Е, там поне е ясно какво е, картите са на масата предварително. Лошото е, че има мъже, които смятат, че всички жени могат да се купят с кинти. И че като дават, жената трябва да слушка. Тия поне си знаят и си слушкат. Не е лоша опция за който иска подобно нещо. Дори е по-добре, отколкото да тормози някоя от другия тип.
- Публикувана: 19 юни 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2024, 10:25 ч.
Брак и свобода
Понеже в темата се прие като факт, че от 30г. това семейство се издържа от по-високия доход на авторката, уточнявам, че съгласно постове на авторката от май-юни 2015г. тогава все още е получавала детски надбавки и е получавала такива и за по-голямото си дете преди раждането на по-малкото общо най-малко 21г. от брака им. Така че високите доходи на авторката с които покрива недостатъчния принос на мъжа и се похвали в темата са най-много от 9г., но по-вероятно от по-скоро, защото няма как преди 9г. да се е вълнувала от получаването на детски надбавки и изведнъж да е започнала да получава многократно по-високи доходи до степен да може да си позволи да покрива недостатъчния принос на мъжа си за разходите на семейството и луксозни почивки.
Така че никак не се знае дали преди това внезапно превъзходство на финансовия фронт от нейна страна точно мъжът не е бил този, който основно е покривал разходите на семейството
Така че никак не се знае дали преди това внезапно превъзходство на финансовия фронт от нейна страна точно мъжът не е бил този, който основно е покривал разходите на семейството
Бракът и свободата са противоположности, бракът е точно това, че вече не си свободна да ходиш с приятелчета по далечни дестинации. Освен, ако си абсолютно сигурна, че половинката ти e окей, което рядко се случва, предполага се екскурзиите да ги правите заедно.
Особено пък, ако един от вас няма достатъчно пари... Екскурзията с колежка едва ли си струва брака ти.
Особено пък, ако един от вас няма достатъчно пари... Екскурзията с колежка едва ли си струва брака ти.
Има една приказка: глупавата жена държи мъжа за гърлото, хитрата за гениталиите, умната за ръка, а мъдрата за нищо, защото мъжът се страхува да не я изгуби.
Та…спрете да се държите за гърлото. И едните, и другите.
Много хубаво, само проблемът е, че свободата изобщо не се изразява в това, когато се разберете с половинката да мръднете някъде поотделно. Свободата е точно противоположна на брака, връзката, то затова хората обозначават себе си свободен/обвързан. Като си обвързан, няма свободата да станеш сутрин и да си решаваш сам накъде да поемеш след работа, да се уговориш през уикенда да си на другия край на страната, или малко извън нея, или спонтанно да отидеш някъде на гости с преспиване и въобще - да разполагаш със себе си. Схващаш ли разликата? Свободен/ об(вързан). Идва от вързан. И за предимствата да не си сам, а в брак, връзка, хората плащат със свободата си и това е доброволна сделка. Това, че мъжът ти няма нищо против ти да си ходиш и той да си ходи някъде другаде изобщо не е свобода, а взаимна договорка да не си правите фасони, изгодна и на двамата.
В случая на авторката, обаче, ако беше прочела изцяло казуса, щеше да видиш, че става дума за 30 годишен брак, в който динамиката е вече друга, няма я тревожността и постоянното желание да сте непрекъснато заедно, НО пак авторката, както и всеки друг обвързан човек трябва да обмисля и синхронизира всичко, което предприема.
Което е точно обратното на състоянието да си свободен, дори и да се опитвате да поддържате такава илюзия, като не се ограничавате един друг в желанията си. Била съм свободна и имам брак почти колкото на авторката, та съм доста наясно с разликите.
За мен това да се съобразиш с половинката не е липса на свобода. Липса на свобода е да нямаш думата и половинката ти да очаква да зачиташ само нейните желания и нужди. Така че в брака (сериозната връзка, живеенето на семейни начала) свобода пак има, просто е в други рамки. А то някакви рамки винаги има - като си свободен, не значи, че можеш да си легнеш с всеки, а само с тези, които ти вържат, например 
Така че, винаги има някакви ограничения и пак трябва да се съобразяваш с някакви хора и техните желания. На брака не е нужно да се гледа като на окови, защото той идва с много други екстри, които за мен лично компенсират нещата, от които си се отказал, но и не значи, че не може да бъде превърнат в окови, ако някой се постарае. Затова и за мен трябва баланс между собствената личност и събразяването с другата. Ако второто изтрива теб, за мен това не е връзка, а обсебване.
Така че, винаги има някакви ограничения и пак трябва да се съобразяваш с някакви хора и техните желания. На брака не е нужно да се гледа като на окови, защото той идва с много други екстри, които за мен лично компенсират нещата, от които си се отказал, но и не значи, че не може да бъде превърнат в окови, ако някой се постарае. Затова и за мен трябва баланс между собствената личност и събразяването с другата. Ако второто изтрива теб, за мен това не е връзка, а обсебване. 
