Здравейте. Моята история е следната. Аз съм от голям град с дете, моя приятел от малко планинско градче. Обстоятелствата бяха такива, че се наложи да отида при него да живея. Толкова злоба обаче не съм очаквала. То не бе плюене, говорене зад гърба, избягване.Всякакви глупости си съчиняват за мен. Гледат ме като прокажена. В редките случаи, когато се налага да контактувам с някой, като се държа най-нормално после чувам по мой адрес някакви "отзиви", неблагоприятни. Сякаш тези хора не желаят да приемат някой външен човек и винаги тръгват с кусурите или може би чуждото дете е проблем(но никога не се казва) . Всичко, което може да се изтъкне като недостатък се прави(а знаем няма без грешни хора). Млади и стари хора има. Иначе казват че са много гостоприемни, пълни глупости.
Гледа те в очите и ти казва че всичко е наред, че много добри хора били, гостоприемни, а после чуваш някакви съчинения. Само да добавя, тези хора непрекъснато се самоизтъкват, имам чувството че мислят че са център на вселената. През цялото време слушам как са най-работливите на света, жените най-добри домакини и подобни (тоест всички останали са пропаднали). Това вече ми идва в повече, те са най, най, един вид който не е от тях не става.
Гледа те в очите и ти казва че всичко е наред, че много добри хора били, гостоприемни, а после чуваш някакви съчинения. Само да добавя, тези хора непрекъснато се самоизтъкват, имам чувството че мислят че са център на вселената. През цялото време слушам как са най-работливите на света, жените най-добри домакини и подобни (тоест всички останали са пропаднали). Това вече ми идва в повече, те са най, най, един вид който не е от тях не става.
