Конфликти на детски площадки

Е, те майките се въргалят по площадките за косите, вие очаквате малки деца да се разбират цивилизовано.

Има доста голяма разлика обаче между лични играчки на детето и катерушките за общо ползване на площадките.

Като майка не съм водила дъщеря ми на детска площадка. Случвало се е рядко, много рано или много късно, точно защото са ми супер неприятни контактите с такива деца и майки, а те са болшинството, за съжаление. Последния път като бях в София отиваме с внука на 4 години на площадката. Играе си той около мен, приближават се две момченца на 7- 8 години и му пускат нещо в джоба. Внукът не пипа нищо и идва към мен. Бъркам в джоба и виждам парче стъкло. Е, направо от качих. Отивам при момчетата и им изнесох една лекция, те гледаха тъпо. Мила родна картинка.

Аз онзи ден влязох в ролята на лошата леля с едни тийнейджърки на детската площадка. Площадката е за деца от 3 до 12 г от затворен тип със специална настилка. Три моми около 15-16 годишни седнали на пейките, пуснали една чалга от най-мазните и люпят семки, ама хвърчи на метри от тях талаш и плюнки. Изобщо не им дреме, че плюят върху децата. Прочетох им едно конско и не се спряха докато не ги заплаших, че ще ги снимам и постна в мрежите да ги видят всички какви са хубавици.

Въобще не си и помислям да се намесвам в конфликтите на 7-годишните /моята е на 8/. Трябва вече сами да си ги разрешават. Още повече да им махам ръце от веригите?! Звучи ужасно.
Учила съм да изчаква, ако прецени да отстъпва и толкова. И се дразня като дойде някоя баба и каже - "Слез да се полюлее Едикояси, тя е по-малка". Ми ще изчакате, бе ... я, пък тези.

Да, още от прохождането някои са супер нагли и агресивни, но мене друго ме дразни. Няколко пъти вече детето се катери по пързалки и други дечица се навират(то е доста тясно горе на пързалката), кихат, кашлят. Майките наблизо, гледат като телета.

Това е отживелица, търсят се пробивни млади хора които да постигат резултати и да преуспяват в живота, в случая да се люшкат на люлка иначе просто няма да се докопат. Трябва или детето или мама да загърбят възпитанието и добрината и да отнемат люлката от другото дете или да не се люлят, това е съвсем нормално поведение когато ресурсите са ограничени. Възпитанието по принцип е да кажеш добър ден и да не се буташ.

С пример, заставаш до девойката и без да й махаш ръката от люлката, тихо и обяснваш защо сега ще се люлеят двамата, а когато дойде брата той ще изчака.

Живеем в централен столичен квартал, редовно пълен с кучешки акита по тротоара.
В почивните дни извеждам кучето и както си вървя пред мен на тротоара младеж (6-7 години) разхожда един померан. Померана се изаква на троатоара и младежа почва да го дърпа да си ходят.
Аз с любезен тон го питам: Акото няма ли да го вземеш? , младежа :Не!
Казвам му, че ние собствениците на кучета си събираме акото, защото после децата няма да има къде да играят а ние сме отговорни хора. Детето почва да се оглежда...попитах го дали има пликче. То откровенно каза, че не носи . Предложих му да му дам и ако не знае как се събира без да се оцапа, да му покажа. Младежа кимна утвърдително....събрах акото, връчих му гордо пликчето и му казах, че най-добрите стопани го изхвърлят в кофата за боклук. Имах вариант : да му се развикам как така не се прави....но невярвам, че той нещо щеше да научи или разбере.
А на въпроса : Защо аз винаги трябва да съм мил и добър ,а другите не? - Защото да си добър човек е най-ценното  в живота и с твоя пример и други деца могат да станат добри.

И аз съм избягвала площадките, поради изброените причини. Не бих, обаче, при ситуация отишла да се разправям с дете, по-скоро бих отправила въпроса си към придружаващия го възрастен (не говорим за пуберите, нали). Някак не е много редно, голям човек да спори и съска на дете, независимо какво е то. В крайна сметка, ако родителите му, не осъзнават, че има проблем с поведението на детето им, то си е за тях. Аз лесно бих сменила площадката, но те си остават за цял живот с това, което са си възпитали. Така че, ако не вдяват и те, не си губя времето в разправии. Дето има една приказка: "Ако спориш с идиот, най-вероятно той прави същото".

