С какво ви дразнят свекървите? - 157

Честно да си призная, все се чудя на коя дата е родена дъщеря ми - на 6, 7 или 8. Пък не са минали години, да ти кажа. Не мога да помня дати, числа и т.н., и това е. И на майка ми забравям, и на мъжа ми.

Малко странна история.  Да отсеем фактите - свекървата гледа 3 месеца едното дете, след което то, а и другото покрай него заявяват на баба си, че не я обичат, тя се разсърдва и вече цяла година ме иска да види никой от тях.
Първо, като човек, чието дете е било гледаното редуващите се баби,  мога да кажа, че такъв ангажимент е голям жест, не се дължи по подразбиране и трябва да се цени. Три месеца да ти гледат детето си е услуга. Второ, децата често заявяват на близките си, че не го обичат, че са лоши и всякакви други неприятни неща. Не искат да ги оставяш, после да ги вземаш, съпротивляват се, реват, някои даже и се бият. Никога не съм оставала моята да се държи лошо с бабите си, които ми правят огромната услуга да мога спокойно да отида на работа. Моето подозрение е, че в тази история има и още нещо, което бабата е видяла като настройване от ваша страна, или най-малкото, не е намерила подкрепа.

А може и жената просто да е решила, че и стига толкова и не и се налага да се подлага на детски обиди и  каквото там си мисли за отношението на сина и снахата и да е решила, че не ще да се сдобрява. Може да я е яд, че за сватовете се полагат усилия, а за нея не.
Изобщо, ако ви е важно, сетете се защо се е получило така и се опитайте да оправите нещата, ако не,   няма да сте си близки и така.

Вероника, да ти е жив и здрав мъжа! Много ме забавлява твоята свекърва
Ирис, според написаното, не за сватовете се полагат усилия, а самите сватове ги полагат. Доколкото прочетох децата и към другата баба са се държали по същия начин, но тя не се  е фръцнала, а е реагирала с "децата така правят". Двете баби са били поставени при едни и същи условия и сегашното положение е различно, защото те са реагирали различно. Както казах, децата просто си реагират на определени обстоятелства, родителите, ако имат вина или заслуга за положението с едната, то щеше да важи и за другата. От бабите си зависи всичко, в конкретния казус.
Честно казано не разбрах каква точно подкрепа трябва да получи бабата според теб

Моята е вкъщи от понеделник. Къщата блести, хладилникът е фрашкан, детето е щастливо и гледано (не че има нужда, на 12 е и чудесно се гледа сама). Аз се връщам и лягам на дивана със слушалките, докато стане време за сън.

Виж сега, няма да навлизам в дебрите колко усилия се полагат за родна майка и за свекърва, то е ясно, че те са чудесни баба и дядо, а тя се е подсърдила за няма нищо, или само те си знаят защо, само едно изречение ще кажа - нека  авторката си прецени по-добре ли я устройва една баба по-малко и то такава, дето гледа.

Поставих сложната (за мен) житейска ситуация, за да чуя и други мнения и да я погледна от друг ъгъл и от друга "камбанария". Благодаря на всички за споделеното мнение.
Отлично осъзнавам, че гледането на дете, отделянето на толкова много време и усилия е огромен жест. Когато се наложи да се върна на работа ние говорихме със свекървата и я попитахме дали ще ни помогне, или да търсим помощ от детегледачка (детето беше на 3 и половина години и ни трябваха 7 месеца помощ, до детската градина). Попитахме я, защото все пак ако си бяхме наели направо гледачка можеше да се обиди. Детето не се е държало изведнъж така на третия месец, просто от началото беше така. Разбира се, че съм правила забележки на децата, но не всеки път пред нея (когато нея я няма отправям строги забележки, обяснявам, давам примери, разказвам приказки с такъв сценарии). Аз лично никога не съм се държала лошо с нея, не съм правила забележки, защото не е имало за какво, дори напротив, старала съм се да и се харесам (кръстила съм си дете на нея). По-скоро мъжа ми и е отправял забележки (за мен дребни и не заслужаващи внимание, но за него важни), някой път и по-строги и тя му се е обиждала и е прекъсвала контакт с нас. И аз имам трески за дялане - например като нещо, което смятам за моя грешка е, че се съм се грижила у дома винаги да има сготвена храна за нея (за това няма оправдание), не съм правила строги забележки всеки път за неприемливо държания от децата.
Но не съм полагала усилия за моите родители да има различно държание от страна децата. За мен вярването е, че децата трябва да знаят, че са обичани еднакво от всички - баби, дядовци, лели и роднини. Какви са отношенията между тях - това не им влиза в работа и никога не съм коментирала.
Вчера направих опит да говоря със свекърва ми, въпреки всичко, но не се свързах с нея. Имах идея да отида при нея, но реших, че е твърде нахално и грубо.

