С какво ви дразнят свекървите? - 157

Напълно съгласна с Кака Сийка. Хубаво е човек да се замисли малко над смисъла на нейния пост, а не да го нищи на парче.

Именно, и тъй като НЕ си майка, НЕ РЕШАВАШ ТИ. И уважаваш мнението на този, който решава.

Аз съм съгласна с поста на Как Сийка. И като баба питам другите баби , толкова ли е трудно да се опитате да разберете възгледите на родителите за гледане на дете? И толкова ли е трудно да се съобразите с техните норми ?
  Предполагам, че повечето баби в темата, които заклеймяват "списъците" не са престарели,умеят да боравят с интернет и да правят подбор на информация.
   Спазвам режим на спане, защото е още малка, ако не спи се превъзбужда, нервничи, реве , мрънка, заспиването вечер става трудно. Много я обичам, ама ако я оставя да не спи на обяд това затвърждава мота обич ли? Нищо , е води до дискомфорт на детето? Не давам шоколад и сладки неща/ това и без да ми го казват родителите/ , защото съм много против , поне докато можем да контролираме. Не на всяка цена ,случвало се е някой да й предложи , без да попита може ли. Опитвала е , но не предлагам, няма на достъпни за нея места.
   Ако ние бабите, независимо тъща или свекърва , се опитаме да разберем доводите на родителите и да ги приемем, нещата ще са по - лесни и по-малко конфликтни. И ще са в името на доброто на детето.
   Скоро една съседка ми разказва, че като й довели внучката , на възрастта на моята, изрично няколко пъти я предупредили -без никакъв шоколад и нищо ,което го съдържа , или какао. Детето прави алергичен обрив , доста тежък. Тя чак се засегнала, да не е малоумна , че й повтарят. След няколко дни дала половин киндер. Еми родителите си прибраха детето . Те що така били постъпили?!

Не мога да разбера защо пишеш така Боряна. Чела съм те много пъти и те харесвам.
От написаното звучи сякаш не харесваш внуците си и не ти е приятно с тях никак. Просто не можеш да откажеш на сина колкото можеш, да избуташ там. Така ли е?
Или просто искаш да влезеш в тона на темата или се е получило някакво недоразбиране. Аз искам да кажа, че разбирам какво пишеш и няма проблем с текста.
Защо такава тегоба, не ти ли е мило да хапнат каквото си сготвила
Не ти ли е приятно да има деца край тебе, младост, живот, смях. Това са много големи деца, кажи речи няма какво да ги ''занимаваш'', могат и да пишат и да четат абс. сами, какво като си носят?
Малки деца като са, тогава си е опасно, но 9-10 годишни, те могат даже да помагат на баба много!

Давай им плодовете цели, не нарязани по купички.
Слагай храна на масата и после сами ще я вдигнат като се наядат, какво е това вдигане и слагане.

А за репликата на снахата, не знам защо така те е жегнала. На мен ми звучи много мило - че са си у дома един вид, чувстват се у дома си, при най-близките... Както родителите ни винаги са ни казвали, че сме си у дома и на внучетатат така казват, те знаят децата, че не са у дома, ама мило е, дете ти е, обично е. Знам ли, даже кумовете ни казват 'у дома сте си', не сме, но е мило.

Тая тема може да помага, ама може и да вреди, така като се настрои човек.

Желая ти от сърце да се насладиш на това време заедно. Давай им задачки на децата да ти помагат и по-малко им слугувай и сервирай, за да не се напрягаш.
Разберете се да ти пишат, когато искат да кажат нещо важно, а не чуваш. Когато някой не чува всички се изнервят, а ти се справяш блестящо с интернет и можеш да използваш това (нашата прабаба не можеше и също не чуваше, затова така пиша).
Никой не ми гледа децата на мен, но ако се случи - каквото ще да става не би ми се искало да чуя, че моите деца на някого тежат, пречат, досаждат (на баба/дядо/леля си). По-добре директно да се каже - не мога или не искам, отколкото това. Всякак ще си ги изгледам и без помощ (както и до сега).

Пиша с най-добри чувства, дано да се усеща.
Не са съвети, а по-скоро идеи.

Разбира се, че харесва внуците си и ги обича, виж дали и е приятно с тях -  би могло да е,  но с така поставени условия много няма как.

Списъци и условия се поставят на нает персонал, не на баба. За здрави деца, подчертавам, преди някой да е почнал пак за алергии и непоносимост.

