Местене в друг град

Базила и нас ни плашеха с вятъра, но за сега, нищо особено. Обаче нали сме малко в полето, към планината, та вечер вият чакали. Казаха ни, че са страхливи и не нападат, но за нас си беше новост.

Е, вият си чакалите и какво? И тук си вият, седят си в гората, далеч по-страшни са ми бездомните кучета по улиците, но тях си ги има и в София... Е, по селата има и змии... 🤷‍♀️ В София по-скоро няма или поне са голяма рядкост... Но с малки деца и за лекарско обслужване е по-сложно по малките населени места. А един двор ако не искаш да градинарстваш нон стоп една трева и косачка и си готов... Хем малко раздвижване чат-пат. Не изисква чак толкова много, нито се прави ежедневно.

След 20 години косене и грижа за голям двор, не бих си го причинила отново. За това и морската ни къща и с 400 кв.м. Двор
Относно лекарското обслужване е много относително. В малко балканско село бърза помощ дойде за 15 минути, в София за час и половина не можа да стигне. И в двата случая ставаше дума за едни и същи симптоми

В малко, балканско село най-вероятно няма нито лекар, нито заболекар, нито педиатър, да не говорим за тесни специалисти, в много даже няма аптека... Не всеки случай е за бърза помощ, а понякога без да си за такава също не си достатъчно ок за шофиране, да не говорим, че по принцип не е допустимо да не си шофьор, а след някаква възраст може и по принцип да отпадне шофирането.
Има генерален проблем с лекарите в бг, и то не само по селата. Няма какво да се лъжем.

Не, в малкото балканско село няма лекар и зъболекар, но и в големия град се чака за тях, особено ако чакаш за специалист. Последният път чаках 4 месеца за специалист, при все че беше и на частен прием. По каса, за 30 дни, никой не вдигна тел за да си запиша час.
Не, не всеки случай е за бърза помощ, аз сравнявам случай които познавам, с една и съща симптоматика. Дори кръвното на баща ми беше с 10 единици по-ниско от това на сина ми. За което баща ми беше хоспитализиран, а в София не дойде линейка и се наложи да обикалям от болница в болница.

Не беше ли питането за град, как стигнахте до затънтени балкански села?

Мисля, че Ронин е в активна възраст и най-вероятно е активен шофьор. Каза, че търси спокойствие. Дали, село, малък град или средно голям град, не знам какво да препоръчам. Мисля, че той самия трябва да си разбере какво друго търси, какво ще му липсва, от какво може да се откаже и от какво не може. В нашия случай, търсихме спокойствие и го намерихме. Отказахме се от бърз и лесен достъп до Мол-ове и извънкласни занимания, но не е проблем за нас. Он лай пазаруването вече ни е втора природа. На детето намерихме спорт, а уроци и курсове, не че няма (е не са големи възможностите), но за сега не мисля и че са необходими. По-нататък ще го мисля. А неговото дете е голямо, та извънкласните занимания съвсем не го касаят.
Ние сме двама активни шофьори, аз и мъжа ми. Наложи ни се спешно да търсим болнична помощ малко преди Коледа, в ранни зори се метнахме и към Бургас, аз шофирах, мъжа ми не беше в състояние. Зъболекар също търсехме спешно и през интернет открихме зъболекар в Несебър, който щеше да ни приеме в 6 сутринта в неделя. Но не можехме да чакаме и айде до Бургас. Ние сме в активна възраст, не сме болнави, но ето случва се, налага се. Медицинското обслужване е много, много важно.
На мен тук най-много ми харесват гледките... голяяяяяямо небе... голяяяяямо море. Просто си седя и погледа ми се рее. Помага ми да се боря със стреса. Макар, че съм хоум офис, работата ми е доста натоварваща психически.
След голямото копане (на иначе малкия двор) чакаме да порасне тучен килим от райграс и просто ще вися и ще си го гледам. След малко отиваме да търсим една планинска пътека, за която четох в групата на града. Преди не бяхме така сякаш, но сега все към природата ни дърпа. Но има много хора, които обичат компании, лудница, заведения, забавления. Няма лошо, разбира се, но за тях, малкото населено място няма да е ОК.

Аз от София се преместих на село в чужбина, не са толкова лесни нещата ако избереш този път.
1. Може да работиш от вкъщи, но това не означава, безпроблемна работа от всяка точка на света, поради данъчното законодателство. В някои фирми това е до месец само.
2. Когато живееш повече от 6 месеца постоянно в чужбина си данъчно задължено лице на съответната държава.
3. Дохода достатъчен ли ще е за да покрива наем, разходи...?
4. Здравна осигуровка в чужбина?
5. Основния кръг от познанството, които създадохме са от работните места, които сменихме във времето. Ако си хоум офис, ще е доста ограничен социалния ти кръг на ново място, а доколкото разбирам си сама.
6. Чужд език.

Въпросът на автора цялото земно кълбо и неограничен бюджет ли обхваща или все пак има някакви параметри в които трябва да се вмести питането му, защото животът в Горно Конаре, Кан, Киншаса и Киото е доста различен, както и местенето до там. Иначе може да обсъждаме и коя гледка е по-хубава, дали към 5-то авеню или към Хималаите, дали апартамент или къща се отоплява по-лесно, дали италиански или испански се учи по-лесно и т.н. дребни подробности, пък накрая да се окаже, че авторът се чуди дали да се пренесе от София в Перник.

Троян е прекрасен. Когато за пръв път влязох в града имах усещането, че ме прегърна

Да първата идея беше Перник. За съжаление в моите спомени беше доста по - спокоен град. Сега като гледам е доста понатоварен града. В Киото ще ходя с малката като стане на 18 за 3 месеца. Това ще и бъде подаръка.

На 700 мили съм от теб. Преди бяхме там където си, от кога драпам да се върнем на зелено и тропическо, особено като настане зима тук. Или като последните 4-5 дни, никакво слънце само облаци

Американците много пътуват, местят се, не пускат корени. Кеф ти западния бряг, кеф ти Ню Йорк, сега е мода да се местят тук на юг.

Ние българите сме друга бира.

Ние се преместихме семейно от София във Враца миналата година през септември. Имаме две деца- на 15 и на 6.
Мога да кажа, че единственото, което ми липсва, е софийското ни жилище. Тук сме под наем и в по-малък апартамент.
Нищо друго във Враца не е по-лошо, отколкото в София. Даже обратното.
За някои неща пътуваме до София- за ортодонт, за стоматолог, за лекар. Това е за сега, просто не е толкова лесно да смениш тези услуги, когато имаш доверие на лекаря си.
Всичко останало си го имаме тук.
По молове в София почти не сме ходили- веднъж на половин година не го броя, а и в момента също можем толкова често да отидем в София пак.
Природата е чудесна, всичко е близо.
Най-много ми допада това, че тук празниците са наистина празници- хората имат настроение, имат усещането за общност. На центъра се организират какви ли не мероприятия. Весело е и се усеща, че денят е специален.
Това в София почти не го е имало- дори някакви неща да са организирани, те са далече и пренаселени. Ходили сме понякога някъде, но като цяло празниците ги прекарвахме в разходки из квартала и това е. Или пътуване до роднините във Враца

Иди в чужбина, поне езици ще научиш.