Не му родих дете и се разделихме

  • 13 809
  • 287
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 6 103
Разбира се, че всяка жена трябва да прецени за себе си дали да се инжектира като кокошка с всякакви хормони и да рискува здравето си. За това избеснявам когато мъже коментират нещо такова като "голяма работа" или свекърви размножили се на 20 как снахата била ялова, ама не и скъпият синковец... неее...

# 181
  • Sofia
  • Мнения: 7 805
Да не би да стигнахме дотам да сравняваме децата според начина, по който са заченати...?

Може и такъв ден да дойде.
Да се раждат деца с предварително подбрани данни и естествено родените да се дискриминират.
Абе нямаше ли такъв филм?
Има.
"Гатака"

# 182
  • Мнения: 25 538
Грозно е разбира се. Никой не прави инвитро щото е много хубаво.

Даже не е грозно, защото е глупаво и невярно.

Темата показва нагледно защо самотните майки не са особено желани от мъжете ергени, меко казано. И не толкова заради конкретната споделена история, а заради реакциите на други потребителки. Значи въпросния мъж е изгледал детето на авторката на историята, до пълнолетие, но защото не е искал дете като е бил на 25, нещо се пречупило в нея и след само година опити още 13 му е отказвала. И изведнъж се оказва буклук, защото е крайна сметка е решил да търси другаде това, което не може да има при нея.
Значи никой не е длъжен на никой да оправя чужди грешки и да жертва своите желания да има собствено дете. Знам, че в такива теми настава голяма драма след последното, но е факт.

Ако мъжът е изгледал детето истински както трябва, ще са установили силна връзка син - баща, и след като се разделя с майката, никога не би се чувствал прецакан. Никога не би прекъснал връзка с детето, понеже е разлюбил майката.

Вече ако само са споделяли един дом и е давал пари за 300 г повече кайма, за да му е топло леглото, това е различно и ако се чувства прецакан, сам си е виновен за житейския избор.

Те родни бащи като разлюбят майката и забравят детето, което са изгледали, какво остава за този. Съвсем нормално е човекът да иска свое дете, стига да може и да се събере а жена, която иска да му роди.

Последна редакция: пт, 03 май 2024, 15:05 от Iris04

# 183
  • София
  • Мнения: 4 284
Отвратителна тема.
Знам, че ще ви шокирам, но вярвам, че децата са следствие на любовта между двама души. Любовта им е приоритетна.
И никога не съм считала децата за задължителен реквизит, за щастието на двама души. Самата аз съм родена след 12 години любов между родителите ми, която любов е била и преди моята и на брат ми поява, после след нашето излитане от гнездото, чак до днес, макар, че баща ми вече го няма. Нищо не можеше да застане между тях, тя бяха едно цяло, най-важни един за друг и така и си остана. С деца, без деца, все едно.
Може би, заради това, аз не бих се ангажирала с мъж, за когото нашите отношения не са приоритет и аз не съм най-важна.

Инвитро процедурите, за жалост имат едни опасни дългосрочни последици, които понесоха всичките ми познати и приятелки и отново, мъж, който очаква това от мен, освен, ако желанието за деца не е моя изрична воля и желание, бих приела изключително негативно.

# 184
  • Мнения: 25 538
Аз не бих го приела супер драматично. ,Желанието за деца си е съвсем нормално нещо, особено когато хората не са вече в първа младост. Щях да съм гузна да оставя някой добър мъж без деца просто така. Имам близки след ин витро без никакви последици и такива след нормална бременност с увредено здраве. Това е част от риска да създадеш живот.

И в горния пост - голяма любов, прекрасно, но има деца, все пак, даже две. Ако нямаше...кой знае

# 185
  • София
  • Мнения: 4 284
Аз не бих го приела супер драматично. ,Желанието за деца си е съвсем нормално нещо, особено когато хората не са вече в първа младост. Щях да съм гузна да оставя някой добър мъж без деца просто така. Имам близки след ин витро без никакви последици и такива след нормална бременност с увредено здраве. Това е част от риска да създадеш живот.

И в горния пост - голяма любов, прекрасно, но има деца, все пак, даже две. Ако нямаше...кой знае
Аз не го приемам драматично, просто не го приемам. Никакъв драматизъм няма, но мъже има колкото искаш. Ако някой ме иска с цел да му раждам наследници, или да му продължавам гените, просто не е моят мъж.
Имам близки всякакви, включително и щастливи двойки без деца в дългосрочен план.
В случая на родителите ми, майка ми е била тази, която е искала деца, той просто е подкрепял тази нейна страст, като пак да кажа, че след определено време това желание се е трансформирало в болезнен копнеж, който е довел до раждане с особен риск за живота, включително и с декларация от нейна страна, в случай на риск да се спасява живота на бебето, а не на майката. Е, слава Богу, всички са живи и здрави накрая. И пак повтарям, въпреки нас, те имаха свой, собствен свят, живот и любов, там не се допускаше никой и нищо. Дори децата. Те бяха най-важни един за друг, което исобщо не означаваше, че не са ни обичали, или не са били добри родители.

