Операция на миома-9

aja_2012, може ли да споделите при кой лекар в "Сърце и мозък" се оперирахте и колко Ви струваше операцията? Чакахте ли много за час?

Оперирах се при Александър Любенов. Като не съм чакала много, първо ходих на преглед при него и след като се реших за операция (след около 1 м) му се обадих по телефона и той ми даде час за след около 2 седмици, тук имаше и значение датата на следващият ми цикъл. Цената на операцията беше 1250 лв.

Здравейте, откриха ми миома, която е 6-7 см и казаха, че трябва да се махне. Аз съм на 50 години съм. 1 раждане, секцио.

Бях на преглед при Д-р Александър Любенов в кабинет в София на клиника "Сърце и мозък", самата клиника е в Плевен и там се извършват операциите.

Докторът препоръча лапароскопска опрерация за премахване на миомата и каза, че може да е СЪС или БЕЗ премахмане на матката. Попитах той какво препоръчва за матката и отговорът му бе СЪС премахване, предвид това, че първо няма да раждам повече, и второ да си спестя бъдещи възможни проблеми, рак на шийката и тн, разказа ми че често при тези операции откриват и ендометриоза, а аз това съм го чувала като възможност при мой преглед преди много години (после не са ми казвали).

Имам 3 основни въпроса и ще съм много благодарна за мнения:

(1) Не знам какво да реша за матката... много се терзая по този въпрос. През годините хемоглобинът е падал малко под 120, но тази получих желязодефицитна анемия вероятно от миомата (съответно пих желязо). Имам обилен цикъл 10 дни, 5 от които много обилен. Разбрах, че ако ми махнат матката, няма да имам цикъл. Което си е плюс, но какви са минусите...

(2) Знам, че е много индивидуално, но колко време трае възстановяването? Аз имам едно секцио - възстановяването беше трудно. Питам защото на 11-ти Октомври съм на дългопланирано събитие, което не мога да отложа или да не присъствам. Ще съм половин ден права до 14 часа, после седнала в ресторант. Ако направя лапароскопията/хистеректомията между 15-20 септември, дали до 11 октомври ще съм се възстановила? Или да отложа операцията за след това. Отделно обилният цикъл се пада да е точно тогава на 11 октомври. Но първата гинеколожка, която ми откри миомата ми изписа примолут нор и ми каза схема как да го пия, така че да отложа цикъла с няколко дни за след 11-ти. Но ако направя операция преди това с премахване на матката, няма да имам нужда от примолут нор, но пък дали ще съм в кондиция на самото събитие... Може да отложа и самата операция за след 11-ти октомври, но не ми се иска, искам да го махна това чудо от себе си.

(3) Моля за мнение за д-р Любенов от Сърце и мозък. Останах с много добри впечатления от него при прегледа. Приятелка ме посъветва да не ходя от София до Плевен за операция, а да си намеря в София къде.

Не мога да помогна за въпрос 3, но на другите два ще отговоря подробно, тъй като аз бях ТОЧНО във вашето положение - миома с приблизително тези размери, сходни години, анемия и ужасен цикъл.

Подробно описание как мина моята лапароскопия и как се чувствах след това може да прочетете в първото мнение тук: https://www.bg-mamma.com/?topic=1460930

Минаха 3 години оттогава и мога да споделя как са нещата от перспективата на времето. Разбира се, моля да имате предвид, че моите усещания и последствия са си мои и не е задължително да стане така при вас

