Брак и свобода

А някакви проблеми в отношенията имате ли?

За 30 г. гласно или негласно сте приели някакви основни положения във връзката си, съответно рязката едностранна промяна няма как да не породи сътресения. Децата предполагам са големи, няма за какво да се намесват в решението. Единствено партньора.
Ние също сме почти от 30 г. под един покрив. На почивки ходим заедно. Използваме всяка възможност, която изпадне и досега не сме намерили причина умишлено да лишим другата страна от това. Ако след 3 десетилетия ми сервира, че ще иде да изхарчи едни пари с колега, а аз ще си "чепкам вълна" вкъщи, определено няма да се отрази добре на отношенията ни. Не че ще нареждам какво да прави мъж на почти 50 г., но подобна рязка промяна няма да доведе до нищо добро.

Имаме приятелска двойка, в която мъжът не обича да пътува. Още от млади години тя си ходи сама с детето или приятелки на почивки. Над 40 г. са заедно и това си е нещо нормално за тях, което удовлетворява и двамата. Ако му каже, че от утре вече ще ходят заедно на почивка, пак ще има сътресения.

С една дума, ако всичко досега е вървяло добре и се чувстваш добре в тази връзка, не бих си създавала излишни проблеми на тези години с импулсивни решения, за запълване липсите на колежка. Ще му се извиня за необмислената стъпка и ще се надявам на разбиране.

Никак не постъпвай, чакай да му мине. Аз така правя. ММ всеки път казва - отивай, и всеки път е сърдит. Е, аз не съм ходила за седмица.
Всеки би реагирал така, ти най-вероятно също ако беше в обратната ситуация.

Ако в разговора сте споменала, че парите за екскурзията са ваши, а от отговора му оставам с впечатление че този довод е присъствал и някак е станало въпрос и че имате по-висок доход и съответно с него сте покривали ваши общи почивки и забавления от типа на концерта на любимата група вероятно се е почувствал засегнат на тема финансов принос и затова сега отказва всичко, което сте финансирали вие.

Много бих се засегнала от такова изпълнение. Само си представям, как мъжът ми казва, че заминава на далечна дестинация, с колега. Защото изкарва повече пари от мен. Ми не е приятно, определено.

Той за какво да се радва за теб - че искаш да си почиваш без него?
Пишеш в предишния пост, че неговият принос е недостатъчен. От тук написаното излиза, че има нещо нередно, но ти не го натякваш!
Не се усещаш, че като по-добре печелещата страна го гледаш отвисоко и това сигурно личи в отношението ти, след като само в два текста два пъти го натякна.
От това се е обидил човекът. А и, защото си взела решение, без да го обсъдите. Или - не разбрах точно - може би въпреки неговия отговор "Няма да ти казвам как да си харчиш парите".

Не е същото като кожено палто и ти го виждаш.
Свобода? Ти винаги можеш да си я получиш, така че да не се налага никога да се обясняваш повече пред никого за ТВОИТЕ пари. Искаш ли я?

Само на мен ли ми се струва, че нищо толкова фатално не е направила авторката? Не смятам, че е кой знае какво някой да отиде без половинката на екскурзия. Жената е питала преди това, а мъжът вместо зряло да изрази чувствата си, е дал някакъв посивно-агресивен отговор. Става дума за хора с 30 години брак, което значи, че са на 50+, не са младежи, та да стават такива фасони.

Разбирам, че половинката може да е подразнена по една или друга причина, но за мен причината е много важна. Какъв е проблемът? Че е дала едни пари само за себе си? Че той не е поканен? Че като го е питала предварително, не е разбрала, че се муси? Че не си го коментирала с него и не си търсила одобрението му? Или просто се чувства незачетен по някакъв параграф? Отговорът за мен може много да промени нещата.

За мен човек дори във брак има право да отдели средства и за себе си, има право понякога да отиде някъде и без половинката. Не ми се струва редно това да се посреща с мусни и цупни. Разбира се, хубаво е половинката да бъде уведомена, да се изкоментира с нея и т.н. Но определено бих провела един сериозен разговор за да разбера какъв е коренът на недоволството.

Иначе и на мен ми се струва, че и от нейна страна, и от негова, строят неизказани неща относно финансовия принос. А дори да не се изказват, те се чувстват на различни нива. Няма да се учудя, оттам да тръгват някакви неща. Авторката може би смята, че поема по-голяма тежест, а него може би го избива това, че тя печели повече? Колкото тя говори, за "недостатъчен" принос, толкова и той реагира за парите "й". Няма да се учудя там да се крие ключето за бараката.

