Операция на миома-9

Не знам как сте раждала, но отворената операция при мен, без да съм го изпитала, мисля, че е много по-лека от секцио (такива мнения бях чела от жени, които са имали и секцио, и миомектомия). Хората, като ме видят, не вярват, че съм оперирана. На 13-та страница съм описала подробно преживяването, само 2-рия ден след операцията бях дроб. Бъдете спокойна и вземете информирано решение. При мен имаше миома, която нарастна за 4-5 години до 11 см, а сега се видя и 2-ра, пораснала от октомври насам. Когато са отворили, са видяли още. Въпросът е, че големи миоми и повече от 1 миома, са предпоставка да излязат пак. Така че трябва да се подбере най-правилният момент, ако ще се оперирате (ако изобщо е възможно да се каже кога е тоя момент) - не може човек да се оперира всяка година. Принципно външните миоми уж не пречат за забременяване и има жени, които са били бременни, със 7 см, че и по-големи миоми (май предимно в чужбина) и са износили. Но има и такива, при които е пречела и за забременяване, и за бременността.

Да уточня още нещо с момичетата минали вече през операцията...трябва ли да си свалям, преди да постъпя в болницата, всички джунджурии, които нося по себе си - обеци, пръстени, гривни, повечето от тях изобщо несваляни от години...?

О, да, забравих да кажа - всичко. Аз имам само една гривна с червен конец, за сметка на това имам обица на пъпа и на хрущяла на ухото - всичко махнах. В интерес на истината, ми каза момиче от стаята, не съм питала някой в отделението.

На мен никой не ми каза предварително нищо, но махнах всичко, освен една гривна от конец.
Бях махнала и гел лака от ноктите за мое спокойствие, но май не е задължително.

Ох, голямо махане ще е при мен тогава...само на главата имам 7 бр обеци, ама щом трябва

Момичета, при операция, независимо каква, искат всичко да се махне - обеци, пръстени и др. По-добре си ги махнете предварително, по-удобно е, а и не се налага да ги оставяте на съхранение по време на операцията. Също не трябва да имате никакъв лак на ноктите, защото пулсоксиметърът не работи, ако има лак, а може да е необходимо да мерят. Дори и да не ви оперират, е добре в болница да нямате лак на ноктите.

aya_2012, за операцията не е проблем, че не се знае какви са ти алергените.  Трябва да ти напишат няколко различни упойки, които смятат да използват при операцията. После, при консултацията с алерголог, ти правят тестове точно към тези упойки и от тях се избират такива, към които не си алергична. Има протокол, прави се подготовка, пиеш известно време антихистаминови лекарства, преди самата операция слагат и урбазон. Така, че се вземат всички мерки, за да не направиш алергична реакция.
Аз съм с мног тежка алергия, вкл. медикаментозна  и към упойки. Наложи се да ми правят рискова операция по спешност - тромбектомия и нямаше време нито за подготовка с антихистамини, нито за консултация с алерголо. Случайно месец преди това бях правила тест за упойки, които узползват стоматолозите. Хирургът доста време обсъжда с анестезиолога, подбраха упойките, сложиха ми урбазон и нямах алергични проблеми.
Така, че бъди спокойна, винаги подхождат много внимателно с алергични пациенти.

Колкото до операция, преди година оперираха миома на дъщеря ми - 8 см, с лапароскопска операция. Порастна бързо за 2 години. Тя се колебаеше дълго време, въпреки, че всички АГ хирурзи й казваха, че трябва да я оперира. Беше ми трудно да я убедя. След операцията, хирургът ми каза, че единственото сложно нещо при операцията, е било да  извадят лапароскопски тази голяма миома. Преди това каза, че мисли, ще успее с лапароскопска операция. Предполагам, че големите миоми ги махат с отворена операция, защото е трудно с лапароскопия. Според мен, с лапароскопска е за предпочитане по много причини. Затова преценявай и от тази гледна точка.

Момичета, бързо възстановяване на всички!

Има значение не само размерът, а и местоположението, също дали е на широка основа или "на краче". Моята беше 11 см и докторът каза, че може и лапароскопски, но ще стане дълга операция, защото се раздробява и се вади парче по парче. В много отношения лапроскопията е за предпочитане,  особено по отношение на сраствания. Но при отворената операция, има възможност да се огледа матката, при мен се виждаха 2 възела, а са махнати 5. Бях заедно с момиче с лапароскопия, но не за миоми - тя се чувстваше по-зле, болеше я, ходеше приведена. Аз не съм взимала обезболяващи и след 2-рия следооперативен ден бях супер. В интерес на истината, разрезът ми е малък, добре съм, възстановявам се много бързо, мисля, че основно се дължи на уменията на хирурга и че беше отворена операцията, защото ако трябваше да раздроби и толкова пъти да се вадят парчета, си мисля, че щеше да е по-тегаво. Но това стана, защото я изтървах до тея размери, съветваха ме на 6 см да я махна, но аз се заинатих и не направих консултация.
За лака за нокти не са педантични, момиче от стаята беше с гел лак на ръцете, аз бях с безцветен лак на краката.

anmasu Вие при кой доктор се оперирахте и в кой град?  Аз още не си запазих час при хирург, че в момента имам други  ангажименти. Но при първа възможност ще ходя, защото като Ви чета, че бързо растат много ме е страх. Мисля си ако по някакъв начин си нормализираме хормоните и след операцията може ли до менопауза  да не се появят отново? Аз съм на 37 г.