1 - Така е, ако си махнете матката, нямате цикъл. Не знам как да ви опиша колко е приятна тази свобода. Особено за мен, която не можеше да спи спокойно с този обилен цикъл и бях на тръни къде ще ми протече по дрехите. Случвало се е да изкарам среща в офиса полуседнала, за да не се притеснявам от размазване на стола. Няма планиране на отпуски, няма проблеми за морето, хващам багажа, тръгвам Анемията ми изчезна и имам много повече енергия. Евентуалните минуси:
 - единственият минус, който аз усетих е, че някак леко се разместиха моите черва и в много редки моменти усещам едно придърпване. Четох онлайн, че това вероятно са сраствания, но гинеколожката ми каза, че няма как да се видят, освен ако не се наложи нова операция. На мен ИЗОБЩО не ми пречи, честно казано просто се чудех дали нямам някакъв проблем на червата, обаче имайте предвид, че преди известно време, пак в тази тема четох мнение на една потребителка, която пишеше за доста по-сериозни неприятни усещания. Доколкото помня беше ходила на гинеколог, беше правила колоноскопия и т.н и нищо й няма на другите органи, явно при нея е срастнало по-неприятно и има болки от това. Все пак, чела съм само един такъв случай, така че сигурно е рядко явление.
- друг минус, за който съм чела е, че може леко да ви се смъкне пикочният мехур, след като няма матка там (между другото това може да стане и при раждане). Някои доктори слагат някакво платнище, моят каза, че не го препоръчва, та може да поразпитате по въпроса. Аз си имам проблеми с цистит от преди това и не мога да преценя дали нещо се е влошило, заради миомата или просто си имам стандартните кризи чат-пат.
- някои потребители твърдяха, че може да се напълнее, след премахване, но при мен няма подобно нещо. ВАЖНО е все пак дали ще ви махнат само матката или заедно с яйчниците. Първото е по-щадящо и на практика хормонално продължавате да имате месечни промени (болки в гърдите, болки в яйчниците), просто нищо не кърви. Аз си усещам все още овулацията по тези показатели. Ако ви махнат яйчниците вероятно ще влезете по-бързо в менопауза с всички последици от това.
- и да, може да ускорите менопаузата (макар че, ако запазите яйчниците, това е малко вероятно), която и без това няма да ни подмине. Аз съм на 48г, три години след операция, все още не съм в менопауза.

Аз лично не се сещам за други недостатъци, може някой да сподели нещо повече. С мен оперираха едно момиче, което веднъж вече е оперирано и миомите пак са се появили. Тя се ядосваше, че не е махнала матката при първата операция и сега се налага пак да я оперират. Честно срещан случай е да се върнат миомите, ако се запази матката (естествено, ако влезете в менопауза, това става малко вероятно, но аз бях на 45г и с потенциални още 5-10 години до нея, хич не ми се искаше да рискувам).

2 - Лично за мен, лапарото няма НИЩО общо със секциото 10 пъти по-леко ми се стори. Няма я тази режеща болка при ставане, няма го причерняването, дърпането, конците....Освен, че някакъв газ ви натиска тук-там ребрата, друго не се усеща особено. Обаче, както съм предупредила в моя пост, тялото все пак знае, че вътрешно е рязано. Имах една лека умора, липса на тонус, лека треска. Всичко отшумя напълно за 2 седмици (макар че докторът ми предлагаше 30 дни болничен). Според мен трябва да сте добре от 20ти септември до 11ти октомври, разбира се не трябва да вдигате нищо тежко, да спортувате и т.н ограничения. Надявам се да не сте точно вие карък да се чувствате зле след лапаро Ако много се притеснявате, отложете го за след събитието. Обикновено не е фатално да се почака месец-два.

Благодаря много, мила!!! Доста ми беше важно да прочета твоите изпитания. Аз съм страхлива и с нисък праг на болка. От доста време имам усещане за чуждо тяло, което не преминава дори след менструация, както беше преди. Имам болезнени пробождания и контракции 3-4 дни след приключване на менструацията, която е 10 дни при мен. Понякога болката при пробожданията е толкова силна, че се сковавам на място дори права стоя и не дишам - трае под 20 секунди, но на мен свят ми се извива. После преминава и аз го забравям. Дали това ще си отиде, заедно с миомата.

И моят случай ще е такъв - яйчниците остават, матката се премахва. Днес цял ден мисля и стигам до този извод - да я премахнат. Малко ме притесняват тези сраствания с червата, каквато съм всичкоусещаща ще е голям ужас за мен. Аз имам изтръпнала кожа на мястото на секциото, но придърпвания не усещам. Не зная дали това е срастване. Но рискът да не се премахне матката, и после да се появи пак проблем, ми се вижда много, много по-реален. Затова клона към това.

