Не че е важно, но криминалистика се казва на български това за разследването по следи от престъпления. По филмите го превеждат често едно към едно като криминология. Криминология у нас е "социологическата" част на науката за престъпленията, за престъпното поведение.
- Публикувана: 1 юни 2024, 04:09 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2024, 07:54 ч.
Какво не бихте искали да работят децата ви един ден?
Не че е важно, но криминалистика се казва на български това за разследването по следи от престъпления. По филмите го превеждат често едно към едно като криминология. Криминология у нас е "социологическата" част на науката за престъпленията, за престъпното поведение.
учи се девиантно поведение
социология
зависимости
психологически профили
право- криминално и наказателен кодекс
и е 4г като правото, споделят факултет
допълвам: в едно мнение чета, споменават се 5г учене...
за какви 5г става въпрос?
1ва степен е 3/4 г в зависимост от специалността
и магистратурата ли смятате?
а, как знаете каква магистрарура ще иска да запише детето?
в днешно време 1ва степен не е нищо
трябва магистър
аз попитах, защо ги смятате веднага 5г- може да не се кара веднага , или дори- да не знае какво точно иска за магистър
още повече, има специалности със задължителен стаж- в Бг наистина не знам как е, но примерно правото
за да имаш достъп до държавен изпит ,и до ордена на адвокатите - 18 месеца стаж след 1ва степен240 ects
трябва магистър
аз попитах, защо ги смятате веднага 5г- може да не се кара веднага , или дори- да не знае какво точно иска за магистър
още повече, има специалности със задължителен стаж- в Бг наистина не знам как е, но примерно правото
за да имаш достъп до държавен изпит ,и до ордена на адвокатите - 18 месеца стаж след 1ва степен240 ects
В някои европейски държави продължава да има директни магистратури. Племеницата ми е приета математика в университета в Хелзинки. След три години ще е бакалавър, но програмата и е 5 години и излиза с магистърска степен. В Канада мисля, че няма, но не съм проверявала навсякъде. Зная, че фармация може да кандидатстваш след 2 години бакалавър, а право след третата година (при общо четири).
има и директни магистри, има и отделни тук
но , според мен , ако не е някаква много специфична специалност ( архитектура, медицина...), взимане на степените отделно, дава възможност да премислиш какво наистина искаш - във всеки момент могат да се появят нови възможности и идеи
но , според мен , ако не е някаква много специфична специалност ( архитектура, медицина...), взимане на степените отделно, дава възможност да премислиш какво наистина искаш - във всеки момент могат да се появят нови възможности и идеи
има и директни магистри, има и отделни тук
но , според мен , ако не е някаква много специфична специалност ( архитектура, медицина...), взимане на степените отделно, дава възможност да премислиш какво наистина искаш - във всеки момент могат да се появят нови възможности и идеи
но , според мен , ако не е някаква много специфична специалност ( архитектура, медицина...), взимане на степените отделно, дава възможност да премислиш какво наистина искаш - във всеки момент могат да се появят нови възможности и идеи
След това може директно да кандидатстват в професионални програми
Имам почти 17-годишен син, който ще лети от догодина. Желанието му да бъде военен пилот от американските ВВС е нещо, което колкото и да се страхувам, не мога да не подкрепя.
Опитвах да го насоча към медицина (имаше известни колебания), но иска да лети и ще лети. Опита за известно време програмиране, но каза, че не е неговото. Просто го подкрепям, Господ да ги пази!
Опитвах да го насоча към медицина (имаше известни колебания), но иска да лети и ще лети. Опита за известно време програмиране, но каза, че не е неговото. Просто го подкрепям, Господ да ги пази!
Като чета,мисля че тук някои съфорумки биха я подкрепили... 
Имам почти 17-годишен син, който ще лети от догодина. Желанието му да бъде военен пилот от американските ВВС е нещо, което колкото и да се страхувам, не мога да не подкрепя.
Опитвах да го насоча към медицина (имаше известни колебания), но иска да лети и ще лети. Опита за известно време програмиране, но каза, че не е неговото. Просто го подкрепям, Господ да ги пази!
Опитвах да го насоча към медицина (имаше известни колебания), но иска да лети и ще лети. Опита за известно време програмиране, но каза, че не е неговото. Просто го подкрепям, Господ да ги пази!
Като чета,мисля че тук някои съфорумки биха я подкрепили... Нормален човешки страх изпитвам, предполагам всяка майка би го изпитвала. Професията не е никак лека, отделно немалките нива на радиация, невъзможността да си видиш детето с месеци. Живеем във времена на войни, винаги е възможно да бъде изпратен на мисия, защото ще бъде обвързан с договор.
Ако се опитвате да прокарате ирония - недейте.
Дали ще е желан от много момичета е спорен въпрос 😀. Предполагам.
Между другото има много млади дами, военни пилоти и са прелестни, че покрай него следя…
Един път се возих с България Еър с наше момиче, граждански пилот - беше вързала русата си коса на плитки и с униформата беше такъв красив бонбон 😍, чудна!
За финансовия стабилитет - да, от първата година в академията ще получава добра заплата, отделно имат добри бенефити и всякакви екстри. По-натам са чудесно платени, пенсионират рано, но винаги можеш да останеш в авиацията или да преминеш към гражданска авиация.