Сигурно съм много ларж, защото откакто съм с ММ редовно ми се случва да видя някоя придобивка без да съм знаела предварително. Само съм предупредила, че ако се наложи нова пералня държа да си кажа думата.
С ММ до децата не съм се съобразявала особено, информирала съм го, че излизам просто за да не се притеснява. Той е процедирал по същия начин. Едва след като се появиха децата и двамата почнахме да се съобразяваме. Но дотогава имах усещането за свобода.
С ММ до децата не съм се съобразявала особено, информирала съм го, че излизам просто за да не се притеснява. Той е процедирал по същия начин. Едва след като се появиха децата и двамата почнахме да се съобразяваме. Но дотогава имах усещането за свобода.
И аз съм в отбора на обвързан/необвързан.
Като искаш да си правиш, каквото ти скимне, живееш сам.
Затова се казва с партньор.
Не си ли споделя времето и ресурсите, тялото, всичко, компанията изцяло с мен, както аз правя, не ми трябва. То, връзка няма в такава ситуация. Или, ако има, е по други подбуди, в повечето случаи практично/угодно/финансово.
P.S. Да не се бъркат хобитата и излизане от време на време с приятел, приятелка.
Примерно, аз играя тенис на маса цял живот, обожавам, плувам, тренирам.
И няма да се намери никоя, която да ми забрани и каже "не няма да ходиш".
Както аз не бих я спирал и коментирал да си ходи на шопинг, или да се види по женски с приятелка, или сестра си.
Но тези неща си личат от началото, и няма ли стиковане първите 1,2 г., няма да стане.
Но гаранция няма никога кой кога ще изтрещи.
Хората се променят.
Като искаш да си правиш, каквото ти скимне, живееш сам.
Затова се казва с партньор.
Не си ли споделя времето и ресурсите, тялото, всичко, компанията изцяло с мен, както аз правя, не ми трябва. То, връзка няма в такава ситуация. Или, ако има, е по други подбуди, в повечето случаи практично/угодно/финансово.
P.S. Да не се бъркат хобитата и излизане от време на време с приятел, приятелка.
Примерно, аз играя тенис на маса цял живот, обожавам, плувам, тренирам.
И няма да се намери никоя, която да ми забрани и каже "не няма да ходиш".
Както аз не бих я спирал и коментирал да си ходи на шопинг, или да се види по женски с приятелка, или сестра си.
Но тези неща си личат от началото, и няма ли стиковане първите 1,2 г., няма да стане.
Но гаранция няма никога кой кога ще изтрещи.
Хората се променят.
В конкретния казус едното дете е на 16г. т. е. непълнолетно, което означава, че никой от тях не е баш свободен да взема самостоятелно решение да отсъства от дома за определен интервал от време, така че със сигурност има много премълчани детайли около реакцията на мъжа.
Всички тук са единодушни, че при наличие на непълнолетно дете двамата съпрузи трябва да се съобразяват един с друг и предварително да обсъдят личните си планове, но по някаква причина в конкретния случай повечето застъпват тезата, че понеже жената в момента изкарва повече не трябва да обсъди плановете си за самостоятелна почивка с мъжа си.
Всички тук са единодушни, че при наличие на непълнолетно дете двамата съпрузи трябва да се съобразяват един с друг и предварително да обсъдят личните си планове, но по някаква причина в конкретния случай повечето застъпват тезата, че понеже жената в момента изкарва повече не трябва да обсъди плановете си за самостоятелна почивка с мъжа си.
В конкретния казус едното дете е на 16г. т. е. непълнолетно, което означава, че никой от тях не е баш свободен да взема самостоятелно решение да отсъства от дома за определен интервал от време, така че със сигурност има много премълчани детайли около реакцията на мъжа.
Всички тук са единодушни, че при наличие на непълнолетно дете двамата съпрузи трябва да се съобразяват един с друг и предварително да обсъдят личните си планове, но по някаква причина в конкретния случай повечето застъпват тезата, че понеже жената в момента изкарва повече не трябва да обсъди плановете си за самостоятелна почивка с мъжа си.
Всички тук са единодушни, че при наличие на непълнолетно дете двамата съпрузи трябва да се съобразяват един с друг и предварително да обсъдят личните си планове, но по някаква причина в конкретния случай повечето застъпват тезата, че понеже жената в момента изкарва повече не трябва да обсъди плановете си за самостоятелна почивка с мъжа си.
Айде сега, 16 годишното спокойно може и само да се отглежда десет дена. На тази възраст деца учат в други градове.
Дори и да предположим, че баща му няма да го поглежда през това време, което не вярвам.
