Страшки от форума - 5

Аз съм човешко същество. Личност. Да гледат на мен като обект е обидно и унизително, независимо от прилагателното преди съществителното. Да почнеш да приемаш хора като обекти винаги е било първата крачка към най големите трагедии в историята

О, едно време в даскалото падаше голям "мариз".
Момичета с момичета, момчета с момчета и едни срещу други. Всички срещу един и един срещу всички.
Даскалите също поступваха черните овчици... в хранилищата. Едно време имаше такива стаи между класните стаи, викаха им хранилища и там държаха разни пособия по съответните предмети между които големи дървени линии и здрави показалки.
В междучасията редовно някой някого налагаше. Скубане, ритане, бутане.
И аз съм се била. Не исках, но се налагаше. Респекта се гради.
Като казахте за пергели, един малоумник съученик както си седя зад него на чина се обърна и ми заби пергел в коляното без нищо да съм му направила. Просто така се обърна и го заби. Изрод. Мили Боже, така болеше, но после живота му стана черен. Първо го причаках на лавката, там имаше метални ограждения и като застана да си купи закуска какъв бой изяде не е истина. Не ми стигна това отмъщение, ами на занималнята чиновете бяха интересни, занитени и не се местеха и той става да му провери учителката заданията, а там тесничко, само това чаках и като го сгащих айде пак един тупаник да му държи влага. Едва го отърваха, даскалицата в потрес, ама като показах коляното, което още зарастваше и как щеше да ме осакати, както се чудеше какво става и кой е виновен, взе че и тя го шамароса хубаво.
Тоя ме заобикаляше даже в квартала като ме мернеше, а то не беше рядкост, защото живеехме блок срещу блок и не смееше да излезе от тях. После се преместиха и предполагам му е олекнало.

Така нареченото дърпане на плитки – демек, харесвам те, е част от психологическото израстване. Минава и е нормално до момента на особена жестокост или влагане на осъзнато удоволствие да причиняваш болка/страдание на другия.
Повечето от тези дърпания/попипвания/потупвания преминават в периода на израстване, точно преди взрива на хормоните в организма на момчетата и момичетата. Когато има отклонения и залепване на този период/състояние често по-късно тези момчета израстват и стават насилници, обичат да причиняват болка/унижение на жените, агресират.
Това поведение на момчетата се свързва с психологическия момент на осъзнаване като самостоятелен индивид, отделен от родителите и тяхното мнение. Част е от съзряването и независимостта на личността.

Не се приемам като обект на цомбене или обидена, че преди 445556 години някое момче искало да ме натиска, натиснало ме е, част от израстването е. Аз пък ги млатех много (нищо, че бях щиглец) и бягах бързо. Имах и един садист – той ме чакаше всеки ден на определено място да ме бие с особен кеф и жестокост. Приклещваше ме на места дето не можех да избягам – стълби, места без изход. Но понеже беше дребен, а аз дълга - катерех се на дървета и съм седяла там с часове. Онзи клати дървото, мята се, но смях - не може да се качи и мята камъни по дървото, виси отдолу, па накрая се откаже и си тръгне. После стана резонно престъпник и насилник. Но повечето от цомбещите момчета просто израснаха периода и са нормални хора.

Проблема е че в повечето училища не се вземаха никакви мерки да се предотврати такова поведение.
А имаше и нормални училища където децата не се държаха като изтървани от зоологическата градина.
Та как става номера в едни училища да може, а в други да не може.
В едни класове да може, а в други да не може.
При нас побойниците си няха определени персони и си бяха и компанийка. Навиваха се един друг колко е забавно да опухат едно или друго дете.
В последствие повечето станаха наркомани и крадци и лежаха и в затвора.
И в задачата се пита защо никой не се опита поне да предотврати това от рано.

Кои са тези училища, в които всички деца са били хрисими като ангели (поне привидно). За мен това е ненормално поведение. Което дава декомпенсации.

И аз да попитам кои са тези училища дето децата били кротки и хрисими.
Едно време даже беше по строго, от учителите като цяло имаше респект, понякога направо страх и пак се биеха и млатеха. Къде по ъглите, къде след училище. И мен ме причакваше един агресор след даскало да ме бие, бяхме втора смяна и баща ми идваше да ме посреща, макар да живеехме на пет минути от училище. С тоя не можех да се справя, беше як, дебел катил и много войнствен. Хулиган. Нищо не помогна при него, ни разговори, ни заплахи. Просто в един момент се отказа.

Ние бяхме много готина тайфа и нямаше полово разделение. Чак в гимназията започнаха да прескачат искри.

Мьос, тази е една от най-противните за мен потребители.

Това от коя тема е?

Тумбел, стар пост е и не помня в коя тема беше.

“С какво ви дразнят хората?” е темата, някое от последните мнения там.

Едно от най-отвратителните неща в българската народопсихология - да се кълне.
И върха на простотията, когато пък започне и да се парадира с това.

Тумбел, да, явно Мьос в с какво ви дразнят хората го е видяла, но тя го е писала същото и в друга тема. Отдавна, но толкова ме потресе, че съм го запомнила.

Да, спомням си - и друг път съм чела същата с със същото. Кълне медицинския персонал и това е нейния обичаен начин да получи каквото иска от тях.