Тогава няма нужда да продължаваш селянията като тормозиш на свой ред новоназначените, понеже теб са те тормозили в началото. (не ти конкретно, принципно)
- Публикувана: 12 май 2024, 12:52 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 13:28 ч.
Психически тормоз на работното място
Тази колежка си е позволявала да тормози всеки новопостъпил. Защо трябва аз да търпя това? Чудя се защо другите са го търпели. Опитвам се да прекъсна това. Нали има и нещо - като не става с хубаво, става и по друг начин. Тя забранява на колежките да контактуват с мен, защото иначе ще погне тях. За мен това не е нормално. И затова потърсих и други мнения и съвети. Доста съм се променяла с годините и все още продължавам да се променям. Опитах да се напасна според ситуацията, но не се получава.
" Когато преобладават мъжете, цари мир и разбирателство." - и дори и един мъж да има, внася определен баланс
" Когато преобладават мъжете, цари мир и разбирателство." - и дори и един мъж да има, внася определен баланс
Никого не съм тормозила, защото мен са ме тормозили.
Има хора, които заслужават да им се натрие носа, иначе се качват на главата на останалите и бъркат работата на всички.
Има кофти хора, лош колектив, интриги, клюки, хора които живеят на гърба на другите, грубияни, "жертви", всякакви... Такъв е живота, никой не ти е длъжен по подразбиране.
Пак подчертавам, не говоря за конкретния случай, който е изложен. Не съм запозната лично със ситуацията, виждам само едната страна и се опитвам да покажа на авторката друга гледна точка. А тя ще си реши проблема по свое усмотрение.
Има хора, които заслужават да им се натрие носа, иначе се качват на главата на останалите и бъркат работата на всички.
Има кофти хора, лош колектив, интриги, клюки, хора които живеят на гърба на другите, грубияни, "жертви", всякакви... Такъв е живота, никой не ти е длъжен по подразбиране.
Пак подчертавам, не говоря за конкретния случай, който е изложен. Не съм запозната лично със ситуацията, виждам само едната страна и се опитвам да покажа на авторката друга гледна точка. А тя ще си реши проблема по свое усмотрение.
Тогава няма нужда да продължаваш селянията като тормозиш на свой ред новоназначените, понеже теб са те тормозили в началото. (не ти конкретно, принципно)
Аз лично никога не бих си позволила подобно нещо. Просто не съм такъв човек. На нали на почти всяко място има по един, който се изживява като "тартор" и ако не си с него, си срещу него. А аз си имам собствено мнение.
"Никого не съм тормозила, защото мен са ме тормозили.
Има хора, които заслужават да им се натрие носа, иначе се качват на главата на останалите и бъркат работата на всички.
Има кофти хора, лош колектив, интриги, клюки, хора които живеят на гърба на другите, грубияни, "жертви", всякакви... Такъв е живота, никой не ти е длъжен по подразбиране.
Пак подчертавам, не говоря за конкретния случай, който е изложен. Не съм запозната лично със ситуацията, виждам само едната страна и се опитвам да покажа на авторката друга гледна точка. А тя ще си реши проблема по свое усмотрение."
Да, благодаря Ви за мнението. Клюките и интригите пречат на работата и аз не си го позволявам. И точно това я дразни, защото не желая да бъда въвлечена в това
На предишната ми работа ми се налагаше почти сама да се обучавам. Това ме научи, че никой на никого не е длъжен. Но каквото съм научила сама, след това съм го споделяла с нови колежки и винаги съм помагала. Там изпълнявах доста различни длъжности, което пък за мен е плюс. И досега продължавам да помагам и на мен ми помагат бивши колеги. Просто, защото сме в прекрасни отношения. Все пак човек до човека опира.
На сегашната работа съм от 3 години, но в различни отдели, което означава, че и работата е различна. Просто в последния отдел колегите са кофти. Иначе работата ми харесва
На сегашната работа съм от 3 години, но в различни отдели, което означава, че и работата е различна. Просто в последния отдел колегите са кофти. Иначе работата ми харесва
"Тормози" ги и ти! Смачкай ги със самочувствието ти и увереността ти. Нека говорят! Ти се забавлявай.
Ти: Петрова, по кой член трябваше да пусна документа за стоките?
Тя: Нали, ти казах миналия месец - да си запомнила!
Ти: Петроваааа, нали знаеш, че съм руса, че съм любовница на Иванов и дойдох тук с връзки. Не мога да помня всичко. Ти си по-умна от мен. (и пускаш най-лукавата усмивка, която имаш)
Ако имате право на лични разговори по телефона:
- Ало, да, да, на работа съм. Да, днес е много спокоен ден. Колежките ми са тихички и не ме занимават с глупости. Точно това най-ми харесва тук. Мразя да ми се дрънкат глупости.
