ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025

Честито пълнолетие на момчето! Здраве и само успехи му желая!

Чудесни резултати и на изпитите! Браво! Само така!

Който мисли да се явява на САТ, вероятно си знае де, ама да кажа, че следващата дата е 24.8, а след това вече през октомври и ноември. Моят синковец се яви на 1.6 и има 1360 т. Ще се яви за повишаване на резултата през октомври. Това и последният випуск, който има право да се възползва от test optional. Майка му е купила огромните учебници още през януари, щото нали да се готви. Дали се разлисти и 5-6 пъти тая книга за САТ, не знам. За мен този резултат си е просто ей така, с училищни знания, дето се казва. Иначе мога да кажа, че видях да се готви за изпита си по история и се и притесняваше даже. 😀Макс резултат е 5, той е с 4, което е екстра, унитата признават 4 и 5 само на АР тестовете. Но сериозната подготовка при нас тепърва започва сега.

Синът ми взе С2 по английски миналото лято. Аз съм доволна, защото от седми клас не е учил английски нито в училище,  нито на курс. Не му трябва за кандидатстване, но пък не е лошо да има сертификат.

Браво на децата, страхотни са. Все така да се представят на ниво.

Хелене, поздрави от САЩ. Посетихме у-щето на наборката тук, запознахме се с директора, много ми хареса и като база, и като отношение. Изключително мил човек, с отворен ум за света, знаеш, често американците са си самодостатъчни и като коне с капаци, но този човек ме изненада и впечатли. Осъзнавам, че е имала късмет и не всяко у-ще тук е така, но понякога съдбата си знае работата.

Убедена съм, че сте приятно впечатлени и изненадани!

Колкото пъти да влезна в нашето училище, толкова пъти си казвам: ех, ако можеше да съм ученичка отново тук!

Просто как да го кажа и аз не знам, но ще ви припомня предаването на незабравимия Тодор Колев: Кога ще ги стигнем американците? Е, моят отговор е: никога!

За косурите им мога да пиша до следващата НГ, ама гледам да се фокусирам на хубавите неща!

Налазих тука разни фейсбук групи за абитуриенти от випуск 2025 и техните майки😂😂😂малееее, то е чудо, това тука в нашата тема е нищо😅🤣😂то балове по 200 човека правели, то украси, зали, ресторанти, страшна работа ви казвам😅😅😅😅😅

Аз не знам само в България ли цари такова слабоумие за празнуване на абитуриентските балове?
Аз отказвам да съм част от такава ненужна показност.
Приятелка, която живее в Германия изпрати тази година абитуриент. Тържеството е отбелязано в общонстта на училището, заедно с родителите, защото това е и техен празник. Децата са си отишли с градски транспорт на мястото на празненството.
Какъв е този наш комплекс за малоценност не мога да разбера?!

Е, то не е само по отношение на баловете. Важи за всички сфери на живота.

Примерно, живееш в панелка в краен квартал, но караш Мерцедес.
Сядаш да пиеш кафе във възможно най-скъпото заведение, но не си поръчваш нищо друго, просто защото не можеш да си го позволиш. За сметка на това, показно оставяш последен модел айфон на масата.
Дебнеш промоции и си купуваш маркова тениска с възможно най-големия надпис, за да се вижда марката.

И аз се опитвам да разбера защо. Защо? Сигурно има някакво научно психологическо обяснение. Може би толкова много ти се иска да имаш неща, които не можеш да имаш, че все пак искаш по някакъв начин да се докоснеш до лукс/разкош/начин на живот.
И също, явно нямаш много добре изградено самочувствие. И затова те интересува мнението на околните. Какво ще кажат другите. Стигам до извод, че някои хора цял живот не успяват да получат удовлетворение и да спрат да мислят за околните, вместо да се фокусират върху себе си.

Не ми се вярва да е само българска черта. До човек си е. И до възпитание. И моята много се впечатлява от марки, начин на живот. Много ме ядосва, но се подсещам, че и аз бях така на нейните години. Опитвам да ѝ обясня, че с надценката на марковите стоки някой си купува яхти и хотели, а тя би могла да има примерно 4 суичера вместо един и понякога даже и с по-добро качество. Настоявам да гледа качеството, не марката, защото марката не е гаранция за качество. Няма лошо да си купиш марковите стоки, но само ако го правиш заради качеството, а не защото е едикояси марка. Любимите ѝ кецове ѝ правеха пришки, но не ги свали и това е. Носеше ги с лепенки, заради марката.

В момента сме в СПА хотел. Казвам ѝ да снима гледка, планина, гора, а тя ми казва, че щяла да снима банята и смяната на килимчетата в асансьора. Цитирам, Ще пусна стори от скъпото, за к'во ми е да снимам гора? 😔 Ооомммм.
Дано узрее в един момент!

Браво на всички ориентирани, ученолюбиви, упорити и целеустремени младежи! Моята е още муха без глава. 🙄

Няма нищо кой знае колко странно. Във всички пост комунистически общества се наблюдава подобна показност.
Отделно стандартът на маса хора у нас не е особено висок. А на всеки му се иска да има "хубави" неща. Е, не точно на всеки, някои хора са по-податливи на такива стремежи.
Ако не стане някой катаклизъм и продължим с развитие нагоре,  предполагам постепенно ще започне да се размива и да изчезва този феномен тип "Шинел".

