- Публикувана: 7 юни 2024, 17:54 ч.
- Последно мнение: 14 май 2025, 02:04 ч.
Въпрос към татковците, присъствали на раждането
Аз точно за такъв момент исках ММ да присъства и почти се случи нещо подобно.. Синкото беше с голяма глава и се заклещи, не мърдаше доста минутки, накрая епизотомия, натиснаха ме по корема и изскочи като тапа. Ама не изрева...
Изюрках ММ да ходи да гледа какво се случва, защо не плаче. Отива той - докторката го обърнала с главата надолу и го шамари по дупеца. Стреснала се като видяла ММ - той й каза, удряй, знам какво правиш.. още два шамара и изплака
Успокоих се, пък за това време ме бяха и зашили вече набързо..
Имам снимка с пълната връв, на кантара (за плод-зеленчук като едновремешните), съвсем от първата минута
Изюрках ММ да ходи да гледа какво се случва, защо не плаче. Отива той - докторката го обърнала с главата надолу и го шамари по дупеца. Стреснала се като видяла ММ - той й каза, удряй, знам какво правиш.. още два шамара и изплака
Успокоих се, пък за това време ме бяха и зашили вече набързо.. Имам снимка с пълната връв, на кантара (за плод-зеленчук като едновремешните), съвсем от първата минута
Като спомена снимка, ние пък имаме видео. ММ го е правил. При нас беше разрешено. ТОй една свястна снимка не е направил през живота си, но филмчето което е заснел е страхотно. По принцип докторите казват кога къде да се включи, не е баш така юрюш снимай да снимаме. И запечатал най-красивите моменти, които са и много смешни. Сега синковеца се гледа 20 години по-късно и му е много интересно 
Как са го къпали, обличали, при нас отпечатък на краката правят. Чуди се как му омацали краката с черно , видя се на кантара какъв слон се е родил 4 600, как не му стигаха по 2 шишета формула, как аз му давах едно, баща му скришно още едно....Ей такива...
Как са го къпали, обличали, при нас отпечатък на краката правят. Чуди се как му омацали краката с черно , видя се на кантара какъв слон се е родил 4 600, как не му стигаха по 2 шишета формула, как аз му давах едно, баща му скришно още едно....Ей такива... 
Не съм настоявала той да присъства, но той искаше. Отряза пъпната връв и пусна една сълза. Питах го как му се виждат нещата 😂, той каза че все едно гледа как ражда крава … такаче не съм учудена, не мисля че съм щяла да изглеждам като богиня в този така брутален момент. Дали беше нужно той да е там - можех да мина и без него и да не му оставям спомена за кравата, поне имаме спомени и двамата. И на второто бебе пак асистира.
въпреки че е моята гледна точка, все пак да си кажа
беше планирано секциото за понеделник , сутринта в 8ч.
да, ама водите ми изтекоха непланирано в 20ч в неделя , тамън почваше емисията новини
стреса беше голям, че каквъвто бях слон/ 125 кг и отгоре/ двете парамедичета , всяко по 50кг, нямаха шанс да ме вдигнат на носилката -ММ от там се беше стегнал още
после не го пуснаха в операционна, защото е по спешност, но и по-добре...
майка ми беше с него отвън, и ми разказва, как на 2 пъти щял да прибели очите от стреса на очакването- чак 2 часа по-късно им казали ,че всичко е наред, и т.н.
беше планирано секциото за понеделник , сутринта в 8ч.
да, ама водите ми изтекоха непланирано в 20ч в неделя , тамън почваше емисията новини
стреса беше голям, че каквъвто бях слон/ 125 кг и отгоре/ двете парамедичета , всяко по 50кг, нямаха шанс да ме вдигнат на носилката -ММ от там се беше стегнал още
после не го пуснаха в операционна, защото е по спешност, но и по-добре...
майка ми беше с него отвън, и ми разказва, как на 2 пъти щял да прибели очите от стреса на очакването- чак 2 часа по-късно им казали ,че всичко е наред, и т.н.
Всъщност нещата са прости.
Изисква се разбирателство и оценка на потребност и възможности.
Някои жени не понасят да им се "мотае" никой в такъв момент. Други нямат нищо против подобна подкрепа. Трети изрично го "изискват" от бащите.
Мъжете следва да си дадат ясна сметка дали, до колко, и как ще им понесе присъствието при раждането и да го съгласуват с мнението и потребностите на жена си.
Да признаеш на себе си и на жена си, че подобни гледки не ти понасят, не е признак на слабост, а на честност и отговорност. Няма нищо мъжествено в това да забелиш очи по време на раждането, създавайки проблеми на себе си, на екипа и на родилката.
За протокола: въпреки че обективно не считам присъствието на бащите при секцио за най-нормалното нещо на света, присъствах при ражданията на децата си и грам не съжалявам за това, но не го считам за някакъв героизъм.
Изисква се разбирателство и оценка на потребност и възможности.
Някои жени не понасят да им се "мотае" никой в такъв момент. Други нямат нищо против подобна подкрепа. Трети изрично го "изискват" от бащите.
Мъжете следва да си дадат ясна сметка дали, до колко, и как ще им понесе присъствието при раждането и да го съгласуват с мнението и потребностите на жена си.
Да признаеш на себе си и на жена си, че подобни гледки не ти понасят, не е признак на слабост, а на честност и отговорност. Няма нищо мъжествено в това да забелиш очи по време на раждането, създавайки проблеми на себе си, на екипа и на родилката.
За протокола: въпреки че обективно не считам присъствието на бащите при секцио за най-нормалното нещо на света, присъствах при ражданията на децата си и грам не съжалявам за това, но не го считам за някакъв героизъм.
Аз присъствах и на двете раждания. Даже ми дадоха да срежа пъпната връв. Нямам идея защо, но бях неотлъчно до жена ми през цялото време на раждането. Не ми повлия никак си раждането, знаех как трябва да е, но като видях децата си вече бях на 7мото небе. Такова щастие няма друго на света. Между другото бащата да е до майката докато ражда е най доброто решение.
Аз бях през цялото време и не съжалявам. Обаче раждането се оказа 6 дни престой в болницата като минахме от започване на класическо раждане и след няколко часа и заклещено бебе, майката вдига температура, пулсът на бебето мина допустимите граници и спешно секцио. Жената изгуби много кръв, аз бях в операционната през втората половина. Операционната беше като като научна лаборатория.
В следващите 2 дни нещата бяха на косъм. Накрая й направиха емболизация, че и кръвопреливането не помагаше. За капак след 1 ден вкъщи направи поспартум пре-еклампсия и пак обратно в болницата. Накря познавах повечето лекари и доста от сестрите в родилното и кого искам и не искам да ни лекува. Почти всички сестри бяха страхотни. На някои от лекарите не им беше мястото в тази болница.
Свалих 5 килограма за една седмица, но ми се поизбистриха някои приоритети.
В следващите 2 дни нещата бяха на косъм. Накрая й направиха емболизация, че и кръвопреливането не помагаше. За капак след 1 ден вкъщи направи поспартум пре-еклампсия и пак обратно в болницата. Накря познавах повечето лекари и доста от сестрите в родилното и кого искам и не искам да ни лекува. Почти всички сестри бяха страхотни. На някои от лекарите не им беше мястото в тази болница.
Свалих 5 килограма за една седмица, но ми се поизбистриха някои приоритети.