Личи ти, че си искаш при мама. А като дойде детето, съвсем ще се лепнеш при нея. Нейните манипулации ще се увеличат, както и твоят натиск към приятелката. Време ти е да късаш пъпната връв. Зависимостта е в главата, не в разстоянието.
- Публикувана: 21 май 2024, 19:26 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2024, 16:09 ч.
Отношения между семейството ми и приятелката ми
Предполагам..
Въпрос: Майка ти чувства ли се обичана и уважавана от баща ти?
Има жени, които се вкопчат в момченцето си от ранна възраст и така го моделират до възрастта, когато е вече зрял мъж, а и до живот.
Става нещо като смесване при такава жена на двете мъжки фигури - съпругът й и синът й. Това, което не дава баща ти на нея (уважение, толерантност, обич, разбиране), го взема от теб. Не те пуска. Макар и да е несъзнателно.
Проблемът не е момичето. Дори да си вземеш момиче от село, ще усети това "присъствие". Няма жена, която да е щастлива да живее в трио. (Също и за мъж, ако е в подобна ситуация с тъща).
На твое място бих разсъждавала в тази посока - възможно ли е да изясниш на майка си, че колкото и да обича една майка сина си, идва време, когато той е вече голямо момче, мъж. И като такъв има нужда от неща, които никоя майка не може да даде на сина си - да се влюби и обича друга жена, различна от нея (това е друга обич, не се противопоставят една на друга), да е обичан, да осмисли живота си, да се радва на секса, да споделя с тази жена времето и предизвикателствата му.
Даа.. една майка дава живот, давайки го, не би трябвало да го ограничава..
Децата не ни принадлежат, казано е и в библията.
Въпрос: Майка ти чувства ли се обичана и уважавана от баща ти?
Има жени, които се вкопчат в момченцето си от ранна възраст и така го моделират до възрастта, когато е вече зрял мъж, а и до живот.
Става нещо като смесване при такава жена на двете мъжки фигури - съпругът й и синът й. Това, което не дава баща ти на нея (уважение, толерантност, обич, разбиране), го взема от теб. Не те пуска. Макар и да е несъзнателно.
Проблемът не е момичето. Дори да си вземеш момиче от село, ще усети това "присъствие". Няма жена, която да е щастлива да живее в трио. (Също и за мъж, ако е в подобна ситуация с тъща).
На твое място бих разсъждавала в тази посока - възможно ли е да изясниш на майка си, че колкото и да обича една майка сина си, идва време, когато той е вече голямо момче, мъж. И като такъв има нужда от неща, които никоя майка не може да даде на сина си - да се влюби и обича друга жена, различна от нея (това е друга обич, не се противопоставят една на друга), да е обичан, да осмисли живота си, да се радва на секса, да споделя с тази жена времето и предизвикателствата му.
Даа.. една майка дава живот, давайки го, не би трябвало да го ограничава..
Децата не ни принадлежат, казано е и в библията.
https:// Сериозно ли ,питате ,защо не си взе момиче от село?Не е проблема селото ,познавам много селяндури от града ! Момичета много правилно е казало две поколения на едно място не може,даже много разумно е постъпила да иска да излезете на квартира,хем ще се научиш на отговорност и майка ти , трябва да й е благодарна за това! Много селяни ,млади семейства се изнесоха в чужбина,само й само да са самостоятелни.Родителите са расли в едно поколение,децата растат в друго поколение.Нека си признаем че в повечето семейства в България,това че имат деца,значи че децата им са собственост и ако живеят със стари в повечето време трябва те да се съобразяват със старите .Не вярвам й селянка да е Ок , когато те правят секс ,мама да чука на вратата да иде до магазина и по българските стандарти, детето няма право да отказва защото детето е собственост на родителите.Така й не получих отговор от автора по колко време той прекарва с нейното семейство,та да иска от момичета връзката им да се определя от желанието на мама.
Ох поредния, който не иска да пусне полата на мама, но иска жена му да се забие на село, в етажа приготвен за него и да живее с родителите му. Направи едно добро на момичето и го пусни да си намери щастието.
