Събирам ли червени знаменца?

Добре, за две години те не са ли пазарували заедно??

Е освен ако не е абсолютен гьон /а той по описание е/ може да са, но пак дяволът е в детайлите. Като я чета и да пазарува, е крайно несъразмерно с потреблението му. Примерно носи храна за вечеря веднъж в седмицата. И айде "пазаруват заедно" веднъж месечно /ама  честно мноого ми е съмнително дали би платил на касата или кавалерски ще я остави напред/.   Айде да са 200 лв месечно, а харчат общо 600-800 за храна вкъщи /гледам в тавана/. А той яде повече от нея гарантирано. Може и повече да дава, ама ако носи алкохоли мезета и гевезелъци, без които тя може, ама без основно не могат. Та стигат ли от него за фактическо живеене там? Сметките плаща само тя, битова химия също.   
Както й говори как не й стигали парите за това или онова, сигурно и за храната й вменява успешно и тя се напъва повече от своя стандарт. Иначе нямаше да казва, че преди се есправяла по-лесно финансово.

Тя мисля, че каза, че купува някакви вечери, но по негово осмотрение. Той може и да дава същата сума като нея за вечерите и излизанията (и да си го е сметнал). Тук проблемът е, че е по негово решение.

Аз съм виждала подобен случай. Съквартирантка, с която живеех си хвана гадже с много претенции. Дойде да живее у нас, бутаха се в една стая в Студентски град, а неговият апартамент (огромен) в центъра стоеше празен. Тя плащаше всичко, а той само имаше претенции - "ама вие не ядете ли еди кво си", "не пазарувате ли еди от къде си", " защо не си боядисаш косата еди как си, защо нямаш дантелено бельо". Купуваше някакви много скъпи неща за ядене, когато реши и я водеше по скъпи заведения. На нея и беше трудно да поддържа домакинството с още един човек, а той гледаше отвисоко на усилията и.
Не е ок така. Получава се разделение.

Изчетох ви отговорите и съм съгласна с много неща. Най-вече, че човек каквото сам си направи, друг не може. Аз сама си го направих това, сто процента.
Някой писа, че не съм го обичала. Отново мисля, че нещата не са черно-бели. За мен (лично мнение), пеперудите в стомаха, жестокото привличане и онази обсебеност, която много 20-годишни имат, не са истинско обичане. Но вече това си зависи от на всеки дефинициите.

Че го обичам, обичам го. Така представени, само проблемите, нещата излизат все едно няма защо, а даже и в най-лошите връзки, не всичко е лошо, щото иначе никой нямаше да се навира в тях. И трохите добро изглеждат много за някои. Държи на семейството си и иска някой ден (незнайно кога и как) свое, стабилно, за това му вярвам. Верен е, лесно ни е ежедневието - в смисъл че ни е лесно и приятно заедно, не ни е скучно, забавляваме се, имаме подобно чувство за хумор. И да - помага вкъщи само понякога, примерно да измие чиниите или да сготви. Мрънка за космите на кучето, но пък предлага да го разходи когато има нужда. Опитва се да го обучава, защото така той предпочита, а аз нямам против, даже съм много 'за'.

За мен усещането за лекота и вътрешно спокойствие, са много по-голям индикатор за това дали обичам някого от наличието на тръпка и обсебеност. Второто ми се струва нездравословно и незряла любов. Но пак - лично за мен, тези неща са индивидуални.

Притесненията ми са за липсата на план и поемане на отговорност. Притесненията ми са точно, че любовта не е достатъчна, когато става въпрос за създаване на семейство. Защото любовта не стига да изхранваш и отглеждаш деца, не стига за да ги възпитаваш, нито пък е достатъчна за да поддържаш една връзка. Иска се готовност на саможертва, самоосъзнатост, способност да си потиснеш егото, способност да комуникираш нуждите си честно и открито, но и с емпатия.

Аз тук също съм виновна: не си сложих границите, вярно е. Не седнах директно да му кажа "Дарлинг, това ме кара да се чувствам зле. Нито пък ми е секси да ти пера гащите и да плащам всичко. Не ми е секси да слушам обещания, без планове." и т.н. Аз оставих вътрешната неудовлетвореност да гние малко по малко в мен, тровейки и обичта която изпитвам към него. И картината стана блудкава. Така че, сама съм си виновна, но и съм съгласна, че няма защо да търпя това положение.

Моето очакване е, пък било то и нечестно, мъжът да иска да кара жената до себе си да се чувства спокойна и уверена. Да усеща че има на кого да разчита. Че и двамата ще се справят с каквото и да е. А това мисля  не е въпрос на кой колко получава, а кой какво иска и може да даде от себе си.


