Кралски работи и клюки - юли и август 2024

Можете ли да загубите сърцето си за един народ и една държава?

Да, мога да го потвърдя. Гренландия има много специално значение за семейството ми и за мен. Затова кралица Мери и аз сме много щастливи да бъдем тук заедно с принц Винсент Миник и принцеса Жозефин Ивало.

Бих искала да ви благодаря за топлото посрещане. От Каанаак до Аасиат, от Кекертарсуак до Атту, от Сисимиут до Нуук бяхме посрещнати по най-тържествения начин. И с нетърпение очакваме да продължим красивото пътуване до комуна Куджалек на юг.
Благодаря ви, председателю на Naalakkersuisut, за милите думи.

Преди малко повече от 20 години с кралицата се оженихме и още преди сватбата бях решил първо да покажа на бъдещата си съпруга Гренландия.

Заедно с майка ми, кралица Маргрете, която изпраща най-топлите си поздрави, и баща ми, принц Хенрик, отпразнувахме 25-годишнината на местното самоуправление по време на първото ни официално пътуване като престолонаследническа двойка. От този момент нататък се пробуди и любовта на кралица Мери към тази велика страна и нейния сърдечен народ.
Преди около 25 години започнах стажа си като водач на шейна в Северна Гренландия, тръгвайки от Каанаак. В началото на пътуването към нас се присъединиха гренландски ловци и скоро стана ясно, че там, където ние бяхме тежки и бавни, те бяха леки и бързи. Там, където нашите шейни бяха натоварени с провизии, ловците караха след храната и я набавяха непрекъснато чрез лов и събиране. Техният "ловен късмет" - както още го наричат - впечатли всички ни и очевидно беше повече разум, отколкото късмет. Способността на ловците да четат в природата ме очароваше и вдъхновяваше дълбоко. Наблюдавах и попивах.
От хилядолетия природата е в основата на живота на арктическите народи, които оцеляват в суровата среда, като предават знания и умения от поколение на поколение. Преди три дни кралица Мери и аз посетихме Атту в Северна Гренландия. Тук се срещнахме с ловци и рибари, чиито задълбочени познания за местния район помагат за опазването на бъдещата морска среда. Техните усилия получиха наградата за околна среда на Северния съвет през 2018 г. и са добър пример за взаимодействието между коренното население и съвременния живот в Гренландия.
Преди около 35 години наистина станах пълнолетен в Гренландия, когато заснех първия си тюлен в един прекрасен летен ден във фиорда край Нуук. В този ден научих не само как се лови тюлен, но и че уловът за първи път е толкова голямо събитие, че ти е простено да закъснееш за тържествената вечеря. В тази страна осъзнаваш, че даровете и задачите на природата невинаги познават времето. Природата не бърза.

Гренландската природа е уникална, както разбира всеки, който посети Гренландия. И все повече хора го правят. Но природата е и крехка и най-добре е да се грижим за нея заедно. Ето защо бих искал да поздравя всички ни с неотдавнашното присъединяване на Гренландия към Парижкото споразумение. Светът е по-силен, когато обединяваме усилията си, за да изпълним амбициозните си цели в областта на климата.
Преди повече от 40 години посетих Гренландия за първи път. 14-годишен и напълно неосъзнат за влиянието, което гренландският народ ще окаже върху живота ми.

През изминалите няколко дни аз и кралица Мери имахме удоволствието да се срещнем с гренландци от всички възрасти и да изпитаме част от това, което Гренландия може да предложи и което ни обединява.

Дания и Гренландия споделят общи ценности и история и въпреки човешките и културните загуби от миналото, ние сме свързани. Отношенията между Гренландия и Дания се основават на уважение към общото и към това, което всеки от нас представлява. Ние сме различни, но можем да се радваме и да се възползваме един от друг. Аз съм живото доказателство за това.
Преди почти шест месеца започна моето кралско управление. Това е задача, за която се подготвях през по-голямата част от живота си.

Част от подготовката се случи във фиорда край Нуук.
Част от подготовката се случи на кучешка шейна в Северна Гренландия.
Част от подготовката се случи, когато загубих сърцето си за Гренландия и гренландците.

Мери и аз сме щастливи, че сме тук в Гренландия за първи път като кралска двойка, и се радваме, че можем да покажем на Миник и Ивало още една част от тази великолепна страна. Най-сърдечните ни поздрави са към жителите на градовете и селищата, които този път няма да можем да посетим.
Вдигам тост за Гренландия и гренландския народ. Нека връзката между нашите страни остане силна, а вярата и волята за светло бъдеще да съпътстват всички в Датското кралство.

Обвързани, отдадени на Кралство Дания.

Наздраве - Kasuutta.

Националната носия на Гренландия е изключително жива и сложна. Нейната уникална естетическа и културна значимост се дължи на комбинацията от налични арктически суровини, съчетани с последиците от колониализма и глобализацията. Днес гренландците работят усилено, за да запазят този елемент от своето наследство. Въпреки че се водят разгорещени спорове относно бъдещето на облеклото, едно е сигурно: емблематичната гренландска национална дреха е произведение на изкуството, което заслужава вниманието на света.

Произходът
Когато исландските викинги започват да колонизират Гренландия около X век, живеещите там инуити носят облекло от животински кожи. Ескимосите са използвали кожи от полярни мечки и тюлени за изработване на дрехи и ботуши, или камики. Както навсякъде, където климатът е изключително студен, кожите служат за функционална защита в мразовитата гренландска тундра и в каяците по вода.