Говорих му, че винаги може да се прибере, или да се намери някаква възможност, тъй като българските военни пилоти ги пращат в американските военни бази за обучения, предвид чаканите F-16.
Да действа, както прецени. Светът е малък. Докато ме има, а и след това ще съм до него. Моята задача е да се тревожа.
Между другото има много млади дами, военни пилоти и са прелестни, че покрай него следя…
Един път се возих с България Еър с наше момиче, граждански пилот - беше вързала русата си коса на плитки и с униформата беше такъв красив бонбон 😍, чудна!
За финансовия стабилитет - да, от първата година в академията ще получава добра заплата, отделно имат добри бенефити и всякакви екстри. По-натам са чудесно платени, пенсионират рано, но винаги можеш да останеш в авиацията или да преминеш към гражданска авиация.
Говорих му, че винаги може да се прибере, или да се намери някаква възможност, тъй като българските военни пилоти ги пращат в американските военни бази за обучения, предвид чаканите F-16.
Да действа, както прецени. Светът е малък. Докато ме има, а и след това ще съм до него. Моята задача е да се тревожа.
Тези от вас, които са живяли винаги в България, но имат деца в чужбина ..
Скрит текст:
сигурно са се сблъскали с това, с което с сблъскват и моите родители. Едното е, че с възрастта осъзнават колко е трудно да се виждаш с децата веднъж на година, на две или три. Затова и напълно разбирам хората, които не искат децата им да емигрират. Другото е връзката със евентуално внуците. Някои от тези деца дори не говорят и български, разбират всичко, но се притесняват или не искат да говорят. Едно такова имам и аз. И това тежи на родителите ми, и е невъзможно да ги убедя че самото дете е такова. Но светът е такъв и такива неща ще се случват.
За професията - не искам да работят нещо, което ще ги държи под стрес. Ужасно нещо е да отиваш с отвращение на работното си място, и да се прибираш със скъсани нерви. Верно е и друго обаче - повече от 50 % зависи от това, с кого ще работиш и какъв е шефът ти. На първото си работно място в чужбина, това което ме изнедада най-много беше, че шефът ми дойде сутринта със работните дрехи. Предприятие. И лично ми показа какво ще работя и какво се очаква от мен да върша. След една седмица, пак със работните дерхи ме закара в банката за да ми отвори сметка, по която да превежда заплатата ми. Но в момента, в който влезе в банката един от служителите дойде "Добро утро мистър Харис. Заповядайте". Две неща, с които човека ми се издигна в очите. Може би защото не бях виждал подобно отношение в България.
Съжалявам, че се отлконих от темата.
За професията - не искам да работят нещо, което ще ги държи под стрес. Ужасно нещо е да отиваш с отвращение на работното си място, и да се прибираш със скъсани нерви. Верно е и друго обаче - повече от 50 % зависи от това, с кого ще работиш и какъв е шефът ти. На първото си работно място в чужбина, това което ме изнедада най-много беше, че шефът ми дойде сутринта със работните дрехи. Предприятие. И лично ми показа какво ще работя и какво се очаква от мен да върша. След една седмица, пак със работните дерхи ме закара в банката за да ми отвори сметка, по която да превежда заплатата ми. Но в момента, в който влезе в банката един от служителите дойде "Добро утро мистър Харис. Заповядайте". Две неща, с които човека ми се издигна в очите. Може би защото не бях виждал подобно отношение в България.
Съжалявам, че се отлконих от темата.
...
проблемът с бабите и внуците много голям, дори внуците да говорят български
само че, те говорят ежедневен български
и се получава невъзможно, да комуникират на бг в друг контекст
а дядовците и бабите, или трябва да са широко скроени, или...се сърдят
Скрит текст:
миналата зима , моите родители, се засегнаха по този начин
децата бяха попаднали в някаква ситуация в училище, и многословно и много разпалено ни обясняваха- естествено с над 99% португалски..
помъчиха се, ...после пак...накрая си разказаха всичко на португалски
няма как да си кривя душата- остана ми горчив привкус, защото ние си говорим вкъщи само на български, и в самия разговор, можеше да се следи смисъла, а и аз преведох, но възрастните са и малко...инати..
децата бяха попаднали в някаква ситуация в училище, и многословно и много разпалено ни обясняваха- естествено с над 99% португалски..
помъчиха се, ...после пак...накрая си разказаха всичко на португалски
няма как да си кривя душата- остана ми горчив привкус, защото ние си говорим вкъщи само на български, и в самия разговор, можеше да се следи смисъла, а и аз преведох, но възрастните са и малко...инати..
Един родител не би трябвало да определя какво да прави детето му и да се меси, това е ако щеш съдба, житейски път. И на мен не би ми допадвала работа с мъртви хора, но пък все някой трябва да го прави, а и явно щом това някой е избрал, очевидно му харесва. Корейшио е много готин, хубав филм, но е хубаво, че тези деца ги водят за да видят, че живота не е филм и ако някое от тях реши да се занимава с това, значи му е призвание и по-добре така, отколкото да започне, да се плати ако щеш обучението и този млад човек да осъзнае, че май филма е доста "розов", но действителността е друга.