Нарцистична майка!

Аз съм в не лека ситуация и с родителите и с роднини, това ме накара да чета много по въпроса. Ти си наранена, да ти си жертва на тези хора, боли много факт,но вече имаш избор, за не те нараняват. По-нагоре беше писала, че не можеш да прекъснеш контакта и ти засяда "буца" на гърлото и това е така, защото дори и да не знаят, къде живееш, да я "отрежеш" в настоящия си живот, ние сме свързани с родителите си, майка ти е част от теб и тази духовна връзка е факт. В много теории се твърди, че ние избираме в какво семейство да се родим, като го прочетох се самоировизирах, че много съм се надценила в този духовен, житейски опит. Колко е вярно, само можем да гадаем, но нещата не са никак прости. По повод прекъсванито на връзката също изчетох много по въпроса, но от това не става по-леко и симптоми, като описаното са нещо нормално. Лично мен това ме мотивира да се махна и така заминах за чужбина, за съжаление аз не съм изключитение. Моят контакт е минимален, дистанциран и ако първите години ми беше добре, с времето това което бях прочела, а именно, че да се махнеш надалеч не решава проблемите се оказа абсолютно вярно. Проблемът е в циклични мисли, сещаш се за ситуации, отношение, думи и така отново и отново. Искаш да избягаш от фокуса на тези спомени, но потъваш в тях и това пречи да се фокусираш върху настоящето и да градиш напред. Мога да изпиша страници от проченото от мен, по тази болезнена тема. Предвид бременността ти и промените които настъпват в теб, емоциите стават още по-силни. Много често в живота ни се случват едни и същи неща, повтарящи се ситуации и всичко това е така, защото не сме съумяваме да преработим тези ситуации и отношения. За да бъдем конструктивни, ти писа, че посещаваш психолог, но както казва Десислава Дамянова от Академия за емоционална интелигентност, като отидете на лекар ви дават рецепта, същото е като посетите психолог, рецептата е литература, която да четете, за да променим начина си на мислене, как възприемаме и интерпретираме ситуациите. И другото което също тя казва за бременните жени, хранят се здравословно, спират да пушат, а не правят нищо за най-важното емоциите и как се чувства бременната жена.
В тази връзка ти препоръчвам да вземеш две тетрадки и в едната всичко, което прочетеш, слушаш по темата "връзка с родителите" да си запишеш. И втората "лични граници", беше написала някъде горе, че "личните граници" не помагат, което не е така. Когато четеш активно по въпроса и си водеше записки, препрочиташ изграждат нови неврони връзки и нов начин на мислене, съответно реагираш по друг начин.
Ето малко от моите записки:
Уважение към себе си, да построиш собствения си свят. Защо се смаляваме пред някого, кой ме дърпа надолу. Където е фокусът ми, това расте, хората които ме нараняват се дистанцирам. Ясна граница, какво може и какво не! Система от мерки, към тези, които искат да минат границите ми: игнориране, прекъсване на контакта, ирония...Ясно показване, че така не могат да се държат....и т.н.
Родителите; сепарация, минимално споделане, минимален и кратък контакт. Всяко казано нещо, умело ще се използва срещу мен.  Никой на никого нищо не дължи. Ако вменяват вина, как ако не са били те, ако....това е манипулация, изборът да се родим на този свят е техен, ние с нищо не сме виновни.....и т.н.
И след всичко написано от мен по повод тази неизбежна свързаност с родителите, рода, духовност се сещам за описаната история от теб, когато си отишла в Пирогов и си казвам, понякога просто трябва "скъсаш" синджира и всеки път, когато усетиш "буцата" в гърлото ти, да се сетиш за тази ситуация и че реално с тези хора те свързва само това, че благодарение на тях си на този свят . И последно нямай очаквания, очакваш ли да се променят, да станат по-добронамери....❤ Очакването винаги боли, но когато нямаш очаквания дори може да се изненадаш от някой тяхно положително действие.

Sephora го е написала чудесно - също направи си списък с всичко, което си постигнала без нейна помощ или валидация. Това ще те накара да се чувстваш горда от себе си.

П.С. Относно контакта, баща ми ми прати пасивно-агресивно съобщение само преди час. Игнорирах го.
Защото знам, че простотиите, които пише не отговарят на истината.

Авторката просто се страхува. Токсичният родител тормози децата си по толкова много начини, че си е за страх. Нужен е много добър терапевт, който да препрограмира детето, защото това с границите и дистанцията не работи само по себе си. Децата са обучени да изпитват тонове вина ако не играят по свирката на родителя и авторката още докато планира дистанция тук публично се самоизмъчва вече със седмици. Терапия и търпение трябват.

