Няма чужди пари, щом сме заедно. Разбира се, мъжът ми е отделна личност и може да си построи / направи нещо и без моето одобрение 
- Публикувана: 16 май 2024, 11:19 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2024, 06:59 ч.
Лицемерие или истинска подкрепа е?
Много зависи какъв точно е "проектът". Както знаем - дяволът е в детайлите. Зависи доколко ще се отрази на цялото семейство. Ако е само за парите - майната им, да кажем, че те се прежалват. Но ако ще повлияе начина на живот като цяло, местоживеенето, евентуална смяна на работа на партньора, смяна на училище и среда на децата и т.н. - за това трябва да има консенсус между всички членове на семейството, не може само единият да решава.
Бих подкрепила, ако няма да се отрази зле на семейното време/бюджет. Ако смятам, че начинанието е рисковано и ще се отрази зле, ще си го кажа. Разбира се, един голям човек ще си реши сам накрая, няма да се меся. Но ако не си кажа истинското мнение, после няма да имам право да се сърдя, ако нещата се скофтят. Та предпочитам открити карти.
Семейство ли са или още на етап гаджета?
Зависи дали са семейство и това ще се отрази на семейния бюджет и живота на детето ни.
Много зависи и за какво конкретно става дума. Ако например са решили да надстрояват къщата на родителите и намеренията са да се местим в друго населено място и да живеем заедно, няма да подкрепя.
За много други неща бих подкрепила.
Зависи дали са семейство и това ще се отрази на семейния бюджет и живота на детето ни.
Много зависи и за какво конкретно става дума. Ако например са решили да надстрояват къщата на родителите и намеренията са да се местим в друго населено място и да живеем заедно, няма да подкрепя.
За много други неща бих подкрепила.
Обаче малка. Защо малка? За да съм сигурна, че няма да има място за нежелани гости като свекъри например (макар че моите са си супер, говоря принципно) 
Лицемерие е, от моя гледна точка. Не може да виждам и да съм убедена, че партньорът ми ще си счупи главата и да му казвам, че ще го подкрепя в това. Има добри, има и лоши идеи. Притесненията също трябва да се споделят, както хубавото. Няма да му спестя това, което не ми харесва.
Много зависи какъв точно е "проектът". Както знаем - дяволът е в детайлите. Зависи доколко ще се отрази на цялото семейство. Ако е само за парите - майната им, да кажем, че те се прежалват. Но ако ще повлияе начина на живот като цяло, местоживеенето, евентуална смяна на работа на партньора, смяна на училище и среда на децата и т.н. - за това трябва да има консенсус между всички членове на семейството, не може само единият да решава.
Ще си кажа мнението и ще го подкрепя . Ако е намислил да прави нещо даже ще помогна , нищо , че може и да не ми се иска даденото нещо да се случи . Аз съм до него за да го обичам и подкрепям , както и той мен . Ако това нещо за което говорите не се случи пак бих била до него за да го утеша . Следващия път той ще направи компромис . Все пак и човека изкарва пари ще си ги харчи както си иска . Такава съм си ..
Аз имам хобита, които струват някакви пари, както и време. Понякога ми носят малък приход, понякога не. Мъжът ми ме подкрепя и никога не е коментирал, че това са глупости, че си губя времето и че тези пари мога да ги инвестирам в нещо друго. Защото вижда, че аз съм щастлива, а това е доста важно, за да е щастлив и той.
В този ред на мисли, разбира се, че и аз бих го подкрепила, както и го подкрепям в разни негови странични занимания, от които не разбирам. За мен е важно партньорът ми да се чувства удовлетворен и да има някакви мечти и цели в живота. Човек не бива да живее, фокусиран само в насъщния, защото както знаем - all work and no play makes jack a dull boy
В този ред на мисли, разбира се, че и аз бих го подкрепила, както и го подкрепям в разни негови странични занимания, от които не разбирам. За мен е важно партньорът ми да се чувства удовлетворен и да има някакви мечти и цели в живота. Човек не бива да живее, фокусиран само в насъщния, защото както знаем - all work and no play makes jack a dull boy
Ако е само хоби, бих подкрепила, макар и малко лицемерно. Ако става дума за нещо, което ще отнема цялото ни време заедно (примерно всеки уикенд да се ходи на вилата, щото иначе защо СМЕ я построилИ) - няма място за лицемерие. Същото е и ако се строи някаква прогимназия някъде си, дето после не само че ще гълта време и пари сега, не само ще се очаква да й слугувам, ами в някакъв момент може да се окаже, че се строи, за да ходим да живеем там, като ме поставят при свършен факт (че потенциално да я делим и със свекърите, щом явно и те са намесени финансово) - не. Тук не е въпрос на лицемерие или подкрепа, ами й кажи на твоята приятелка да проведе един сериозен разговор, да слуша много внимателно и ако отговорите не й изнасят, да помисли хубаво какво да прави.
