Случаят “Рафа”

Родителите и клакьорите им се опитват да организират протест, петиция или де да знам какво там са замислили. Попаднах на някакви изказвания в този дух, когато надникнах в профилите на родителите във ФБ.
Опитът да се разбуни и привлече бг-маммското общество в подкрепа на тяхната кауза се провали.
Пробвайте другаде.

...
За мен е притеснителна политиката, диктаторщината, която би ми отнела детето, защото не искало, например в Германия. Искало било в София, с баба си, където няма кой да му казва кога да се прибира и няма кой да поставя граници на действията му. Разплакало се на летището и край - res judicata, според първичните инстинкти на всички съседки и изригналата като вулкан национална мамина емпатия. Не плачели децата току така на тая възраст и не били срещу родителите си без причина. Ти да видиш.
И цялото семейство трябва да се нагоди според изискванията на тинейджъра.
...
Недопустимо би ми било, да ме спират незакономерно на границата някакви си ударили тавана от самочувствие шапкари, лаещи на неразбираем диалект, с дипломи и знания равни на една дебела нула - защото детенцето не искало да отива там, където го водят родителите.
....
Отново, има една прослойка папагали, които не са отишли по-далеч от знаете къде, те няма как да направят сравнения с нормалните държави.  
....
Аз на тая малоумна държава деца никога няма да родя.
....
Утре това може да е всеки един от вас, дами. А тя - Кармата, обича да гризе отзад.
[/quote]

Astrella,
Смешно звучите, когато от пиедестала на собственото си невежество, се тупате в гърдите как ВИЕ познавате  нещата в нормалните държави.
Е, като нямате деца, как точно знаете нещата??

Нямало да раждате деца на тая скапана държава... Ами децата ги раждаме не на някоя държава, знаете ли? Дори не и на себе си. Те са отделни индвиди със свои права, над които права да, бдят институциите, и държавите, точно заради родители с мислене като вашето.

Понеже казахте за Германия - не си правете илюзии. Живяла съм и съм работила там, точно с подрастващи. Мерките и контрола са още по-строги.
Май това ви тревожи, нали? Точно контрола, че ако не изпълнявате задълженията си на родител, детето ви може да каже "чао, Германия" и така ви обърква нещата - няма да имате дори достъп до жилище под наем и разни др закрили. Да не говорим, ако сте взели заем за мебели, за друго, или плащате Ablöse за мебелите в жилището, което сте получили след толкова мъки!
И тоя пикльо, ще реши в един момент да не ви следва повече там, където вие сте отишли?!... И където вие имате право на вето?!..

Само сега не ми казвайте, че сте богата или че мъжът ви  е богат, имате си  собствена голяма къща и т.н.
Ако беше така, нямаше да пишете по този начин - това, което е отвътре, е и отвън, казали са го отдавна по-мъдри хора.

ПС. Съветът да идете на специалист не е лош.

Глупости, клетви. Имаш ли причина да се притесняваш?

Параноята е точно при сектантите, очевидно...

Един чаршаф злобни словоизлияния колко сме тъпи ние и цялата държва, а нула мисъл зад тях. Децата са собственост на родителите и толкоз, ама какви права и чувства имат? Ще ги влачим по целият свят, през две години на ново място, няма да им даваме достъп до нормално образование с години и ще позволяваме на приятелите ни да ги поступват. Ама-ха!

Но хората пишещи такива буквени салати рядко имат да кажат нещо смислено. Целта е да заринат опонента с логореята си, да го изморят до степен да се чуди на коя поредна глупост да отговори.

ПП. На каква интелигентна дискусия си се надявала, след като влезе в темата директно с бутонките, обяви цялата държава и пишещите тук за идиоти, и високомерно натърти неколкократно как "всеки си е на мястото"?

Астрела, темата е пълна с аргументи и линкове, които ти не коментира.
Ще ти задам съвсем конкретен въпрос и се надявам на конкретен отговор.
Би ли прикривала насилника на детето си?

Нормален диалог предполага нормални включвания по темата, а не истерии и клетви. Както се вижда до някое време темата вървеше разумно, с изслушване на отсрещния, с аргументи. Значи може.

Не е проблемът, че не живеят в България. Повторено 1000 пъти няма да стане истина. Проблеми са начинът на отглеждане, липсата на комуникация дете-родили и насилието (челюст, влачене, тикане в коли...).

Това, между другото, се наблюдава във всяка тема, в която стане дума за насилие върху дете.

Добре де, това сериозно ли е? Стана ясно, че детето е малтретирано от близък на майката, влачат го като куфар при явната му съпротива, не му осигуряват стабилност и образование и две-три потребителки от началото на темата едно си знаят - вземат го, защото не ще в чужбина и всичко друго го прескачат, все едно не съществува. И точно тези две-три апелират за диалог - е как да стане, като си намилат едно и също, независимо от това какво се говори насреща?

1000 пъти написах, че след като се е случил този инцидент с майката и приятелят на семейството, на мястото са отишли роднини, полиция и социални. Защо няма задържани и обвинени тогава? Защо тогава не отнемат детето, ако е било в риск? До днес няма повдигнато обвинение, а това се е случило през януари.

Майката няма как да излезе с ясно становище какво се е случило, защото е виновна. Тя си е разказала нейната гледна точка за насилието - станал някакъв хаос и суматоха и хоп- оказали се в Пирогов, където дали документ за счупена челюст, въпреки че такава нямало. Затова отишли на друго място, където казали, че нямало счупване (ама нищо, че са го казали за друго място, не за челюстта).
Какво повече очаквате да каже майката? Тя нейната история ди я е измислила и си я е разказала. Явно за нея случилото се е нормално и не разбира защо са я погнали.
Хора, счупена челюст, само си представете какво е това!! Оттам насетне и по 3 страници писания за лошите институции да изписвате, няма никакво значение. Счупена челюст!

На 14 години децата имат ясни чувства и страхове, които трябва са се имат предвид в едно нормално семейство, а не да се игнорират. Не са възръстни, но не са и деца, които да залъжеш и да забравят. За това и закона също има предвид техните желания за сериозните неща, защото имат психика, която освен всичко, е много деликатна в този етап. И родителите трябва да се грижат за физическото и психическо здраве на детето.
Не искам въобще да коментирам начина на живот на семейството, дали има насилие, нито пък вярванията им. Само че, едно дете не е собственост на родителите, и ако има сериозен проблем, като например абсолютен отказ да живее с родителите си (не знам по-какви причини) родителите трябва да са адекватни и да намерят компромис, а не да увеличават натиска.

Не става въпрос за това, какво казва майката. Става въпрос за реакцията на полиция и социални. Ето, на теб също задавам въпроса: защо, при положение, че челюстта на детето е била счупена, преценката на социалните е, че няма риск? И детето продължава да живее с родителите си? Защо този, който му е счупил челюстта не е обвинен? Защо детето, заедно с роднините не съди насилника? Абе, защо този бияч на деца не е в затвора? Или най- малкото подсъдим? Минала е половин година!

Майката има ограничителна заповед и текат дела. Какво повече да има?
Ограничителна заповед - няма право да доближава детето си!

От това по-красноречиво няма как да има.