# 186
  • Мнения: 22 608
Azzy, по принцип съм съгласна с теб. Но ти няма как да знаеш дали великата любов на родителите ти е щяла да оцелее, ако изобщо са нямали деца. Това понякога създава напрежение, което хора с деца няма как да разберат. Тоест, обърне ли се колата - пътища много, както се казва.

Това, че ти и брат ти сте налични и те са си имали своя свят е едно, а ако светът им е бил съвсем "само за двама" - друго.

# 187
  • София
  • Мнения: 4 284
Дами, имате право.
Разбира се, че не можем да гадаем за потенциалните евентуалности, както и за нормалното желание за деца.

Това, което за мен е важно, както казах, е обратната пропорционалност на въпросното желание- а именно, децата да идват на бял свят желани и чакани, плод на любовта между двама души, а не обратното.

# 188
  • Варна
  • Мнения: 7 258
Родителите на Ази са живяли така прекрасно 12 години. Мисля че това е достатъчно дълъг период, за да се заключи, че биха живели така и без деца още няколко пъти по 12.

# 189
  • Мнения: 7 973
Тук обаче мъжът е искал дете, не за да им закрепи връзката, а защото е искал да има. Но авторката му е отказвала. В същото време е бил баща за нейното дете, по думите и го е отгледал, то му е казвало тате и така. Ей тук е моментът на разминаване, приема чуждо дете, гледа го и носи отговорност за него, но му е отказано да има свое. Дори не са продължили с опитите за нормално забременяване, изобщо не става въпрос за ин витро.
Хайде да погледнем обратната ситуация - жена, която иска да има дете, но се хваща с разведен мъж с дете, отглежда неговото дете като свое, но той и отказва да имат още едно дете. Имало е такива казуси тук, не помня някой да нарече тези жени боклуци, че са решили да си тръгнат след години.

# 190
  • Варна
  • Мнения: 7 258
Не помниш, защото няма жена, която да иска свое дете, но да седи и да чака 13 години цупейки се, без опити…

# 191
  • Мнения: 7 973
А няма, те някои и по 20 стоят като любовници и накрая ги натирват, така че айде няма нужда.
А и през тези 13 години освен да се цупи, си е изпълнявал задълженията към авторката и детето ИМ.

# 192
  • Пловдив
  • Мнения: 20 679
Родителите на Ази са живяли така прекрасно 12 години. Мисля че това е достатъчно дълъг период, за да се заключи, че биха живели така и без деца още няколко пъти по 12.
За тези 12 години да са станали от 20 на 32, не от 30+ на 50. Различна е надеждата за деца през това време. Изобщо нищо особено сравнимо няма между двата случая, бащата на Ази може и да не е държал на деца, ако майката е искала, но не се е получавало; това не значи, че всеки трябва да не държи. Не знаем какво щеше да стане с нейното психическо състояние също, ако не се беше получило изобщо, и какво решение щеше да вземе. По никакъв начин не следва, че каквото след 12, такова след 3х12.

Последна редакция: пт, 03 май 2024, 17:59 от Магдена

# 193
  • София
  • Мнения: 16 225
Тук обаче мъжът е искал дете, не за да им закрепи връзката, а защото е искал да има. Но авторката му е отказвала. В същото време е бил баща за нейното дете, по думите и го е отгледал, то му е казвало тате и така. Ей тук е моментът на разминаване, приема чуждо дете, гледа го и носи отговорност за него, но му е отказано да има свое. Дори не са продължили с опитите за нормално забременяване, изобщо не става въпрос за ин витро.
Хайде да погледнем обратната ситуация - жена, която иска да има дете, но се хваща с разведен мъж с дете, отглежда неговото дете като свое, но той и отказва да имат още едно дете. Имало е такива казуси тук, не помня някой да нарече тези жени боклуци, че са решили да си тръгнат след години.

Ама РФ, с доста жени (включително аз) подкрепиха желанието на автора да има свои деца. Ако е боклук за нещо, то не е заради това, а заради отношението му към жените, които не могат да имат деца и нежеланието му да се изследва за да установи, дали проблемът не е при него.

Иначе всяка жена има право да откаже ин витро, защото последствията са за нея. Мъжът е свободен да си тръгне, но не и да я обвинява за решението й. От своя страна тя също не трябва да обвинява него за решението му да търси осъществяване на желанието си другаде.

А относно жените с деца, много раждат на втория си мъж. Пък цитираният от историята с чуждото дете отишъл при друга с две деца, та явно такива са му възможностите. Пък ако доказано фертилни жени не могат да забременеят, и този мъж сериозно трябва да се замисли дали проблемът не е при него.

# 194
  • Пловдив
  • Мнения: 20 679
Е, той сега е отишъл при другата, какви възможности? Ако пък не се получи, особено на 45, пак може да е заради нея.
Дано докато се разбере за възможностите, да и е минала мъката на авторката на поста, де.

Общи условия

Активация на акаунт