На море в Гърция 2024 - III

Ние бяхме в Агия Пелагия,приятен плаж и много таверни. Освен Кносос и музея  посетихме и Фоделе, родното място на Ел Греко - красива долина и интересен музей.

Здравейте, на плажа на Нея Ираклица има свободна зона ,нали и коя по-спокойната част?
Заведение с жива музика дали има ?

Има свободна зона, да и точно там е по-спокойната част откъм музика, която идва от бийч баровете. Има доста таверни и менюта плюс персонал на български. Но трябва да знаете, че свободната зона на плажа няма душове и тоалетни, тоест има душ, но вода няма. На бийч баровете трудно се намира място, повечето са резерве особено уикендите, но има и по 20-40 евро с консумация.

Здравейте, как стои въпроса с паркирането в Гърция, по-конкретно Неа Каликратия? Да не би да са с платени зони, както при нас? Хазяйката ми отговаря много уклончиво, можело да се паркира на улицата безплатно, към апартаменга няма пъркомясто. Да не ни друснат някоя глоба!

А в коя част е свободната по към Лидъл и от другата ?
Явно не е спокойно местенце както ми се искаше

В момента сме тук. По моите разбирания няма свободна зона. Ако имам желание, бих могла да участвам в разговорите на всички околни, а по принцип имам лек проблем със слуха.
Зоната на изток от къмпинга е без барове, има спасителни постове. Това е точно пред Лидл.

Хаха ох наистина е пренаселено вече, но миналата седмица не открихме свободно място на бийч баровете, затова видяхме голямо свободно място между тях (имало заведение barbarella, но беше затворено и нямаше чадъри там), затова се настанихме под една палма 😂🏝и нямаше никого около нас, но по едно време се появиха още хора, които направо се настаниха под козирката на затвореното заведение, да използват сянката. И не беше шумно, защото нямаше музика, беше си много добре и не пренаселено.

Нашата почивка в Гърция, много скоро предстои.
Запазена дата. ( 22 юли / до / 05 август )
Град Килини.
Хотел - Mandola Rosa. ( 5 звезди )
Това място е просто неописуемо с думи, просто каквото и кажа ще бъде малко. Трябва да се посети, за да се усети чувството и емоцията от тази почивка.

Допълвам, че е пълно с коли с турска регистрация. Дори вече се виждат и жени с ислямски бански.

Да на Перамос днес имаше едно такова семейство. Мъжа и сина по бански, стандартни, майката или сестрата - опакована.

Като гледам цените, дано да е наистина неописуемо.

И на Тасос е пълно с турци, ама от по-светските.
Кой от трита ръкава на Халкидики препоръчвате? Като търся пясъчен плаж и да не се пътува от хотела до него с кола, (може и на 20-30 мин пеша, но да не изисква транспорт, че ми става лошо много).
За Санторини прочетох, че някой не иска да отделя повече от ден там, а аз много искам за романтична почивка, но искам да е когато не е абсолютно претъпкано.

На Санторини е много хубаво, разбира се, препоръчвам да се види. Но трябва да се отнасяте към него като към Париж, Рим, Венеция, Барселона  (а не като към кътче за отдих и "изключване" от лудницата в Гърция) - комерсиализирано и доста скъпо място с ориентация към туристите.
Не се ходи лятото там, между края на октомври и началото на май е добре.

След 15 г. ходене в Гърция:
Glass levko
The next one - след опит за изясняване на понятията
Че е glass, glass e.
Слушаме гръцка чалга на макс в очакване на гръцко кафе вече 30 мин. в таверна, за която имахме отлични спомени отпреди 5+ години. Мъжът ми е на границата да ползваме здравната застраховка. Има 5+ сервитьори на тийн възраст.
🤣🤣🤣🤣🤣
Вече разбирам какво е в Северна Гърция 🤣🤣🤣🤣🤣


Но гръцко кафе с малка вода и glass levko: 2 евро. И безплатна гръцка чалга на макс.

Нареждам се с обещаната банална дестинация

Това лято по желание на дъщеря ми сме без фериботи и далечни острови, а и дните ни не са много. Добър повод да си припомним Йонийското крайбрежие. Почивали сме в Парга и района във вече далечната 2013 г., през 2014-а се отбихме в същия хотел в Антуса на връщане от Кефалония. На базата на тогавашните впечатления Парга си я причиняваме точно за една следобедно-вечерна разходка и, добавяйки новите, бягаме обратно с двеста .
Изборът ни за база бе Каравостаси, един от плажовете в района с най-голямо спокойствие и простор. Разбира се, и той се е променил за 10 години. Нашият хотел е построен 2018 г., срещу него има друг, отворил врати през 2024-а. Но усещането около тях все още е за природа и непокътнат пущинак. Вечер на пътя редовно се срещахме с няколко майки-диви свине с раираните им прасенца, лисици и друга горска фауна.
Плажа го помнех по-пясъчен, а той е дребна баластра, примесена с едър пясък. Брегът е стръмен и много бързо става дълбоко, което вероятно обяснява липсата на навалица. Бийч баровете са четири, но тъй като е километричен, свободната зона е около 90%.
Светският живот е в Пердика - селце с импозантна панорама на около 5 километра от Каравостаси, където има няколко отлични заведения и екрани за гледане на Евро 2024.
Гледката - снимам я обед и вечер, в мараня, слънце и сумрак, но залез така и не сварих