Мда, сериозна дресировка си е, не се преодолява толкова лесно. Определено не е просто да кажеш "Писна ми от тормоз, до тук бях." То да го кажеш, но не стига само това...

За това казвам, че хора които не минават ежегодно през това не трябва да се изказват.

Абе и това не е излишно, стига да не го правят до степен и от тях да звучи нападателно, че човек в това положение си има нападки достатъчно. Но си е вид reality check пък, защото знаеш и как границата между кое е нормално и кое не е размита, понякога помага и страничен поглед. Особено от хора на които нарцисът няма как да повлияе, защото няма достъп до тях.

Точно това правят и нарцисите, и всякаква друга гад. Постепенно изместват центъра на нормалното и приемливото, в удобна за тях посока, докато започнеш да се съмняваш в собствената си преценка и здрав разум. Затова е много важно да се говори със странични хора, които не са пряко замесени в ситуацията. Не знам с дали с нещо друго, но поне с това помагаме на авторката. Може би и на някой друг, който само чете темата.

И хайде да не се лъжем - както има хора насилници, така и има вечни жертви. Има си хора, които наистина обичат да са жертви.
Мазохисти извън сексуалния контекст.

Има, разбира се. Даже има и такава форма на нарцистично разстройство, вечните страдалци са пък те и там пък за какво вменяване на вина става дума...
Но от тия писания тук трудно можем ние да кажем, това повтаряне и предъвкване е много типично, за повече от това терапевтът с когото работи по-вероятно да може да каже кое от двете е.

Това също е вярно. Даже някак е много по-лесно да си страдаш цял живот, вместо да направиш нещо за да излезеш от ситуацията. И това  "нещо" не може друг да ти го вмени или да го направи вместо теб.

Това много трудно се преживява, тези емоции много трудно се преработват, преживяното също. Да, има хора, които са в позиция , "мрън, мрън" само  и използват лошия си житейски опит за оправдание, че ги мързи да се помръднат е така, но иначе може да си й много успешен, деен, но тази болка стои дълбоко вътре и не се афишираш като жертва. Аз съм в другата крайност, като съм ангажирана,  не мисля за детството ми, за отношения и всичко онова което ми тежи. Малцина знаят за преживяното от мен, защото не искам да говоря за това, разказвам, предъвквам. Гледам да изляза от триъгълника на Картман - агресия, жертва, спасител, защото иначе ролите винаги се сменят и си стоиш в ситуацията, вместо фокусиране върху някаква цел, носеща позитиви в бъдеще. Иначе "драма куин" особено в идващите поколения наблюдавам все по-масово, общо взето всичко е проблем, никаква отговорност и устойчивост дори за някакви битовизми на ниво оцеляване и да си организираш живота.

За идващите поколения сме виновни ние, които ги възпитаваме.
Пример - миналата седмица моя син на почти 18 (става през септември) отива на каравана на море с приятели. До тук добре, всичко уговорено, пари дадени. И майка ми, бабата на въпросния, ме пита, пред него и братята му дали съм му приготвила багажа?!?!?!?!?!?!?! Викам - ти от 3 клас нагоре някога да си ми приготвяла багаж, от 8 клас сама си купувах и учебници и тетрадки, не знаеше кой по какъв предмет, 10 екскурзионни летувания не си ми събирала багажа. Ама момчетата били по-неоправни. Да бе да, казах, че не ме интересува и отговорността е негова и да се оправя. Ако си сложи джапанки - ще има джапанки. Оказа се, че на едното от другите "дечица" мама му е приготвила багажа. Говорим си за мъже на 18-19, отишли сами на море!!!!!!!!

И после като в една прословутата тема свекърва и съпруга се бият, коя да му стяга багажа или пере обувките...

Сутрешни прозрения.
Целият живот се състои от споделяне и честни сделки. Обожавах да уча децата ми на споделяне и честни сделки. Ти ще направиш тази част, а аз тази. Така работят нещата.

Обаче при нарцистичните хора няма споделяне. Всичко е за тях. Всичко или нищо. В момента, в който си помислите, че може да имате честна сделка с нарцисиста, вие сте в грешка. Особено с дете!!!! Те ще го дърпат за себе си като парцалена кукла, без никаква емпатия. То просто трябва да е тяхната играчка.

Моите деца си оправят сами багажа от 9-10 годишни, но са доста неоправни и незрели в много отношения. Тук от училище даваха списък за зелените училища и екскурзиите всяка година и така се научиха.

Дразни ме, че винаги носят по куфар дрехи, които не обличат на място, но и аз правех така като млада и мисля, че ще отмине.

Оправянето на багаж, прането, изключителното приготвяне на храна не са признаци за нарцисизъм, съжалявам.