва да се чувства едновременно: нежен и неуверен - силен и деен. И да има усещането за съдба, за нещо повече от него. На тоя фон имаш добра динамика, интересен фентъзи свят, никакви излишни описания, няма паразитни думи и случки, езикът ти на разказване ми допада.
Ако искаш да ме запазиш като фен (за мен говоря, не се смятам за представителна извадка читател), в третата книга трябва да ми дадеш някой като Мая. В смисъл, може да е съвсем различен образ, дори може да е отрицателен, но емоционално трябва да ме интересува какво се случва.
Мая ще присъства активно в четвъртата книга /втората книжна/, макар и 50 годишна( обаче изглежда като на 30 години). Отрицателен образ има, дори са три на брой. Този път злото ще е наистина зло, породено от болни амбиции, стари обиди, нереализирани грандомански мечти и обсесията по една отхвърлена любов. Абе... общо взето текста на Face to Face /Siouxsie And The Banshees/, е голям спойлер за замисленото от мен.
Скрит текст:
Face to face
My lovely foe
Mouth to mouth
Raining heaven's blows
Hand on heart
Tic tac toe
Under the stars
Naked as we flow
Cheek to cheek
The bitter sweet
Commit your crime in your deadly time
Commit your crime in your deadly time
It's too divine
I want to bend
I want this bliss but something says I must resist
Another life
Another time
We're Siamese twins writhing intertwined
Face to face
No telling lies
The masks they slide to reveal a new disguise
You never can win
It's the state I'm in
This danger thrills and my conflict kills
They say follow your heart
Follow it through
But how can you
When you're split in two?
And you'll never know
You'll never know
One more kiss
Before we die
Face to face
And dream of flying
Who are you?
Who am I?
Wind in wings
Two angels falling
To die like this
With a last kiss
It's falsehood's flame
It's a crying shame
Face to face
The passions breathe
I hate to stay but then I hate to leave
And you'll never know
You'll never know

Последна редакция: пн, 04 ное 2024, 18:47 от Аниш

# 231
  • Мнения: 4 619
Здравейте,
Едва сега откривам темата. От известно време пиша класически стихотворения.
Бих искала да споделя с вас едно

Зимен блясък

Скрит текст:
Красотата на зимното слънце

тъй примамливо лъже деня.

Заблуди и самотното зрънце,

затова аз без глас го виня.

 

То надигна отрано главичка,

за да вдиша от новия свят.

И за него денят ще е всичко.

Ще запомни то белия цвят.

 

Белотата на голите клони

тъй приканващо святка, блести

и ме носи отвъд небосклона

там където навярно си ти!

 

Самотата на празната къща,

на бездимния тухлен комин

ми засяда и трудно преглъщам

и отново съм толкоз самин…

Последна редакция: вт, 18 фев 2025, 12:54 от a blue-eyed girl

# 232
  • София
  • Мнения: 3 611
Хубаво е 😍

# 233
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 665
a blue-eyed girl, много хубаво стихо!

Ако на някой му е интересно може да види най-новия ми разказ в линка:

https://writecraft.io/posts/67b100667fabae64ca13778a?commentId=6 … d7fabae64ca43edd0

# 234
  • София
  • Мнения: 3 611
Лейди, хареса ми, първо го помислих за фентъзи, после... Хайде да не издавам за четящите тепърва 😉

