Отношения между интроверт и екстроверт

Ми кърлеж е, да стои при някой, който я търпи по милост, "защото той е добър човек", по неговите думи, и с когото не й е добре, и който не я уважава грам, и иска да я превъзпитава , само щото я мързи да направи нещо за себе си. Кой знае още колко такива е имала през годините... На 30 години, без деца, да знаеш, че няма на кого да разчиташ, и да нямаш пукнат лев спестен, за да се изнесеш на квартира, и да търпиш какво ли не, докато търсиш следващия провайдър. Не го разбирам. Ама не е късно да се опита да оправи грешките си до тук и да поеме нещата в свои ръце. С този човек нещата няма да се променят.

Авторката май изчезна. Жалко, много съвети и опит се споделят, макар и мненията да са в двете крайности, всяко едно е полезно с нещо.
Познавам няколко жени, в България и в чужбина, които съвсем сами се справят, без помощ. Живеят по квартири, сами или с други хора, едната работеше в Макдоналдс години наред. Няма как да знам какво им е на душичката, но отстрани изглеждат много по-спокойни, уверени  и доволни от живота си, от жените с мъж насилник.

Казаха се доста неща, ако авторката иска, може да допълни нещо, за да има смисъл дискусията от гледна точка на помощта,  необходима за решението.
Да се напада не е добре. Всеки има право на втори шанс в живота. Все пак е на 30 години. Не е все още всичко загубено.

Ако иска би могла да разкаже за семейството си. Често, в провинцията особено, но и не само там, хората за дребни неща или заради различия в манталитета нямат елементарна комуникация. И така си карат с години - липса на контакт, нежелание да се поддържа дори елементарно човешко общуване. В такава ситуация дори не знаят един за друг какво се случва, какво ги тревожи..
Оттам мисля, че би могла да получи помощ, от родителите си, вместо да "пести" сега при този, за да го остави.
С такъв дори е опасно такова начинание - ако я хвани със спестени пари, кой знае какви "възпитателни" методи ще приложи.

Вие провинцията я изкарахте като средните щати в Америка. Тук най-голямото разстояние между малък и голям град е сигурно не повече от 100 км. В интернет има групи за споделени наеми, за намиране на работа и тн. Човек трябва да иска нещо да промени. В малките градове заплатите са ниски, но и наемите са ниски. Същото е като в големите. Ако иска човек да е в голям град може да опита. То по интересно как от 12-13 години сменя мъже с квартира, не се ли застъпват...

Екстроверт и интроверт е една от най-трудните комбинации.
Не е невъзможно да има добра връзка и между такива хора, но принципно от рано се разбира дали ще намерите начин да се напаснете и двамата да сте щастливи или не.
Вашият случай е ясен.
Аз също трябваше по трудния начин да разбера че с екстроверти дори и само приятели да сме пак може е трудно, за половинка не бих си го причинил вече, освен ако не съм 1000% сигурен в нея и тя в мен че сме точните хора един за друг.

Дадоха се някои добри съвети, но ще е много трудна промяната.
Относно типа характер - това си е типично провинциално мислене и ситуация в която са много жени. В момента мога да изброя сигурно 15-20 поименно, с които се срещам почти ежедневно - мъжа( или негови родители ) основно изкарва парите, жената ( и най-вече снахата ) е закотвена в къщи и слугува. Самостоятелни излизания, даже на кафе не се толерират. А мачото си развява байрака където си иска.
Това е положението. Има примирение или бягство без обръщане назад. Второто се случва рядко и е трудно, но не е невъзможно.

Аз се надявах тези жени да са все по-малко…

Не ходя често в малки градове и нямам особена представа, но все пак в настоящия век жените имаме прекрасни възможности за развитие. Жалко, ако kiraairrav е права.

Потребителят е мъж, ако не се лъжа

Жена е.

Не авторката. Едно от мненията на съфорумец по-горе. Да, мъж е

Пише "Запознал ме е с родителите си, даже и очаква да се грижа за тях и да помагам" - т е. те не живеят с родителите му, щом е станало нужда специално да се запознават. Очаква да се грижела за тях и да им помага. Не звучи като в момента да са на легло и тя да ги обгрижва с памперси и подлоги, а че той има някакви очаквания, ако се наложи. Те не са и толкова възрастни най-вероятно, че в момента да се нуждаят, и двамата, от кой знае каква помощ. Ами вие не очаквате ли, ако сте по работа някъде далеч, осигурили сте жилище за партньора си, финансова подкрепа и пр., той да се погрижи за родителите ви, след като е там, ако стане нещо и те имат нужда от помощ. Не искал да се запознава с родителите ѝ. Тя не поддържа връзка с тях, очевидно не е в някакви добри отношения с родителите си, надали има планове да се виждат и да поддържат контакти с тях - и аз не бих тръгнала да се запознавам с такива родители.

Със сигурност няма да прокопса на 30 и кусур години на квартира със съквартиранти и наемодател. Изобщо не е по-сигурна такава опция, отколкото сегашната ѝ. И с всеки от съквартирантите може да има конфликт, с хазяина също, във всеки един момент хазяинът може да реши да прекрати договора, има спорове за сметки, кой колко ползвал. А не се очаква някога да ѝ стигат парите за нещо повече от квартира със съквартиранти, щом досега винаги е била притисната финансово. Силно подозирам, че няма изведнъж да се преквалифицира в ИТ и да започне да изкарва неколкократно повече. Става дума за всичките десетилетия след 30 години, в които е съвсем реална опцията единственото, което може да си позволи, е да живее на квартира със съквартиранти от кол и въже. А сега живее с мъж, който половината време даже го няма, той праща пари поне за сметките за жилището, че като се прибере от чужбината, да има ток и пр., тя си прави каквото си иска, остават и пари и време за спорт, фитнес и пр. хобита.

Но аз бих използвала положението да завърша нещо задочно или да изкарам някой занаятчийски курс, докато съм с този мъж.