Ясно, е че евентуално и на него му се ходи на подобна дестинация, но не може да си я позволи. Някакси създаваш усещането, че се делиш от него, искаш си свободата, а не да си с него. Той явно го е усетил и затова счита, че е удобно за теб да се разделите и за всичко друго, което сте планували заедно. Т.е. освобождава те от неговото присъстие. Не ми изглежда добре това. Трядно ще оправиш нещата, дори и да не идеш с колежката. Ако мъжа ти е като моя мъж... тежко ти... Особено ако си засегнал егото му...
Моя съвет е ако наистина си искаш свободата - отиваш на почивката, независимо от последствията. Ако пък искаш да си семейство с мъжа ти, гледаш да оправиш кашата.
Лъвица, има и такива, като моя ММ. Помолих го да идем на кино - уж нямало кой да гледа детето, но се оказа, че не иска да гледа този филм. Ама няма никакъв проблем да ме замъкнел да гледаме футбол или на палатка или някъде си, където аз не искам. И се чуди как така не искам -било супер еди къде си.

Добре, че темата не е кръстена "Свобода или смърт".
Не всеки мъж с 30 годишен брак припка от радост, ако жена му замине някъде сама. Но наистина подхвърлянето за недостатъчния приход боде очите. Щом подобно нещо може да се кажа във форум, то непременно е било хвърляно като коз и при семейни разговори.
Другото нещо е коя е приятелката, с която ще се ходи на екскурзия. Даже и за моята жена, ако става дума - има например една "приятелка",  която определено бих желал да е по-далече от жена ми. И добре, че и жена ми е на едно мнение с мен.

Хубаво е като пишете тема да давате в началото цялата информация. Помислих, че става дума за някоя млада двойка, а не женени от 30 години!

Честно казано за мен проблема е в отношението, а не в постъпката. Големи разходи се обсъждат предварително. Разбира се, за всяко семейство голям разход значи различно нещо. Обаче сега да ходя да си купя билет и да информирам мъжа си ми се струва крайно нередно.
Във вашия случай седи едно усещане, че го превъзхождате, защото изкарвате повече пари. Очевидно реакцията му не е била зелена светлина да купувате билета, но така сте си разтълкувала.

Не мисля, че всеки мъж умира от кеф да прати жена си на ваканция след 30 г. Честно казано познавам доста семейства на по 50-60 години с такива бракове и не умират от радост да си карат сами ваканциите. Виждала съм и ревност (при моите родители дори на 60 г,) също съм свидетел и на свекърите ми, други приятели на нашите, които милеят да са заедно и се радват, че вече като пенсионери могат да си отделят повече време един на друг. Не знам защо се смята, че след 30 г брак вече се чудиш как да избягаш от съпруга си.

Отношението тук е проблем, едва ли не този с повечето пари има повече права и ще си прави каквото иска.

Фаталното е това, което лъха от първият й пост. Най-вероятно по същият начин му е сервирана информацията и на него, та разбирам защо му е неприятно и защо са фасоните.

Реакцията на съпруга й е само повод на нещо, което се е трупало отдавна. Няма друго логично обяснение за тази острота. Нещо не е наред в този брак и трябва да се вземат мерки.

Напълно съм съгласна с всичко, написано от Лъвица. По принцип не виждам какъв е проблемът хората да ходят поотделно някъде. Аз самата имам хоби, което изисква пътувания във формат, непредпочитан от мъжа ми и ходя без него. Но предвид, че не сме някои милионери с неограничено време, все още ми е съвестно, като тръгна да харча парите ни (и времето) за това. Така че го питам по сто пъти, коментираме удачно ли е, кога и как и не мисля, че е редно да пропусна тази стъпка.

След 30 години брак обаче ми се струва нелепо да прави фасони, че чак и да се дърпа от вече уговорени неща, вместо да си каже какъв му е проблемът. Явно спокойствието във връзката е само привидно и има нещо, което е добре авторката да опита да разбере.

Не е нещо фатално единият да отиде без другия. В някои семейства даже редовно го правят.
В други семейства обаче - не, моето семейство е такова. Ние ходим заедно, защото така ни харесва.
И ако мъжът ми внезапно реши да ходи нейде си, защото има парите, а аз не съм поканена, защото не мога да си платя пътните - няма такъв Армагедон, който ще настъпи. И няма да ме намери, като се върне.

То няма нищо лошо да си практикуват хобитата или да почиват разделно един от друг, стига и двамата да са ок с това!

Има нещо ,което ни спестяваш ! Но като цяло аз също бих се обидила ако моя мъж иде на почивка с приятел ,а не с мен,особено ако е на някоя фубава дестинация, би ми станало тъпо . Мисля,че ако беше похарчила тези пари за да си купиш нещо не би се расърдил,проблема е не в това,че си похарчила парите ,а че си отишла ,а той не . Самия факт пък,че изтъкваш,че твоята заплата е по-висока от неговата говори много грозно за теб! Ти си с този мъж финансите ви предполагам са общи или ги делите на мои и твои , и когато ходите да плащате тока и водата 50 лв от теб 50 от него ? Банално е !