# 235
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 21 665
Благодаря, Мариша 👍🙂💓

# 236
  • Мнения: 4 109
Вдъхновено от жегите. Реално е някъде към средата на четвъртата книга.
Скрит текст:
Мая погледна невярващо към Сиилая. Най-малко от нея очакваше да чуе подобно признание, знаейки колко силно Управителката на Кулата копнее за собствени деца. По челото ѝ избиха ситни капчици пот, но ги отдаде на неочаквания развой на разговора, който заличи нейните съмнения за мотивите на Сиилая и Ешар. Зарадва се, че тези двамата нямат нищо общо със заговорниците, които почти убиха Илилан и Клиан. От друга страна, обаче, Наат, Ааридж и Кредж трябваше да започнат разследването отначало.
Жегата в кабинета на Управителката стана непоносима за Мая. Тя погледна към Сиилая и Джидиика, които видимо не се притесняваха от топлината.
— Сиилая, би ли намалила отоплението? Тук стана доста горещо — тихо помоли тя.
Управителката на Кулата и главната лекарка се спогледаха. Тази година късната пролет в Акет се случи малко по-хладна от обичайното, но отоплението не беше пуснато. Независимо от това лицето и кожата на Мая бяха почервенели и едри капки пот се стичаха по скулите ѝ.
Джидиика се пресегна към холокуба си, но преди да го вземе в ръце, по тялото на Мая премина спазъм и тя се свлече на пода. Лекарката се спусна към нея, но мъхестият килим се самозапали от бързата трансформация на Мая в драконица. Дори в тази форма, от тялото ѝ се стелеха вълни суха жестока топлина, които се отразяваха в стените, карайки дървената им ламперия да пука.
Без да губи време Сиилая изтласка Джидиика от кабинета си и го запечата. После написа съобщение до Наат.

# 237
  • София
  • Мнения: 3 611
Ооо ❤️ Звучи като да е обект на магическо влияние. Нещо с нишките? 😍
П. С. Трябва да си припомня имена, преди четенето на следващата 📚 Изобщо съм забравила коя беше Сиилая, само името ми е познато и "в групата на добрите" 😄

# 238
  • Мнения: 4 109
Ооо ❤️ Звучи като да е обект на магическо влияние. Нещо с нишките? 😍
П. С. Трябва да си припомня имена, преди четенето на следващата 📚 Изобщо съм забравила коя беше Сиилая, само името ми е познато и "в групата на добрите" 😄
Много по-страшно. Вярно, че историята се води фентъзи, но магията при мен си е чиста физика на елементарните частици в нов прочит. Лошото е, че от работа буквално не ми остава време за писане на "За драконите и хората" (това ще бъде името).

