С какво ви дразнят свекървите? - 157

Децата нямат още филтър за нещата, които говорят, както и имат наивно мислене, което е нормално за възрастта им. Само аз ли си мисля, че на тези деца трябва да им се обясни защо еди-коя-си роднина не лоша само защото не е мама? Не видях RoseVine да го е споменала някъде, но има някои неща, които трябва да бъдат обяснени и от родителите. Не мисля, че е само въпрос на желание и упоритост от страна на бабите и дядовците. Емоционалната интелигентност рядко е нещо, което се придобива естествено, и трябва да се възпитава.

Иначе, че свекървата се държи детински, спор няма. Доводите са й много смешни, все едно никога не е гледала малко дете и не знае, че все още не осмислят нещата.

"Аз искам да попитам защо толкова се рита да имате отношения с тези баба и дядо? "

Мисля си, иска ми се да сме задружни, да сме семейство. Искам мъжа ми да има хубава връзка с майка си. Вярвам, че така трябва. Освен това искам да давам пример на децата си, че семейството е важно, членовете му са важни и че каквото и да става трябва да останем заедно. Сякаш си представям как един ден и нашите деца прекъсват връзките си с нас и това ме плаши и не искам така да се случва.

"Само аз ли си мисля, че на тези деца трябва да им се обясни защо еди-коя-си роднина не лоша само защото не е мама?"

Разбира се, че сме говорили, но винаги е било насаме с тях, не е било пред баби, дядовщи и други хора. Обяснявали сме, че когато говорим такива думи на хората, тях ги боли, давали сме личен пример. Те знаят много добре, че тези думи нараняват и че на хората им е мъчно. Но стигнах до извода, че с тях манипулират - например малката ми дъщеря, когато не получи нещо, което иска казва: "не те обичам", или "аз пък тогава няма да те обичам". Но аз знам, че това означава: "не ми харесва това, което правиш".

Виждам, че всички мнения са в посока да не предприемам нищо. Но аз с цялото си сърце чувствам, че трябва нещо да се случи, да направя крачка.
Аз обаче не умея да преценявам хора и ситуации. Понякога добрите ми идеи и намерения са срещали неблагоприятно развитие на събитията. И точно това ме кара да се колебая как да постъпя.

Смятам, че не си ти човека, който трябва да действа в тази ситуация. Колкото повече се оправдаваш и извиняваш, по-зле, все едно признаваш вина. А тези розови мечти за щастливото и сплотено семейство, според мен са невъзможни с такъв тип хора.

Приятелско семейство така няма изградена връзка със свекървата. Не лоша жена, но втренчена в себе си, гледаща собствения си живот и нежелаеща да гледа внуци. И те така, искат "да сме семейство", искат детето да обича баба си, а тя да му се радва, но не става. И отново, и отново изживяват разочарование от това. Не си го причинявате и не робувайте на "така трябва". Много неща "трябва" да са по друг начин в тоя живот ама не става. Нека за финал ви кажа една моя любима поговорка, а ако я разберете, разберете. "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш."

Всяко дете се опитва да манипулира малко или много дадена ситуация, това е част от желанието му да придобие независимост. Обаче трябва да му се поставят някакви граници, за да не стане основна тактика на действие, с която получава нещо насреща. Разбира се, нямам наблюдения как сте възпитавали децата си през всичките 4-5 години, но като цяло не бива да се оставя детето да е грубо и да се опитва да манипулира, понеже ако това е печеливша тактика, се пренася и в тийнейджърството, а там  това поведение се поправя доста по-трудно. Отново, не казвам, че при Вас случаят ще е такъв, просто може да е нещо, на което да обърнете внимание, ако децата реагират така често.

Относно свекървата, не мисля, че има какво да направите. Просто си имате работа с "пораснало" дете и колкото повече й се молите, толкова повече ще изглеждате виновна в нейните очи. Просто я оставете. Вместо това, се фокусирайте върху децата.

Жената таман е намерила благовиден повод да се отърве от ангажиментите покрай две малки деца и вие сега - Не, та не! Трябва да се обичаме!
Не всеки го влече и е щастлив да се занимава и да дондурка и пораснали, и малки деца. Тя, ако изпитва нужда, все за година щеше да направи някакъв жест или да посрещне добре вашето желание.