Ти не си пораснал достатъчно на емоционално ниво, за да се отделиш от полата на мама. Направил си грешка и не си станал самостоятелен на време. И теб не те тегли към селото, а към мама. Момичето го вижда това. За момента си затваря очите, но не очаквай това да е за дълго. Оставяш мама да ти влияе и това за в бъдеще ще ти изиграе много лоша услуга, без значение дали в сегашната или друга връзка. Късай тая пъпна връв докато е време.
Ако не застанеш като мъж и не защитиш жена ти веднъж и завинаги, то ще останеш цял живот с пъпната връв около шията.
На майка си парирай всеки опит за провокация, като ѝ казваш, че не си длъжен да го търпиш. После си тръгваш на момента. След втория път ще чатне.
На приятелката си кажи, че търсиш баланс и че искаш да е на твоя страна.
И порасни!
На майка си парирай всеки опит за провокация, като ѝ казваш, че не си длъжен да го търпиш. После си тръгваш на момента. След втория път ще чатне.
На приятелката си кажи, че търсиш баланс и че искаш да е на твоя страна.
И порасни!
Сериозно питам, всъщност. Не мога да схвана логиката на тези мъже от село, които отиват за кратко в града с ясната идея, че няма да останат там, обаче непременно си хващат гадже в града и откриват с изумление, че гаджето не ще да ги последва на село. Не е ли очевидно логично, че такава жена не иска да живее на село, иначе досега да се е преместила сама?
Здравейте , Та.. На 26 съм, от както се помня живея със нашите в къща на село , с изключение на 1-2 год в които бях отделно от тях. Та преди половин година + , си намерих приятелка и исках да заживеем заедно още от първата седмица.Спонтанно от моя страна защото така го усетих и исках да опитам, никога не съм живял с друго момиче до сега. Та , в моята глава нещата бяха следните. Живеем малко в града докато се стиковаме и след това да се преместим на село , къщата ни е на два етажа и да си го оправим и да си се устроим. Да но моята приятелка не искаше защото сме две поколения а и тя не обича селата , тъй като е живяла 25 год в град. Беше ми проблем на мен защото аз пък съм обратното и не ми се стоеше в града исках по спокойно място и да не плащаме наем. Ноо след спорове и т.н направих компромис и сме в града. Казах поне от време на време да си ходим хем и с нашите да се виждаме и да може взаимно да свикват едни с други. Беше ОК , но тука идва майка, първо като се преместих беше филма .. ти ни оставяш , ти ще ни забравиш , тя ще те отдели от нас бях в шок , не съм на 15.. беше говорене , каране спорове месеци , докато разбере че не съм дете вече… тоест да ме остави. Проблема си е при мен също че не се изнесох явно по рано за да не ме приема като дете и да има контрол над мен .. Спря се след известно време. Та ходих да ги виждаме обаче моята приятелка започна да се чувства подтисната и задължена да идва , защото майка ни питаше през 2-3 дни кога пак ще ходим що не оставаме и т.н друго момиче може би не би реагирало така, но приятелката ми и имала кофти обкръжение и не обича да се чувства притисната. Аз не можех да я разбера за мен не беше кой знае какво , но тя каза че не иска да идва вече
на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. Бъркала ми се е в живота все едно не може да проумее че имам собствен живот. Та сега ходя веднъж на 10 дни за малко колкото да ги виждам , но тя пак от време на време .. ти спря да идваш тии тва ти и т.н но отговора ми е когато мога когато имам време , все пак си имам мой живот. Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..
на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. Бъркала ми се е в живота все едно не може да проумее че имам собствен живот. Та сега ходя веднъж на 10 дни за малко колкото да ги виждам , но тя пак от време на време .. ти спря да идваш тии тва ти и т.н но отговора ми е когато мога когато имам време , все пак си имам мой живот. Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..
Когато бяхме в началото на 20 те с моя мъж, казахме на родителите му, че ще се преместим на квартира в по-големия град. Тяхната квартира беше 2 стаи една, в друга с кухня, в която може да влезе 1 човек.
+Сестра му, тя трябваше да спи или в нашата стая или в тяхната 😁.
Никога не съм искала да живея с моите или неговите родители.
Има много разминавания в мисленето и не само това.
Като и казахме се почна, че ако се преместим, той вече нямал да бъде негов син, да го била забравила и т.н
Как си представят да живеем един в/у друг? (Млада двойка).
Стана така, че 4 месеца живяхме заедно и сега сме на другия край на света. 😁
Не се преместихме веднага, защото чакахме обаждане за сегашната работа. И така вече почти 9 години.