С клиент:
- Това е в пълномощията на госпожа Петрова, тя ще ви съдейства.
Бъди СПОКОЙНА, усмихната, весела, със самочувствие! Сутрин им кажи весело, усмихнато, силно и ясно - "Добро утро, дами! Как сте днес!"
"Мачкай ги" с класа, възпитание, усмивка. Те първи ще се предадат така. Защо си се предала ти?
****
Реалност с моя бивша шефка. Пуснаха я в гнездо на змии (и аз съм работила там и ги знам). Тя безкрайно умна и можеща, но крехка и деликатна жена. Първите 6 месеца я побъркаха, но тя си плетеше много умно кошницата. С финес ги настъпи и ги сложи на местата им. В момента тя коли и беси, нищо, че змиите са там от "ние сме тук от 20 години, нищо не знаете вие".
Ти: Петрова, по кой член трябваше да пусна документа за стоките?
Тя: Нали, ти казах миналия месец - да си запомнила!
Ти: Петроваааа, нали знаеш, че съм руса, че съм любовница на Иванов и дойдох тук с връзки. Не мога да помня всичко. Ти си по-умна от мен. (и пускаш най-лукавата усмивка, която имаш)
Ако имате право на лични разговори по телефона:
- Ало, да, да, на работа съм. Да, днес е много спокоен ден. Колежките ми са тихички и не ме занимават с глупости. Точно това най-ми харесва тук. Мразя да ми се дрънкат глупости.
С клиент:
- Това е в пълномощията на госпожа Петрова, тя ще ви съдейства.
Бъди СПОКОЙНА, усмихната, весела, със самочувствие! Сутрин им кажи весело, усмихнато, силно и ясно - "Добро утро, дами! Как сте днес!"
"Мачкай ги" с класа, възпитание, усмивка. Те първи ще се предадат така. Защо си се предала ти?
****
Реалност с моя бивша шефка. Пуснаха я в гнездо на змии (и аз съм работила там и ги знам). Тя безкрайно умна и можеща, но крехка и деликатна жена. Първите 6 месеца я побъркаха, но тя си плетеше много умно кошницата. С финес ги настъпи и ги сложи на местата им. В момента тя коли и беси, нищо, че змиите са там от "ние сме тук от 20 години, нищо не знаете вие".
Реалността при мен сега е такава, че прекият ръководител е мекушав и не желае да застане като такъв. Онзи ден след поредния разговор с него, му заявих, че вече съм склонна да напусна, ако това продължава. Това той го е коментирал с една за него доверена колежка, и едва ли не е казал, че това за него е решението. Но аз не мисля така. Защо трябва да се предавам и да не си отстоявам правата. Разбрах, че едната колежка е била тормозена в продължение на 3 години. Не постоянно, а от време на време. Това нормално ли е според вас? Защото за мен не е.
Не знам. Дадохме ти линкове за тормоз на работното място какво да правиш.
Обърни се към друг ръководител тогава.
Обърни се към друг ръководител тогава.
Обърнах се. Сега чакам резултата
Добре де, и 100 човека да се изредим да ти кажем, че не е нормално, това какво точно ти помага?
Аз и не разбрах как точно те тормозят в момента – нали са те оставили на мира и не говорят с теб? Или продължаваш да ги подслушваш какво говорят зад гърба ти и това наричаш тормоз?
Аз и не разбрах как точно те тормозят в момента – нали са те оставили на мира и не говорят с теб? Или продължаваш да ги подслушваш какво говорят зад гърба ти и това наричаш тормоз?
Добре де, и 100 човека да се изредим да ти кажем, че не е нормално, това какво точно ти помага?
Аз и не разбрах как точно те тормозят в момента – нали са те оставили на мира и не говорят с теб? Или продължаваш да ги подслушваш какво говорят зад гърба ти и това наричаш тормоз?
Аз и не разбрах как точно те тормозят в момента – нали са те оставили на мира и не говорят с теб? Или продължаваш да ги подслушваш какво говорят зад гърба ти и това наричаш тормоз?
Много добре съм запозната с понятието "тормоз". И не, не продължавам да ги подслушвам, защото чух достатъчно.
Онзи ден след поредния разговор с него, му заявих, че вече съм склонна да напусна, ако това продължава. Това той го е коментирал с една за него доверена колежка, и едва ли не е казал, че това за него е решението. Но аз не мисля така. Защо трябва да се предавам и да не си отстоявам правата.
Не си подходила правилно. Когато му казваш, че ще напуснеш, трябва наистина да си готова за това.
Нали сега не говорят с теб? Значи нещата са ок поне за момента.
На работа си, за да работиш, не е нужно да си говорите, да сте приятелки, да си споделяте. Да, не е добре, ако те провокират и ти говорят неприятни неща в лицето, но сега това нали не се случва..?! Щом си мълчат, гледаш си работата и това е.
Препоръчани теми