Здравейте. На 31 години съм. Пиша ви, защото имам нуждата от съвет, какъвто и да било. От около 4 години имам проблем, с който поради някаква причина не мога и не мога да се справя. Става въпрос за употреба на алкохол и наркотици. Принципно не ми е чак такъв проблем да пия по някое друго питие, но... почти винаги, след употреба на алкохол, ми се появява и огромно желание да употребявам наркотик. Сякаш алкохолът просто не ми стига и търся нещо по-силно. Става въпрос за метамфетамин (или по нашенски - пико). Употребявам 2-3 дни в седмицата. Парадоксът е че от край време наркотикът даже и не ми носи удоволствие - точно обратното. Въпреки това имам желание да го взимам и сам не мога да си обясня защо. Вместо да ми дава някаква енергия и т.н. се случва обратното - изпадам в едно ужасно състояние. Започвам да получавам сериозни паник атаки, направо имам чувсвото, че умирам и това състояние продължава едно денонощие. Отпадам сериозно, пулсът ми става сигурно 200, все едно сърцето ми ще изкочи. Започва да ми се гади, мускулите ми се сковават и на моменти не мога да мръдна. Виждам замъглено. Не спирам да се потя и изпадам в паника, направо се притеснявам за живота си, въпреки че знам, че е много малко вероятно да умра. Все едно нещо ме разяжда отвътре. Общо взето 3 дни в седмицата не спя и се чувствам отвратително - и физически и психически. Чувствам се ужасно слаб, на пределът на силите си съм. На моменти ми е трудно да извърша някакви елементарни дейности. Изпитвам ужасна вина, на моменти се мразя. Осъзнавам абсолютно всичко и знам, че няма никакъв смисъл от тая пумия, но поради някаква причина продължавам да я употребявам. Мисля, че за да спря да взимам метамфетамин, задължително трябва да първо да спря да пия. Правил съм много опити, но ми е изключително трудно. Пия активно от може би 13-14 години. Аз лично си обясявам ситуацията така - преди време съм имал доста приятни преживявания под въздействие на химията и мозъкът ми някак си продължава да търси тези усещания. Обаче вече е невъзможно да ги изпитам, просто не ми влияе по този начин, като опреди години. За първи път опитах на 18, обаче тогава взимах веднъж на няколко месеца и нямах особени проблеми. Последните 4 години, както споменах, проблемът ми се задълбочи. От доста време имам проблеми с паник атаките и съм ходил няколко пъти на психиатър и психолог, там съм споменавал и за наркотиците. Говорят ми разни клишета за смяна на средата, промяна на начина на живот и т.н. Нищо от това не ми помага. Още повече, че в много случаи го взимам сам, така че никой не ме подтиква и т.н. Затова се допитвам до вас, всякакви мнения и съвети са добре дошли. Поздрави!
- Публикувана: 3 юли 2024, 12:35 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2024, 12:19 ч.
Проблем с алкохол и наркотици
Обърнал ли си се към психолог, психиатър, лекар, съответните лечебни заведения, преди да пишеш тук?
Ще бъда честна. Много несериозно е да пишеш в такъв форум за подобни проблеми, защото тук няма да намериш бързо и лесно решение, или някой да ти каже някакъв ''трик'', с който да си оправиш живота. Това е изключително сериозен проблем, който непознати хора в подобен форум, не биха ти казали нищо по-различно, от колкото твоите приятели, родители и т.н.
1. Потърси помощ от специалисти.
2. Всичко зависи от теб.
Ще бъда честна. Много несериозно е да пишеш в такъв форум за подобни проблеми, защото тук няма да намериш бързо и лесно решение, или някой да ти каже някакъв ''трик'', с който да си оправиш живота. Това е изключително сериозен проблем, който непознати хора в подобен форум, не биха ти казали нищо по-различно, от колкото твоите приятели, родители и т.н.
1. Потърси помощ от специалисти.
2. Всичко зависи от теб.
Може би трябва да започнеш със по -обстойно изследване. Пълна биохимия, хормони, витамини, микроелементи - и недостиг и излишък. Съответно със резултатите на читав ендокринолог.
Не видях в поста ти дали си пушач. При мене имаше това - вече не ми се пушеше по никакъв повод, но като премина определено количество алкохол, започва много да ми се пуши. И това дълги години, сега вече мисля че отмина, само се сещам чат-пат но без желанието.
Не видях в поста ти дали си пушач. При мене имаше това - вече не ми се пушеше по никакъв повод, но като премина определено количество алкохол, започва много да ми се пуши. И това дълги години, сега вече мисля че отмина, само се сещам чат-пат но без желанието.
