Операция на миома-9

Здравейте!

Включвам се в темата две седмици след отворена миомектомия при доц. Танчев в Токуда. Вашите мнения и истории ми бяха много полезни преди самата операция и за това оставям и моето тук.

Преди три години на профилактичен преглед ми откриха интрамурална миома, тогава около 3 см. За две години нарасна на 6 см. След 3д ехографско изследване се оказа,  че и деформира маточната стена, което ме накара въпреки страха от операция да се насоча към взимане на такова решение.
След няколко мнения на различни лекари в София за лапароскопско отстраняване, доц. Танчев беше единственият, който ми препоръча отворена коремна операция поради самото разположение на възела.

След прегледа при него насрочихме операцията за след две седмици. Не бих казала, че беше подробен в обясненията си какво да очаквам, но честно казано и аз не задавах много въпроси, просто вече знаех, че няма да ми се размине и ще се оставя в ръцете на опитен хирург.
В темата тук вече има подробно описано как протича и самият прием в Токуда, при мен не беше по-различно - регистрация, преглед, взимане на кръв и тест за алергия.
Денят на самата операция мина почти неусетно, бях в операционната в 9:00, а в 10:30 вече ме събудиха да кажат, че всичко е приключило. 24 часа в реанимация изкарах почти през цялото време в сън, чувствах се доста изморена, но не усещах болка. Доц. Танчев дойде, за да ме информира, че всъщност е отстранил 3 миоми - 5 см, 3 см. и 1 см.

Следващият ден вече не беше така приятен за съжаление, беше ми трудно да се изправя и не се получи от първия опит, стана ми лошо и ме накараха да лежа още 4-5 часа. След това с малко инат успях да стана и да направя няколко крачки, тогава махнаха и катетъра. Бях и с дрен, който усещах като нещо много неприятно, имаше опъване и дискомфорт.
Нещо, което не срещнах из форумите, а изпитах, бяха болките в червата, които продължиха почти 48 часа.
Слагаха ми свещички Волтарен, които сякаш обостряха болката, за това и след втората такава просто отказах. Болките започнаха да отшумяват, когато започна и изпускането на задържаните газове и след първия прием на храна.
В деня на изписването, след сваляне на превръзката се видя и огромна синина и подуване около разреза, мед. сестрата ме увери, че било нормално и щяло да отшуми. 
Така две седмици по-късно, след консултация с доц. Танчев и мазане с Хепароид, сините почти ги няма, подуването около разреза е съвсем леко и вече се движа свободно.

В общи линии, операцията минава бързо, болките се изтърпяват и остава хубавото усещане, че вече ги няма тези гадни миоми!

Успех на всички, бъдете здрави! 🍀

Здравейте!

Включвам се в темата две седмици след отворена миомектомия при доц. Танчев в Токуда. Вашите мнения и истории ми бяха много полезни преди самата операция и за това оставям и моето тук.

Преди три години на профилактичен преглед ми откриха интрамурална миома, тогава около 3 см. За две години нарасна на 6 см. След 3д ехографско изследване се оказа,  че и деформира маточната стена, което ме накара въпреки страха от операция да се насоча към взимане на такова решение.
След няколко мнения на различни лекари в София за лапароскопско отстраняване, доц. Танчев беше единственият, който ми препоръча отворена коремна операция поради самото разположение на възела.

След прегледа при него насрочихме операцията за след две седмици. Не бих казала, че беше подробен в обясненията си какво да очаквам, но честно казано и аз не задавах много въпроси, просто вече знаех, че няма да ми се размине и ще се оставя в ръцете на опитен хирург.
В темата тук вече има подробно описано как протича и самият прием в Токуда, при мен не беше по-различно - регистрация, преглед, взимане на кръв и тест за алергия.
Денят на самата операция мина почти неусетно, бях в операционната в 9:00, а в 10:30 вече ме събудиха да кажат, че всичко е приключило. 24 часа в реанимация изкарах почти през цялото време в сън, чувствах се доста изморена, но не усещах болка. Доц. Танчев дойде, за да ме информира, че всъщност е отстранил 3 миоми - 5 см, 3 см. и 1 см.

Следващият ден вече не беше така приятен за съжаление, беше ми трудно да се изправя и не се получи от първия опит, стана ми лошо и ме накараха да лежа още 4-5 часа. След това с малко инат успях да стана и да направя няколко крачки, тогава махнаха и катетъра. Бях и с дрен, който усещах като нещо много неприятно, имаше опъване и дискомфорт.
Нещо, което не срещнах из форумите, а изпитах, бяха болките в червата, които продължиха почти 48 часа.
Слагаха ми свещички Волтарен, които сякаш обостряха болката, за това и след втората такава просто отказах. Болките започнаха да отшумяват, когато започна и изпускането на задържаните газове и след първия прием на храна.
В деня на изписването, след сваляне на превръзката се видя и огромна синина и подуване около разреза, мед. сестрата ме увери, че било нормално и щяло да отшуми.  
Така две седмици по-късно, след консултация с доц. Танчев и мазане с Хепароид, сините почти ги няма, подуването около разреза е съвсем леко и вече се движа свободно.

В общи линии, операцията минава бързо, болките се изтърпяват и остава хубавото усещане, че вече ги няма тези гадни миоми!

Успех на всички, бъдете здрави! 🍀

Здравейте, сестра ми ще влиза в болница в понеделник - във Вита за лапароскопско премахване на няколко миоми. Най-голямата е 4 см по думите на лекаря.
Притеснява се, тук като бързо нарастват при нея и затова е предложил да се действа каро се премахнат. Тя не е раждала, на 30 г. е и има две конизации на марочнат шийка.
Притеснява се, че все още не е раждала и че според лекаря е предразположена да образува миоми и при повторна поява, което според него е сигурно може да се наложи да с е премахне матката.
Има ли други сред вас на такава възраст, които са се подложили на операция за премахване на миомите със запазване на матката и също така при въпросният д-е Нецов?
Върнах се назад в темата и май срещнах мнение на негова пациентка, но ще се радвам да пише още някоя дама с опит при него.
Тя е попитала дали трябва да пусне хормонални изследвания и да се води какво е положението там, но в казал, че няма такава необходимост и няма връзка хормоналното състояние с появата на миоми.
Може ли също някой да даде препоръка за гинеколог, който обръща внимание и на хормоните все пак за бъдещо проследяване евентуално.
Съветвах я все пак да чуе й още едно мнение преди да се подложи на операцията, но сякаш  е доста изплашена и бърза да се случат нещата скоро.
Искам да й дам кураж и да я успокоя някак, че не е толкова страшно и един ден и тя ще има дете, но доста според мен се е отчаяла, въпреки, че не го показва и не знам и аз как да подходя.