Как се справяте с въпроси, свързани със забременяване от околните ?

Аз съм много цапната в устата, и въпреки че нямам деца поради друга причина, отговарям така, че да им стане възможно най-гадно и повече да не питат никога. Например - Блъсна го кола, утре правим помен две години. Или преди месец пометнах. Или имам рак и ми изрязаха матката. Или мъжът ми претърпя катастрофа и не може да има деца. И почвам да подсмърчам гледайки ги в очите. Повече не питат след такива отговори, едва ли и ще попитат някого другиго след това...

Здравейте, няма да пиша тема за процедури, лекари и т.н., но избрах този раздел, защото мисля, че жените тук биха ме разбрали. Моята история накратко е, че на 31 ми откриха НЯР. Тогава нямах партньор, в последствие намерих, казах му за проблема, бяхме на лекар и ни посъветваха да опитаме без процедури засега. Можело да стане и ако до определен период не стане да се обърнем към репродуктивен специалист. В момента опитваме от 2-3 месеца. Аз преди няколко дни навърших 33.

Въпросът е следният : как се справяте с постоянно подпидващи роднини,  знайни и незнайни познати и тем подобни. Имам чувството, че всеки просто подмята нещо, колкото да не заспи. Родителите ни не се изказват, нито неговите, нито моите. Знам, че не трябва да обръщам внимание, опитвам се, но като си знам, че имам проблем и ми се натиска бутона.

За да не съм голословна ще дам няколко примера. Срещам случайно моя учителка от гомназията, говорим си общи неща, как се е пенсионирала и изведнъж пита дали имам деца, казвам 'не' и тя : ами какво чакаш, време ти е.
Срещаме братовчедка на баща ми и така между другото казва на майка ми: айде, де, не са ли те направили баба ? Х, какво чакаш, майка ти да остарее и да не може да бяга след внучето ли ?

Снощи преля чашата. С моя приятел сме на почивка с приятели, които имат деца и снощи обясняваща как са най- важното нещо в живота и мъжът каза : защото иначе за кво ми е тая жена като не ми роди деца, за домашен любимец ли ?

Още примери мога да изброя. Разбирам, че не трябва да се впряга, че аз решавам докъде ще допусна нещо да ме засегне и т.н., но знаейки какви са перспективите за забременяване, резултатите си и всякакви други неща и това много ме наранява. Приятелят ми ме подкрепя, дава ми кураж, успокоява ме, когато се разстроя. Но просто не знам как да реагирам, боли ме, а не искам да разказвам на всички, че имам проблем. Това касае мен и приятеля ми.

Вие сблъскали ли сте се с това ? Как се справяте? Как реагирате ? Аз понякога замълчавам, защото не ми се обяснява, понякога ги режа остро, но пак остава гадното чувство.

Благодаря на всички, които ще отговорят и успех на всички, които се борят с репродуктивни проблеми. Дано всички гушнем по едно здраво бебе:)

Но авторката наистина изглежда, че се притеснява.

Не мога да се сэглася с твърдението, че жената възприема това обидно, защото се притеснява от евентуален проблем в това отношение.
Това е омаловажаване на нейните чувства, едва ли не те  не са на мястото си, просто тя преувеличава.
Нищо подобно, сблъсква се с типично балканско невъзпитание от страна на лели и стринки. Защото възпитание не е само да се яде с прибори и да не ти стоят лактите на масата. Възпитание е и да знаеш с различните среди кое е уместно и кое не.
А този приятел с жената и децата - ами то, просто е взел една жена за жена. Да готви, да пере и са ражда деца - за удобство и разплод. Дали тя ще е Пенка или Иванка няма значение, няма значение що за човек е,  какви мисли минават през глава и.