Никой не иска да се разделя от детето си, но когато това дете е вече голям човек, може сам да взима решения. Не искаше да бъде на 10 км от него, сега е на над 3 хил.км.
Бяха и против да идваме тука, но имахме си цели за постигане.
Имали нива, щели да ни хранят с картофи. 😁🤦♀️🤣
Не ми се мисли, ако бяхме останали там и се беше родило детето, колко човека щяхме да живеем заедно в 2 стаи? Аз разбирам, че нямат възможности, но да казваш на детето си, "вече няма да си ми син", е нагло. Пък и самите те са много старомодни хора. Нямам нищо против тях, но обичат да се бъркат.
Да добавя, че и двамата с мъжа ми сме от села, но и двамата искахме да живеем в по-голям град, за да не пътуваме часове за работа.
Сега се виждат веднъж в годината. Кажи на майка ти, че е късметлийка, че не сте толкова далеч.
Момичето е право!
Тя няма да промени решението си да не живее на село. Никоя нормална млада жена не би го направила при тези условия. Възможно е и да продължи да не иска да ги посещава. Така се е поставила майка ти, кой ще иска да гостува във враждебна среда. Ти трябва за себе си да решиш това устройва ли те, вместо да се залъгваш, че нещата ще се променят. Устройва ли те винаги сам или евентуално с детето да ги посещаваш? Много синове на серт мами са така, няма да си изключение някакво. Устройва ли те да живееш в града, съответно да търсите начин за закупуване на жилище в бъдеще, без да мрънкаш за неоползотворения етаж на село? Готов ли си да поемеш отговорност за семейство - грижи, издръжка, хармония? С две думи, мъж ли си вече или мамин златен...
.... Та ходих да ги виждаме обаче моята приятелка започна да се чувства подтисната и задължена да идва , защото майка ни питаше през 2-3 дни кога пак ще ходим що не оставаме и т.н друго момиче може би не би реагирало така, но приятелката ми и имала кофти обкръжение и не обича да се чувства притисната. Аз не можех да я разбера за мен не беше кой знае какво , но тя каза че не иска да идва вече
на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. ... Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..
на село. От там също имаше спорове с нея за това защото изведнъж да спре ще обиди нашите едва ли не. Та казах ок , споделих с майка ми и тя не можа да го проумее но вината според мен е и в нея и в държанието и , защото трябваше да е ок че ходим да ги виждаме не да пита постоянно , все едно въобще не ходим. ... Таа отклоних се малко , сега двете не искат да се виждат , макар че майка каза че уж иска пак да ходим да ги виждаме заедно , но приятелката ми едва ли ще
се навие защото се чувства доста обидена , аи да не чуе за село. Таа съвет мнение ? Ако въобще не се разбират и след време , а ако решим да имаме семейство ще
се загърби ли в името на детето или аз ще
си ходя със детето сам при бабата и дядото. За мен не мисля че е проблем дори да е така все пак майката винаги трябва да уважава избора на детето си . а и трябват компромиси но майка дори и да даде не виждам приятелката ми дали ще, тя се чувства все едно са и взели най - милото толкова е крайна. Говорено е мноогоо пъти , ноо ..
Спри се малко.
Подреди си приоритетите.
Разбираш ли, че с този живот с мама и тате вече е свършено? Можеш ли да го приемеш? Даваш ли си сметка какво е да си глава на семейство, да защитаваш семейството си, да си едно с жена си?
Ако не - прибери си се на село, обичай си мама и забрави за семеен живот.
Ако избираш семейството, живей с приятелката си, опознайте се, защитавай я от нахалната си манипулативна майка. Примири се, че тази жена никога няма да стане сгодната женица, на която се надява майка ти. И да, ще трябва да ходиш сам на село, докато на сегашната ти приятелка, бъдеща съпруга, не й писне, че те няма в почивните дни и не си тръгне.
Избирай, авторе.
Няма кой да ти каже как да бъдеш щастлив. Това е твое решение.
Не знам дали разбираш, че с принуда няма щастие. Не се насилвай, иди, където те влече.Май че в твоя случай е - обратно на село.
Ужасна комбайнеро-интелигентска драма. На мястото на приятелката щях да избягам с писъци.