Хайде на театър - 12

  • 50 482
  • 780
  •   1
Отговори
# 120
  • София
  • Мнения: 2 611
Аз пък много го харесах Петък вечер, Неделя сутрин също.

# 121
  • Мнения: 118
Аз пък много го харесах Петък вечер, Неделя сутрин също.

И на мен ми хареса Петък вечер, а Неделя сутрин още повече.

# 122
  • Мнения: 1 517
Учудвам се, че за "Петък вечер" има положителни оценки.
Това е най-елементарната, скучна и слаба откъм актьорски качества постановка, на която някога съм била.

# 123
  • Мнения: 118
Учудвам се, че за "Петък вечер" има положителни оценки.
Това е най-елементарната, скучна и слаба откъм актьорски качества постановка, на която някога съм била.

Павел Иванов се справя доста добре. Това е стенд-ап все пак.

Не само като Венецианския търговец.

# 124
  • София
  • Мнения: 25 924
Аз мога да я опиша само с думата простотия. Харесвам стендъп, но за мен това недоразумение няма нищо общо с това. 😃 Единственеят, който г.д ми хареса там е Пъдев, а пък Буков буквално ми изглеждаше като човек, който случайно се е озовал там.
Разбира се за всеки влак си има пътници, иначе нямаше да продължават да го играят, но за мен това наистина е една от малкото постановки, за която нищо добро не мога да кажа.

# 125
  • София
  • Мнения: 10 655
Аз визирах, нещо с екзистенциална проблематика..., или нааай-много траги-комедия, с основни персонажи - мъж/е.😁

Пп. Далеч съм от бг стендъпа.

# 126
  • Мнения: 3 428
В Грабо има билети за Prima Fascie и за спектаклите от София Моно в парка на Военна академия, ако някой се интересува.

# 127
  • София
  • Мнения: 7 582
Аз визирах, нещо с екзистенциална проблематика..., или нааай-много траги-комедия, с основни персонажи - мъж/е.😁

Пп. Далеч съм от бг стендъпа.
Иди на Моби Дик Simple Smile
Всичко изброено има.

# 128
  • Мнения: 484
Споделям мнение за премиерния спектакъл "Само ние, момичета!" на режисьора Валентин Ганев в Сълза и смях.
Приятно представление, макар и една идея дълго за мен (около 2 часа). Определено е по-ориентирано за дами 35 години плюс, мъж не бих завела на такова представление.
Става дума за пет приятелки от млади, покрай отбора им по плуване, събиращи се всяка година през август за един уикенд да се повеселят и споделят мъките си в живота. Всяка със своите перипетии - коя с кофти мъж и деца, коя без мъж, коя с проблематични отношения с мъжете и т.н. Теми, които са познати на всички ни. Виждаме различни периоди от техния живот и какво вълнува всяка съответно по това време.
Актрисите са добри, не съм видяла някакво супер преиграване. Представлението не е някаква халтура, не е такова, на което масовата публика да се скъсва от смях. Има и смешни моменти, има и по-разчувстващи. От всичко по малко. Така че бих го препоръчала. Отидете с приятелки или с майка си, вярвам че ще ви хареса. Blush
*Уточнявам, че премиерата е утре, аз днес успях да присъствам на предпремиерата.

# 129
  • Мнения: 3 428
И на мен така ми се стори, като четох описанието. Мъжът ми малко ми се обиди, като му казах, че съм взела билети за мен и приятелки. Нямам търпение за утре.

# 130
  • Мнения: 2 933
Подарявам електронен билет за премиерата на "Само ние, момичета!".

# 131
  • София
  • Мнения: 5 454
Прочетох за откриването на малкия сезон с Ицхак Финци и много съжалявам, че не успяхме.

И аз ужасно съжалявам. Попаднах на кратко видео, силно се надявам някъде да се появи записа на цялото събитие.

# 132
  • Мнения: 5 913
А аз съжалявам, че изпуснах пиесите на Пинтер, защото все ми се искаше да изгледам и още нещо негово след "Любовникът", но уви. Обаче днес в Сфумато гледах пиесата "При закрити врати" на Сартр. Прекрасна игра и на четиримата младежи, много ми хареса. Дълбочина, екзистенциализъм и талант, както и много добър английски език на актьорите (имаше и субтитри). Според мен постановката с леко изглаждане и доизпипване на малките детайли е абсолютно достойна да бъде поставена във всеки един театър. Simple Smile Браво! Hands Clap

# 133
  • Мнения: 193
Гледах "Оскар и розовата дама" в Театър 199. Постановката е по новелата на Ерик-Еманюел Шмит. Историята е за 10-годишно момче, което е болно от левкимия и е в болница, където си общува с розовата дама, която му помага по-лесно да приеме състоянието си и го учи как да изживее по-пълноценно дните си. В ролята на момчето е Радина Боршош, а на розовата дама - Мария Стефанова. Постановката не успя по никакъв начин да ми въздейства. Не мога да кажа, че беше лоша, но просто в един момент се усещах, че ми е скучно и чакам просто края ѝ. В залата беше и дискомфортно от климатиците, които бяха пуснали. Първо, на доста хора им духаше и по време на постановката се местеха по-назад в залата. Второ - от звука им не се чуваше добре на по-задните редове. Към 40-тата минута, след поредните двама души, които се преместиха, най-накрая се усетиха да ги изключат. Може би и това допринесе за преживяването ми. На приятелката ми пък горе-долу ѝ хареса, но каза, че според нея текстът е пълен с доста клишета - от рода на това, че трябва да ценим живота и т.н., които по принцип се срещат, когато една от основните теми е за смъртта. Мария Стефанова е невероятна, играе чудесно за годините си.

Последна редакция: вт, 09 юли 2024, 17:02 от Hrisi_S

# 134
  • Мнения: 118
Гледах "Оскар и розовата дама" в Театър 199. Постановката е по новелата на Ерик-Еманюел Шмит. Историята е за 10-годишно момче, което е болно от левкимия и е в болница, където си общува с розовата дама, която му помага по-лесно да приеме състоянието си и го учи как да изживее по-пълноценно дните си. В ролята на момчето е Радина Боршош, а на розовата дама - Мария Стефанова. Постановката не успя по никакъв начин да ми въздейства. Не мога да кажа, че беше лоша, но просто е един момент се усещах, че ми е скучно и чакам просто края ѝ. В залата имаше и дискомфорт от климатиците, които бяха пуснали. Първо, на доста хора им духаше и по време на постановката и се местеха по-назад в залата. Второ - от звука им не се чуваше добре на по-задните редове. Към 40-тата минута, след поредните двама души, които се преместиха, най-накрая се усетиха да ги изключат. Може би и това допринесе за преживяването ми. На приятелката ми пък горе-долу ѝ хареса, но каза, че според нея текстът е пълен с доста клишета - от рода на това, че трябва да ценим живота и т.н., които по принцип се срещат, когато една от основните теми е за смъртта. Мария Стефанова е невероятна, играе чудесно за годините си.

Като сложим и това, че Радина Боршош е пълно дърво.....

Общи условия

Активация на акаунт