Моля за мнение.Преместване обратно в чужбина / Шотландия

Ох, мен пък много ме дразни това отричане на лично светоусещане.  Все едно няма американци, живеещи в Европа и категорично нежелаещи да се върнат в САЩ, около мен са много такива. И той най-вече мъже колеги, на които жените им американки категорично не желаят да се върнат в САЩ. Същевременно има сума ти немци в Австралия по плажовете, немци в силиконовата долина, както и много западняци, работещи в Китай, БИ и тн. Ми на много от моите колеги немци мечтата им изобщо са големите азиатски градове, а не Берлин или Мюнхен. Та с такова разнообразие на предпочитания, в един глобализиран свят, чак пък да е шокиращо да иска някой да живее в България, откъдето си е все пак родом. Ми хора всякакви в крайна сметка. Нормално е с изравняването на стандарта на живот мотивацията за живот в странство да спада. Не всеки е супер адаптивен и супер интегриран и това не е непременно лошо. А това, че някой има семейство и деца/работа е нужно, но не достатъчно условие за това да се чувстваш у дома си в чужбина.
Лично аз и моето семейство живеем супер в България и сме се връщали за дълги периоди (над 3.5 години имаме  в България от последните 6).
На мен голям проблем ми е градоустройството на София. В Германия чисто природно живеем в едно градче-райско кътче, в което децата ходят на градина с колела, идеално е за водни спортове и планинарство. София е мн зле планирана и е направо опасна за велосипедисти, а въздухът е  потрес.
Та така, който е като мен, все нещо ще му липсва ))) Но вкъщи си е вкъщи, поне за мен.

Ами очевидно има как да разберат. Вие как сте разбрал(а) от приятел? Нали имат роднини, близки, нали си комуникират. Но както и да е, докато не видиш сам, и 100 пъти да ти кажат, все тая. То и с ходенето в чужбина с голямата кошница е същото нещо.

Мария, много емоции, малко четене с разбиране.

Philomena, какво има да се разбира? Фразата "Наистина се чудя на хора на определена възраст, със семейство и работа, как въобще им хрумва да се връщат в България" няма много възможни тълкувания...В България за доста професии СЕ живее с добър стандарт, не по-нисък от в много западни държави. Ако към това добавим социалния аспект,  или неперфектна реализация на запад, какво странно има?

Не, не, не... не България - София. И пак да ми изтриете мнението всички знаем, че е така.
Както цяла България не може да се пренесе в София, така и всички емигранти не могат да се върнат.

По повод работа няма знамение кой, какъв, важен е работодателя, когато има ясни правила и като не се съобразяват ти показват врата. Факт е, че когато българи отидат в чужбина работят добре, съвестно, дори и от ромската общност, които масово мъжете са куриери примерно. В България работника е обвиняван, че е какъв ли не, но "рибата се вмирисва от към главата", когато шефа не е на мястото такъв персонал ще има, независимо дали е кварталната бакалия или топ компания.

Другото което ми направи впечатление, по повод немското село и някой да лепи марки, първо марки отдавна почти няма, второ защо си мислите, че някой ще вземе някой ей така за работа в пощата, където идват всякакви и нивото на език трябва да е прилично, живеете с илюзията, че българите в чужбина, като са на територията на чужда държава и знаят език, ами да ви кажа не знаят. Прибират се в България правят се на интересни, дори мои познати ми обясняваше как обща позната била с отличен немски, негов си извод, защото от 20 г. живее в Германия, само, че не знае, не може да отиде сама в банката, на преглед, защото и 20 г. и собствен бизнес нищо не означава, но в главата на българина всичко е "розово" щом е в чужбина.
По повод немското село не го пречупвайте през българската реалност, за съжаление наскоро четох, че България е "демографска пустиня"  села, населени места всяка година изчезват. Село в Германия и пак зависи къде е, няма общо с България. Живея в село и има всичко,  работа, бизнес, инфраструктура, магазини, мед. практики...има живот.

Освен това всеки пречува през своето ниво и интелект, не вярвайте на този и онзи какви ви ги разправя. Както казва моя приятелка: чудя се в  една и съща ли държава живеете със съседката й. Гледам видеа същата история, език не знаят, но философства и анализират информация от "улицата" и както някой беше написал, поне си изговаряйте името на града правилно.

