Когато искаш да избягаш от себе си.

Противоречиш си много. Страхувала се отношения "просто секс", ама изглежда често се навиваш на секс веднага. Кой ти гледа детето, докато се отдаваш на алкохолни маратони?

И между другото, мъжете рядко зарязват, по-скоро повечето правят простотии, докато се сетиш да ги зарежеш, че да си нямат после проблеми да им се влачи жената.

В голям град ли си? В малко населено място с това поведение очаквай само такива, които ще те минават набързо, защото ти се носи славата.

Свалячите хич не зарязват, хайде малко по сериозно. Всъщност да, не зарязват, просто спират да се обаждат и като ги търси обекта, към който са загубили интерес, все са заети

Здравейте!
Често чета теми тук, но никога не бях писала до сега. Не и до момента, в който не се оказах сама сред познати.
На 26г. съм и съм самотна майка на момче. С бащата се разделихме, още когато сина ми беше бебе. Интерес  от негова страна към детето няма. Той беше “лошо момче” ако мога така да се изразя, включително и до днес ми създава проблеми (“бащата”) Тази ситуация изключително много ме натовари психически и емоционално. Трябваше ми доста време да приема това, че направих грешен избор и останах сама с дете на ръце. Смятам се за доста привлекателна и не ми липсва мъжко внимание. Имам висше образование и съм от добро семейство. Е времето мина, приех съдбата си и в живота ми се появи човек… който имаше интерес към мен. Аз също имах. Прекарахме една  уникална първа среща, а след това се видяхме още няколко пъти насаме….съответно сещате се какво се е случило. Имаше си доста химия между нас и си паснахме и в тази сфера на отношенията мъж- жена.  Но не това е лошото, а факта, че тогава пихме алкохол на който аз не нося въобще. Напих се страшно много и приказвах страшни глупости. (Нямам тази практика, бях много притеснена) Съответно момчето накрая ми каза, че не желае да има сериозни отношения с мен.Имаше химия, имаше интерес, желание, сходни интереси, приоритети, ценностна система… чак не можах да повярвам, че е възможно да си прекарам толкова добре и да срещна човек - като мен. И съответно се издъних грандиозно… не ми се вярваше, че това момче ще иска сериозни отношения с жена с дете… и от страх да не ме отхвърли се хвърлих в тези отношения прекалено бързо, прекалено много исках да остане с мен, да не съм сама повече, че го отблъснах с непрестанното искане да сме заедно и поведението ми- когато пиехме .(от ден 2 на запознанството ни) ….може би. Бях на предела си, когато го срещнах и самотата ме убиваше, тъй като сериозни отношения не съм имала с никого след бащата на детето ми- не исках и не бях срещнала подходящ човек. Място не мога да си намеря от яд, че си позволих да пия толкова и да се държа така… Не съм сигурна всъщност обаче дали това е причината да прекрати отношения с мен, или това, че просто му е било за 1ния с*кS. Нямал е сериозна връзка никога и му се носи славата малко  на сваляч… но и на добро момче. Също така ми сподели, че иска вече връзка иска любов и т.н. Чудя се, защо ме отсвири така бързо? Аз ли сгреших като се показах в лоша светлина, или той като ме заблуди и използва за да си легне с мен. Никога не са ме отрязвали, мъжете бързо се закачат и влюбват в мен. Но пък аз съм отрязала доста мъже през годините. Не съм споделила с никого, защото се срамувам от поведението си най- вече. Изхвърлих всичкия алкохол който имах вкъщи и сигурно повече никога няма да пия. Плаче ми се… и то за човек който познавах съвсем бегло.. или по скоро за това, че сякаш с тези отношения умря и последната ми надежда. Нямам голям социален кръг и не знам къде бих срещнала мъж, с който да си паснем. Ако сте мъж и попаднете в такава ситуация с жена, каква би била причината да прекратите отношения ?А ако сте жена с дете (без мъж), как се изправихте отново на крака след поредния несполучлив опит да създадете връзка? И как изобщо се случва жена с дете да намери човек до себе си на който да се довери…. ?Благодаря!

На 26г. съм все пак,  не на 16 и съм имала отношения с мъж, без да имам връзка. Това визирах като казах, че когато отношенията са изяснени още в началото кой какво иска е друго. Написала съм в коментар и че това е първият човек с когото имам отношения след бащата на детето ми, а това не е никак малко време.
Имала съм 2 дълги връзки и изобщо не ми се “носи славата”. Не съм от жените който дават на всеки. Проблема е, че когато избера да “дам” на някого влизам в отношения с идеята за дългосрочна връзка, а не просто секс. Но явно не попадам на подходящи. А с детето ми не сме скачени съдове, и аз си имам своето свободно време, все пак съм човек и жена- свободна.  Нормално е да искам да имам човек до себе си и да направя опити за евентуално развитие на дадени отношения. Да имаш дете, не е равно на това да спреш да живееш свой живот и тотално да забравиш за това да имаш половинка, както в моя случай, тъй като аз нямам мъж до себе си.

Не се напивам за да правя редовно маратони с различни мъже, ако това имаше предвид.
Просто споделих какво беше този път, и споменах ако сте прочели, че се срамувам от цялостната ситуация, защото не е присъща за мен.

Такава жена съм. Ама съм десет години напред от твоите. И мирогледа ми е друг. Аз мъж не си търся. Мъж не ми трябва за нещо различно от секс. И за какво ще ми е? Да си го взема у нас да му готвя и да му пера чорапите ха-ха нЕма как да стане. Тааа смени си нагласата, мило момиче. Мъж не ти трябва. Можеш и сама. И то прекрасно. Не ти трябва да се заробваш пак. Играла си го вече. Живей си в свобода и ползвай мъжете за забавление. Това е. Имаш нереални очаквания от тоя пол и ще страдаш в противен случай.

Лесна си. Съгласяваш се на просто секс, като ти предложат, и се успокояваш, че не ги целуваш, и били честни с теб, като ти предлагат директно просто да те минат няколко пъти. Казваш, че си влюбчива и от единия секс се влюбваш, ама изпадаш в подобни отношения.