Дали има някакви мерки срещу срастванията и срещу спадане на пикочния мехур? - раздвижване, упражнерия, масажи или друго...

Четох наскоро една дама пак на 52-53 години са и премахнали матката при такъв проблем, при нея и се е отразило на психическото състояние. Много зле го изживавя - пише половин човек съм, не съм жена, вече съм невидима, вече съм ужасна. Моят мъж каза, че познавайки ме - това го притеснява. Аз мисля, че бих приела реалността без матка лесно. Но ме плашат евентуални усложнения, болки, неудобства. Много искам да мине и замине и да не го мисля. Ето това с червата ме притеснява, защото имам наследствена обремененост за рак на дебелото черво (заради което съм правила колоноскопии) и бих се притеснила много от размествания и усещания, особено ако не знаех, че може да е от срастване при премахване на матка.

Мисля, че от миомата ми се е поддул и корема повече от преди - възможно ли е да е така? И после да ми спадне?

Още веднъж благодаря за споделеното!

Моят корем беше започнал да става като на бременна в 4ти месец от тази миома (аз съм слаба и дребничка и беше видим). След махането, вече не е така.

Аз мисля, че срастванията нямат общо с рак и вие все така ще трябва да си внимавате, както предполагам и досега. Понеже ходих на гастроентеролог, човекът изрично разпита за фамилна обремененост и симптоми, както и на нашата възраст е вече задължително да се ходи на колоноскопия на всеки 5 години, при това развитие на медицината. Така че, вие там ще трябва да си спазвате всичко, което е и сега.
Все пак, съветвам ви да си споделите притесненията с лекаря и може би могат да внимават повече покрай червата, пикочния мехур, също може би това въпросно платнище е подходящо за вас. Обсъдете го непременно.

Колкото до психологичния фактор - както с всяка трудност в живота, така и тази зависи само от вас да преодолеете. В първия месец, признавам, и на мен са ми минавали мисли как вече съм загубила женственото, че може би не съм напълно жена сега и т.н. Обаче, като сложих на една страна позитивите и лесно ми мина Вие сама сте го казали - ужасен цикъл, болки, подут корем, анемия...и след операцията всичко изчезна. Че защо да е депресиран човек, като нещата са станали по-добре? Аз и без това не съм имала намерение да раждам повече. Виж, ако човек се е надявал на още деца, тогава е друго.

Здравейте, aramely! Моят случай е по-различен, а и NBM, както винаги, с много грижа и внимание е отговорила, прекрасна сте NBM (помня, че и на мен много помогнахте преди моята операция)! Аз съм на 36 г., оперирах се в началото на годината. Целият ми разказ е на 13 стр., може да го прочетете, защото може да Ви дойдат още въпроси. Бях с миома, която не исках да оперирам, до момента, в който не се видя, че е близо 11 см, а хемоглобинът ми беше паднал до 112 (винаги съм била с добри кръвни показатели). Не съм раждала, а и не съм още в менопауза, затова ми отстраниха само миомите (оказаха се повече от 1). Обаче майка ми също премина през хистеректомия, без запазване на яйчници, и четох много покрай нейната операция. Бях се поизплашила от това, което четях, но майка ми е много добре, Слава на Бога, не мисля, че има промяна в начина ѝ на живот или във физиката ѝ. Моята операция беше отворена по метода Пфаненщил. В деня на изписването мислех, че мога да вървя километри пеша, а за целия период след операцията, не ми се наложи да ползвам обезболяващо. Казвам го, защото много се притеснявах от 2 неща: 1.Че много ще ме боли (имала съм само лапароскопия преди тази операция);
2. Че ще се възстановявам продължително време и няма да съм във форма.
На 3-тата седмица след операцията започнах да работя, а работата ми е силова.
Относно анемията. Моят цикъл винаги е бил силен (2-3 дни от 8-9 дни съм със силен цикъл), но последната година се скъси -  стана на 28 дни, но пък по 10 дни, тоест съм имала около 20 чисти дни. В интерес на истината това си остана така и след операцията. Това, което ми направи впечатление е, че след операцията не ми назначиха да пия железен препарат, за което Ви съветвам да попитате, защото мен са ме изписали с 90 хемоглобин.