Човек като не иска да направи нещо, си намира оправдания.
Думите на детето са дали повод на свекървата да се нацупи и оттегли.
Всеки, който е гледал деца знае, че те не умеят да изразяват чувствата си като възрастни.
И не е работа на майката и бащата да създават отношения на децата с други хора. Те могат само да осигурят или не физическата възможност за това, но от другите хора зависи дали ще успеят да стигнат до детето.
В миналото работих като детегледачка на 4 годишно момченце. Сложна история беше там и детето беше сменило 5-6 бавачки преди мен. Майката беше убедена, че и аз ще се откажа, защото тогава не бях работила с толкова малко дете, само с по-големи. Обаче нямаше избор, пък и имах препоръки. Колкото и да обясняваше на детето каква добра какичка съм и че трябва да ме слуша, детето се чувстваше зле и хич не беше мило с мен. Най-лесно беше да се врътна и аз, и до напусна, но ми дожаля за него и останах. С малко усилия и търпение детето се привърза към мен и почна да ме обича и слуша.
И това с чуждо дете, което за мен е било работа и съм могла да напусна по всяко време, а какво остава за внуче.
Бабата си е намерила оправдание, защо не знам, но толкова пък да няма търпение децата да посвикнат с нея, а да се отдръпне, тая крушка не е без опашка.
Дали защото и се е видяло тежко да се разпровя пак с деца, дали защото има някаква обида към родителите, не знам, но повод си е намерила.
Та, извинявам се за дългото предисловие, но моят съвет е да се приеме, че тези хора не желаят да бъдат част от голямо, щастливо, сплотено семейство и да не си настоява за това. Ако не можеш да промениш нещо, го приемаш и извличаш максимума от ситуацията. Пращайте поздрави за празници, може някой подарък за Коледа, например бонбони и шал, пращайте покани за празниците на децата, някоя и друга снимка, и това е.
Отваряте вратата, ако свекървата иска, ще влезе, ако не иска, насила хубост не става.
А децата като пораснат вече няма да са деца и сами ще си направят изводите. Вие просто трябва да сте честна с тях.

Ако всичко е както се описва, в което не вярвам, аз бих се притеснила за психическото здраве на бабата. Тригодишно казало, че не я обича и тя се обидила на сина си.....

Не вярвам да е само това.Тази история има предистория.

Моят племенник на тази възраст ме хващаше за ръката и ме гонише от къщата
Искаше си мама детето.. ама мама е на работа . Иска не иска , ще ме търпи
Никога не бих казала на сестра ми подобна глупост, че и да не искам да го гледам повече . Аз пък си настоявах и малко по малко пак се заобичахме .

Така ,че тази свекърва ... нещо или не е добре психически в буквалния смисъл. Или е търсила причини да не гледа малките ..
Аз не бих си трошала нервите за човек дето ще ми играе такива циркове .

И при моето дете се е случвало, когато е било по-дълго време с баба. Свекърва ми уж да си играе с него, тя просто не го остава на мира за една секунда. Детето има нужда от малко спокойствие и понякога само да си игре. Много пъти съм казвала на свекърва ми да го оставя поне за малко сам да си играе, не е нужно да му диша във врата. Тя все реагира " оф, да забравих" и се отдръпва по такъв рязък начин, че детето още повече почва да я търси.. вече съм се отказвала да и "припомням" да го оставя по малко сам. И като е по дълго от 2дена с него, накрая изведнъж детето почва: "баба е глупава", "баба е лоша" и т.н. Привидно е заради нищо, а всъщност детето си търси пространството по този начин. Поне свекърва ми не се сърди, ами казва, че е дете и нормално да говори понякога така и че не разбира. На 3години и половина е.

Или още по-гадното "кого обичаш повече мама или татко?". WTF???
[/quote]
Дъщеря ми отговаряше на този въпрос - Том и Джери

Дъщеря ми отговаряше на този въпрос - Том и Джери
[/quote]
Ахахааааа, дъщеря ти е супер! 🔝🔝🔝

Моята свеки пак забрави кога е рождения ден на мъжа ми...

,,Еми забравя се,то преди колко години беше....,,-така каза.

Твоята свекърва е топа на свекървите! То изисквания, то претенции към другите, то непрекъснато сравняване, а от нейна страна - нищо. Явно смята, че нейната особа сама по себе си е достатъчна за останалите и нЕма нужда да се напрЕга.