Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Мдаам, повечето хора на първо място се връщат, защото им е самотно и скучно. После се оказва, че и тук е не по-малко самотно и скучно, особено ако пък работиш не особено добре платена работа. Не знам защо така и от моя приятелски кръг още има хора, които си мислят, че владеейки разговорно един език като английски или немски, имат голямото предимство пред някой друг. Ами, нищо подобно. Особено, когато граматиката куца и когато даже родният език е позабравен. Предполага се, разбира се, че като се върнеш, ще те посрещнат с цветя и рози и хората наистина го вярват, хем някои от тях достатъчно често се връщат, за да видят, че не е така. И после мрънкат, че заплатите ниски ( нищо, че и тяхното качество на работа е малко мижи да те лажем), че и с една претенция се говори, все едно не се връщат от някое немско село да речем,  в което са лепили марки в пощата, ами поне от Белия дом. Кофти е наистина, когато човек стане жертва на илюзиите си. Пък дали с партньор или без партньор и личен апартамент, или без, ако "все нещо ти липсва", тоо...все нещо ще ти липсва. На първо място работа върху себе си е според мен решението тук.

Според мен точно горният коментар обобщава проблема на завръщащите се. Въпросът не е дали говориш английски или немски разговорно. Аз четвърт век говоря и използвам непрекъснато английски след английска гимназия, и всеки ден срещам нюанси, които едновременно ме забавляват и убеждават, колко много отнема да се усъвършенства език, и че това е непрекъснат процес дори да си 24/7 в средата.

Лично аз няма да се връщам, лично ми е все тая, но това отношение, че връщащите се трябва да се третират като хора с подобни знания по език, опит в глобална бизнес среда и skill set, като тези, които никога не напускали България, и то постоянно да им се навира в лицето, е точно едно от нещата, което пречи да се подобри качеството на работното среда в България. Това нехайно и омаловажително  отношение към чуждестранния опит, чуждестранно получени умения и познания, придобити в уредена, добре регулирана среда с дълги традиции, особено когато става въпрос за равнопоставени позиции в България и чужбина, пречи да се изгради по-качествено обслужване, по-коректен бизнес и по-приятни взаимоотношения клиент - обслужващ.

Не е някакво състезание кой е по-добър теоретично на университетско ниво или знае немски по-добре. А кой има опита и умението да помогне за изграждането на по-качествена бизнес среда, подходяща за глобалния 21в.

Вижте, ние в България също работим в международна бизнес среда, с хора от къде ли не, защо така ни подценявате. 🙂 По-рядко на живо и лично, така е. Да, централата на Google примерно не е в София, или на НАСА, но и колко от завръщащите се идват от там... Аз лично много се радвам на хората, които се връщат. Забелязвам тенденция самите млади хора, които отиват да учат навън, да отиват с идеята после да се върнат. Друг е въпросът, че вече има толкова много от знайни и незнайни университети от Нидерландия, Германия и тук-там, че самите работодатели не се впечатляват кой знае колко, че човек е завършил извън България.

ierldan, само че страната вече толкова много хора са я напускали поради една или друга причина, че достатъчно добре могат да преценят, кога става въпрос за задълбочени познания и опит, и кога за "перфектно" владеене, гарнирано с някакъв там акцент, за да е хм...нали по-автентично. В крайна сметка, нито работодателите, нито колегите ви в България пасат трева. И вероятността да са завършили висше по езика и да са го говорили на местно ниво, не е никак малка.
По същия начин е дразнещо, някой работещ навън да излиза с изказвания от рода "вие в България не сте научени да работите, винаги търсите лесното." и като се върне тук, да се окаже изведнъж, че уж не толкова тежката работа, хич не му изнася, ниско платена е и изобщо не може да се справи. Ама иначе, нали дистанционно заклеймява цялата рода и род в мързел и безхаберие.

Трудовите процеси в София отдавна се наблюдават и в Пловдив, Варна, Бургас, отделно може да се работи дистанционно в повечето време в немалко сфери. Т.е. от Казанлък например. Сетих се за Ивайла от тик-ток, а и скоро бяхме там, разкош. Извън София е много по-чисто. Е, има сфери на дейност, в които работата от разстояние е невъзможна.

По мои наблюдения от бизнес средата на много места - както в България, така и в ОК, Австрия, придобитият опит в чуждестранна или интернационална среда се цени изключително много, като не говоря само за езика или липсата на акцент. Езикът е само средство за комуникация, нищо повече; и с най-тежкия акцент да говориш, когато имаш какво да кажеш и мнението ти се търси и цени, на никого не му пука за акцента.

В чуждестранните фирми в БГ ми прави впечатление как висшите им ръководни кадри са или завършили в чужбина (по-малко, явно не се завръщат толкова много), или с по една или две магистратури зад граница, или с обменни семестри, с няколко години работа или стажове навън. В никакъв случай не омаловажавам образованието, придобито само в България, но има разлика дали си бил инициативен, дали си бил одобрен и си се доказал в конкурентна среда. Освен чисто комуникационните умения с колеги, кадрите с чуждестранен опит придобиват знания и умения в процеса на работа на в пъти по-напреднали и успешни сектори, отколкото в България (не го пиша с лошо), учат се на добри управленчески решения и практики, за разширяване на хоризонт и различна перспектива да не споменаваме. Да се приравняват знанията и уменията им с на хора, неработили в друга среда, и да се твърди, че нямат основания са преговарят за по-високи заплати и по-добри позиции е несериозно, най-малкото.

