Има ли любовта срок на годност?

Ееее, различно е, най-вече защото нямаме друг избор, и да те разочароват децата или родителите, няма как да ги смениш, докато нови сексуални и романтични партньори - бол, а знаете приказката, че тревата на съседа е по-зелена

Зависи.
Децата си хващат пътя, а партньорът остава обичайно.

Аз лично не мога да сравнявам обичта към детето и тази към партньора.

Защо? Все е любов.... или не съвсем?

Разбирам че ти не си във фаза на любов. Но не разбрах как така никой не може да се  влюбва в теб. Как контролираш чувствата на другите ?

Нагон и секс нямат нищо общо с любовта.

Темата е с отворен край. Няма еднозначно да или не като повечето неща. Всичко е много индивидуално.
Човек е една супа от чувства, мисъл, химия, хормони, социални предрасъдци, възпитание, образование .......
Всеки който пише свое мнение по темата е прав. Но според мен нито една от формулите, които работят за хората не става за мен или за теб. И не стават за всяка ситуация. Всяка любов е различна. Някои са тъжни. Други разрушителни....., трети пък са като фоеверки Имал съм любови като Бразилски сериал, изненадващи и така ..... Различни всеки път. Любовта е едно от нещата което има име но не може да се формулира. Като времето. В момента в който обясниш една любов те изчезва. За мен това е една магия. Понеделник се будиш и си влюбен.
Не знаеш защо и как. После след време което може да е от 1 мин до 100 години, магията изчезва.  И то яко дим. Няма връщане.
Моята философия в момента е да си позволявам да изживявам любовта и да призная когато вече е няма. Също така правя опити да приема че и другия може да спре да ме обича. Много ми е трудно. Опитвам се на края на любовта да помня хубавите моменти. Всичко прекрасно и не толкова идеално. Усмивките. Докосванията. Очите които се отразяват в моите. Това са нещата които искам да помня.
Искам да спра да мисля какво е можело да стане ОЩЕ. Ако сме заедно за още един ден, например. Опитвам се да се радвам че съм изживял още прекрасни мигове. Дали са били 4 часа  или 40 години.... те са си прекрасни. И не искам да ги пропускам за нищо на света. Говоря за платоничната част. Секса си е част от нещата, но го оставям на страна и така си е доста сложна темата.
С една дума казано.
Любовта е живот. Не трябва да се изпуска за нищо на света. Даже и да не я разбираме и има край.

За мен няма край. Никога няма да спра да обичам детето си, майка си, съпруга си. Доста философска тема....

Според мен са 3 различни любови ...
родител -> дете
дете -> родител
партньор -> партньор

...с гигантска разлика между тях. Няма как да бъдат съпоставяни. От всичките си партньори-любови бих се отказала, но от детето никога. Никой мъж никога не съм обичала така, както обичам детето си и няма и да се случи.

Няма различна любов. Даже звучи абсурдно. Просто не си обичала никой от партньорите си.

Съгласна с Ice Queen. Любовта към детето и за мен е на първо място. Напълно нормално ми се вижда тя да е най-силна.

Да. Девет седмици и половина трае това. Доказано хормонална буря, адреналин.
А после? Или после не е любов?

Не ми даваш шанс да не се съглася с теб
Да кажа за родителя и детето.
Само родител знае и познава безграничната любов. Когато взех дъщеря ми на ръце след раждането ...... разбрах че не съм знаел какво е любов. Чувството което изпитваш към децата са диамантено кристализирана любов. Това е друго ниво на усещане. Само за детето си бих си дал живота .... ВЕДНАГА. Това до някаква степен и егоистична любов, като се има в предвид че това същество е 50% теб твоите гени   тоест любов към себе си Но така или иначе обичам детето си повече от всичко на този свят

Именно! Вярността е избор и уважение към партньора ти. Да не мислите, че има човек, който като се обвърже, спира да забелязва другите представители на срещуположния пол? Но ти си избрал с кого ще прекараш живота си и уважаваш този човек достатъчно, за да не го нараняваш. Избереш ли нагона си или каквото там те мотивира за секс пред това да не нараниш партньора си, ти доказваш, че винаги най-важно за теб ще бъде това, което на теб ти се иска. Егоизмът не е престъпление, но и няма как егоист да бъде верен на друг освен на себе си.

Мисля че тука по-скоро говорим за романтичната любов към другия пол.
Да мисля че е различна любовта към партньора и детето.
Към детето любовта е на друго ниво. Много по-силна и неразривна,нестихваща.