Нормално е да решиш да се местиш между 2 етапа в живота. Добре ти е било през единия, но вече за следващия си преценил, че няма да ти бъде. Или пък е било нужно да свършиш въпросния етап на въпросното място. Например бил си студент някъде и решаваш да си караш професионалния път другаде. Или работиш, но не можеш да си намериш среда и половинка, както в случая на автора. Или си преживял развод/вдовство. Или си се пенсионирал.
Но ако работиш, семеен си и имаш деца, би трябвало всичко да ти е наред. Ако не е защо си се мъчил толкова години?

Честно казано, ми е трудно да ви проследя мисълта.
Колкото до моето изказване, не е нито в селото проблемът, нито в марките, а в липсата на елементарна взискателност и трезв поглед върху собствените си възможности. И че след като чужбина не са те оценили, където обикновено дават шанс на всеки малко по-напредничав, това че си имАл благоволението да се върнеш в родината, не значи, че ще ти разпънат червен килим и ще те замерят с пачки. Естествено, че ще трябва да се доказваш. И да - точно защото идваш отвън, е възможно да те гледат под по-голяма лупа - защото като ти, така и работодателя ти е възможно да имат по-завишени очаквания.

Моята?

Не. На Sephora.

Philomena, ето, че се обосновахте какво имате предвид. Ами има различни ситуации и усещания. Ако не си щастлив, разни неща вече те дразнят,  да стоиш само защото си дал 20 години от живота си основателно ли е. И да те яде отвътре, че изпускаш нещо по-добро. Не са се случили нещата, както си си ги представял, държавата се е променила в някакъв аспект, заобикалящата среда и т.н. Нали и от тук тръгват устроени семейства с деца примерно в училищна възраст. Двупосочни движения.

И аз не съм сигурна, че разбрах всичко


Познавам хора, които станаха експат в Индия, Сингапур, САЩ... където кариерата ги прати. Но това е друго. Отиваш за Х години, защото ти е плюс. Но да се връщаш оттам, откъдето си дошъл, защото всъщност новото не ти харесва толкова, колкото старато... малко ми е късно за осъзнаване. Особено, както вече казах, на определена възраст.

Philomena, една бивша колежка се беше върнала в България с мъжа си ( чужденец) и детето си след доста години в Германия. При тях връщането било от страх социалните да не им вземат детето, че било ревливо. Но и те бяха с високи очаквания явно, че ще ги оценят като високо квалифицирани кадри. Той гниеше в западаща фирма, тя пък направо беше забравила българския и като навлезе в дълбоките води, започна да гълта вода. Да не говорим съобразяването на работното време с това на градините. Да не говорим за недоволството от заплатите - то всъщност лежи в основата на всичко - като нямаш мотивация, не се и напъваш. И има-няма 5 години в БГ, пак стегнаха куфарите и обратно.

Някой чул, видял, преживял и разказва и изказва мнение и впечатления е много по-различно, отколкото да го изпитат на собствен опит. А и хората имат различни приоритети. За роднините в БГ за избора на местоживеене и работа на този етап им е по-важен социалният живот и правят компромиси с друго. На мен като интроверт определящи са фактори като образование, среда, здравеопазване, сигурност и тн и през ум не ми минава да си правя експерименти. Всеки с приоритетите си.
Същото важи и в другата посока. За да се реши дали на дадено място в чужбина ти харесва, дали и как можеш да вирееш там, трябва да поживееш минимум три-четири месеца и то не асоциално, ами да си в средата, с местни или с чужденци, извън капсули. Наивистично е да отидеш на екскурзия в Лондон и да решиш, че е много хубаво и искаш да се преместиш и установиш там.

Но ок, щом толкова държите да изкарате роднините неориентирани да се прибират, няма да споря. Момчето и то заблудено, очаква приятелите му да го забавлявали и синдром на дървото без корен проявявал, какви претенции имал за добро заплащане  на труда му. Само че ситуацията става леко като да се простреля човек сам в крака на фона на демографията и липсата на работна сила, подчертавам, навсякъде. Не знам защо се сещам за нацупондрена, кисела сервитьорка на Слънчака, която не си знае собствения интерес и се държи така, сякаш иска да прогони клиентите си, и накрая е възмутена, че, съвсем правилно при нейното “професионално” отношение, и бакшиш не е получила.

Странен довод са имали и не се учудвам за развитието на историята

Имам познат, който като мина 45 и го удари кризата на средната възраст. Французин, живееш във Франция, но се тръшна да се връщал в департамента на неговото детство. Да можел да излиза с приятелите, носталгичен бил... и се оказа, че приятелите от гимназията също са пораснали, имат семейства и ангажименти и нямат желание да запиват всяка четвъртък-петък-събота вечер.
Трябва добре да се помисли дали носталгията е към дадено място или към дадена епоха.