С какво ви дразнят свекървите? - 157

Списъци и инструкции за гледане на дете не изпълнявам, внучката е вече месец при мен и остава още малко, докато си я вземат. Родителите ѝ са свободни през тези два месеца да си работят спокойно и там каквото искат да правят. Аз не им давам списък да си повишат квалификацията или да се издигат в службата, или да си подредят новия апартамент по конец. Ама все пак аз не съм свекърва и дъщеря ми ме обича и не ме тормози относно правилното отглеждане на златното ни яйце😀

Аз пък смятам, че Боряна е добра баба, но глухотата й пречи да прави и повече за внуците си. Това ,дето пишете за сина й , да излезе из под полата на жена си, е обратно на всичко, което се прокламира в тази тема. А именно- мъжът да слуша и да се съобразява с жена си, не с майка си. Неведнъж са обвинявани свекърви,че не искат да гледат децата или не го правят достатъчно според критериите на снахите. Малко двоен аршин ми се вижда.
   Боряна, аз на твое място също бих се съобразила с изискванията на родителите, но леко ще им отпусна края. Няма да мола по три пъти да ядат и ще ги впрегна малко повече да ми помагат по двора.
   
  Аз когато гледам внучката, която няма още 3 г , сама искам да ми оставят списък - в колко я слагат да спи, забранени храни, ако се дават някакви пробиотици или нещо такова, да ми е написано по час и количество. И ако в нещо не съм сигурна, питам. Майката и таткото се опитват да създават навици, да учат на ред и дисциплина, да има рутина, за да е спокойно детето/ става въпрос за по-мъничките/ , аз няма да разбивам това. "Нарушаваме" някои правила, понякога мама се кара и на мен. Относно храната аз дори съм по-строга.
   Аз повече глезя, но тя умира за дядо си , който е доста по-строг от мен . Обаче дойде ли си дедко от работа, никой друг не съществува за нея.

Чета Боряна повече от десетилетие в тази тема. Обсъждали сме тук, по нейно питане подаръците за раждането на децата. Често и аз не я разбирам до край и е имало разминавания. Тя сама, като бяха бебета и нямаше вариант да гледа децата, твърдеше, че само това иска, да е покрай тях и да се занимава с тях, "до колкото може" беше м/у другото. Тя не може да пътува, затова за да вижда децата ѝ ги водеха. Само това повтаряше, как умирала за внуците. Лека полека, започна на преден план да излиза "искам, ама не мога". Аз съм ѝ казвала и друг път, че ако така говори и пред семейството на сина и те са с нагласата, че тя наистина иска да гледа внуците, не е чудно, че ѝ ги оставят, когато нямат друг вариант. Ето, сама каза назад, че сина не моли за това. И друго, което съм ѝ казвала е, че ако наистина не иска, да го каже ясно. Не да ги заблуждава колко много иска, а после като опре до реализиране да наблягане на невъзможност. Аз разбирам здравословния ѝ проблем, но все пак няма как ние да знаем положението по-добре от собствения ѝ син, нали.
Боряна, вместо да казваш, че сина и снахата ще се радват на помощ още 1-2 години, по-добре мисли, че ти ще се радваш на внуци за това време. Както беше в началото
Не знам кого се опитваш да уязвиш с това "златно яйце". Дъщеря си или внучката.
И не, не се дават списъци, не се правят забележки и т.н. само на свекървите. И с обичането няма нищо общо, а със здравето на самото дете, ако не си наясно

Чета и си размишлявам... От една страна, списъците са улеснение за бабата, когато става въпрос за бебета и много малки деца – режим, количества при хранене, лекарства и добавки, евентуални алергии... Да не се забравят важните неща. Но за по-големите деца според мен са напълно излишни.
Повечето от нас имат хубави спомени от гостуванията при баба, особено ако сме имали щастието да е било на село. Но я си спомнете, колко от нас са били гледани по списък? От бабата се искаше да опази детето живо и здраво, да е яло и да е спало. Толкова. Пък какво яло, къде спало и как играло – излишни подробности.
Днес летвата на родителството е вдигната много високо, изискванията са безброй, а това неминуемо се отразява и върху бабите, прехвърляйки върху тях куп нови отговорности. А бабите не са готови или не желаят да ги поемат, защото не са убедени в тяхната полезност. И последиците са налице – все повече баби се дърпат и не искат да си гледат внуците. Защото към тях се предявяват нови, необичайни за тях претенции, с които те не са съгласни или не успяват да задоволят.
Тъжното е, че всичко това е в ущърб на децата. Нито бабата ще умре без внуците си, нито майката – че не си е починала поне малко от децата. Просто днешните деца няма да имат тези спомени от гостуването при баба и дядо, каквито имат техните родители. Сигурно няма и да страдат, защото няма да знаят от какво са лишени. Но нужно ли е да става така, когато могат да имат пълноценно детство? Достатъчно са само малки отстъпки и от двете страни. Родителите да си припомнят собственото детство и да оставят амбициите си малко да си починат. Ваканцията неслучайно е ваканция, нали целта е да се смени ритъмът, както и ангажиментите. И децата са хора и имат нужда да си починат от много неща. Бабите пък да си ъпдейтнат инфото за гледане на деца и ако не са съгласни с нещо, да обяснят аргументирано защо, вместо да действат подмолно зад гърба на родителите. Вярно, по-лесно е да се каже, отколкото да се направи, но пък и да си спомняш с умиление за мекиците и палачинките на баба, а да вдигаш скандали, че са дали на детето ти за закуска макарони, вместо храна за канарчета например... Даже не знам как да го определя.

