Разкажете за своето прекрасно раждане

Много хубава идея,чудесна тема 
Ще чета с интерес

Моето раждане не е кой знае колко вълнуващо,защото родих секцио.
Най-интересното е,че синът ми реши да излиза в деня,в който насрочихме дата за следващата седмица
Най-прекрасния момент-когато го доближиха до мен да го видя и целуна

Чак сега виждам темата и не заради конкурса ще ви разкажа как беше при мен


Моето прекрасно раждане

Винаги съм обичала децата. Имам брат 7 години по-малък от мен и още от бебе помагах на майка ми доста.
Повивах го, защото тогава нямаше памперси, къпех го с мама, приспивах го...
От как се роди той исках да бъда майка. Чувствах се готова и исках да имам бебе с цялата си душа.

След като се омъжих и двамата със съпругът ми се отдадохме на така приятното занимание по зачеване на първата ни рожба.
И двамата я желаехме от все сърце!
На една Коледа направих тест който показа недвусмислени 2 чертички! Радостта ми беше огромна!
На 01.01. нетърпеливи отидохме на видеозон за да ни потвърдят бремеността!

Нямаше шега - в мен се зараждаше живот!
Най-великата магия на света започваше да се случва у мен!
Бяхме толкова щастливи!
Толкова дълго мисълта ми се бе подготвяла за този момент!

Започнаха дни на разходки из прирорадата в които на глас говорех на моето бебе - за доброто и злото, за усмивките и сълзите, за пътищата и пътечките, за възходите и паденията, за снега, за слънцето, за мен, за тати, за него...
Разказвах всичко което исках да знае.
Обяснявах му всичко което самата аз можех да си обясня...

Бремеността ми беше един от най-хубавите моменти в живота ми!
Не помня да ми е ставало лошо сутрин или когато и да било.
Преливах от енергия и радост! Гордост бушуваше в гърдите ми!
Усмихвах се повече от всякога и се чувствах просто прекрасна.
Не ми тежаха и килограми кой знае колко...
Рано сутрин се разхождах по брега на морето, когато всичко живо все още търкаше сънени очи, плувах и танцувах.........

но ... да не се отплесвам с бремеността

наближи времето на термина ми
Макар диагнозата която имам - епилепсия, настоявах да раждам "нормално".
За моя радост имах до себе си гинеколог - съкровище.
Хем компетентен, хем изслушващ и винаги намиращ опитимално добрия вариант
Бях спокойна и сигурна, че именно той ще ми помогне на бял свят да се появи синът ми. Той (гинеколога) твърдеше, че от него нищо не зависи и само ще е там около мен, но, че всичко ще си свърша сама

Преносвах с 2 дни.
Решихме да предизвикаме раждането.

Постъпих в АГ - Варна - ет.7 в 9 сутринта.
Пукнаха ми водите и ми направиха клизма. Нищо страшно до тук.

Съпругът ми и майка ми бяха с мен в болницата. Седяхме си в стаята ми, разхождахме се из отделението.
Към 11 започнах да усещам контракции. Не бяха нищо особено. През около 15 мин.
Дишах.
Направих си експеримент. Когато дишам правилно контракциите зачестяваха, бяха по-силни, но кратки и концентрирани.
Като си дишах както обикновено пак ставах по-нарядко и почти безболезнени.
Акушерката постоянно идваше да ме види. Беше спокойна и усмихната млада дама.
Разкритието ми си стоеше на 2 см.
Около 13:00 часа контракциите започнаха да стават малко по-болезнени

Преместиха ме в предродилна зала.
Вързаха ме към апаратчето за тоновете. Съпругът ми бе през цялото време до мен. Аз лежах, а той ме милваше и се говорихме смехории. Акушерката също седеш до мен. Майка и леля ми която е лекар стояха в коридора.

Около 14:00 часа болките започнаха доста да зачестяват.. през около 3 минути и ставаха все по-продължителни
Не е болка за умирачка обаче. Продължавах да дишам (за което ми помагаше таткото) и всичко беше наред.
Ставах. Опитвах да се разхождам, но така и не успях да намеря поза в която да кажа - да така е най-добре.
Просто си лежах, защото болките все някак се изтрайваха

Към 15:00 признавам ме наболяваше доста и акушерката ме накара да викам ако желая
"Повикай си - казва - може така да ти е по-леко."  Та като се развиках аз   Определено така ми беше по-добре.  
Гинеколога идваше от време на време само, но акушерката и таткото си бяха неотлъчно до мен
Усетих, че ми се пишка и опитах да стана за да ида до тоалета, но краката ми бяха като кашкавалени.
Попитах кога ще дойде пак доктора, защото вече много ме боли.
Отговора беше след около час.
Поглеждам аз часовника на стената - 15:10
Помислих си - аз до час ще съм родила - за какво ми е да идва посли?  

