Лицемерие или истинска подкрепа е?

Точно за това говоря. Избутах един гимназист, сега ми предстои втори и не мога да си представя селско-градска логистика със ставане в 6.

Много неуважително е отношението на мъжа в случая, решение относно местоживеене и съвместен бизнес, та дори и за домашен любимец, не се взима еднолично. И аз не виждам бъдеще в тази връзка, искат твърде различни неща.

А как да стане това? И тя ли не работи? Или иска да си напусне работата, да работи с него след работа?

Тази драстична промяна, която предлага преди споменавана ли е? Наистина ли е негова мечта или се води по акъла на баща си?
И ако не го подкрепи - какво? Тя си си живее тук, той там, поне 2 г., докато станат готови?
Също смятам, че е неуважително спрямо нея. Дори тя да иска, пак е трябвало първо с нея да го обсъди и реши, после с баща си.

И чак сега се обсъжда въпроса? Ако е за обучение за него или негово хоби през свободното време, тогава може да се говори за "подкрепа".

Но това е проект, който се отразява и ще се отразява сериозно на начина на живот на двойката. Това би трябвало да е семеен проект, ако в семейството има съгласие да бъде осъществен.  Аз за едно дърво за посаждане в двора, което мъжът ми купи, без да ме попита, такъв скандал вдигнах, че ушите му пищяха цял месец! Не защото имам против дървото или дървета, а защото осъществява промени в нашия дом (двор), които ще бъдат постоянни, без да обсъди въпроса първо с мен. Дървото беше орех и щеше да засенчи половината градина, като порасне, ама той не знаел... Е, за да го подкрепя, посадихме го, поизрастна и после като видя накъде отиват нещата, сам го махна и заместихме с друга растителност. Но както съм кротка, му намилах за това още дълго време, за да се научи да обсъжда първо.  Та аз за едно дърво - а тя за 4 къщи се чувства гузна, че не "подкрепяла"?

Бил се грижил за нейния комфорт? Колко й е комфортно на нея с неговия проект се разбира, когато бъде попитана. Ако трябва да спи в колиба, да се къпе на двора и да гледа  кучета, които не обича  - не, това не е грижа за нейния комфорт, а изнудване, за да си стане на неговото. И аз бих попитала дали имат деца. Ако нямат - да се спасява навреме. Ако мъжът дотолкова не ме зачита, че не само не се съобразява с мнението ми, ами и ме изнудва да стане на неговото - много бих се замислила какво точно ме държи при с него.

Не става въпрос за подкрепа, а за радикални различия във възприятията за живота. Да си прецени приятелката на колко компромиси е готова, моят опит подсказва, че винаги големите компромиси се връщат като бумеранг.

Моят бивш се държеше така за основни неща като имоти, коли и работа - все да е на неговото, независимо колко неудобно беше на останалите трима. Ами затова е бивш вече.

Аз съм много крайна и ако мъжът ми реши да строи къщи на село сигурно ще се разведем.

Извинявам се, но правилно ли прочетох, че мъжът не работи?? Кой издържа домакинството тогава??

Идеята има потенциал и може да стане печелившо начинание. Виждам няколко червени светофара обаче - нейното несъгласие да живее на село; финансирането, което май идва изцяло от свекъра, а това си е предпоставка за големи проблеми нататък; стопанисването на три къщи за гости няма как да стане с 50% живеене там, а ще трябва постоянно присъствие, както и сериозен слугинаж.

Не виждам нито един плюс. Само много минуси в това уравнение.

Строежът е винаги дупка за пари, която няма запълване. Да не говорим довършителни работи, обзавеждане и подобни. После менажирането. Ако жената не е селска мома, ще полудее за 3 месеца. (Аз и за по-кратко, даже няма да си го причиня). Бащата колко милиона е дал и защо ще се заробят с къщури, по-добре да си вземат готови апартаменти и да взимат наем.

+1000.
Ако мъжът ми ме "изненадва" с такива важни решения без аз да съм съгласна и да очаква все пак да се съглася - сори, няма дълго да ми е мъж.

Баща ми е работил на заплата и пълен работен ден на смени И е ходил като общак на строежа на семейната къща, когато не е бил на смяна плюс уикендите. И това е било преди 30 години.
Безработен и с претенции не му се полага жена в бяла държава в 21ви век.
Отделно къщата, в която ще се живее, няма да стане тип шато или виличка никога.

Тук съм сигурна, че това се представя на жената като семейния им шанс в живота. Всъщност ще станат едни васали на бащата да му изпълняват прищявката за селски имоти. Безумие.

Всичко започна така :

- Мило искам вила да си садя домати уикенда. Баща ми ще ми я купи.
- Ок.
Купиха голям терен.
- С баща ми решихме да построим 4 къщи и 3 да ги наемем. Баща ми знае много ще направи проекта. ( Строител е.)
- Ок.
- Баща ми има много работа, поемам вз строежа. Два дена ще съм там 5 вкъщи.
- Ок.
- не е синурно, искам куче да ме пази, ще има колиба на двора.
- Ок.
- много е студено през зимата оставям го при мен. И когато  заспя се качва на леглото без да разбера.
- Не ми е ок.
- Ама как сега да го оставя на вън в тоя студ.
- поне да спи на пода. ( пак се качва на леглото)
- взех още едно куче ща да си има първото компания.
-....
- имам много работа и не мога да оставя кучетата, ела ти тия дни.
-...
- ти не ме подкрепяш и трябва всичко да правя сам.

Много нахален мъж. Явно няма деца в картинката. Жената колко ли ще го търпи още...