Паническо разстройство - 62

Отговора ви е ясен -защото не е изкоренена причината .Всеки трябва да си отговори чесно какво го трови и тревожи.Аз като чета тук един не се е оправил с лекарства .Само ги сменяте и се тровите .Опитайте с психотерапия.

Всички сме различни, защото сме хора, а не предмети. Общото правило,че хора без щитовидна жлеза напълняват, аз отслабнах😆. И с психиката е така. На един едно, на друг друго помага. Ходих на терапия, Ами...Де да знам, човека каза ок си. Насочи ме към йога и лек спорт и това ми помогна много!!! Но всяка сутрин 40 минути. Разбира се, каза да сменя веднага работата, направих го. При мен там беше и проблем. Като цяло витамини, мента глог валериана и хомеопатия. И воля. Но бях с леки паник атаки и тревожност. Почти съм ок.

Момичета,положението ми става страшно ,умирам от паника,сега мога ли да пия половин Ксанакс ,като преди половин час съм пила тинктура от мента,глог и валериан и едно магне б6,сутринта пих и един валидол?

да
и прочети и пробвай квадратно дишане вдишваш, задържаш, издишваш, задържаш

Добре,благодаря!

Здравейте, не съм писал тук известно време.
Вече карам 7ма седмица на 20мг с*ропрам с флуанскол. Има някакво подобрение, но още не съм имал цял ден, в който да се чувствам без никакви симптоми. Тази седмица притеснението се върна доста силно. Според вас да продължа ли да го пия, или да говоря да го сменя?

Кратко е времето, иска се търпение, няколко месеца трябват.

Не е ли нормално да се виждат някакви хубави дни след толкова време на това лекарство?

Чета внимателно всеки пост и искам да попитам: явно има два проблема- биохимията на мозъка не е наред и психическа слабост може би да го нарека. В този ред на мисли кое е определящото-  биохимията или чисто емоцианалния проблем с несигурността, личната невъзможност да се овладее тревогата?

Искам да поясня, да няма объркване - аз имам физически заболявания. Лекарствата са това, което ме лекува и държи. Личните ми усилия като оптимизъм, старание да си почивам и да не се натоварвам много нямат почти никакво значение, като изключим премахване на умората. При вас как стоят нещата - кое води, кое е основополагащо, има ли такова? Личните усилия могат ли да променят нещата или биохимията на мозъка решава всичко?
ПП Опитвам се да си отговоря на разни въпроси, за да реша какви стъпки да предприемем към проблемите у нас.

При мен бяха необходими 5 месеца, за да започна да функционирам нормално. Може да има и добри дни, но развитието е нагоре и надолу, на приливи и отливи, до трайно подобрение. Това беше при мен и ми го е казвала психиатърката. Аз съм с рецидивираща депресия.

Принципно пишат, че 8-12 седмици трябва да се види някакво голямо подобрение и че лекарството работи.
Какви симптоми имахте Вие?

Биохимия да се промени с лични усилия е почти ,,нереално,,. Някакво суплементиране с добавки но пак няма гаранция за постоянен контрол.
За себе си съм приела, че съм емоционална в определени обстоятелства и хапчетата ми помагат да минимизирам максимално влиянието на тези обстоятелства. Понякога имам туширана реакция при експозиция на тези обстоятелства, понякога почти не ги отразявам.
По-често съм ОК на фона на лечението.
Сега, ако говорим за промяна в нагласите и мисленето, да кажем, че приемам, е възможно хипотетично да се промени и биохимия но ми е по-скоро трудно реализируемо. В смисъл, ума води и мисълта (енергията)променя материята. Но тук вече се навлиза в област, за която не ми се пише в тази тема.
Заради това, считам че паралелно трябва да се работи на всички фронтове с лечение, с психотерапия за разчепкване на тригърите, със себепознание, хранене, хобита и т.н.

Това, което ти наричаш психическа слабост за мен са тригери, които ме събарят отново и отново докато променя нагласата и оттам реакцията си към тях. Заради това психотерапията и самонаблюдение помагат по-бързо да забележиш кои са тези обстоятелства, които предизвикват нашите състояния. Понякога дори не знаем какво ми вкарва в криза.

Здравейте отново, пиша пак след няколко дни прекъсване. След като писах тук за огромния ми страх от излизане вече близо месец, имах леко по-добър период и след кратките нощни разходки, които си правех, запознах да излизам и по малко през деня, без сериозни паник атаки. Реално се почуставах по-добре и усетих някаква енергия в тялото си, обаче реших и да пия малко алкохол (2 дни поред по 2-3 бири и 200 мл твърд алкохол) и се върнах в горе долу начална позиция... от 2 дни отново съм с 0 енергия и получавам по 2-3 паник атаки на ден, дори вкъщи. Не мога и да спя. Това ми се засилва изключително много след консумация на алкохол. Знам, че трябва изцяло да спря алкохола и да не пия дори и бира или 200 мл твърд алкохол, но ми е изключително трудно. Още повече, че при 1-2 питиета започвам да се чувствам значително по-добре, реално усещанията ми се замаскират. Проблемът е, че на следващия ден се връщат няколко пъти по-силни и трябва отново да пия, за да стане положението поносимо. Преди това имах и проблем с приемане на наркотици, но не съм докосвал такова нещо от 30 дни (преди това също имах прекъсване от близо 30 дни). Интересното е, че имам чувството, че откакто спрях тези вещества, започнах да се чуствам по-зле и не мога да се оправя. Имам чувството, че съм си прецакал биохимията на мозъка много яко и плюс стреса, на който съм подложен ежедневно.. съм се докарал до това състояние и няма оправия. Може би ми трябва и още време, не съм много сигурен. Преди психоложка ми беше казала, че може и над година да отнеме да се излезе от такова състояние. Обаче такъв период от време ми се струва страшно много и ме обзема сериозно отчаяние. Някой друг с паник атаки приема ли някакъв алкохол и наистина ли е възможно 2 питиета да ми се отразяват чак по такъв начин? Ясно ми е, че при подобни тревожни разстройства не трябва да се приема алкохол и психиатър и психолог също са ми го казвали, но ми се струва направо нереално това да ми оказва чак такова влияние. Та вие какво мислите за връзката между алкохола и тревожните разстройства/паник атаките, дали наистина това е причината да се чувствам толкова зле и без енергия и на 100% ли не трябва да пия нищо алкохолно?

Приятелю, твоето не е сериозно. Щом виждаш, че алкохолът ти носи само вреди, защо го пиеш?

sathoak, пристрастяването прецаква нервната система и биохимия. Ти пишеш за три проблема-с психиката, с алкохола и другото предполагам трева или нещо по-сериозно.
Обърни се към някоя групя за подкрепа, ще ти е много трудно сам.