Операция на миома-9

Аз си мислех, че здравеопазването в чужбина е по на ниво, пък то да те изпишат 2 часа след като те събудят и да не ти сложат поне превръзка на раните. Ужас.

Ценното е организацията - от първия преглед до контролния след операцията всичко беше организирано от болницата и гинеколога ми там, който беше в контакт с личния ми лекар, за да не се налага аз нищо да правя, само получавам съобщения или обаждания  кога къде да отида и как да се подготвя. Също е напълно покрито от застраховката.
Иначе за болката и превръзките са си такива очакват да се оправяш почти с нищо, като ми вадиха мъдрец получих само парацетамол защото “болката е част от живота” и в дългосрочен план било по добре да изтърпиш отколкото да пиеш силни обезболяващи.

Накратко за дните след операцията - всичко е синьо около портовете, боли разреза откъдето е вадена миомата,  но като цяло се търпи с ибупрофен.

Здравейте. Аз съм на 35 години, раждала с цезарово сечение веднъж. След като родих, изпитвах нечовешки болки при полов акт и се откри възел. Повечето лекари казваха, че е малък и не е от него, но един каза, че това е причината, оперира ме  и всичко беше наред. 5 години по-късно имам възел 1,4 на 1,5см. Проблемът е, че е по предна стена и докосва пикочния мехур. След овулация, всички дни до менструация се будя с болки в пикочния мехур сутрин. Отделно, имам често позиви за уриниране дори при малко количество. Влязох за диагностична лапароскопия, защото подозирахме сраствания от предходни операции. Тъпото е, че след операцията докторът ми каза, че не е махнал възела, възли под 2см не се пипали, било по-опасно. Махнал сраствания по яйчника и към дебелото черво, били са големи. Обаче сега съм след овулация, болката е същата. Минаха 13 дни от операцията. И умирам от яд, че възелът не е махнат. Може да е малък, но може и някой нерв на мехура да докосва... Абсолютно всеки прегледал ме лекар казва ,че не е от него. А на Ямр пише, че притиска мехура краниално. Наистина не знам какво да правя. А не мога и пак да се оперирам и нов месец да ме няма на работа, отделно, че не искам толкова операции...

Здравейте! На мен, по епикриза, и от това, което ми каза докторът, са ми махани съвсем малки миоми, които са се видели на самата операция - някои са горени май. Ако искате, ще проверя и ще пиша. Моята най-голяма миома беше субсерозна, също по предна стена и притискаше мехура, но не съм имала дискомфорт.

Здравейте,
На 51 г. съм. През септември - на 12.09 - ми направиха лапароскопска миомектомия. Отстраниха само миома, матката е запазена. Възстановяването мина сравнително добре, но от около 1-2 месеца получавам пристъпи на много силна, остра, спастична болка ниско долу в корема.

Болката идва внезапно, не мога да дишам от нея. Пия Нурофен 200 мекa капсула и за 15-20 минути напълно минава. Ако не пия - е ужас. Това ми се случи вече няколко пъти. Има връзка с цикъла, около 15-20 ден след първия ден на менструацията, но веднъж се случи и на 5-я ден от цикъла. Последния път се появи веднага след изхождане. Имам рядко лек запек, понякога леко подуване.

Болката не е от едната страна, а ниско по средата. Нямам температура, няма необичайно течение. В перименопауза съм - имам безсъние, тревожност и редки топли вълни.

Лекар ми каза, че е възможно да са сраствания след операцията или овулаторна болка върху оперирана тъкан.

Въпросът ми е:
Имал ли е някой подобни силни, режещи болки месеци след миомектомия? Оказаха ли се сраствания и как се диагностицираха и лекуваха при вас?

Ще съм благодарна за реален опит.

Имах лека болка, заради която ходих на лекар. При мен се оказа от киста на яйчника, но понеже преди това бях разпитала chatgpt и ми беше казал, че може да е срастване, попитах лекарката как се диагностицират. Според нея става единствено с нова операция. Не можело да се видят с ехограф, така ми каза.
Може би е добре да се консултирате със специалист за някакво лапаро с камера, за да се огледа. При такава силна болка, не може просто да се остави така.