То има вариант да си мил и добър и да не си оставиш магарето в калта. Това, което забелязвам е, че колкото повече майки, баби, татковци, дядковци има край златните яйчица, толкова повече започват да се дърлят и карат. На моето, колкото по-малко му дишам във врата, толкова по-кротко си играе с останалите. ( като това, че не вървя като кодук след него, не значи, че не го следя внимателно отдалеч какви ги върши.) Ама винаги се намира по някоя досадна баба да развали дисциплината

Аз масово забелязвам, че родителите не учат децата си на търпние. Примерно в магазина като грабне нещо детето и не ще да го дава да го маркират родителите не обясняват, ами директно дърпат от ръката, то започва да пищи и после веднага му връчват заветното нещо, за да млъкне. Някои деца имам чувството, че чак в истерии изпадат ако им вземеш нещо или не стане на тяхното.

За това си има обяснение. Такива грабвания на неща се случват точно пред касите ( за което ненавиждам повечето търговци от дън душа, че най-примамливите за деца неща ги слагат точно там и достатъчно ниско.) Не може цяла опашка да чака да обясняваш на детето си, защо не може да се купи това и онова и затова просто го изтръгваш от лепкавата детска ръчичка. Не всяко дете е толкова сговорчиво, че след едно изречение да остави първия докопан джънк. Иначе за маркиране моето отдавна се е научило да дава. Даже и пита: "Маркирахте ли го?" Консуматорчета от малки

Възпитанието тръгва от родителя, на една площадка татко казва на детето използвайки думата лелката  за млада майка,  чудя се що за дума и речник е това. И в повечето случай не детето е проблема, а родителя. Някога играхме по площадките на 6, 7 г. сами, решавахме "проблеми", търсехме решения, измисляхме игри. Днес родителя е постоянно в някаква ролята, детето все му е скучно, криво, 5 мин. няма занимание извън електронно устройство
 Всъщност много е хубаво да има различни ситуации, за да може детето да се учи, развива и утре в живота да не реагира първично сякаш е на 5 г. търпение, уважение, моля, извинявай, благодаря, търсене на варианти, сега аз, после ти на люлката, защото утре тези ситуации се повтарят на друго ниво в живота, особено на работното място и най-малкото нещо е страшен проблем вече и драма.   Не смятам, че любимия маниер скандал и вариации.... и т.н. са решение. Защото когато се покаже грешния модел, утре в живота идва подобна ситуация с агресия, погледнете какво става на пътя, дали проблема е пътната ситуации, естествено, че не, ако не е това ще е друго, някой, някъде да си избива комплексите и често, че някой те засекъл на пътя завършва с млатене, че и по-зле.
Иначе да си мил и възпитание не означава, да си глупав, макар, че от простолюдието така се приема. Добрите обноски на поведение прогресират в живота, да сте видели аристократи да се държат аругантно за да просперират, тактиката там е друга, тактично без много обяснения те слагат на място, нещо като кралското семейство и подскачащите и оплаквящи се в шоуто на Опра и как реагира Двореца, с потропване, тръшване и доказване, с  убеждаване ли, не с официално съобщение, че те са винаги част от семейството. Във всяка ситуация трябва дипломатичност, а не първичност.

Не реагирам в 95% от случаите. Немалко възмутени погледи съм отнесла от други майки, които за всяко дребно междудетско общуване пристигат било като Мама-гуру с умиротворителни тантри, било като готови за бой легионери. Децата могат и трябва да се научат да си оправят отношенията сами. Реагирам, ако моето дете прави нещо нередно или ако агресорът си плаче за едно дорбо душевно разтърсване. Моите деца почти никога не са проявявали агресия, блейки са, но например може да се люлеят по 20 минути и да не им прави впечатление, че десет деца са се наредили да чакат. Въздавам справедливост и се оттеглям. Реплики, дразнене, не си давам играчката, не ми дават играчката - правя се на глуха. Взимам отношение само ако нещата загрубеят много сериозно. И са доста умерени и тримата. Изявена стиснатост (никаква своя играчка да не дава на другите) имаше при най-малката, но като малко дете, не във възрастта 7-18. Обяснявахме се, примери давахме. В детската градина се научи да споделя.

Детските площадки ми бяха най-неприятното място на света. Доволна съм, че децата вече пораснаха. Сега само преминаваме, малкото се люлее само, аз го чакам далеч на безопасно разстояние. Мнението ми е че нищо не се възпитава по площадките, то и става видно, когато децата станат големи.