Има и нещо друго, както се писа по-назад, те са свикнали с добро, възпитано и професионално отношение, и като не го получават, много бързо могат да си преосмислят опциите и решенията. Както се връщат, така и пак могат да си заминат. Както казахте, да си отиват обратно навън, като не им изнася. Обаче, замислете се малко кой реално губи при тази ситуация?

Вие така говорите, сякаш същите тези хора не се връщат при всяка възможност в родината, къде за празници, къде за зъболекар, та толкова да не могат да преценят има ли го онова възпитано и професионално отношение, няма ли го. Аз пък точно в интернационална среда на толкова ниско ниво на професионализъм се нагледах и на толкова неколегиално отношение, каквито на съвсем родна почва не бях виждала. Затова смятам, че това, че си поработил еди-колко си години в чужбина, може и да не е кой знае колко добър атестат.

Няма как да преценят каква ще е професионалната атмосфера, ако само се прибират по празници и през лятото, това се усеща, когато са вътре в средата.

Имам роднина, завърнала се със семейството си заради по-социалната среда (криворазбрана носталгия, ако питат мен) и заради техните родители, която се нагледа на непрофесионално и невъзпитано отношение от иначе интелигенти хора. Седнал някакъв колега да иронизира и да се подиграва нещо за работата й в Англия един път. Ами този човек изобщо идея си няма колко професионално работят там, на какво високо ниво, с какви познания, с каква техника. В България нейният сектор е слабо развит, но няма да попита нещо да обсъдят, да споделят впечатление, не пасивно -агресивно си се подиграва човекът. Моята позната само си е замълчала, какво да каже горката при това отношение. И когато при голяма част отношението е подобно, не е приятно изобщо сигурно. Аз няма да се учудя да отидат отново в чужбина. Да работи и живее в среда, където уменията й се ценят и биват достойни заплатени. А и здравеопазването и образованието на децата е в пъти по-добро в Англия. Наложи им се да посещават често лекари поради здравословни причини (не са от хората, които се лекуват в БГ иначе) и казаха, че за тях нашите лекари са търговци, а за да получават добра и компетента грижа, трябва да заплащат всичко на частно. Така че аз в БГ за дълго не ги виждам, което е жалко. След това и хиляди нови кампании да изникнат за привличане на емигранти обратно в страната, голяма полза няма да имат. Ще имаме недостиг на работна ръка в бизнеса и производството, матраци в болници, без лекари да лекуват, ще наемаме украинци за по-нискоквалифицирания труд и т.н.

Сигурно моето мнение ще е малко оф топик, но наистина се чудя на хора на определена възраст, със семейство и работа, как въобще им хрумва да се връщат в България.
За автора е ясно - млад, неопитен, несемеен и объркал емиграцията с туризма.

Защо ви е чудно?
Следя една група във ФБ, там редовно семейства с деца, живеещи в чужбина, питат къде да се установят, и то търсят села, не големи градове.

Ами чудно ми е. В България се връщам на 3-5 години веднъж и само ако ми се налага. И през ум не би ми минало да живея наново там.

Май имате брак с чужденец? А  родители нямате ли тук, или и те са при вас? Да, почнах с въпроси спрямо писането на дамата преди мен, а и  защо толкова като вас живеете в чужбина сте постоянно в бг мама? Значи нещо липсва все пак, не е цветя и рози  там някъде си, най- малкото общуване сс сънародници ви липсва. Всеки решава къде ще живее и защо но .............плюене по Родина ми е грозно.

Ами как.. с хубави спомени за студентския живот и с приятели, които ги “чакат” да се приберат. С живи родители в България. Вече реализирани професионално ,финансово подсигурени и животът им излиза на преден план. Но като се сблъскат с реалността и бързо преоценяват предимствата на втората родина.

Аз никога не бих се върнала в БГ, с образование и добри професионални референции от чужбина, за да ми обясняват някакви, които са виждали чужбина на екскурзия, как нямам никакви по-добри умения и знания, или нямам претенции за добро заплащане на труда ми. Да работя за 1/4 от това, което правя навън. Няма шанс, просто, колкото и търсена да бъде специалността ми в БГ.

Точно общуването със сънародници не ми липсва, често се виждаме на живо за да си лафим. Преди този форум бях във френски, но няма толкова трафик. Постнеш нещо и първият отговор идва след 2-3 часа в най добрият случай.
Но и двете неща нямат нищо общо с евентуално връщане към България.

Визирах ситуациите, в които е попадала моята роднина, макар и като чета коментари, и тук отношението към завръщащи се да не е по-различно. Аз на нейно място никога не бих се върнала и не бих се поставила в такива неприятни ситуации и среда като нея.