ДВАНАДЕСЕТИ клас - 2024/2025

Илит,
Накарай я лятото да поработи като сервитьорка, но в оборотно заведение. Много е възпитателно! Припомни й, че голям плюс на висшето образование е, че може да 'запише' каквото и да е, за да има студентски права и да отиде на бригада в чужбина, за да си изкара пари.
Моят син по свое желание лятото работи дневни смени в заведение на Витошка(за мой ужас и срам!!! как така не иска стаж в кантора на ЧСИ или нотариус, а ще е 'прост' сервитьор!). Да, изкара доста пари от бакшиши. В някои дни, след 10-12 часова смяна, се прибираше с повече пари, отколкото аз изкарвам на ден с 'престижната' си работа на 'висш мениджър' във финансова институция. С гордост ми заявяваше как с табла и усмивка изкара повече от мен, която нося огромна отговорност всеки ден. Но именно тази работа го убеди, че не желае да си прекара живота като сервитьор, независимо от парите. Тогава се научи и да ги цени, да гледа кое колко струва. Реши, че иска да е част от друга професионална среда.

Ние искаме най-доброто за децата си и се стараем да им го осигуряваме, стремим се да им посочим пътя, така че да не се учат по трудния начин. Но явно само с приказки не става. Трябва сами да се сблъскат с живота, за да им дойде акъла.
По наше време gap year беше голям срам. Сега не е.

Онзи ден гледах някакъв кариерен подкаст с Левон Хампарцумян. Попитаха го какви са професиите на бъдещето и ако има дете, към какво ще го насочи. Той обясни как има един куп начини да си поръчаш, платиш и доставиш плочки, но няма кой да ти ги нареди. Затова препоръчва занаятчийски професии за всеки, който има сръчни ръце.
 
Скоро се запознах с един човек, чиито баща е бил учител и директор на училище. Цял живот го бутал да учи, включително висше, а него го влечало дървообработване. Е, изпълнявал изисквания на баща си до един момент. След това започнал работа в мебелна фирма. В момента има своя и е безкрайно щастлив. Признавам си - завидях му - като ми разказваше, че няма ден, в който да не му се ходи на работа и че понякога работи и уикенда...
А на мен не ми се стъпва в лицемерната, корпоративна среда, в която по цял ден творим екселски файлове и провеждаме  безсмислени срещи...
Явно доходите от неговата работа също не са никак лоши, след като стандартът на семейството му е сравним с това на нашето, състоящо се от корпоративни висшисти...

Аа, тук навлизаме и в една друга тема, а именно коя работи носи удовлетворение и защо хората рязко си сменят професията с някакъв тип производство/занаят. За мен обяснението е, че в корпоративна или IT среда, не виждаш продукта от своя труд и в един момент губиш мотивация, докато при професии, при които буквално можеш да пипнеш и измериш това, което си направил, нещо, което е резултат на двете ти ръце, носят повече удовлетворение. И аз мисля, че за млади хора, които нямат амбиции да покоряват корпоративни върхове, някакъв тип занаят е препоръчителен. Но не и сервитьор. Сигурно има хора, които цял живот работят това, но горките те. За джобни за едно лято добре, но повече от това?

Примерът със сервитьора беше само с цел да се убедят децата, че да гледаш от страни е едно, включително, когато се изкарват добри пари, а това да ти е основна професия - съвсем друго .

Има много професии, свързани с физически труд, които изпитват глад за кадри. Правим си някакви дребни ремонти сега. Готино е да направиш една баня. Но да правиш това постоянно, години наред,  не е.
Ученето и дипломата са с разнообразни цели, една от тях е възможността за избор, друга - за развитие и надграждане. С голи две ръце е трудно. Особено за малък бизнес...или на черно, или на сиво... изобщо ...дълга тема

Здравейте, Дами!
Отдавна не съм писала, но това че не пиша обаче не означава , че не следя темата, просто няма с какво да се похваля в последно време.
Моят младеж няма много време,  и както сам се изказа "Не ми оставихте време да дишам" . Не е съвсем така, но вчера ме изненада с това, че САМ си е поставил ограничение на времето на телефона (1 час през седмицата и 2 часа събота и неделя). Останах втрещена от лекцията, която ми изнесе колко много време си губел така без да се усеща(аз само кимах и се чудех да не би да са го подменили).
Както и при всички останали набори и негова цел  тази година бяха шофьорските курсове. В неделя става на 18 , но изпита пред КАТ е в понеделник, та се наложи да измести купона за събота. Както се оказва винаги може и да е по-зле , по всички данни май догодина на неговият рожден ден ще е на матура
По темата за матурата БЕЛ, на него ще му се наложи доста да учи, защото още не ясно дали ще е балообразуваща (много се надяваме да не е, но каквото за всички такова и за нас). Иначе поне за сега е доста ориентиран в това какво иска да учи. Ходи 3 пъти в седмицата на уроци и като сложим шофьорския курс и подготовката за сертификата за език, може и да е прав, че няма време, но поне за сега удържа на напрежението.  Въпреки неговото натоварване за мен това е една сравнително спокойна година. Наслаждавам и се напълно, защото догодина покрай неговите изпити ще сме като гастролиращ цирк местейки се от град на град. Предстоят ни интересни времена.
Кога минаха тези 18 години?