Да си баба е единствената "длъжност", на която искаш да подновиш работния си стаж след 20-30 години без опресняване на квалификацията.

Каква квалификация има да опресняваш. Да си баба не е като да си майка. Навремето имаше респект и уважение към по-възрастните и никоя снаха/дъщеря не би си позволила да дава указания за гледане на децата. Понеже времената са други, отношенията родители/преродители са други и децата стават такива каквито са.
Но идва време, в което днешните много знаещи майки ще станат баби и тогава отжуждението ще е още по-страшно.

Бабата не е фигура, която може да е съгласна или не, с начина на отглеждане на детето. Определящите фигури са родители и педиатър. Бабата, ако не е съгласна с нещо, това са хората, с които да се консултира. За да не дават нещо родителите, при по-големи деца е с причина, не е защото са си го измислили. Ако ще дава нещо през главата на родителите, само защото иска да се наложи и нейното "полезно" е по- полезно от това на родителите, децата нищо не губят, ако не ги оставят при нея. Напротив, полезно е за тях, а бабата да продължава да са тръшка

При толкова "счупени" роднински отношения, страшен респект и уважение е имало, сигурна съм.
100 %  че е имало и хора и семейства, които са се разбирали, но мнозинството са си премълчавали, да не стават по големи скандали.

Това не е много за хвалба.
Нито бабите/дядовците са безгрешни, нито е нормално родител да няма право на решаващ глас за детето си.
Но аз не съм във възторг от нашите поколения, де. Имам предвид соц поколенията (и аз съм от него). Според мен сегашните деца са по-добре като цяло.

+100 за Как Сийка. От момента в който се върнах на работа, когато щерката беше на 2 години и 2 месеца, от който я е гледал съм искала единствено да я опази жива и здрава и да не е стресирана(една гледачка я беше стресирала, че ако не яде ще я остави сама в апартамента. Нямахме избор тогава кой да я гледа за няколко часа). Дете ученик съм будила през ваканцията само когато трябва да ходим някъде или ако не стане до 11. Когато съм отпуска и аз искам да си почина и не ставам в осем, как ли пък не бих си събудила детето в 8. На девет години щерката разполагаше със собствени джобни и боклуци си е купувала понякога с тях. Сега гледам да я ограничавам, когато е с мен да не пие много студен чай например, защото е пълен с калории и без никаква хранителна стойност. Но не спирам дядо й, да й купува. Някои от нейните съученици пушат, пият алкохол, енергийни напитки и т.н, няма да се отрови от едно безалкохолно. Ако един ден имам внуче и ми се поставят безброй изисквания как да го гледам и аз ще избягвам да го вземам. Иначе сега с удоволствие гледам бих гледала племенниците си, но там не ми се поставят безброй изисквания. Едното дете има алергии към някои храни, съобразявам се с тях, жалко че са далеч и е веднъж в годината.

Навремето нямаше респект към по-възрастните, а втъляване, че по подразбиране са прави. Идваше от прогнилите критерии на едно прогнило управление, целящо всички да са в един калъп, без собствено мнение, а това, което са им набили в главата. Категорично възрастта не е критерии кой е прав. Всички снахи се оплакваха и тогава, амапод сурдинка. И не, не е от респект и уважение, а от страх какво ще кажат хората. Наистина ли мислиш, че трябва да се връщаме към това неандерталско разбиране?

Променят се разбиранията за това какво влиза в определението за гледане на дете. Преди сто години е било да оживее и да не гладува, преди 50 години вече е имало някакви по-други критерии, сега също са по-различни. Сигурно някъде още гледат като преди 100 години, но масата не е така, т.е. нормата е по-различна.
Така че според средата, според възможностите, според разбиранията на семейството за добра грижа и т.н. В идеалния вариант всички възрастни в семейството са на една вълна и с едни разбирания.

Да разбирам, че познаваш “всички“ снахи?
Отново с любимите ми обобщения, вероятно ако някога се научиш да не проектираш личните си виждания и убеждения върху “всички“ останали, може и да разбереш различната гледна точка.

И аз съм на 100% съгласна с поста на Сия, ама да има кой да вникне в него......

За мен доводът "изгледала съм еди колко си деца" не е меродавен. В днешно време медицината се е развила страшно много, иначе половината от нашите баби и дядовци нямаше да са живи! Ако ще уважаваме новите проучвания, за да се тъпчем с хапчета и инжекции, да раждаме чрез инвитро, и нз си още какво, но няма да ги уважаваме,за да гледаме децата си според тях - какво правим?
И аз не смятам,че се е уважавало мнението преди. Живеели са под един покрив и е било прието да се мълчи, за да няма скандали.
Ако аз съм решила, че детето ми няма да гледа примерно телевизия до 3г, откъде накъде бабата ще му пуска, докато се храни? Или ще му дава вода със захар преди да съм го захранила още на 5 месеца? Има някакво базово ниво на уважение двустранно, което трябва да се спазва. И ако имаме претенции, има и правилен начин да ги поднесем.

Да, но когато двама от различни семейства направят свое, предишното поколение трябва да ги остави да изградят тяхното си правилно и техните норми. Без да им налагат личните си