Донесоха ми подлога за пишкане и като ме погледна акушерката казва:
"Ама ти сигурна ли си, че ти се пишка? Мисля, че имаш пълно разкритие?"

Абе казвам ви аз, че вече доста ме наболява и трябва да се ражда

Преместиха ме в родилна зала, дойде ведната и гинеколога ми. На втория напън се появи  ИВЕЛИН - моето малко съкровище
Часът беше 15:35

Престоя ми в родилна зала не помня с никаква болка, макар, че имах и 1 малки шевче.
Самото раждане бе по-скоро приятно отколкото болезнено.

Навремето моя приятелка ми казваше, че раждането оприличава със страхотен оргазъм.
Аз и се чудих.
Сега обаче я разбирам идеално!
Болките за мен бяха около 2 часа в предродилна зала и то не ги определям като нещо граничещо със смъртта

Напъна и излизането на малкото същество заличи всяка болезнена контракция!

Аз тръгнах към болницата с настройката за нещо хубаво и невероятно и то се случи точно такова!

Пожелавам на всички майчета да са спокойни и уверени!
Напомням им и ги умолявам да не мислят за раждането като за наказание, а като за най-прекрасното и невероятно тайнство което може да се случи на 1 жена!

Благодаря, Gvendolin за разказа   !

А това в България ли е било?

Емем, защо не сложиш и тези два разказа, които са публикувани тук (на Мирена и Gvendolin) към останалите? Нищо, че си казала, че трябва да е анонимно. Те са решили, че не искат да се крият... или по някаква друга причина са си пуснали разказите лично... Не мисля, че само заради това трябва да ги "ощетяваме"... Или не съм разбрала правилно идеята ти да ти се пращат разказите на ЛС... ?

Още от началото си мислех, че едва ли ще има кой знае колко разкази, но не исках да убивам ентусиазма... Много съжалявам, че се оказах права  . Това показва, че мноооого малко майки, които пишат тук, наистина са преживяли раждането си като прекрасно... Тъжно е... Дано чрез разказите, които има досега, както и с всичко, което правиш Емем, както и аз и още някои други да успеем да помогнем на повече майки да превърнат своето раждане в едно наистина прекрасно изживяване ! Дано!!!

Емем, като няма разкази, да взема и аз да напиша  Ще ме изчакаш ли? Ще се опитам до 6-ти ( вторник, но до вечерта мое време, което е 7-ми сутринта БГ) да ти го пратя. Само имам въпрос, тъй като имам две раждания, за които мога да опиша, двата разказа заедно ли да ги слея или отделно?

Емем, пуснах линк към тази тема тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=170344.new#new, дано се намерят още желаещи. 

Аz гледам, че днес е крайния срок.
Дали ще може да се въzлполzвам?

Разбира се. Ще дам и малка отсрочка - до сряда сутрин. Все пак ми трябва малко време, за да изчета и евентуално подредя разказите в нова тема, за да са готови на 8. 03 сутринта.

Не е съвсем така, Поли. Чела съм много хубави разкази за раждания и тук, просто хората, които са ги преживели, може би не са попаднали на темата, или пък не им се пише, или се свенят... А може би аз не популяризирах достатъчно конкурса; можех да пусна линкове във всички теми, в които се говори за раждането... Отивам да го направя.

Поли., и аз си мисля, че не липсват майки, на които им е харесало да раждат. От една страна Емем го дава малко свенливо с хубавите си идеи, от друга - не всяка майка, която го е преживяла, се е хванала да пише - някои вече са разказвали, други - нямат време, трети - не им е дошла музата...

Аз лично отивам да се срамувам в ъгъла и да чакам прилив на творческо вдъхновение, че ме няма много в писането 

Ами аз изпратих разказа си днес, дано не е късно . Просто нямах възможност до сега.

Тя дори да беше писала анонимно веднага щеше да се разбере от кого е още от първите изречения... 

Аз, понеже ме мързи да пиша наново, ще дам своя разказ отпреди три години
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=1602.msg15674#msg15674

Не държа да участвам в конкурса, но пък да става калабалък
Единственото, което в този вариант на разказът липсва (писала съм го поне 3 пъти във форума) е, че в момента, в който родих бебето и го гушнах, такава огромна радост и удовлетворение ме обзеха, че бях готова веднага, същата минута да я родя още два пъти, ако трябва - за такъв хубав резултат

Емем , Maria.St , ами сигурно сте прави... Аз, признавам си, не съм чела тук много за раждане... Нали до последно се готвих за планирано секцио... Та, дерзайте! Рекламирайте!