На консултация при д-р Любенов останах с впечатление, че така, както се прави роботизирано  няма голяма опасност от това изсипване и че дори няма нужда от голямо пазене, бързо се възстановяваш. Също ми препоръча оставяне на яйчници и премахване на останалото с оглед възрастта. Не съм отишла още, защото преди две години си правих емболизация и като, че ли започна да се усеща ефекта, но и билка пих. Имам подобрение спрямо преди, този месец нямах болки, имах само един по-обилен ден, всичко мина поносимо, но пак си остава страха.Понякога имам болки, нищо не смея да планирам  дългосрочно и ми идва на по-кратък интервал.Още не съм решила окончателно.

Мога да добавя против срастванията предлагат един гел, който се доплаща. Смятам че беше добро решение за мен да ми го сложат по време на операцията. Аз не успях да запазя матката, поради множество миоми и аденомиоза. На 49 г се оперирах, яйчниците ги запазих. След операцията се чувствах много дорбе, лека и освободена от товара на кръвоизливите. Няколко месеца след това обаче, съня ми се наруши страшно много. Почти две години от хистеректомията и все още не мога да спя както преди. Главоболието което си имах преди операцията, сега е още по-силно изразено.

divet, здравейте! Майка ми беше със страшни мигренозни кризи, през 2-3 седмици. Оказа се, че е от щитовидната жлеза, така че Ви съветвам да си изследвате хормоните на щитовидната - 5 или 6 са, като ендокринолог може да Ви даде направление за някои, ако не и за всички. Относно този гел, четох противоречиви мнения. Докторът, който ме оперира, също не ми го е предложил, а знае, че съм нераждала и срастванията са проблем.

Да добавя и че възрастта съвпада с пред-менопауза, където за съжаление са доста често-срещани различни проблеми, нямаши пряко отношение към операцията.
Проблемите със съня (заедно с топлите вълни) са един от най-често срещаните пред-менопауза симптоми, доколкото ми обясниха. Имам приятелки на моята възраст с такива оплаквания (без да са имали операция и проблеми). Има средства, които помагат, направете консултация с лекар. И аз се сдобих с друга пред-менопауза екстра, по-рядко срещан симптом, но консултацията с лекар много подобри ситуацията.

Разбира се, идеята за изследване на щитовидната жлеза, също е добра.

Ето най-често срещаните симптоми за пред-менопауза периода:
🔥 Топли вълни (горещи вълни) – внезапно усещане за топлина, често със зачервяване и изпотяване.

😴 Нарушения на съня – трудности с заспиването или често събуждане през нощта.

🩸 Нередовен цикъл – промени в продължителността, обилността или честотата на менструацията.

😡 Промени в настроението – раздразнителност, тревожност, депресивни епизоди.

🧠 Затруднена концентрация и „мозъчна мъгла“ – усещане за разсеяност, по-трудно запомняне.

💧 Вагинална сухота – може да доведе до дискомфорт или болка при интимен контакт.

🦴 Промени в костната плътност (дългосрочно) – риск от остеопороза.

💪 Намалена енергия и лесна умора.

⚖️ Промени в теглото и метаболизма – по-лесно натрупване на мазнини, особено в коремната област.

💇‍♀️ Косопад, изтъняване на косата или суха кожа.

❗ Симптомите варират – при някои жени са леки и почти незабележими, а при други – доста изразени и влияят върху качеството на живот.

Здравейте! Има ли някоя от вас с интрамурална миома (моята е на задна стена), която да сте премахнали и да сте запазили репродуктивните функции? При мен е все още малка, но лекарите ми казват, че ако порасне и се налага махане, след това не се знаело.. откриха ми я на 26г, когато беше 7-8мм, 4г по-късно вече е близо 30мм. Засега не ми създава проблеми, но много ме притиска психологически откъм време.