По същия начин съм  и аз ,на 3.12 ми беше отворената операция и доста бързо и добре се възстанових,като болка е имало само в началото при ставане  и лягане  но лека.Затова моят съвет е да не се отлага и чака да стават много големи и в много случаи се налага и махане на матката.

aya_2012, изобщо не се знае дали ще расте, може да се задържи в едни размери. И не може да се каже дали и кога пак ще излязат, ако излязат. Но наистина, както опитът на Sty показва, така и моят, а и на други жени, че трябва да се консултираш и ако решиш да не се оперираш веднага, то да я следиш, ако трябва дори на месец - два или на колкото ти каже докторът, за да не изпуснеш момента за лапаро (иначе аз не съжалявам, че съм с отворена операция). От това, което съм изчела, миома над 10 см и повече от една миома, са предпоставка да се появят пак (вижте и статията на National Geographic - Uterine fibroids).
Много жени тук са писали, че с години не са им нарастнали. Аз съм прочела всичките 9 теми тук и преобладават мненията, че когато се види миома, то тя е за операция, независимо, че може да е малка и да не прави проблеми. А от това, което чета в постове на жени в чужбина, не ги насочват веднага за операция. Не знам кое е по-доброто, защото миомите не са разгадани напълно - например моята миома беше външна (субсерозна, извън кухината на матката) и от това, което се знае, тези миоми не пречат на забременяване, защото не са в  лигавицата на матката, но още от 2-3 см ми казват да се оперирам, а като беше 5-6 см и питах дали ще ми пречи на бременност, гинекологът ми отговори: "едва ли ще може да забременееш с тая миома". Моята миома нарастна така:
2021 г. - съмнение за възел;
2022 г. - 2-3 см миома;
2023 г. - 5-6 см миома;
2024 г. - 10-11 см миома;
В интерес на истината, като разбрах, че е вече толкова голяма, започнах да се храня по-добре, да тренирам ежедневно, да пия билки и зелен чай на таблетка. И от юли до операцията, големият възел не нарастна, нооо в деня на приема в болницата се видя нова миома 3-4 см, която я нямаше октомври. И аз съм на 36 г., не съм раждала и засега не планувам бременност, което не е добре. Първо, защото съм си така и така вече на години, второ, защото може да излязат пак и най-доброто е да забременея преди да са се появили и/или нарастнали.
Мен ме оперира д-р Танчев, онкогинеколог в град София.

Бихте ли споделили, ако сте попадали на информация за храни, които са добре да се избягват и съответно добре да се консумират? 😊
Също така, ако могат да споделят жените с отворени операции какъв спорт/занимавие практикуват?

Може да не държат, но ако се наложи да проверят сатурацията, пулсоксиметърът няма да работи, ако си с лак на ноктите. А това няма да е най-добрият момент да бързат и да търсят с какво да чистят ноктите на пациента.

Заради дъщеря ми бях попаднала на сайт на бг хирург. Пишеше, че миомите до 4 см се следят, над 4 см се оперират.

И при лапароскопия могат да огледат дали има други миоми. Болката при лапароскопските е от газа, с който надуват в корема и който в края на операцията изкарват. Но от него все пак остава в корема, бързо минава, поне при дъщеря ми.