Ресторанта, който препоръчвам най-горещо
https://maps.app.goo.gl/3My24EdgqVbdahjBA
Другата изключителна таверна, в която повторихме, е в село Агия - по пътя към Парга
https://maps.app.goo.gl/5FVZQYCfz3wKJLHU9
Също се отличава с незабравима гледка към морето, зелените хълмове и крепостта на Али Паша над Антуса

За протокола, воден във форума - комплимент дават и в двете заведения.
На плаж по-често ходехме на Арила - съседния до Каравостаси, по-плитък, с фин тъмен пясък, но и повече балкански народи. За ценообразуването на чадъри и шезлонги не мога да се изкажа, не ползваме - ходим само за час-два да плуваме или си седим на бара с напитки. Сред двете таверни на Арила по-добрият избор е "Псарококало" - прилична, без да достига висотите на двете препоръчани. На залива може да се наеме и лодка, 100 евро на ден + гориво.
Един ден направихме тур по плажовете в посока Сивота - Мегали Амос, Микри Амос и Мега Драфи. Чадъросани и утилизирани са в различна степен, като Микри Амос е най-зле.

Но пък до Мега Драфи открихме абсолютно девствен залив, който може да се стигне по козя пътека или по вода

Сивота е заприличала на жк Люлин, буквално обърнахме при гледката на първите блокове.

Парга е все така живописна от пръв поглед, ако се изтрият с гумичка всичките хиляди хора от нея.


Гъстотата по алеята със сувенирите вечер е по човек на квадратен сантиметър. За съжаление, любимият ни бар Sail In е затворил точно тази година. Броят чадъри на Валтос и Крионери е плашещ. Приятната изненада е, че успяхме да паркираме безплатно на същото място над крепостта, което ползвахме (в късметлийските дни) и преди 10 години.
Приемам със смесица от озадачение и облекчение факта, че в Пердика и Агия чужда реч бе почти невъзможно да чуеш, докато всички туристически народи са се натъпкали именно на това място. По никакъв начин не сме страдали от навалица, прекомерна комерсиализация или неангажирано отношение на местата, където бяхме. За пореден път се убедих, че тишината, спокойствието, гостоприемството и добрата храна могат да бъдат открити и съвсем близо до масовката, стига само да кривнеш крачка встрани и малко да си си написал "домашното".
Препоръчвам с четири ръце и хотела - добра локация и абсолютно извънземна чистота.
Времето също беше прекрасно, по-поносимо от София в момента, дори един следобед се изсипа дъжд за половин час. Изобщо, след няколко лета на голите егейски чукари, добре ни дойде йонийската зеленина и прохлада.
След шест дни на морето останахме и два в Загорохория. Ставало е дума за нея в темата и преди. Името е със славянски произход и означава "отвъд планината": 46 села, изградени от камък в пазвите на Пинд, между Янина и албанската граница. По-рано отсядахме в Аспрангели, но сега решихме да се качим съвсем под връх Астрака, в най-живописното, запазено (и скъпо) село Папинго, пътят до което е поредица потресаващи серпантини. Офертата обаче беше неустоима, къщата е като декор на Хобитово във "Властелинът на пръстените" - дъщеря ми я нарече "Скокливото пони" на името на страноприемницата от романа.

Разходихме се до дефилето Викос, до разни гьолчета на река Войдоматис с изумителни цветове на водата

Скалните стрели на Астрака са току над главите ни, вечерите студени,

но на таверна в Папинго не случихме. Ще похваля от сърце обаче Zissis в съседното село Аристи - домашна атмосфера, убийствени баници (специалитет на Загори са баниците с домашно точени кори, които се ядат не само за закуска, но и като основно - с гъби, пиле, тиквички...).

И накрая едно място за търсачите на съвсем недокосната Гърция, където вечеряхме и гледахме мача на отиване. Левкопиги, в област Козани, с най-дебелото вековно дърво, което изобщо съм виждала през живота си (по-дебело от всички площадни платани в Пелион, според мен обиколката му беше поне 10 метра) при извора на мегдана - името на селото значи "Бял извор" - и няколко кръчми около него, които гъмжат от радостна глъч вечер. Храната е предимно агнешко/овче, с превъзходно качество и невиждани от много години нито в Гърция, нито в България, цени. Снимка няма.
Останалите от пътуването са тук.