В мен ли е проблемът?

Да, в теб е проблемът. Проблемът ти е, че се нуждаеш от външна валидация. Не се. Ти си достатъчна. Ти си уникална, неповторима, стойностна и всичко останало. Не се нуждаеш от одобрението на другите. Това като го разбереш и осмислиш и приложиш и почувстваш, ще се оправиш

Родителите ти са пълен отврат и за свое добро и добро на бъдещите ти деца забрави че съществуват. Не е в теб проблема, не се тормози с тях повече. Опитала си, не става, остави ги да се оправят както знаят. Гледай си живота.

Не ми звучиш адекватно, авторката. Поработи върху себе си, родителите няма за кога да променяш и си живей живота.
  Ако вашите вземаха насериозно всичко, което си им казвала в пубертета, да са те дали за осиновяване.

Като чета какво си написала, ще ти трябват няколко години да се отървеш от тях. Чувствителен и раним човек си, същата като мен. На мен ми отне около 8 години да се отърва от влиянието на майка ми, като още и още нося последствията. Страничен човек няма как да ни разбере такива като теб и мен. Сто пъти съм си казвала, че искам да спра да я виждам и чувам изцяло, и после айде пак. Много е трудно да прескочиш психологическата бариера, че човекът, който ти е дал живот, прави живота ти труден и непоносим. Пък при теб са и двамата такива. Единственият изход е да спреш изцяло, ама изцяло да общуваш с тях. Мисля, че няма да успееш. Друг вариант е да им поставиш съвсем рязко и ясни правила как се говори с теб. Например - казваш, че ако още веднъж се отвори темата за бебе, ще станеш на секундата от масата и няма да се върнеш в дома им, докато не се извинят, че са говорили по забранена тема. Изглежда ми обаче, че са доста примитивни и няма да ти се извинят никога за нищо… Така че поработи върху себе си и не забравяй и за връзката с мъжа си. Не го тормози безкрайно с драмата, че нямаш родители, на които да разчиташ. Много хора са така. Просто урок от живота.

Подкрепям, и аз имам такава майка.
Това с поставянето на граници, не работи.
Аз съм пробвала и на майка ми не и пука и грам за тях. Тя си знае нейното и толкова.
Както и психолози викат: само спиране тотално на комуникация помага.
А и никаква информация за себе си не се дава на такива хора !!!!!!

Да, доста е трудно с такива хора, защото им е вкоренено дълбоко в съзнанието, че знаят най-добре за детето си. И ако детето не слуша, значи греши. Само че такива майки пропускат момента, че ние не сме деца вече, а отдавна пораснали самостоятелни личности.

Не е в теб вината, но бъди снизходителна към тях, без да се съобразяваш с глупостите им. властни са родителите ти. Аз имах много трудна връзка със своя баща. Много критичен. властен, контролиращ, постоянно даващ акъл. Много рано си тръгнах от къщи, за да имам своята свобода. Когато доведох сегашния си мъж, същите приказки, как ме бил търпял такъв страхотен мъж.
Баща ми почина при много травматични обстоятелства. Дори в смъртта си не ме пощади, няма да давам детайли, за да запазя анонимност. Но сега, когато аз съм родител, доста често се сещам за него и то с разбиране. Не за всичко, някои неща не ги разбирам, прощавам ги, но не ги разбирам, но други наистина ги разбирам много по-добре от позицията на родител. Давам си сметка, че и моите деца ще имат критики към мен, когато пораснат. Разбирам и, че е много трудно да пуснеш детето си да бъде себе си, когато неговите ценности противоречат на това, което ти смяташ за най-добро. От там и състраданието, коеот изпитвам към баща ми, който за мен имаше нужда да контролира всичко от чувство за страх.

За мой късмет, имам наистина много близка и любяща връзка с майка си, и винаги съм имала. Тя винаги ме е приемала такава, каквато съм, окуражавала ме е и ми е давала криле. Имаме си препирни, има си кусури, но за мен това е моделът, към който криво-ляво ми се иска да се придържам -- приемане, одобрение и окуражаване.

Ако темата не е пързалка (на което леко ми прилича, ако не е така - сори) - такива родители смятат децата си за законна плячка, с която могат да се разпореждат и не им дължат уважение. Единственият начин е максимално ограничаване на комуникацията и най-вече спиране на типичното за БГ виждане “на маса”, където хората стоят с часове, понякога подпийват и почват да се говорят неуместни неща. Ако се виждате набързо, за едно кафе например, и то рядко, няма да има време да се разпитвате и да се накисвате в темите си.