                Най  обичам някой, който познавам добре да ми дава акъл за децата ми! Интересно ми е защо не прати дъщеря си в дюкянчето на чичо си Бай Хамко /така е познат в квартала/ ,  а отиде при леля си в Канада. Дават се "добри" съвети за чуждите деца, а за своите планът е съвсем друг.

Ние се готвим допълнително по БЕЛ, защото оценката от матурата влиза в бала за МУ.
Отделно от това считам подготовката по БЕЛ за важна, после винаги трябва грамотно писане, ще хвърчат CV-та, ще се пишат резюмета, няма начин.

Air, казвала ли съм ти колко ме кефи твоят младеж?

За липсата на желание за висше, ами... не е краят на света. И е вярно, че занаятите изпитват глад за кадри, а са хубави, надеждни професии повечето. Един от най-успелите ми съученици е асансьорен техник в момента и просперира, скъсва се от работа. И казва - няма кадри.
Особено момче бих го насърчавала да се развива натам, изобщо не ме кефи насоченост в IT сферата, ако и да е модерно и връх в момента. Но който, каквото си избере, аз само мога да дам съвет и малко житейски опит да споделя, за да имат информиран избор. После вече... каквото сабя покаже.

Много деца минават през това защо да се учи висше. Тук мина веднъж подобен въпрос и казах, че е традиция в семейството от 6 поколения и толкова. После кой каквото иска да практикува като професия и занаят, но вкъщи се учи и след гимназия. Да го приеме като ваканция от работа още няколко години. Сега ми е смешно, но тогава ме погледна сериозно и замълча, и после седна да си търси специалност.

Грамотността по български се учи още в прогимназия. Няма нищо ново като правопис в гимназиален етап. Разликата/новото между дзи и нво 7 е в литературата. От тази гледна точка съм спокойна, че е грамотна дори и според мон, пък дали тълкува Ботев както е по критерий изобщо не ме вълнува и по-важното: не ги вълнува и в университетите/факултетите към които се е насочила.
За 12 клас ще останат подготовката за сертификатите по езиците, подготовката за дзи математика, клубът по рисуване (не за кандидатстване, а за удоволствие, но си е време и ходенето и подготвянето на изложби) и вероятно ще продължи със "стажа" си, който също отнема доста от времето ѝ. С шофьорската книжка нещо се позабави старта, та нищо чудно и тя да остане за началото на новата учебна година. Не е кой знае какво, особено сравнено с подготовката за МУ, та се надявам да не е тежка последната учебна година. Тази беше чудесна, защо не ги профилират още от 9-ти клас, щеше е голямо удоволствие за всички ходенето на училище през последните 5 години

дъщеря си той уреди за директорка в БНБ

Съгласна съм с всичко, написано от мария, за БЕЛ.
Подготовката при Йонова беше желязна. От 8. клас изчиства и практикува наученото. Толкова съм благодарна на тази жена! Виждам школовката и създадените навици в момента, когато се подготвя за тестове по произведенията.

Не виждам нищо лошо в казаното от Хармарцумян. Отговорил е къде вижда бъдещето в професиите, не къде би насочил собственото си дете, внуци. "Затова препоръчва занаятчийски професии за всеки, който има сръчни ръце." Моето мнение е същото и вече го споделих в предходната тема - винаги ще има търсене на майсторските умения. Те не са силно привличащи, свързани са с (тежък) физически труд и това се отразява негативно на здравето. Негативно на здравето се отразява и умственият труд и динамична среда, в които живеем.

Всеки да си реши къде го влече, какво умее и с какво би искал да  се занимава като професия. За мен е важно да завършат университет, а после, ако искат и занаят да подхванат, тяхна воля.
Може и да е трудно и изморително цял ден да лепиш плочки или да ремонтираш коли. Обаче цял ден да стоиш на стол и да се взираш в един компютър, независимо дали проектираш, програмираш или водиш счетоводство, също не е лесно. И може да ти писне жестоко в един момент.
Както са казали хората - лесна работа няма. Нека имат възможности пред себе си, знания и умения, пък каквото.

Хампарцумян е прав по същество, друг е въпросът, че не вижда тази реализация за собствените си деца и личат двойните му стандарти. Той е човек с елитарно мислене, смята се за повече от другите и се вижда като ментор на обществото.
А и не всеки счита изпращането на детето си в Канада и Щатите като някаква висша благословия и решение на всички проблеми.

Aз приключих преди 15г с корпоративната работа (веднага след връщането ми от майчинство), не издържах на работното време, срещите и вечното внимание как се държиш и какво говориш.. Парите сега са по-малко, но и работата е значително по-малко, подбирам си работата - проекти, клиенти, плаващо работно време. Имах времето да бъда с/ зад детето си,  сега търчането по площадки, разнасянето по уроци и спортове са заместени с градинарстване ..
Като цяло при нас се обмисля и вариант за електроника и комуникации, а защо не и за енергетика. Ако не му се ходи по обекти, винаги може да си извади проектантско право и да си "рисува" пред компютъра

Имам близка приятелка адвокат. Споделя, че най-голямото й професионално удовлетворение е било в периода, когато е работила като barista в кафе в UK в периода, когато реши да емигрира там. В последствие се издигна до доста по-висока позиция в същата верига кафенета. Сега е консултант  качество на обслужването за различни туристически услуги.
Но тя споделя, че времето й като студент право в Пловдив е било част от културното й израстване. Изобщо, в този шеметно бързо променящ се свят, студентските години ги виждам като част от формирането на характера, а не толкова като кариерно ориентиране и развитие.