Съветите в предходния пост са много хубави.

Много буквално приемате тези списъци.
Аз , като "потърпевша" казвам своята гл.точка.Когато ми я оставяха за по-дълго, зацял ден да речем, аз самата исках "списък". Часовете за сън, за храна.
  Сега знам кога да я сложа да спи на обяд, но спи веднъж на ден.
    На мен ми беше по-спокойно.За мен е важно да се спази режимът на детето, рутината също.Така детето е спокойно, а това е най-важното.Не да се доказвам колко велика баба съм и всичко зная .

Това са големи деца, какъв режим, какво будене. Оставя ги да се наспят до когато искат, слага масата да си обядва, който иска да идва, който не - ще яде после каквото намери,  и си гледа градината, сериалите и здравето, а децата са във ваканция и се забавляват по селски начин около нея. Ако накрая родителите им с идването си искат да проверявагт тетрадки и държат бабата отговорна кой какво е писал, ще имат много здраве.

Така се гледат деца на село лятото от баби, както свидетелствам от първа ръка.

Аз също сама съм си искала инструкциите, ако гледам дете, на което не познавам добре навиците и е оставено инцидентно. Независимо от възрастта му. Това ми се струва повече от логично, може да има здравословни норми, може просто да си има особености, считам се за длъжна да се съобразя с тях. Може и да не ми ги дадат на списък, да са само устни, но сама си ги искам и не ги считам за нещо обидно, даже да са писмени

Какви инструкции например? Защото едно е  - "Ако го заболи ухото , обади ми се и му капни Оспамокс", друго е - да става в 8,30,  никакъв сладолед и всеки ден  да пише по страница и половина уравнения.

Детето е във въканция. Бабата е баба, а не нает персонал. Още по-добре , ако има и дядо. Те знаят как се гледа дете, иначе няма да им го оставяме. Ние работим.  Те ни правят услуга и  се радват на детето.

Къде е мястото тука на списъка и да им нахлузиш режим по точки, че и да искаш да го спазват?

Аз пък винаги съм имала режим при баба и при дядо лятото на село. Решаваха се задачи, четяха се книжки, спеше се по обяд. Някаква дисциплина си е изключително полезна за детето и това, че е лято, не значи че трябва всичко, на което сме го научили до момента, да се зачеркне, да се забрави и лятото да сме като отвързани животни на полето. Винаги съм се хранила по график при бабите ми - масата се сервира в еди колко си часа. Ако ме няма по време на ядене, няма да получа нищо до следващото хранене. Нямах пари да си купя каквото и да е сама- нали съм на село, кой ще ми дава джобни. Имах едно прекрасно детство и съм спазвали режими.
Така че не виждам нищо лошо едно дете дори при баба си да спазва режим лятото.

Ами хубаво, да спазва, но едва ли майка ти е изисквала от баба ти ти да спазваш тоя режим и я е контролирала дали го прави. Има баби, които самите те искат да се става рано, да се правят разни неща под час и детето да се учи през ваканцията и го карат.

Тук говорим за разминаванията, които превръщат гледането на внуците в неудоволствие и повод за негативни емоции, а не кой в колко ще става и дали ще учи през ваканцията.

Нямам идея, това си е било между възрастните тогава. Но и вкъщи имах подобен лятото
и предполагам е било съгласувано между родителите и бабите.
Но не виждам нищо лошо,напротив - този режим и помагал на баба ми да ме гледа по-добре, по-лесно и да ме възпитава. Защото ако искате да участвате в отглеждането на едно дете, то това не е само да му купуваме играчки и да го лигавим.

Бабата като не е съгласна със инструкциите да си каже, а не да се съгласи и после да си прави, каквото знае. Пък родителите да си преценяват дали ги устройва.

Въпросът е да не настава вселенска драма, ако някой мръдне за малко от списъка. И как е бил поднесен този списък също има значение.

Ако децата ми са трудни, чепати, капризни или лесно им се разваля режима и затова трябва да се спазва строго - като цяло изобщо не бих могла спокойно да изисквам от някой друг да ги гледа продължително време. Нали ''гледачът'' си има собствен режим, навици... А в повечето случаи прави услуга на родителите, не те на него, че му позволяват да контактува с децата им.

Като знам как ме молят всички да им оставям детето (а още не съм родила), нещо това с услугата ми се губи. Според мен никой не заслужава време с детето ми просто защото, така по роднински. Полага усилия, дава от своето време и тогава получава. Целият живот е изграден така.