Моята е интрамурална към субсерозна. Откриха ми я на профилактичен преглед 2023 г., беше 3 и нещо см тогава. Някои лекари ме съветваха да я махна, а други - да родя поне едно дете и тогава. Сега съм бременна в 8 месец, миомата нарасна първите 3 месеца до близо 9 см., но не ми е създавала абсолютно никакви проблеми. Има някакъв вариант да се махне при секциото, но по-скоро не ме съветват.
Повечето лекари, с които съм се консултирала са на мнение, че при премахване на интрамурална миома може да се получат сраствания и да се увреди цялостта на матката… Все пак е в стената и трябва да се изреже цялата миома. Но твоята все още е мъничка, може би ще стане и лапароскопски, а тези операции са доста по-щадящи доколкото знам.

Благодаря D.T.sun. Мен ме съветват същите неща лекарите и имат същите опасения, ако се наложи да се маха. За момента не пречила на забременяване според всички, при които съм била. При бременност ми е ясно, че ще нарасне и евентуално след това, че може филмът с децата да приключи за мен, затова се надявам да стигна поне до една бременност преди да е станало късно. Иначе моята си е изцяло в стената, на хистероскопия не се вижда изобщо.
За евентуално секцио и при мен казаха, че би било много сложна и дълга операция, ако трябва да се маха и миомата, предвид, че е на задна стена. Явно има значение къде е точно е разположена.

Здравейте!

Включвам се в темата две седмици след отворена миомектомия при доц. Танчев в Токуда. Вашите мнения и истории ми бяха много полезни преди самата операция и за това оставям и моето тук.

Преди три години на профилактичен преглед ми откриха интрамурална миома, тогава около 3 см. За две години нарасна на 6 см. След 3д ехографско изследване се оказа,  че и деформира маточната стена, което ме накара въпреки страха от операция да се насоча към взимане на такова решение.
След няколко мнения на различни лекари в София за лапароскопско отстраняване, доц. Танчев беше единственият, който ми препоръча отворена коремна операция поради самото разположение на възела.

След прегледа при него насрочихме операцията за след две седмици. Не бих казала, че беше подробен в обясненията си какво да очаквам, но честно казано и аз не задавах много въпроси, просто вече знаех, че няма да ми се размине и ще се оставя в ръцете на опитен хирург.
В темата тук вече има подробно описано как протича и самият прием в Токуда, при мен не беше по-различно - регистрация, преглед, взимане на кръв и тест за алергия.
Денят на самата операция мина почти неусетно, бях в операционната в 9:00, а в 10:30 вече ме събудиха да кажат, че всичко е приключило. 24 часа в реанимация изкарах почти през цялото време в сън, чувствах се доста изморена, но не усещах болка. Доц. Танчев дойде, за да ме информира, че всъщност е отстранил 3 миоми - 5 см, 3 см. и 1 см.

Следващият ден вече не беше така приятен за съжаление, беше ми трудно да се изправя и не се получи от първия опит, стана ми лошо и ме накараха да лежа още 4-5 часа. След това с малко инат успях да стана и да направя няколко крачки, тогава махнаха и катетъра. Бях и с дрен, който усещах като нещо много неприятно, имаше опъване и дискомфорт.
Нещо, което не срещнах из форумите, а изпитах, бяха болките в червата, които продължиха почти 48 часа.
Слагаха ми свещички Волтарен, които сякаш обостряха болката, за това и след втората такава просто отказах. Болките започнаха да отшумяват, когато започна и изпускането на задържаните газове и след първия прием на храна.
В деня на изписването, след сваляне на превръзката се видя и огромна синина и подуване около разреза, мед. сестрата ме увери, че било нормално и щяло да отшуми. 
Така две седмици по-късно, след консултация с доц. Танчев и мазане с Хепароид, сините почти ги няма, подуването около разреза е съвсем леко и вече се движа свободно.

В общи линии, операцията минава бързо, болките се изтърпяват и остава хубавото усещане, че вече ги няма тези гадни миоми!

Успех на всички, бъдете здрави! 🍀