Не само с непълнолетно дете, винаги съпрузите трябва да обсъждат индивидуалните си планове, което тя е направила. Също така, съпрузите не винаги са на едно мнение в семейството и тогава един от тях отстъпва - редно е да е тоя, който не е прав, а това е мъжа.
Дори и да предположим, че баща му няма да го поглежда през това време, което не вярвам.
Не само с непълнолетно дете, винаги съпрузите трябва да обсъждат индивидуалните си планове, което тя е направила. Също така, съпрузите не винаги са на едно мнение в семейството и тогава един от тях отстъпва - редно е да е тоя, който не е прав, а това е мъжа.
Преди много години (бил съм на 20на някъде) бях с едно гадже на море. В един от дните тя предложи цял ден да сме отделно - тя по женски с приятелка, аз - по мъжки. В крайна сметка моето "парти по мъжки" беше цял ден на плажа с един приятел, а вечерта - хапване. Прибирам се след това и видях нейната интерпретация на "женско парти" - тя, награбена от 4-5 момчета, а от приятелката й нямаше и следа 
Та от оттогава си имам едно на ум за събитията "по женски"...
Та от оттогава си имам едно на ум за събитията "по женски"...
Е, до човек е.
Има някои са като отвързани и събиранията по женски или мъжки са точно да пофлиртуват, пооплакнат очо, да се понапият и кот доди.
Така е то, като се натиска човек да е с някого щото така трябва или му е време, добра партия, а дефакто не е истински влюбен или близък с човека до себе си.
Компенсации.
Има някои са като отвързани и събиранията по женски или мъжки са точно да пофлиртуват, пооплакнат очо, да се понапият и кот доди.
Така е то, като се натиска човек да е с някого щото така трябва или му е време, добра партия, а дефакто не е истински влюбен или близък с човека до себе си.
Компенсации.
Бракът и свободата са противоположности, бракът е точно това, че вече не си свободна да ходиш с приятелчета по далечни дестинации. Освен, ако си абсолютно сигурна, че половинката ти e окей, което рядко се случва, предполага се екскурзиите да ги правите заедно.
Особено пък, ако един от вас няма достатъчно пари... Екскурзията с колежка едва ли си струва брака ти.
Особено пък, ако един от вас няма достатъчно пари... Екскурзията с колежка едва ли си струва брака ти.
Има една приказка: глупавата жена държи мъжа за гърлото, хитрата за гениталиите, умната за ръка, а мъдрата за нищо, защото мъжът се страхува да не я изгуби.
Та…спрете да се държите за гърлото. И едните, и другите.
Много хубаво, само проблемът е, че свободата изобщо не се изразява в това, когато се разберете с половинката да мръднете някъде поотделно. Свободата е точно противоположна на брака, връзката, то затова хората обозначават себе си свободен/обвързан. Като си обвързан, няма свободата да станеш сутрин и да си решаваш сам накъде да поемеш след работа, да се уговориш през уикенда да си на другия край на страната, или малко извън нея, или спонтанно да отидеш някъде на гости с преспиване и въобще - да разполагаш със себе си. Схващаш ли разликата? Свободен/ об(вързан). Идва от вързан. И за предимствата да не си сам, а в брак, връзка, хората плащат със свободата си и това е доброволна сделка. Това, че мъжът ти няма нищо против ти да си ходиш и той да си ходи някъде другаде изобщо не е свобода, а взаимна договорка да не си правите фасони, изгодна и на двамата.
В случая на авторката, обаче, ако беше прочела изцяло казуса, щеше да видиш, че става дума за 30 годишен брак, в който динамиката е вече друга, няма я тревожността и постоянното желание да сте непрекъснато заедно, НО пак авторката, както и всеки друг обвързан човек трябва да обмисля и синхронизира всичко, което предприема.
Което е точно обратното на състоянието да си свободен, дори и да се опитвате да поддържате такава илюзия, като не се ограничавате един друг в желанията си. Била съм свободна и имам брак почти колкото на авторката, та съм доста наясно с разликите.
Това, че във Вашия брак нямате свобода да взимате описаните решения, не значи че във всички е така. Прочела съм темата и аз съм с дълъг брак и мога да говоря от собствен опит. И аз, и мъжът ми не държим да сме постоянно заедно, а да прекарваме готино времето, когато сме един с друг.
И пак казвам, за мен свобода и брак не са противоположности. Не се опитвайте да ми вменявате, че живея в илюзия, не съм на 20-30 години, че да не съм наясно със себе си.
Всеки разбира брака по свой начин, това е Вашия, моят е различен. Важното е всеки да е щастлив според разбиранията си
. 
Но пък, ако на някой не са, по-добре да се хване отрано, та като си се съгласил, си си направил услуга