# 239
  • Мнения: 4 109
И втората част, посветена на днешното разхлаждане:
Скрит текст:
*** Ранар, лабораторията на Пел ***
Рилдж, Ааридж и Имлин стояха около десетметровата сфера, в която черната драконица се бе свила на кълбо и съсредоточено я наблюдаваха. Откакто Наат екстрено я пренесе тук, тя не беше помръдвала. Топлината продължаваше да се излъчва от тялото ѝ, но сферата успешно се справяше с охлаждането.
В другия край на залата Пел следеше жизнените функции на Мая. Наат си тръгна веднага, след като се разбра, че няма непосредствена опасност за живота на Наречената му. С нищо не можеше да ѝ помогне, а присъствието му само щеше да напрегне допълнително тези, които можеха да помогнат на Мая.
Един поглед в кабинета на Аалея му беше достатъчен да осъзнае, че спонтанната трансформация е предизвикана от видение с огромна мощ. Свърза се с тримата Виждащи и им нареди незабавно да отидат в залата на Пел. После пренесе Мая. Рилдж веднага разбра какво става и прошепна на Ааридж и Имлин да следят хрононишките заедно с него. Ако някоя от тях започнеше да се заплита неестествено, синът трябваше да ѝ попречи.
Измина четвърт час, а хрононишките си оставаха спокойни и стабилни. Албиносът реши, че е време да действа. Влезе в сферата и докосна крилото на Мая. Тя не реагира. Каквото и да виждаше братовчедка му, то я бе обсебило напълно. Нямаше да е лесно да я върне обратно.
— Елир Ааридж, — обърна се той към сина на Наат — ще имам нужда помощта ти. Искам да създадеш хоризонтален портал, който да води на около триста метра над океана около южната полярна област. Когато се трансформирам и взема в лапи елир Арслин, ще го задействаш. Пел, ти ще разшириш сферата до петнадесет метра, за да ни побере двамата.
Ако не беше официалното обръщение, Ааридж сигурно щеше да възрази или да поиска обяснение за това толкова необичайно нареждане, но сега само кимна мрачно, решил безпрекословно да изпълнява нарежданията на Рилдж. Опитът му с преодоляването на последиците от виденията беше неизмеримо по-голям от неговия и този на Имлин. И след като албиносът считаше, че Мая трябва да се озове високо над ледовете, плуващи в студения океан, за да дойде на себе си, то той щеше да му помогне.
Ааридж знаеше с костите си, че каквото и да направи Рилдж, то няма да навреди на майка му. Въпроси щеше да задава после. Усетила намерението му, Имлин леко стисна ръката му.
— Татко, ще е добре порталът на Рар да е над тази област, където сега е нощ, — предложи тя.
— Защо? — попита Рилдж.
— Защото на тъмно по-лесно ще се откъсне от видението. Поне при мен подейства, когато зноят започна да ме залива — смело го погледна Имлин.
— Имала си подобно преживяване и не си го споделила с мен!? — скоси се Ааридж.
— И с баща ми не съм го споделила. Не мислех, че е важно, справих се сама. Пък и не беше видение като останалите, а само усещане за пареща жега и светлина, които ме обземат.
— Кога се случи това?
— Преди седмица или малко повече. Започна без предупреждение, докато пишех нещо. Погледът ми се разфокусира така, както когато започвам да виждам събитията в хрононишките, но картини нямаше. От силната светлина имах чувството, че горя и просто изключих осветлението. Тъмнината ми помогна.
—Не виждам много прилики със състоянието на Мая. Не си започнала трансформация, не си се покрила със защитни люспи, около теб не е имало спонтанно самозапалили се материали… — започна да изброява баща ѝ
Имлин го прекъсна:
— Приликата е в това, че по холокуба открих стопени отпечатъци от пръстите си.
— Може би наистина сте преживели нещо сходно — замисли се Рилдж. — Добре, ще използваме информацията ти, Ими. Ааридж, позиционирай портала от нощната страна.
Ааридж кимна и създаде изходната формация. Около сферата с майка му и Рилдж се завихриха светлинни ивици.
—Елир Рилдж, да те последваме ли с Имлин или…
—Не. Останете тук. Аз ще ни отворя портал, когато Мая дойде на себе си — бързо го прекъсна Рилдж и се обърна към Спътницата си — Пел, готова ли си с разширяването на сферата?
Пел кимна. Рилдж се трансформира в масивен десетметров черен дракон, който внимателно взе в лапите си тъничката седемметрова драконица, като внимаваше да не притиска нейните криле. Щяха да ѝ трябват за това, което мислеше да опита.
Албиносът си пое дълбоко дъх и даде знак на Ааридж. За миг синът на Наат го погледна заплашително. Ако с майка му се случеше нещо, нямаше да има място, където …  После премигна, сякаш засрамен от емоциите си и активира портала.