           Извинявам се, че ще пиша направо тук, но тъй като не обичам да участвам в конкурси, а все пак ми се щеше да разкажа за това как изживях раждането на моята малка Йоанка и с това да помогна на някоя бъдеща мама, затова....
           Раждането, както и всяко друго нещо в живота зависи много от предварителната нагласа. Това се пише и повтаря навсякъде, а причините да се окаже вярно са съвсем прости! Когато очакваш нещо да е неприятно се вторачваш в неприятните моменти и си казваш „Ето, наистина е неприятно!”. А когато очакваш да е вълнуващо, обръщаш внимание именно на вълнуващите моменти и пак си казваш „Наистина е вълнуващо!”.А както и в живота и при раждането има и от двете. Важното е накъде гледаш!
   Лично аз силно вярвам в силата на положителното мислене и още докато бях бременна се стараех да осигурявам на себе си директно и от там на бебето индиректно само положителни емоции. Дори още като разбрах, че съм бременна излязох в болнични, защото работота ми беше свързана с много напрежение и стресови ситуации, както и с 40 минутно пътуване по извънградски път с Огромни дупки.  Та отдадох се изцяло на бремеността и всичко прекрасно свързано с нея и зачаках деня в който исках нормално и без упойки да изживея раждането на моето бебче.
Когато ми дойде термина аз още хал хабер си нямах да раждам. Не знаех какво е това контракция, но си чаках търпеливо „да му дойде времето”, като естествено всеки ден ходех на записи. И така на 5 ден след термина се събуждам по едно време към 3 часа през ноща, от нещо странно, присвиващо ме в корема. Поогледах се, поослушах се пък си викам „А-а, туй ще да са контракции”. Станах, изкъпах се, оправих се, пих 2 таблетки папаверин /ако са фалшиви контракции, трябвало да ми мине/ и към 6 реших да будя вече моя Митя, да става да се вълнуваме заедно. Казах му „Айде ставай да броим контракции” пък той на сън ми каза, цитирам „Ти брой, аз ще спинкам” . Оставих го да спи, какво да го правя и взех да ги броя - бяха на 10 мин. Към 7 обаче му звънна тел-а да става за работа и нямаше какво да прави, събуди се и зачакахме заедно.
              Контракциите ставаха все по хаотични, някои по силнички други по-слаби и аз даже поспивах между тях. Към 10 се обадих на доктора, с когото имах уговорка, да му кажа какво е положението и той ми каза да отида към 12:30 да ме прегледа. И така като отидахме в болницата в уречения час се оказа, че съм с 5 см разкритие. Аз съответно изобщо нямах вид на раждаща жена и изобщо не се притеснявах или смущавах от нещо и бях доста така да се каже „лежерна”. По този повод след като ме приеха, моя Димитър вместо да стои и да чупи нервно пръсти пред болницита се прибрал и си пуснал да гледа „Приятели”. Надявам се поне да е била серията в която ражда Рейчъл...  Та така при мен дойде една ужасно мила акушерка, която ми каза „Хайде, идвай с мен, аз ще ти водя раждането”. Тук трябва да вметна, че действието се развива в Бургаската болница, за където бях чела всякакви страхотии. Та тази ми ти акушерка, на която за съжаление не помня името, за да я похваля поименно тук, ми помогна за багажа, постели ми леглото, приготви всичко и ме включи на системи, за да се регулират контракциите и да се предизвика раждането. Дойде и доктора и тримата зачакахме. За мое огромно щастие, нямаше други да раждат в момента, защото мен това най-много ме притесняваше, а именно че ще гледам и чувам страдащи жени в подобно положение и няма да мога да се концентрирам в положителна посока. След като ме включиха на системи, контракциите се засилиха, но аз ги „преживявах” като дишах учестено. Тук мисля че, успях най-добре, защото се концентрирах в дишането, а не в болката. И тъй като контракцията „почва и свършва”, а не е постоянен процес, не губих ентусиазъм и продължавах просто да дишам дълбоко и учестено. Доктора ми каза, да не съм се притеснявала и да викам, ако искам, но на мен не ми се викаше, а и бях заета с това да дишам, а двете са несъвместими. Още повече, че и тоновете на бебето взеха да се губят по едно време, поради увита пъпна връв, както се оказа по-късно и дишането беше важно и за него. Последва пукане на околоплодните води, местене в родилна зала, 2-3 напъна и .... хоп Йоанка.  Цялата работа със силните контракции трая точно 1 час, от включването на системата до появата и на бял свят. Дори като се роди, бях по-въодушивена от това, колко чудесно беше всичко, от колкото от самата Йоанка. Някак си исках първо да се порадвам на това, и след това да отдам цялото си време да осъзная каква благословия ме е сполетяла!...
           А когато се обадих на Митя и му казах „Хайде готово, имаш си вече дъщеря”, той супер много се изненада. Мислел си, че даже няма да е днес, пък камо след 1 час. Миличкият даже не успял да се притесни и да изживее момента на трепетното очакване. Карай, другия път!
   Ето това е моята история! Исках да го изживия, вярвах че ще е много вълнуващо, така се и оказа. А болката, тя е част от цялото очарование. Нещо като първия път при секса!!!

