За парите и жените

Не само за това. Беше много скучен. Аз обожавам да се смея, а се чувствах като на интервю за работа.!Очевидно целият му свят беше бизнеса му. Една тема не можахме да завъртим за да разберем имаме ли някакви общи интереси. Всяко нещо рано или късно свършваше с пари. Накрая останах с онова особено чувство, че не знам дали действително само от пари се интересува или си мисли, че демонстрирайки ми възможностите си има по-високи шансове (т.е. златотърсачка съм). И в двата случая не ме устройва. А изглеждаше дяволски добре!

Винаги са ме дразнели мъже, които се изтъкват какво имат, с колко разполагат и т.н., особено на първите срещи.
Това никога не ме е интересувало,по- важното е дали ще си допаднете, ще има ли теми за разговор, както и къде и как ще протече срещата.

По стандартите на форума сме бедняци.

Браво! Щастливите хора живеят ден за ден. И това не е лекомислено, а мъдро, защото никой не знае какво ще се случи утре, дори до следващият миг човек не може да предвиди какво го очаква.
Колкото до кубинците, да, наистина са такива. Преди години бях на екскурзия в Куба, малко след края на Тодор Живковото време. Бях възхитена и изумена от това, че толкова бедни хора, могат така спокойно просто да играят ламбада по цял ден на улицата и да са усмихнати, щастливи и доволни, без да имат почти нищо материално, действително крайно бедни бих казала.
Колкото до парите, мисля че страшно развалят човека. Точно е написано, че сребролюбието е корена на всички злини. От друга страна си зависи от самият човек, по-точно от това дали сърцето на човека е "вързано" за парите дотолкова, че да вижда само тях и да живее само, за да ги трупа. И колкото повече има, толкова му се струва, че са малко и винаги може и още.
От друга страна не е лошо човек да си има парици. Ако аз сега имах финансови възможности, със сигурност щях да съм на друго място, а не на това, на което съм в момента и със сигурност щях да имам спокойствието, от което толкова имам нужда. А има вероятност и тогава да не съм нито толкова спокойна, нито толкова щастлива, както сега ми се струва или пък това спокойствие да е временно, защото самата аз не съм спокоен човек по причини, които нямат връзка с темата. Така че зависи от много фактори по какъв начин човек ще погледне на парите. Сигурна съм, обаче, че те не са донесли дълготрайна радост на никого.

"Пък да не задълбаваме в Куба каква мизерия е, ама на, живеят си и дори не водят в статистиките по самоубийства и депресии"
Потвърждавам го, мизерията наистина е голяма!
Но точно обратно пропорционално на мизерията, хората са изключително сърдечни, гостоприемни и щастливи

Блажени са невежите. Сигурно и в Северна Корея са щастливи.

Не знам, но аз се чувствам щастлива, когато мога да си позволя хубави неща.

Реално не знаем какво е точно в Северна Корея. Нито сме стъпвали там. Нито познаваме някого. Мнението си градим на американски мемета и осмиващи материали, които със сигурност са единствената възможна истина защото са в Тикток и YouTube.
Странно звучи това за Куба. Но наистина има всякакви хора. Що пък да не. Има хора, чийто философия е да живеят ден за ден.
На всеки неговото както се казва

И в Куба не знаем какво е.
Романтизирането на простичкия живот не е съвсем ок.

За твоят мироглед и начин на живот - да! То и аз не бих живяла на лодка или в каравана като номад, но за някои хора, това е мечтата на живота им.

Ама именно. Романтизира се нещо, което не знаеш какво е и защо е. Ако е толкова хубаво, защо не се тълпят хората да живеят така?

За мен парите не са важни. Ако човек е трудолюбив, ще ги има. По-важно е семейството, здравето, обичта и уюта в дома. И между партньорите да има страст.

И за мен не са ми важни. Важно ми е отношението на другия към мен, когато няма пари. Защото аз държа моето отношение да е ок в такива ситуации. Но ако получа отсреща обиди, простотия, опити за криене и откровена измама, режа от корен.

Не се тълпят хората да живеят така, защото мирогледа, манталитета, усещането за щастие, националната култура, към която принадлежат и ред други особености, характерни за отделният индивид, са различни, ето за това. Освен това абсолютно нищо не се "романтизира" , просто това е начина им на живот, нямат пари, крайно бедни са, но танцуват и пеят, супер семпло живеят и въпреки това са доволни и щастливи. Видяла съм го , потвърждавам всичко това, което лейди Рамкин описа, а жената все пак е кубинка, така че е много по-наясно с това как живеят хората там. Да, за нас е странно как човек може да живее мизерно според нашите представи и въпреки това да има излъчване хиляди пъти по-различно, ведро, приветливо и доволно от това на хора, тънещи в лукс. Но това е национален манталитет, просто сърдечни хора, живеещи ден за ден и необременени от нищо. И това просто им личи. Няма фалш, няма показност, завист също няма, защото всички са бедни и еднакво нямащи.

Наскоро слушах един американски радиоводещ.
След пътуване до Боливия мисля че беше, човека казва - "Там видях може би най-щастливите деца. Играеха футбол на поляна почти без никаква трева, със празна бутилка от кола вместо топка". Като гледам сегашните деца (и моите включително) "тук на Запад", забили носовете си в телефоните и таблетите, не излизащи от стаите си освен ако не ги издърпаш на сила от там, с нула социални комуникации на живо - те просто не знаят как да бъдат щастливи.
Щастието е вътрешно усещане. Да се събудиш и да се усмихнеш.
Парите ти дават възможност да имаш някакви "предмети" и това те кара някак да се почувстваш щастлив. После виждаш, че друг има по-хубави "предмети" от теб. Завист, и пак нещастен. Там в бедните страни повечето нямат, еднакви са в нямането си и затова си правят щастието по друг начин. Безплатно. Не си го купуват.
Човек за да е щастлив, първо трябва да иска да е щастлив. Вечно недоволните няма как да са щастливи.

Хубаво е човек да намира щастието и в простичките неща. И не е нужно да е милионер, за да се чувства добре. Но аз за себе си знам, че няма да съм щастлива, ако съм бедна, ако не мога да покривам елементарните нужди на себе си и семейството си. И точно зависи сред какви хора живееш - ако около теб нямат, ти и да нямаш, сигурно няма да се трогнеш. Но ако около теб хората са със сравнително добър стандарт на живот, как се предполага, че ти ще се чувстваш добре, ако си "беден"? Познавала съм през годините хора на моята възраст от бедни семейства - интелигентни и амбициозни хора, но това "нямане" си ги тормозеше. Затова и бяха толкова амбициозни всъщност - за да променят стандарта си на живот.