Късметлийка си HighSpeed😉
В споделената история четем само страната изложила ситуацията и по това си разсъждаваме.
Моята свекърва пък все се сърдеше, че детето( на 4-5г) не искало да си говори по телефона с нея, но това за времето преди мобилните телефони да станат масови. На тази възраст му беше интересно когато чуе звъненето, да вдигне слушалката и да разбере кой е насреща...до там.
Тя не го е гледала и ден, а когато е идвала в нас все за нещо слухтеше да разбере нещо ново, да не изтърве нещо станало ... живееше със сериалите, които гледаше , а децата търсят внимание и грижа.

Попитах те, защото според мен не се полагат усилия в тази посока. Ако отношенията ти с родители е с усилия, то по-добре да ги зачеркнеш, нищо, че са родители. Те не се получават с усилия.
Ако трябва да гледаме от твоята позиция и с твоите аргументи, то в такъв случай мъжа не полага усилия за отношенията със собствената си майка, но пък ги полага за чуждите родители. Нали си наясно, че не се връзва? Или той изобщо не е в картинката, ако има виновен, то това е снахата?

Не знам как да отговоря на това.
Отношението ми към бабите и дядовците на децата ми, т.е. към моите родители и към родителите на мъжа ми винаги е било еднакво. Да не кажа дори, че около свекърва ми винаги съм стъпвала внимателно и съм се отнасяла почтително. Винаги съм се старала да бъда харесвана (не се е получавало). Децата подходиха по еднакъв начин с всички (да не кажа, че първия ден, когато дойдоха да гледат малката тя ги гонеше, отивайте си, махайте се, не ви искам, така не е говорила на свекърва ми). Мъжът ми не се отнася по-различен начин с моите родители. Може би единствено отправя забележките си, чрез мен - не ги казва директно на тях, както на своята майка.
Мъжът ми говори с майка си, тя отговаря на неговите обаждания, не е често, но все пак има комуникация там.
Виновната съм аз (това са мои думи, не съм ги чувала да бъдат казвани). Тя е казала на мъжа ми, че причината е, че аз не правя достатъчно да променя отношението на децата към свекърва ми. Че тя не се чувства уважавана от тях. И смятам, че причината за ситуацията съм аз.

Не трябва да се чувстваш виновна. Не можеш да програмираш децата как да се държат. Още повече, че те се държат еднакво с двете баби. Ако не е доволна от отношението на децата, само тя може да го промени, а не ти. Това обаче явно няма капацитет да го проумее, та каквито и усилия да положиш, ще са напразно. Тя е възрастния, тя е тази, която трябва да е наясно, че децата на тази възраст не възприемат света като нея,  а не децата. И трябва да знае, че никой друг не може да ги настрои против нея на тази възраст, освен тя самата. Както и не може за ги накара да я уважават, каквото и да значи това според нея. Да бяха тийнове както и да е, ама на 4-5 години.
Та не се хаби

Не мога да те разбера тогава защо ти се напъваш, а не оставиш това на мъжа ти, щом той общува с майка си.

Защото тя е решила, че семейството трябва да изглежда по еди кой си начин и това е.

Щом все пак има някаква комуникация, защо децата не ходят на гости у бабата с баща си, те може вече да не се държат по същия начин, или поне няма как да бъде обвинена авторката.

Защото самата свекърва не иска. Тя е тази, която е прекъснала контакт с измислени доводи

Първите 1-2 години след раждането и аз бях така - беше ми се набила датата на термина и ми беше на върха на езика всеки път, когато някой попиташе кога е родена. За истинската дата ми трябваше известно време, за да се сетя.