Alesanas, храни, като превенция от ново израстване на миоми ли? Намерих проучвания, че зеленият чай намалява размерът на миомите (аз пих на таблетка, изпих 2 опаковки от 2 различни производителя). Не ми беше намаляла май, но не беше и нарастнала, обаче пък имах нова, нарастнала до 3-4 см за 3 месеца. Имаше дами тук, на които е изписвано лекарство с активната съставка на зеления чай - EGCG и другите полифеноли, които съдържа. Бях чела и за куркума, та и куркума ядях.
В темите тук намерих супер ценна информация за естрогеновата доминантност, включително за книгата "Estrogeneration - How Estrogenics Make You Fat, Sick and Infertile" и разни други книги. Та, дамите обсъждаха, че трябва да се изключат или намалят преработени храни, храни богати на бяла захар, месото. Да се набляга на плодове и зеленчуци, и пресни храни, като цяло. Да не се ползва пластмаса; да не се консумират и ползват храни, козметика и препарати, богата на фталати; да се ползва филтрирана вода, дори и за готвене и къпане; да не се ползва козметика и препарати с изкуствени аромати - от парфюми и лосиони до перилни препарати. На мен ми е трудно да спазвам стриктно всичко, а и мисля, че и стресът от стриктното спазване, също няма да е полезен.
 Другото, което намерих, е една американска лекарка, която разпространява идеята за фастинг. Под едно от видеата и', една жена беше писала, че е намалила/стопила миомите (то аз покрай този коментар попаднах на тази докторка). Книга на авторката е преведена и на български - "Лечебно гладуване за жени", д-р Минди Пелц.
 А иначе, ако питаш за постопертивен режим, не пазя особен режим, още не съм яла бобови, но вече мисля да си хапвам.
Преди операцията ходех почти ежедневно, от юли насам, на кросфит (което мисля, че много ми помогна за следоперативния период) - доста сериозна тренировка е, но аз си се движех с моето темпо и възможности (а и все пак бях с хемоглобин, който не ми е присъщ - 112, при положение, че принципно съм с около 136). Мисля, че имам силна коремна стена, а и това, че се чувствам добре, ме кара да не съм много предпазлива - бутам, вдигам, нося. Днес вече ми се ходи на тренировка, но все пак мисля, че е рано и ще си тренирам вкъщи, а и да поразмине грипът, защото мисля, че съм се заразявала от залата. Вече карах велоергометъра, ходя пеша, чистя вкъщи и колата. Гледам да се разтягам, съчетавам го с вендузи (които слагам на около 2 см от операцията) и масаж.
Аз съм изчела много за миомите, както казах - всички теми тук, но и много чуждестранни източници, само на английски език обаче. И това, което разбрах е, че ако не създава проблем (кръвоизливи, болки, притискане на органи, възпрепятстване на бременност), ако не нараства бързо, ако не се съмняват за злокачественост (в много редки случаи), може да се наблюдава и до 6-7 см ( а сигурно и до повече). Но първо - може да бъде непредсказуема - както не е създавала проблем, да започне и второ - да нарастне и да пречи по време на бременност, и без да бъдат сигурни специалистите, да бъде и повод за аборт (от това, което чета, нарастват най-много през 1-вото тримесечие, а след раждане, може както да намалеят, така и пак да нарастнат и да създават проблеми).

Момичета...още един доста глупав въпрос, но съм се запритеснила нещо - кажете дали тази тръба, която ти вкарват в устата по време на операцията я усещаш по някакъв начин. Не говоря за след операцията, разбрах, че тогава има дразнене и т.н и съм се снабдила с лукчета за смукане. Говоря за времето, когато тя е поставена в устата ти. Аз имам силен рефлекс за повръщане, доста неприятни са ми например лекарските прегледи, когато ме гледат за зачервено гърло и не знам дали ще се справя с тази тръба. Извинявам се, първа операция ще ми е, първа обща анестезия и мисля детайлно за всичко. Благодаря и бързо възстановяване на всички момичета!

Неее, то ако имаш усет, ще усещаш и операцията вероятно. При пълната упойка, не си в съзнание, нямаш усет за нищо. Като отидеш в операционната, където персоналът е супер мил, се прехвърляш от едно легло на друго. Слагат ти абокат и апарат за кръвно, започват да вливат нещо и казват, че може да  започнеш да се замайваш. Замайването трае секунди и ми е последният спомен преди операцията. После вече усещах разбуждането при отиване към стаята, но продължих да съм в унес. Аз имам много силен рефлекс за повръщане, реагирам някой път и като си натисна езика или по-задно разположените зъби с четката за зъби. То всеки се страхува, даже да е претърпявал операция, но когато не е, още повече. Аз съм имала една лапароскопия и пълна упойка, но пак се притеснявах. Мен ме беше страх, че ще ме боли много и че няма да изтърпя болката - няма такова нещо. Не мога да кажа, че няма никаква болка, но е лека, даже е по-скоро придърпване. Болката е, когато се закашляш, заради тръбата, аз кашлях около седмица, но в края на седмицата, вече си кашлях относително спокойно. Не е и някаква бясна кашлица, а просто прочистване на гърлото, гледайте да си имате вода около Вас, за да не Ви задавя покашлянето. Аз не взимах болкоуспокоителни, но ще дадат, ако имате нужда. От първия момент, в който може да се въртите в леглото, започнете да се въртите и да спите и на двете страни. Аз започнах да се въртя леко още в реанимация, че ми стана неудобно да лежа само по гръб. Неприятно е ставането от леглото и движението в началото, но това е за 2-3 дни, даже ден-два. Притеснявах се как ще седна на тоалетната, но нямах проблем. После се притеснявах как ще стане изхождането по голяма нужда, също не беше проблем, но след едно кафе с мляко и канела. Наистина няма как да Ви успокоя, колкото и да ми се иска, но като мине, ще видите, че не е страшно. При Вас, след като се маха матка, ще трябва да се пазите повече вероятно, но Вие си разпитайте. Майка ми беше с колан 3-4 месеца, но тя е оперирана на друго място, пълничка е, махнати са матка, яйчници и шийка.