Ако става дума за моделиране на самолетчета в гаража (или нещо в този дух), подкрепям с две ръце. Даже бих поощрила. И аз имам скъпо хоби, което за мнозина е загуба на време. В случая на познатата на авторката ми се струва обаче, че говорим за друго, и то я засяга много пряко (или поне предстои да я засегне).
Ако става дума за моделиране на самолетчета в гаража (или нещо в този дух), подкрепям с две ръце. Даже бих поощрила. И аз имам скъпо хоби, което за мнозина е загуба на време. В случая на познатата на авторката ми се струва обаче, че говорим за друго, и то я засяга много пряко (или поне предстои да я засегне).
От моята гледна точка, ако подкрепям, т.е. търся решения и начин проекта да прокопса, е лицемерие, защото не вярвам в този проект.
Този мъж смята че жена му трябва да е там с него и да му помага морално, физически, интелектуално и всякак все едно проекта е нейн, защото са двама. Ако зная че мъжа ми ми казва "Да, ще се справиш" когато зная че не го чувства никога не бих се доверила на неговото мнение.
В случая мъжа мисли че тя трябва да го подкрепя неотлъчно, защото му е жена.
Аз не бих му пречила, но не бих вложила усилия за да му помагам.
Този мъж смята че жена му трябва да е там с него и да му помага морално, физически, интелектуално и всякак все едно проекта е нейн, защото са двама. Ако зная че мъжа ми ми казва "Да, ще се справиш" когато зная че не го чувства никога не бих се доверила на неговото мнение.
В случая мъжа мисли че тя трябва да го подкрепя неотлъчно, защото му е жена.
Аз не бих му пречила, но не бих вложила усилия за да му помагам.
Абе пак зависи и как ще го изиграе. Имала съм случай навремето, когато мъж е вярвал в мен и в един мой проект повече, отколкото вярвах във възможностите си самата аз. Нещата се случиха, а аз никога няма да разбера дали наистина е вярвал толкова в мене, или го изигра само на думи, но беше убедителен. Де да го знам какво си е мислел.
Въпросът е като хване една линия на поведение, да си я следва, и да бъде последователна, а не - днеска го подкрепя и бутат работите напред, утре му се цупи за какво са тия глупости, а на следващия ден му казва да се оправя сам, като му е толкова важно, пък на по-следващия да му вдига скандал за парите, които отиват там. И после пак да го подкрепя. Вече дали е лицемерие или не, си зависи от това как се чувства самата тя и има ли драма и дилема по въпроса. Ако има, значи е лицемерие и самата тя не се чувства ок със себе си в това отношение
Все ми се струва обаче, че в историята, вдъхновила темата, нещата се намират на съвсем друга плоскост и приятелката ти трябва да внимава, да не се окаже разпределена на село без нейното съгласие, пък да е инвестирала някакви години от живота си в тая връзка.
Въпросът е като хване една линия на поведение, да си я следва, и да бъде последователна, а не - днеска го подкрепя и бутат работите напред, утре му се цупи за какво са тия глупости, а на следващия ден му казва да се оправя сам, като му е толкова важно, пък на по-следващия да му вдига скандал за парите, които отиват там. И после пак да го подкрепя. Вече дали е лицемерие или не, си зависи от това как се чувства самата тя и има ли драма и дилема по въпроса. Ако има, значи е лицемерие и самата тя не се чувства ок със себе си в това отношение
Все ми се струва обаче, че в историята, вдъхновила темата, нещата се намират на съвсем друга плоскост и приятелката ти трябва да внимава, да не се окаже разпределена на село без нейното съгласие, пък да е инвестирала някакви години от живота си в тая връзка.
Ако въпросът ти е за терминологията, т.е. дали можем да наречем с думата "лицемерие" това някой да не одобрява дадена идея, но да я подкрепя с думи и действия - може да се каже. Въпрос на формулировка. Ако тълкуваме дословно - да, лицемерие е, в смисъл, че мислиш едно, а правиш друго. Обаче не е с лоша конотация, тъй като е направено с цел да подкрепиш и да помогнеш на човек, когото обичаш.
Ако въпросът ти е принципен - дали да подкрепиш нещо безусловно, безропотно и безкритично, тогава за мен отговорът е по-скоро НЕ. Аз не бих участвала в нещо, което смятам за нередно или което ще навреди на мен или на някой друг. Ами ако въпросният проект е разработка на средство за изтребление на бездомните животни в квартала например, защото ни пречат? Ми не бих го подкрепила, разбира се. Малко тъп пример дадох може би, но мисля, че се разбра какво имам предвид.
За хобита не говоря. Тях винаги подкрепям.
Ако въпросът ти е принципен - дали да подкрепиш нещо безусловно, безропотно и безкритично, тогава за мен отговорът е по-скоро НЕ. Аз не бих участвала в нещо, което смятам за нередно или което ще навреди на мен или на някой друг. Ами ако въпросният проект е разработка на средство за изтребление на бездомните животни в квартала например, защото ни пречат? Ми не бих го подкрепила, разбира се. Малко тъп пример дадох може би, но мисля, че се разбра какво имам предвид.
За хобита не говоря. Тях винаги подкрепям.