Моята също не си пада по природа и гледки. А мухи, пчели, насекоми, леле майко. А не е като да не сме ходили. Подсещам се, че и аз не обичах нито планината, нито поляни, дървета, рекички. По-късно взех да ги оценявам и да ми е приятно.
По марки не залита, гледа да й е удобно и по вкуса/модата.
Спомням си, в детската градина й купувах едни тениски с голям надпис Бенетон, много приятна материя. И тя само пищеше: Не искам Бенетооон. Не искам надписиии.
Така е и сега, не обича дреха с надпис на марката.
Нещо на спомени почна да ме избива още отсега...

традиции по празнуването на абитуриентски балове има във всички страни. някои ми изглеждат по-весели от българските, но това е в моите очи, вероятно.

това, което пише Helene за украсите и 200-та души, го има и при нас, но тук за тия неща се грижи ресторантът, а не майките, заради което плащаме доста.

гледах миналата година как празнуваха датски абитуриенти в Копенхаген - с наети открити автобуси обикаляха града, пиеха, танцуваха, дънеше музика, спираха движението, скачаха в каналите и т.н. отличителният им елемент беше една шапка с козирка, като на морски капитан - всички носеха такива.

четох за Швеция, че и там си има ритуали - шапките с козирка, бели роклички за момичетата, плуване в езеро, закуска с шампанско за целия клас в някой от родителите и т.н.

американските пром балове сме ги гледали достатъчно по филми, няма да ги описвам

важно е да има традиция, да има веселие и празнуване на младостта.

Jam като каза абитуриенти и Дания - краят на много любим филм:
https://youtu.be/JCZcFFKS-Qk?si=dYaA2TdKu8Ic9C37
Вероятно всяка нация си има своите специфични екзистенциални терзания.

Red, така си мисля и аз за посткомунистическия момент, обаче тук не е имало изобщо такъв, а наблюдаваме подобни неща, а също така и това надпреварване с комшията - по-голяма къща, по-скъпа кола, повече коли…..сам самичък човек живее в къща и я изплаща вместо да живее в малко жилище и да оптимизира разходите си. Изумена съм!

Хубаво е да се празнува иначе, но както и в Бг някои ученици едва са завършили и отиват ей тука в селския ни колеж. На кое отгоре да му направя бал с такъв размер?!

Ако е масово това празнуване, възможно е наистина да се търсят някакви причини в народопсихологията. Но според мен просто този тип празненства са по-шумни и от това идва усещането, че са част от културата ни. При нас е много характерно и от това да се дразним силно, когато нещо не съвпада с нашите разбирания. Това също е комплекс.
Мисля си, че просто различните хора празнуват различно- не само завършването, а и всякакви поводи - рождени дни, сватби, раждане на дете и т.н Някои обичат да се обграждат с много хора, украса, да са във вихъра на купона. Други искат да са с най-близките, а трети изобщо биха пропуснали всичко това, ако можеха.
Зависи и в каква среда са - някои имат големи семейства, много братовчеди, роднини, с които са в близки взаимоотношения. Има деца с по няколко компании - от квартала, от училището, от друго място, където изкарват свободното време. По-общителни са, тях ги канят, съответно и те канят. Търсят някое заведение за целта, за да си спестят вкъщи занимавките. Или пък растат в семейства, за които шумното отбелязване на такива поводи си е част от семейната традиция.
И често най-шумно се празнува, когато хората нямат намерение после да продължат образованието си. Или ако го продължават, то е защото вече почти всички учат, но не е някаква силно желание на детето..
Последните две години съм била на няколко подобни празненства - не бих казала, че ги направиха хора, които живеят или някога са живеели в материални лишения. Напротив. Просто те така винаги си празнуват, имат си голяма весела рода, много приятели и т.н Самите деца са такъв типаж също. Искат купон. На мен лично не ми пречи. Беше ми весело. После останахме с родителите и се забавлявахме. Просълзих се колко бързо пораснаха тези деца. Много хубави бяха.
При нас, живот и здраве, със сигурност няма да е така догодина, защото големият ми син е от типа хора, дето много си ценят почивката - да се е наспал, да е тренирал, да не му е шумно и т.н И такова нещо ужасно много би го натоварило. Последно сме му празнували рожден ден с компания, когато беше на две годинки, и по едно време ме караше да гоня гостите, защото му се спи.

Така е, Аманда, много хубаво си го описала! Аз също се забавлявам като ги чета. Нека да е весело!

Моето не иска панаири ала селски събор. Не обича показност. "Все едно завършвам Харвард, а не гимназия". Има и вече визия как трябва да изглежда на бала.
 Не робува на марки - в Турция "маркови" дрехи бол. Приятелките ѝ са същите като нея - над тези неща са. Изкараха чудесно море. Били са в заведения на топ готвачи, въобще не е впечатлена - заведение като заведение.

Моята не иска да говорим за бал. Прическа, грим, маникюр - всичко отказа да запазваме, сама щяла да се оправя. За тоалети ги смятах 3 нови - изпращането в училище, бала и раздаването на дипломите. Като изпращането и дипломирането не са бални рокли, но някак не върви да е по ежедневните й дрехи. И като си помисля, че и аз ще съм на тези 3 мероприятия, а така напълнях, че нямам дреха, в която да вляза, т.е. това са 6 нови неежедневни тоалета. Лошо ми стана. Започнах да се интересувам от аутлети в Италия, пращах на Ния, а тя ме отряза директно . Каза, че й става лошо от мисълта, че ще завършва, не го иска и не иска да мисли по темата. Според нея е прекалено да ходим до Италия за нещо, което не е сигурно, че изобщо ще го има там.
Събиране с каквито и да е роднини по повод бала също отказва. Та ще почнем учебната година без яснота за бал, без яснота за университет и без яснота какво дзи ще държи...