След пристигането на викингите група след група хора идват в Гренландия, за да ловят риба и да ловуват, а понякога се задържат тук. Всяка от пристигащите култури вдъхновява промените в облеклото на местните гренландци.
Мисионерите от Моравските братя, живеещи в изгнание на територията на днешна Германия, първи насърчават гренландците да си създадат национално облекло около 1733 г. Националното облекло на гренландците е дълбок източник на етническа гордост, тъй като то показва тяхната културна независимост и идентичност и почита силната роля на жените, които шият дрехите. Всички гренландци и всички, които се чувстват свързани с Гренландия, могат и се насърчават да носят специалното национално облекло. Малките деца започват да носят националното облекло на първия си рожден ден, а понякога и по-рано.
Съвременните гренландци носят националното си облекло за религиозни, светски и граждански специални поводи. Фестивалите се превръщат в живи витрини на това смислено облекло. Дрехите се носят по време на церемонии по посвещение като потвърждение и рождени дни на деца, както и първите дни на училище, които са много важни за гренландските семейства. Облеклото се носи и на Коледа, Великден и Националния празник на Гренландия (21 юни). Гренландците също носят това облекло, за да посрещат посетителите на пристанищата.
На езика на коренното население на Гренландия човек, облечен в национално облекло, се нарича qaqortumaartoq, което в превод означава "облечен в бяло". Arnatoortoq е терминът за жена, облечена в празнично облекло.

Националното облекло на гренландските мъже обикновено е по-скоро функционално, отколкото декоративно. Те носят бял анорак (туника), ушит от коприна, сатен, платно или рядко от вълна. Понякога аноракът има качулка или украсени джобове на гърдите и обикновено има странични джобове, които обикновено не са украсени. Мъжете носят черни, зелени или сини панталони и камики, които понякога имат един маншет с бродерия. Облеклото може да бъде с цветен авитат, който представлява боядисана тюленова кожа, нарязана на ленти и преплетена по останалите дрехи. Това обаче обикновено е по-забележимо при женските богато украсени дрехи. Мъжките анораци са с качулки.
Дамският анорак се носи върху блуза, наречена тиммиак. Гренландското празнично облекло изглежда е единственото национално облекло, което дава предимство на дамските панталони пред полите. Панталоните им стигат само до горната част на бедрото, където започва камикът. Дамските камики са дълги, подплатени, широки ботуши от тюленова кожа, подчертани с авита и копринена флорална бродерия на около горната третина.

Визуално зашеметяващата яка е по-ново допълнение към облеклото. Яките се изработват със стъклени или перлени мъниста, които се доставят от цял свят. С течение на времето яките стават все по-дълги и се добавя плат за украса на анораците. Както при мъжете, така и при жените определени елементи от облеклото показват богатство и социален статус. Например в миналото повече мъниста са означавали, че носещият ги има по-голям престиж.
Нов дизайн, нови материали
Жителите на Гренландия са постоянно изложени на нови естетически практики и на глобалната търговия с предмети и идеи, която съпътства културните контакти. Въпреки че облеклото на жителите на Източна Гренландия винаги е било по-просто от това на жителите на Западна Гренландия, постоянните взаимодействия с новодошлите са променили облеклото и на двете групи по много начини.
През XVII в. холандските китоловци изглежда са донесли стъклени мъниста, за които се смята, че произхождат от Венеция, Италия. В миналото инуитите изработвали мъниста от кост и бивни, но ги използвали минимално. Когато производството на мъниста става по-лесно благодарение на различни технологични изобретения, мънистата се използват като търговски артикул и се разпространяват по целия свят - от страните в Африка до Северна Америка и Гренландия.

Скоро се появяват и тъкани като коприна, сатен и платно. Те били здрави и можели да издържат тежестта на разноцветните вносни мъниста. Други елементи започват да изчезват, особено някои животински кожи, тъй като населението намалява. Днес тюленови и други животински кожи се използват в националното облекло, но използването на животните е регламентирано.
Моравците въвеждат богато украсени флорални бродерии, които все още се използват в цялата страна, но норвежците са тези, които донасят вълна в Гренландия. Моделите на ярема от този регион наистина са повлияни от нордическото наследство.

Плетенето, за което се смята, че е пристигнало в Гренландия през 20-те години на ХХ век, е голямо в село Касиарсук, което е населено с потомци на Лейф Ериксон, изследовател от Исландия (който всъщност е стъпил в Северна Америка много преди Колумб). Овцете в Гренландия са подобни на исландските овце, с гъста и дълга вълна.
Съвременните жители на Гренландия внасят тъкани от овча вълна за анораци и вълнена прежда за плетене, предимно от Дания. В Гренландия не съществува фабрика за предене, която да направи овчата вълна годна за употреба в каквото и да е количество. Въпреки това от гренландския мускус се добива влакно, наречено qiviut, което се преде ръчно на прежда и се продава в някои магазини. Обикновено qiviut се добива от животни, отглеждани в кланици; животните обикновено не се отглеждат за влакно.
Изработването на дрехите винаги е било умение, свързано с пола. Умението за изработване на облекло се смята за "женска магия". Жените обработват кожите, шият и нанизват стъклени и перлени мъниста върху копринена нишка, за да създадат богато украсените яки.

Същите моравски мисионери, които донасят моделите за бродерия, препоръчват на жените да носят различни цветове в зависимост от възрастта и семейното положение. Цветът на камика означава възрастта и семейното положение на дамата. Въпреки че цветовете варират в различните региони, обикновено по-възрастните, омъжени жени могат да носят сини, червени или жълти камики. По-младите момичета обикновено носят много по-детайлни камички с бял фон. Днес цветовете и стиловете означават не само възрастта и опита на носещия ги, но най-вече региона от който произлиза.