При мен ситуацията беше различна, но намирам нещо общо. Правиха ми абразио и след него получих ужасни болки, но само по време на цикъл през ден 2,3,4,и 5, придружена с обилни кръвоизливи и всичко се активираше след ходене до тоалетната по голяма нужда. Така и не се разбра от какво беше, но ме мъчи няколко години. Сега нещата влязоха малко в пътя и нямам вече такива кръвоизливи, болката е по-слаба и поносима. Според мен нещо е станало при абразиото, но какво така и никой не каза, дори смятаха,  че няма връзка, но аз съм нямала нито такава болка/като при раждане/, нито такъв цикъл преди това. Болката е свързана по някакъв начин с дебелото черво и може би с пикочния мехур, но там където я усещам няма миома, тя е от другата страна.
Доколкото разбрах при мен няма как да се е получило срастване.

Здравейте, пиша, за да вдъхна кураж на жените, които са изправени пред този здравословен дискомфорт и да споделя моя опит. Много мнения изчетох по въпроса и бях при различни доктори. В крайна сметка се реших на операция, макар че до последния момент не бях сигурна дали това е най - доброто решение и бях много изплашена. Операцията ми беше преди 5 дни и мина много добре. Беше отворена и са успяли да отстранят само миомата, която беше между 7.5 см. и 8.5 см.(различните лекари я измерваха различно). Махнали са и една малка миома около 1.5 см. От докторите, които обиколох, избрах този, който беше най - спокоен и не тръгна да ми обяснява, че миомата е много голяма, че трудно ще извадят само нея, колко е сериозен проблема, че може да е нещо злокачествено и т.н. Една от лекарките, при които бях ми обясняваше тези неща с един плачевен тон. Чудя се толкова ли се разстрои от моя случай или просто така стряска пациентите, за да се оперират възможно по - скоро при нея. Не я виня и тя ми помогна по някакъв начин за решението ми за операция.
Сега се чувствам много по - добре, радвам се, че се оперирах и се надявам всичко да е наред и занапред. Щастлива съм, че лекарят, които избрах е успял да махне само миомата, това беше моето желание. Разбира се, само желание не стига, беше ми казал, че като ме отворят, нещата ще се видят най - добре. Реших се на отворена операция, защото лекарят, който ме оперира, каза че това е най - добрият вариат за мен. Не е страшна и отворената операция - да имаше силни болки, но в болницата дават болкоуспокояващи. След третия ден ме болеше предимно само при ставане от леглото и малко при ходене. И за билките да споделя - няколко месеца пих чай от турта, невен и бял равнец. Не ги отричам и аз пробвах с тях, не знам доколко са помогнали. Но по всяка вероятност, дори и да помагат, не могат значително да свият толкова голяма миома. Сега се възстановявам и с всеки изминал ден става все по - добре. Радвам се, че чух различни мнения и избрах моя лекар, който да ме оперира. Благодарна съм, че се съобрази с желанието ми и че успя да ми направи операцията, точно като исках. Това ми казаха и след операцията - че е минала както съм искала   Успех на всички и имайте вяра!

Бързо възстановяване!
Споделете кой лекар ви оперира, за да помогнете и на други дами по същия път

Бързо възстанояване! И аз приканвам да споделите всички споменати лекари, за да има повече споделен опит.

Отворената операция по бикини линията ли е, както при секцио. Или по-различно?

Да, моята е по Пфаненщил и около или под 10 см. Продължавам да се мажа с Кело кот и вече почти не се забелязва, много е тънка, а и кожата е лепена, а не е шита.

Предполагам, че това с лепенето вече е стандарт, тъй като още преди 16 като раждах секцио ми беше лепен разреза - външния. Вътрешния предполагам е шит. Притеснявам се да нямам сраствания и като се насложи и операцията от миома да стане съвсем сраснато.

Здравейте момичета аз съм в голяма паника в чакане на биопсия при Д-р Танчев .
Нормално ли е да минат 12 дни от биопсията и още да не е готова?

Не се притеснявай - поне 14 работни дни е срокът.