сега като се замисля наистина раждането е нещо удивително.но тогава не мислех съвсем така.може би защото ми беше първо раждане-незнам но бях уплашена и същевремено нетърпелива всичко да приключи и най-после да се видим с онова мъничко човече което така силно ме поритваше към края нетърпеливо и то милото да види мама и тати.с таткото се познавахме едва 4-5месеца когато и двамата осъзнахме че този път сме уцелили точният човек този от който искаме дете.с положителният тест започнаха и притесненията от моя страна дали всичко с бебчо ще е наред и таткото с неговите притеснения дали ще е добър татко(той понеже винаги е вярвал че всичко ще е ок).а бремеността беше от най-леките нямаше и помен от повръщане или каквито и да било други симптоми.дори корема ми се появи шестия месец.не съм от супер мамите за които раждането е нещо страхотно без болка само щастие.наистина е страхотно нещо но и болката си я бива...дойде ми датата на термина и мина дните се нижеха бавно бавно в очакване на голямото събитие.и на петия ден след термина нашият татко замина рано за риба аз станах до тоалетна след него и гледам-кръв въпреки че бях прочела един тон книги и по цял ден висях във форума и въпреки че знаех че това сигурно е тапата се шашнах.вдигнах бъдещия чичо по тревога обадих се и на таткото който така и не стигна до риболова.с чичото пристигнахме в болницата а те там едни бааааавнииииии чак се изнервих викам си-абе тия хора що не се размърдат ами аз ще раждам нямах търпение а колкото до чувството чувствах се най-специалният човек на света.в 9ч започнаха контракциите и така до 5.25 на другата сутрин.през цялото това време таткото обикаляше като щур от къщи-до болницата и обратно-голяма картинка беше.като за пръв път самото раждане беше бързо за около 20-25мин.още когато усетих че нещо хлъзгаво излиза от мен усетих и някакъв вид празнота онова мъничко същество което по мой си начин до сега си е било само мое излизаше...всичко беше ок без шевове и каквито и да било други манипулации и докато лежах на магарето не свалих поглед от малкото човече в кувиоза-колко съвършено красиво е.не можех да повярвам че е излязло от мен че съм успяла да се справя-бях горда със себе си.а не мога да ви опиша радоста на таткото и на моят баща(всъщност всички се радваха но те като мъже които не изразяват съвсем чувствата си ми направиха най-силно впечатление)а още по-горда бях когато успях да го кърмя след недоспиването преливащите от кърма гърди ужасните коликии.след раждането света се преобръща и колкото и да е подготвен човек никога не е достатъчно.вече има друго същество което е най-важно не си ти не е и човекът до теб.едно малко и безпомощно същество което без теб е обречено за което ти си всичко на света за което никой не може да се грижи така както би го правила ти....нещо съвсем съвсем ново.и всеки ден се чудя и немога да проумея каква е тази сила която след безброй безсънни нощи и изтощение ме кара да се будя сутрин рано с трепет и нетърпение да чакам да се събуди малкото момченце за да го гушна и да поиграем.липсва ми дори когато спи...той е моето сърце.така че мами-раждайте малките същества които създаваме са нещо прекрасно.въпреки болката въпреки страха и всичко ново и непозното това е нещо велико а децата са най-прекрасното нещо на света.успех на всички бъдещи мами бъдете силни за двама всичко си заслужава!!!!!!!!!!! 

 Много интересна тема, аз също съм със спешно секцио, та само ще чета тук, но и аз искам да ви кажа, че никога няма да забравя личицето на моята сладуранка в онази първа наша среща! Сега като я гледам, мисля си, все едно че е онзи момент, но 1000-дна степен!!!