п.с. Не пазаруваме заедно. Аз пазарувам храна и домакински потреби за седмицата толкова, колкото мога да си позволя и малко повече, отколкото съм взимала допреди да се срещнем. Да, правилно по-горе се написа, че не му стига и не е това което той иска, съответно, вечер, той взима вечеря на връщане от работа.

Авторката  казва, че откакто живее с него не и стигат парите.
То е елементарна математика.

sorscha, приказката за баницата я знаем. Вината не е само в него. И момичето си има бъгове големи да търпи това.

А защо не пазарувате заедно? Това ми е адски странно. Така най-лесно свиквате какво обичате, избирате си менюто и т.н.

Мисля, че жените, които търпят това, успешно им се вменява, че трябва да се радват, че са хванали такъв класов мъж и да правят усилия постоянно за него. Разбира се, че този който пазарува от Берьозка и плаща на класовите места ще се чувства по-добре и по-велик от този, който влачи домати от женския, плаща сметките и се грижи за препаратите и мопа.

Мисля и, че авторката се притеснява да му каже това, което и на нас. Защото вече ще гледа по друг начин на нея - просто е такъв мъж, за меда е там само, не за проблемите.

Аз бих седнала и спокойно бих обяснила колко ми е нивото, че не ми е приятно да съм в тази ситуация и да се чувствам по-низша. Ако последват сръдни и вменяване на вина, ще помоля да преспива известно време в неговия си дом и да се върнем на изходна позиция - гаджета. Или ще помисли, или ще приключат. Това е.

Ами не знам, не е като да тръгнем в събота да купуваме храна. В голям град съм и поръчвам доставка до вкъщи с неща за седмицата, защото доставката е безплатна и е супер лесно така, вместо да мъкна торби от магазините.
Уикендите сме доста активни, понеже и двамата спортуваме много, та нямаме навика да вземем колата и да напазаруваме. Но даже да се случи, не мога да си представя той да каже че ще плаща всяка седмица за всички покупки, включително праховете за пране и т.н. Сигурно ще го направи ако е one-off ситуация, но понеже не живеем в наш общ дом, в главата му явно тези покупки са си мои разходи? Не знам... но не съм и го питала. Не съм повдигала въпроса за "хей, дай да се разберем кой какви разходи ще покрива вкъщи"... та си жъна сеитбата сега

Ако сега нямате време за това, значи след дете хептен. Спорт, куче, като те чета трябва да си напомня, че още нямате даже бебе... И сте толкова безумно заети. Има време за хобита, те са важни. Дома и подредбата и пазаруване като по-скучни се падат на теб. Ами колко време би го изчакала да се навие за общи разходи и дом? Той може по-лесно да го свие гнездото с друга жена.
Колко време още?

Две години гаджета стигат, или започвайте да живеете на семейни начала или се разделяйте. Постави му директно въпроса, сега сте зациклили.

Виж сега, никой не казва само той да плаща, идеята е и двамата да плащате, а не само ти. Него съжаляваш и не искаш да натоварваш, а себе си не?

Както и да е, на мен ми избоде очите това с лекарствата, а не останалото. Има стиснати хора, такива са си, но да не ти пука за здравето на човека до теб...

Не знам, не знам... Аз съм имала връзки с мъже, които имат репутацията на "отрепки" според някои, в смисъл нито са с кой знае каква професия или пари и т.н. Еми винаги те са плащали, когато сме били заедно повечето неща. И примерно останал е един банан, знае човекът, че обичам, няма да го изяде, на мен ще го остави. Ще минава през някъде, ще види нещо, което обичам да пия или ям или каквото и да е, и ще ми го купи. Тъпи примери са малко това, ама на мен ми е важно това. Нали една жена трябва да се чувства жена.

Авторката описва един живот с добър стандарт, поръчва с доставка, активно спортува и има хобита. Ама само за тия пусти лекарства няма пари и чака той да й ги купи. Как се връзват здравословните й проблеми с активния спорт също ми е чудно.

Момиче, където и да живееш имаш разходи. Без значение при роднини, квартира, собствен дом, любовник,любовница. Винаги си длъжен да си плащаш масрафа.
 Така че твой ли е дома или негов или общ е без значение. Той живее там момиче. Цоца те като пиявица и и ти му целуваш даже краката.

Това което той прави е грозно.
А това, че ти си го позволила още повече.
Започни да му искаш половината от сметките, половината от пазара и да видим какво ще каже дрисльото.

Да имаш здравословни проблеми не означава, че си легнал да умираш, все пак. Плюс това, жената ясно казва, че е бил някакъв момент, в който не е могла да се справя много добре, не по принцип, че няма пари и едва свързва двата края.