Не вярвам да е пързалка защото и майка ми е същата …..
но съветите са хубави.
Ще добавя и grey rock Methode. Прочетете за нея, при мен действа

Благодаря на всички за споделените мнения, дадените съвети и подкрепата!
Обeзателно ще прочета препоръчаните книги от AIDA_N.
Lanarte, не съм прекратила отношенията  с родителите си, вероятно от липса на смелост досега. Сигурно е глупаво, но се надявах, че нещата ще се променят. Макар, че не сме прекарвали много време заедно, финансово не са ме лишавали като дете.  Майка ми е изказвала мнение,  че „всичко прави за мен, а нея няма да има кой да я погледне като остарее“. Макар да знам, че ако се наложи, не бих ги оставила, отбягването им ме кара да се чувствам точно така, все едно гo правя. Аз съм им единствено дете.  Генерално не са лоши хора, макар може би така да съм ги описала, породено е и от натрупаните ми чувствата, не е нарочно. Просто може би не си дават сметка за тежестта на думите си понякога. Истината е и че дълго донякъде вярвах в преценката им за мен, докато не споделих на близка приятелка за отношенията ни. Тя ме погледна с изненада и започна да изброява позитивни мои качества и неща, с които сама съм се справила и съм помогнала на нея да се справи. Това обърна представата ми за ситуацията и дори започнах аз да си намирам позитиви. Дотогава само откривах негативите си.
Eleaa, нямали сме спречкване или кавги с родителите ми.
Лейди Рамкин, макар да се чувствам засегната от думата „неадекватна“, съм съгласна с теб. Наистина имам много да работя върху себе си, за да не допусна същите грешки.  Осъзнавам, че реагирам като малко дете спрямо тях и не знам каква е причината. Невъзможно ми е да отблъсна такива думи към мен – просто ги понасям с мълчание. Осъзнавам, че се държа абсурдно, но въпреки това го правя. За пубертета предположенията ти са грешни. Мина спокойно с леко депресивни нотки – обожавах да си седя вкъщи и да гледам филми. Не съм се дрогирала, нито съм бягала от вкъщи посред нощите. Познавам много хора с по – лош пубертет, нанесъл главоболия на родителите им – не са ги дали за осиновяване.
Beauty queen, темата ми се ще да беше пързалка, но не е….
Благодаря за разбирането на всички!  В това ми решение да се  отдръпна, се чувствах виновна и ми беше нужно да чуя странично мнение дали не постъпвам лошо.  Доня Дафина Черешова, pilito и Di Soleil ме накараха да се замисля за нещо, което преди не бях – че все още мога да имам моето щастливо семейство под друга му форма, стига да спра да се фокусирам върху старото такова.

Има още една книга която мога да ти препоръчам - “Да се освободим от емоционално незрелите хора” на Линдзи Гибсън. Ако ти се задълбава психологически.

Авторке, вече са ти казали, а и моят собствен опит го доказва - максимално ограничаване на контакта с хора, които те натоварват емоционално. Няма друг начин и колкото и да  ти се иска, няма никакъв вариант да се справиш с такива хора, защото не можеш да ги промениш. Пази си психиката, защото в подобна ситуация, моя приятелка стигна до паник атаки и психиатри.

Да, аз имам същия проблем. Това е съдба. Обичам родителите си и съм им благодарна, че са ми дали живот, че са се грижили за мене така, както  са могли ( Да, наистина са се грижили за мене, това не мога да го отрека). Те си имат своите травми, непонятности, наивности, илюзии, емоционални неуравновесености и акцентуации, пропуски и грешки. Разбирам ги и им прощавам. Такива са, каквито могат да са.  Това е реалността. Но искам да те предупредя, че дори и да се отделиш психически и емоционално от тях, да имаш собствено мнение и да постъпваш спрямо него, което е много, много важно и виждам, че ти го правиш,  те могат със своите постъпки да ти повлияят негативно в живота и да ти създадат проблеми. Ние, като техни деца,  сме свързани с тях.  И те потенциално, тъй като си мислят, че трябва да бъдат строги и безкомпромисни към детето си родители, направо безпощадни, преминаващи в другата крайност, да търсят във всяко нещо негов непростим недостатък,  да го държат в психическа зависимост от себе си, като му втълпяват, недоверие в собствените му сили ( пък може би защото никой никога не ги е слушал тях и те искат да упражнят власт върху кого - върху детето си, вместо да го направят самостоятелен човек и в зряла възраст да му станат просто чистосърдечни приятели),  в същото време това тяхно убеждение ги прави много податливи на чуждо влияние, което манипулатори и мошенници могат да използват срещу тебе и твоето семейство,  да ги направят предатели към рода, дори и в юридическо отношение. Просто предупреждавам, защото се сблъсках с такъв проблем. Бъди нащрек! Можеш всичко да очакваш от тях! С възрастта те се променят, стават още по- внушаеми и могат да стигнат дотам, че да се превърнат в  жертва на измамници, което веднага ще рефлектира и върху тебе и твоето ново семейство.

Моята майка ме смята за нейна собственост която трябва да прави това което тя иска. Ако не стане така, стават скандали и вменяване на вина. Мешене в живота ми на макс. Тя си няма друг за жалост и тормози само мен.
Мой приятелки са присъствали повереме на такъв скандал и я смятат за луда. Определено нещо горе и куца

Naixi89 Съветът ми е и към теб, с майка ти няма нужда да си обстоятелствена, общи приказки и нищо лично не споделяй, което означава, че много внимателно й отговаряш, не първосигнално. И да й кажеш, и да не й кажеш каквото и да било, филма в главата й тече постоянно ... Това дали й куца нещо или не, не те грее по никакъв начин /може би да си обясниш защо го прави - и споко, има такива хора, оправия няма, там логика не търси /въпросът е, как да се съхраниш ти оттук нататък. Достъп до внучето само в твое присъствие и за малко. Проблемът е във вината, която чувстваш, но просто се опитай винаги да поставяш своето ново семейство на първо място, това да те води.