Рилдж се озова високо в небето над полярния океан. Нощта беше ясна и за негов късмет безветрена. Погледна нагоре – звездите изцъклено светеха. Погледна надолу - под него се мержелееха нащърбените остри върхове на ледените късове и го мамеха да полети към тях. Толкова с късмета. Мая трябваше да дойде на себе си, преди да се разбие в тях.
Реалността грубо му напомни за себе си. Гравитацията го дърпаше надолу, въпреки широко разперените му за планиране криле. Рилдж разтърси леко драконицата.
— Мая, трябва да се върнеш, трябва да полетиш сама. Аз не мога да ти помогна. Наат и Ааридж не са тук и не знаят какво става. Само ние сме.
Драконицата не реагира. Рилдж и не вярваше, че ще успее от първия път, а разстоянието до белите зъбери се скъсяваше с всеки изминал миг. Разтърси я не на шега. Мразеше се, че използва династичния си ген, когато вплете силата му в гласа си, за да я подчини.
— Излез от видението, Мая. Излез, или умри! Никой няма да намери тялото ти тук. Водата ще те погълне, ледът ще те покрие. И знаеш ли какво ще стане после? Наат ще реши, че си избягала, че си го изоставила. Сърцето му ще угасне от предателството ти и той ще легне до Наата. Двамата ще се присъединят към Наа. Дори да се възстанови от травмите, Клиан вече загуби Дарбата си и двамата с Ааридж не могат да станат управляваща двойка. Властта ще премине в Аалин и Сорадж. Маската-облик ще прикрие детското му тяло, ще създаде илюзията, че е възрастен дракон, но си помисли какво ще преживее дъщеря ти, докато той навърши пълнолетие и поеме неговата част от бремето на управлението. Представи си как Аалин ще преживее раздялата с Наместника на Сарида. Ти самата каза, че те са родствени души. Ще ѝ го отнемеш ли? След всичко, което момичето ни преживя и понесе на Ранафер?
При последната му дума люспите на Мая рязко се нагорещиха. По тялото ѝ премина вълна. Крилете ѝ пламнаха. Очите ѝ се отвориха и тя замахна с лапа към мордата на Рилдж. Остри нокти го издраха до кръв, силни задни лапи го сритаха в корема. Черният дракон я пусна. Мая политна с гръб на океана, разперила криле, след които се стелеше зловещ шлейф от изгорели люспи. Рилдж зависна на място. Повече нищо не можеше да направи. Всичко зависеше Мая.
Минута-две тя продължи да пада. После пламъците угаснаха и драконицата се преобърна като за нормален полет. Ледените скали бързо наближаваха.
— Давай момиче, ще успееш — окуражи я Рилдж.
Мая чу гласа му, изви шия и погледна объркано към него. Какво ставаше, защо беше тук? Последно помнеше разговора със Сиилая в Кулата. А сега беше нощ и тя падаше към леда. Тези мисли ѝ струваха ценни метри височина. Рязко зави в опит да избегне един остър ръб и се бухна в океанската вода сред фонтан от ледени пръски.
Плътната студена вода я покри и задърпа тежкото ѝ тяло надолу. Мая посегна към нишките и разплете драконовата си форма. Така беше по-добре,  беше много по-лека и крилете не ѝ пречеха да изплува.
На повърхността се огледа за най-близката ледена плоча. Беше поне на стотина метра и Мая вяло си помисли, че ще е по-добре да си отвори портал до нея, както някога бе направила на Огненото плато. Само където се чувстваше страшно уморена и да плува, и да сплита портал. После се сети, че Рилдж е някъде наблизо, нали чу гласа му. Той щеше да я извади от водата. Отпусна се и зачака.
После, когато се прибереше някъде на топло и сухо, щеше да попита какво точно се е случило. И въпреки влошените им отношения, задължително щеше да поговори с Тедж за виденията си. Последното явно се бе изплъзнало от контрола ѝ, иначе защо най-опитният Виждащ се бе опитал да го погаси, хвърляйки я в ледена вода. А може би трябваше да говори направо с Кайрид и Шанира, те със сигурност щяха да знаят нещо.
Мая затвори очи. Чакаха я трудни разговори и обяснения. Поне вече знаеше, че Ешар и Сиилая не са предатели и някой се бе опитал да ги оклевети, подхвърляйки контейнера със синя лава в дома им. Лек полъх от драконови криле погали мокрото ѝ лице. След миг познати черни лапи с широки нокти се сключиха около кръста ѝ и я повдигнаха от водата. Гърлен глас спокойно попита:
— Добре ли си вече, братовчедке? — Мая само кимна и Рилдж отвори над тях портал, водещ направо в залата на Пел.

Последна редакция: пт, 11 юли 2025, 09:57 от Аниш

Общи условия

Активация на акаунт