Лежащи мами - 50

Имах много контракции от много ранна седмица, почнах да пия Коринфар 2х1 много ми помогна, също бях с шийка 30мм после се скъси до 16мм, може да обсъдите с АГ за Коринфар

Аз бях преди три седмици в 26 г.с. с 29 мм, също с болки, изписаха ми само утрогестан и магнерот, но за мое щастие подейства. Вече е 33 мм в 29 г.с., също съм с постоянни контракции, пазя леглото и чакам следващия преглед.

Към 27 г.с. шийката се скъси от около 3 см.на 2.4 см и имаше образувана фуния. Веднага ми сложиха песар. Бях 3 дни в болницата - Токуда за следене. Вливаха ми банки с магнезии и отделно в 28 гс направихме терапията с кортико инжекциите за белите дробове на бебчо превантивно. Пиех магнерот 3 по 2, утрогестан ректално, алеракт . Родих си с планово секцио, нямах нито една контракция като цяло. При мен скъсяването беше от натежаването на бебчо.
Самото слагане на пресата отне 5 минутки. Като цяло не е нужно и да сте в болницата, но е по - добре да се наблюдават нещата няколко дни. И да не бяха искали да го слагат аз щях да настоявам за да ми е спокойно. Според мен говорете пак за песар да се сложи. Нищо не е като процедура ,а си е спокойствие.

Благодаря много за съвета!
Може ли информация кои лекари поставят песари в Токуда.Нямам ясна представа към кого мога да се обърна.
Благодаря предварително!

Сега ще ви разкажа накратко моята история, за да ви успокоя и да вярвате в себе си и телата си.
Първа бременност 2019 година - кървене в 5-та г. с., отлепяне на сакчето в 10 г. с. и пак кървене и то обилно. След това имаше затишие, докато в 24 г.с. шийката ми се оказа 1.5 см с голяма фуния и пролабирал мехур, плюс много контракции. Лежах 2 седмици в болница и 3 месеца на легло, пиех коринфар, магнерот, диаспорал, витамини, слагах утрогестан. Беше много тегаво и рисково всичко, заради постоянните контракции. В 28 г. с. сложихме кортикостероиди, резултатът- вдигнах ТСХ, кръвно, бях с риск за прееклампсия. Родих в 36+0 г.с., спука ми се мехура вечерта, нямах инфекция, явно шийката не е издържала вече, а и плацентата ми беше 3-та степен още в 31 г. с.  Родих за час и половина. Детето се роди живо и здраво 2800 грама, 46 см. Стоя ден и половина в кувиоз, изкара по-тежка жълтеница, към днес е почти 6 годишен младеж, много здрав и умен, а почти не е и кърмен. Имахме някои затруднения с проговарянето, но са в миналото.

Втора бременност 2025 година пак с момче - прецапвания в 5 и 6 г. с. В началото шийката беше 3.8 см. В 12 г. с. след консултация с Христов, той искаше да ми прави ЕТКО серклаж. Нещо не ми вдъхна доверие този човек, държанието му беше все едно сме на конвейр и айде следващата за серклаж. Следящата ме АГ в болница Щерев - д-р Арабаджи каза категорично серклаж не, ще сложим песар ако се наложи. Направих консултация и с д-р Ибрям, също каза, че е много рисков тоя серклаж, плацентата ми е ниско и може голяма беля да стане, а после може да имам и много разкъсвания на шийката, плюс че тези интубирания и упойки не са така безобидни в тези ранни седмици. Послушах ги и им се доверих, моята интуиция също ми казваше да не правя този серклаж. В 20 г. с. шийката ми беше вече 3 см, въпреки поставянето всяка вечер на Утрогестан. В 23 г. с. се скъси под 2 см, тогава започнах коринфар, магнезий в още по-ударни дози, поставиха ми песар, след който изкървях като на цикъл. Не ми се мисли след серклаж какво щеше да е. Лежах 3 дни в болницата, прибрах се в нас и имах ужасни контракции, слагах дори индометацин свещички, от който веднага ми минаваха, но не трябваше да го слагам повече от 7 дни. След това шийката се закрепи, дори стана 2.7 см с песара. Въпреки това лежах, но ставах по-често и сама си се обслужвах, за разлика от първата бременност, когато само лежах стриктно. В 28 г. с. имах стафилококова инфекция, която лекувахме с антибиотичен крем, изчисти се за седмица, после слагах вагинален пробиотик. Този път дори не сме слагали кортикостероиди, защото следящите ме АГ бяха сигурни, че няма нужда, а и да избегнем страничните ефекти. Вече имало нови проучвания и не било ок за бебето да се правят повече от веднъж курсове с кортикостероиди - водело до хиперакривност в ученическа възраст и т. н.  Тази бременност ми беше по-гадна откъм неразположения - болки във маточните връзки, таза, симфизата. Поне кръвно не съм вдигала. В крайна сметка в 36+5 г. с. (според феталните специалисти бях в 37+4) ми се спука мехура, още бях с песара. Махнаха ми го и зейнаха 5 см разкритие. И този път родих бързо- за 2 часа живо и здраво бебче 3430 грама и 51 см. Бързо се адаптира, не е стоял в кувиоз и не беше с толкова тежка жълтеница като първия ми син. Възстанових се по-бързо отдолу и се радвам, че послушах интуицията си да не правя този ЕТКО серклаж, който звучи доста страшно, а Христов дори твърдеше, че няма да изкарам и до 28 г. с...

Така че момичета, вярвайте в себе си. За миг не съм си мислела, че няма да успея. Да, беше ме страх, имах депресивни моменти заради лежането, но знаех, че накрая всичко ще бъде наред. А и следящите ме АГ ми вдъхваха много кураж, което също е много важно.