50% от успеха е в желанието да се справиш и потърсиш помощ.
https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/anonimni-sbirki/
https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/anonimni-sbirki/
Аз ще ти кажа как беше при мен, знам мнооого добре за какво става въпрос. Говоря за над 10 години употреба на почти всички видове наркотици подходящи за партита. Емоции, случки и преживявания които обикновен човек не може да има и за 5 живота. Имам огромен опит и с алкохол и с наркотици, включително метамфетамин. Виж, ти знаеш ама и аз да ти кажа все пак... Тоя метамфетамин е може би по-лош от херцата. Адски много пристрастява, паник атаки, депресии и все ти се взима. От много години не съм взимал нищо. Преди една бутилка водка на вечер си я пиех сам за няколко часа, с някое друго екстази, треволяк, задължително в компанията на няколко малки двойкаджийки. Сега, съм женен, пия по една чаша вино, ако пия повече направо ми става гадно. За алкохолик се оказа, че не ставам 😀 За други боклуци и дума не може да става, направо ще умра сигурно ако взема. Та, всяко нещо с времето си въпроса е да усетиш момента иначе лошо. Мини на амфетамини, в пъти по-добре и не толкова пристрастяващи. Опитай се да пиеш по-малко от обикновено. Не спирай нищо на сила, ще стане само по-зле. Например ако пиеш чисто, вземи да пиеш с повече лед. Преди се смеех на тия дето пият с дори една бучка лед, викам си тез не са в час само развалят питието. Сега слагам по една шепа лед и си цоцам цяла вечер една чаша и то само уикенда. Ще се променят нещата, споко, щом си се усетил всичко е наред. Че бая хора не се усетиха.
Боже, какъв съвет. Ако това е вярно осъзнавате ли, че сте 1 на 1000? Обикновено не се случват така нещата. И онзи ден разбрах за починал от свръхдоза познат от училището ми, който е над 35 и на вид изглеждащ ок. Има неща, които не са "с времето" и едно от тях е зависимостта. А да даваш съвет за смяна на наркотиците с други такива е меко казано нелепо.
Още по-нелепо е да се изказват хора, които наркотик са виждали само по телевизията. Знаете ли, че освен, че се справих сам с алкохола, наркотиците, никотиновата зависимост, ами сам се справих и с паническо разстройство и то тежко и то без нито едно хапче. На психолози не ходя, по лекари също. И знаете ли защо? Защото осъзнах, че само и единствено аз мога да си помогна и никой лекар, психар или лекарство не могат. Я се огледайте колко дебелаци има покрай вас които пият хапчета и продължават да се тъпчат и да са дебели. Вижте колко алкохолици има които ходят по лечения пият лекарства, получават психо терапии и пак не спират да пият докато не пукнат. А свръх дозите са при опиятите, не при амфетамино подобните, които са именно проблема на човека в случая. Разликата между амфетамин и метамфетамин е толкова малка от химична гледна точка, че чак се чудиш защо се водят различни вещества. И двете имат почти еднакъв ефект, но разликата е в нивото на пристрастяване, и работата на мозъка. Метамфетамина предизвиква много силна психическа и до някъде (не е доказано) физическа зависимост, докато с амфетамина не е точно така. Разликата е от земята до небето, за това беше и "съвета" относно преминаване от едното вещество на друготото. Това е временно решение, разбира се че трябва да спре всяка употреба, но това с хапчета, психари, помощни групи и лекари, никога ама никога няма да се случи. Аз така спрях всичко, не защото трябва, а защото искам. И през годините съм получавал хиляди съвети ей от такива като вас, и освен, че влошиха нещата друго не направиха. На чужд гръб и 100 тояги са малко. Така, че пич, ако наистина искаш да се оправиш, вслушай се в историите на припатили хора, не в теориите на дървените философи. Сам ще си извадиш заключенията, защо аз успях, а хиляди други - не. В живота прави каквото си искаш, но се харесвай и приемай, иначе ще се луташ в една безкрайна вселена без изход. Точно като ненормалниците дето си бият инсулин и се тъпчат до пръсване, или като другите дето 20 години ходят по психиатри и пият антидепресанти или бензидиазепини и си мислят, че ще се оправят някога. То ако фармацията лекуваше, болни нямаше да има. Всичко е за да си на лекарства до живот, ама кой да мисли.
50% от успеха е в желанието да се справиш и потърсиш помощ.
https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/anonimni-sbirki/
https://www.drugsinfo-bg.org/spisak-s-mesta-za-pomosht/anonimni-sbirki/
100% от успеха е в признаването и приемането на проблема, и в готовността за активна работа след това. И така - докато си жив. Всички останали средства са само патерицата, на която да се подпираш по пътя.