Конфликти на детски площадки

  • 9 648
  • 92
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 912
Деликатна тема са площадките.Не можем без тях, а конфликтите са неизбежни.
От моят опит-все аз се карам на моето дете на принципа щом се карате никой няма да се люлее примерно, а другата майка само гледа тъпо и нейното дете мисли щом се карам на моето, той е невинен.
Просто възпитаваме различно, някой-не, та от там идват големите проблеми.

# 31
  • Мнения: 411
На дъщеря ми казвам да се редуват, не я карам тя да отстъпва само, т.е да са равноправни, тя е на 7. Рядко се намесвам вече, имам я за голяма уж, но ако има проблем взимам отношение. Виж за синът ми на 2 зорко наблюдавам, правя забележка на него ако има нещо, но и на другото дете ако нещо му направи.

# 32
  • Мнения: 4 589
На времето топки, лопатки, комплекти за пясък и джаджи за търкаляне, балони и от онези за сапунени балони. купувах на едро  от Илиенци. Един багажник за без пари. Имаше за подмяна и за резерви и за приятелчета. Особено любими ни бяха едни въдици с магнит, които ловяха рибки с друг магнит.

# 33
  • Мнения: 12 907
Сестра е играла ролята на майка. Ти си защитавала детето си, тя е защитавала брат си. Явно така са я научили, защото той е по-малък...
И са се прибрали, защото не е искала да ескалират щуротиите, заради една люлка.
Доста разум за 10-годишно момиче...

# 34
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 509
Никакъв разум не виждам. Тотална липса на възпитание.

# 35
  • Мнения: 12 907
Ми въпрос на прочит на разказаното, винаги има две страни...

# 36
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 509
Дете на 10, което блъска по-малко дете има сериозни проблеми.

# 37
  • Мнения: 12 907
Дете на 10, което блъска по-малко дете има сериозни проблеми.
Блъскане и блъскане... Затова казвам - едностранно е разказано. Виждала съм всякакви безсмислени интерпретации на "агресия".
Все тая, първосигнално така е обяснено, и всички цъкат дружно...
Смисълът на темата е ... Да похвалим майката как правилно се е възмутила?

# 38
  • София
  • Мнения: 18 249
Пето дете отглеждам, без да ходя по площадки. Никога не са ми харесвали.
Децата ми ходят на спортове от съвсем малки, където изразходват енергия, а през останалото време се разхождаме на различни места.
Не мога да си причинявам закона на джунглата.

# 39
  • Мнения: 3 736
И на мен не са ми любимото място и така и не можах да се сдуша с други майки на деца на същата възраст, че да ходим групово по площадки. ( имах една позната с маалко по-голямо дете, но точно заради разликата във възрастта малко се разминавахме в начина си на поведение по плошадките - докато нейното вече щъкаше свободно, моето прохождаше) Но моето дете поне е доста социално и му се играе с други деца. Това, че ходи на детска градина не му е достатъчно.

# 40
  • София
  • Мнения: 18 249
Социалните контакти идеално се разрешават с няколко приятелки с деца на същата възраст и със същия подход на възпитание.

# 41
  • Мнения: 21 752
На мен площадките са ми леко отегчителни, но от гледна точка на това, че 2-3 часа на пейка бих прекарала по-добре някъде другаде, не точно в този шум. Иначе семействата около нас са доста приятни, нормални хора, имам много хубави и ценни познанства точно покрай децата на площадките. Конфликтни, невъзпитани деца, неглижиращи родители - има, разбира се, но в ниска концентрация, точно колкото да можем да изведем някакъв житейски пример.

# 42
  • Мнения: 3 736
Социалните контакти идеално се разрешават с няколко приятелки с деца на същата възраст и със същия подход на възпитание.
При нас такива липсват. Или са с тийнове, или още нямат деца, или не живеят в същия град. Аз съм си харесала едно място, което е кафене с детска площадка към него. Сядаме с татко му или с моя приятелка да пием кафе, а той си играе с децата през това време. Държим го под око, без да го преследваме по площадката и в краен случай се намесваме.

# 43
  • Мнения: 9 043
Преди 15 години се заформихе страхотна група на площадката в квартала.
И до днес с майките излизаме от време на време.
Хубави и безгрижни времена бяха.
Първо моето го бутаха като по-малко, после то започна да побутва и така живота си върви, всички минават през определените етапи.

# 44
  • Мнения: 422
Детските площадки са като бойно поле. Ние си ги бяхме разпределили по часове - сутрин малките до 4 г, следобед тези над 4 години. Но и аз имам истории. Имаше едно хлапе, вече трябва да е на 11. Но като беше малък няколко пъти съм имала сблъсък с този младеж. То не беше хапане на малките на площадките, блъскания, шамари, викове, писъци как пясъчникът бил негов; катерушката била за него. малките си играят, той ходеше да ги бута като кегли. дърпаш си детето, успокояваш, говориш, ама баткото на площадката беше без контрол.
нашата площадка имаше вратичка за вход. и майка му го бутне вътре, затвори врата и остава навън на пейката с бабите да пуши и зяпа телефон. говорихме с нея - тя само мига, пуфка, жалва се как било само игра (като нямало ранени, нямало защо да вдигаме шум за нищо). в един момент, хлапето остана само на площадката - цяло лято вилня сам в нея. после изчезна. разбрахме след това, че е ударил с камък едно друго дете и било станало страшно... иначе го виждахме как се държи и с майка си по магазините - като не му купи нещо и почваше да я хапе и щипе пред всички, удрял й е шамари. а тя само стисне зъби и до там. после монтесори така била написала - да си растат на спокойствие, без контрол. и след години ги гледаме по телевизията, за съжаление, след непоправима "беля".

Общи условия

Активация на акаунт